Решение по дело №355/2020 на Административен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Русе, 07 октомври 2020 год.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Русенският административен съд, в публичното заседание на 29 септември 2020 год. в състав:

 

Съдия: ДИАН В.

 

при секретаря …… Диана Михайлова………и в присъствието на прокурора  …….…..  като  разгледа    докладваното  от  ……… съдията   ………    административно дело №355…… по   описа   за  2020  година, за да се произнесе, взе предвид: 

Производството е по реда на чл.172, ал.5 ЗДвП(Закон за движение по пътищата) във вр. с чл.145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано след постъпила жалба от Н.В.К. срещу заповед № 20-1085-000725 от 24.06.2020г., издадена от началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Русе. Със заповедта на жалбоподателя е наложена ПАМ(принудителна административна мярка) по реда на чл.171, т.2, б. „м“ от Закон за движение по пътищата(ЗДвП)- временно спиране от движение на пътно превозно средство „на собственик, който допуска, организира или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице за участие в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари – за срок три месеца“.

В жалбата и в съдебно заседание се излагат съображения за незаконосъобразност на административния акт поради допуснати в административното производство съществени нарушения на административно-производствените правила, противоречие с материално-правните разпоредби и с целта на закона – основания за оспорване съгласно чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК. Твърди се в съдебна зала, че мястото, посочено от административния орган не е път за обществено ползване, не е и правилно индивидуализирано като адрес и на следващо място се оспорва и извършване на деянието, довело до налагане на процесната ПАМ по  ЗДвП.

Иска се обжалваната заповед да бъде отменена, не се претендират разноски.

Ответникът по жалбата, чрез процесуален представител, в съдебно заседание оспорва жалбата и моли съдът да я отхвърли като неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 200 лева, на основание Наредбата за плащането на правната помощ, за които представя списък.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, които обсъди в тяхната съвкупност и поотделно, и след направената проверка за законосъобразност, съгласно чл. 168, ал.1 от АПК,  намира  жалбата за процесуално допустима.

Оспорването е направено от процесуално легитимирано лице - адресат на акта, имащ право и интерес от обжалването, в законоустановения 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК.

От фактическа и правна страна съдът прие следното:

Със заповед № 20-1085-000725 от 24.06.2020г. на началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Русе е наложена принудителна административна мярка на Н.В.К., в качеството му на собственик на МПС-мотоциклет, изразяваща се във временно спиране от движение на пътно превозно средство „на собственик, който допуска, организира или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице за участие в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари – за срок три месеца“. В случаят състава на нормата е осъществен чрез действия на Н. К., изразяващи се в превъртане на място на задната гума на мотоциклет до степен на излизане на пушек от нея. Деянието на водача на МПС представлявало и нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Правното основание за издаването на заповедта за наложена ПАМ административният орган намерил в разпоредбата на чл.171, т.2, б. „м“ от Закон за движение по пътищата.

Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че срещу Н. К. е съставен акт за установено административно нарушение (АУАН) № АА632995 от 24.06.2020 г. от М. Д., на длъжност полицейски инспектор към ОД на МВР – Русе, сектор ПП /свидетел по настоящото дело/, за това, че на 23.06.2020 г., около 13: 00 часа, в гр. Русе, на бул. "Липник" №121, до Бизнес парк - Русе, посока МОЛ – Русе като водач на мотоциклет марка Ямаха Р 1, с рег. № Р ****Х, негова собственост, го управлявал, използвайки път, отворен за обществено ползване, за други цели, освен за превоз на хора и товари, като превъртал на място задната гума на мотоциклета до степен на излизане на пушек от нея, така наречения „burnout“ или „peeling out“.

Всичко изложено по-горе е причина за издаване на оспорената пред настоящата инстанция заповед № 20-1085-000725 от 24.06.2020г. началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Русе, с която на Н.В.К. е наложена ПАМ по реда на чл.171, т.2, б. „м“ от Закон за движение по пътищата.

Недоволен от заповедта, К. я оспорва с жалба, по повод на която е образувано адм. дело №355/2020г. пред Административен съд Русе. В съдебно заседание се защитава срещу ПАМ чрез адвоката-пълномощник И. И.. Жалбоподателят оспорва приетото от административния орган от фактическа страна, като твърди, че не е извършил непозволеното по закон деяние, представляващо административно нарушение и осъществяващо състава на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, съгласно която норма „На водача на моторно превозно средство е забранено да : 2. използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.“ Претендира и за неправилно посочване от страна на АО на мястото на деянието, и на следващо място-че това място не попада в категорията на път, отворен за обществено ползване.

По делото, освен приетите с административната преписка доказателства-писмени обяснения на лицето П. Т., охранител в Бизнес-парка, разпитан и като свидетел по делото, сведение от К. Г., също свидетел, сведение от И. Н., служител в Бизнес-парка, отговарящ за видеонаблюдението, обяснение от св. С.Г., бяха събрани и гласни доказателства чрез разпит на актосъставителя и всички лица, от които в административното производство са събрани и писмени обяснения, както и от лицето Б. Г., поискан за свидетел от защитата на К..*** бе поискана справка за административен адрес гр. Русе, бул. „Липник“ №121. По делото, без да бъда приети като доказателства, но са приобщени към материалите, са налични снимки, направени от видеозапис, изваден от сървъра на охранителните камери на Бизнес-парка и свързан с деянието на Н.К..

Събраните по делото гласни доказателства условно могат да бъдат обособени в следните групи – св. показания на актосъставителя и служителите на Бизнес-парка, св. показания на лицето К. Г.-неволен очевидец на случилото се от една страна и показанията на доведените от жалбоподателя свидетели-от друга, също очевидци на случая.

Показанията на свидетелите от тези две групи разкриват не толкова съществено противоречие по отношение на главния факт, подлежащ на установяване в настоящото производство и съставляващ предпоставка за налагане на принудителната административна мярка, а именно извършването на административно нарушение, изразяващо се в използването от Н. К. на път, отворен за обществено ползване, за други цели, освен за превоз на хора и товари, като превърта на място задната гума на мотоциклета си до степен на излизане на пушек от нея, така наречения „burnout“ или „peeling out“.

Следва да се има предвид, че дори св. Г., поискан от жалбоподателя, говори за „потегляне на мотоциклета и излизане на пушеци зад мотора“. Св. Б. Г. не дава правдоподобни показания. Показанията на тези двама свидетели, са в противоречие с всички останали доказателства по делото и най-вече, с показанията на неволния свидетел на случилото се К. Г.. Още повече, независимо, че не са прието като веществени доказателства и не е направен оглед, за да бъдат такива, снимките и най-вече видеозаписа дават изключителни индиции за случилото се и за оценка на гласните и останалите писмени доказателства. Разбира се, съдът не може да се опира на тях и затова ще анализира само приетите по спора доказателства.

А според св. К. Г., неволен очевидец на случилото се, по повод указанията към мотоциклетиста, дадени от охраната на Бизнес-парка към Н. К. да не спира на забраненото  за това място – в насрещното платно/пътна лента/ на улицата, водеща от МОЛ-Русе към закрития паркинг, водачът „Тръгна да прави с мотора слънца ли, дрифтове ли, такива черти по асфалта“. Същото казва и св. И.Н., според когото случилото се на 23.06.2020г. е следното „На 23.06 бях на работа с още един колега. На камерата, която беше пред летния бар видяхме, че има спрян мотоциклетист. Там има два знака –паркирането и престоя забранено и правим забележка“. След това той обяснява, че „Колегата отиде да каже на човека да спре, където трябва, минаха 1-2 минути и видях, че нещо си кореспондират двамата и излязох и аз. Отидох и аз и му казах, „ако обичате спрете, където трябва и тогава вървете в барчето“. Човекът, каза няма да напусна и взе да върти едни гуми.“ Ето защо съдът не кредитира показанията на доведените от К. свидетели, досежно това, че при самото потегляне на мотора са излезли пушеци и че това е следствие на повреда на МПС. Сред поисканите такива е и актосъставителя, който обаче не е пряк очевидец на случилото се. Кредитират се изцяло показанията на св. К. Г. и И. Н., още повече, че първият е бил неволен свидетел на случилото се. Те се подкрепят и от останалите по делото доказателства.

Правни изводи:

Жалбата е неоснователна.

Съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.2, б. „м“ от закона, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

На съдът са служебно известни заповед № 336з-1120 от 23.06.2017 г. на директора на ОД на МВР – Русе, изменена със заповед № 336з-571 от 20.03.2018 г. и допълнена със заповед № 336з-334 от 12.02.2020г., с която той е оправомощил длъжностни лица, които да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП, между които по т. 2, предл. 2 и началник на група в сектор "Пътна полиция" към Областната дирекция. Те са представени и по делото(л.27-29).

Оспореният административен акт - заповед № 20-1085-000725 от 24.06.2020г. е издадена от началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Русе, т.е. от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия.

От гледна точка на процесуалните правила и норми:

Съдът приема, че е спазена установената от закона форма - чл. 172, ал.1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Фактическите основания за издаване на заповедта се съдържат и в съставената писмени документ в административната преписка, които изрично са цитирани в обстоятелствената част на административния акт. В производството по издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.

За съответствието и  спазване на материално-правните норми:

Административният акт е в съответствие с материалния закон.

В преценката на материалната законосъобразност, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 171 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, като една от тези мерки според т.2 , б. "м" е процесната: временно спиране от движение на пътно превозно средство „на собственик, който допуска, организира или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице за участие в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари – за срок три месеца“.

ПАМ е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като същата не съставлява вид административно наказание, по арг. от чл. 12 и чл. 13 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, мярката се прилага за определен срок.

За да е приложима цитираната норма на чл. 171, т. 2, б. "м" ЗДвП, законодателят приема като съставомерни признаци - управлението на моторно превозно средство на лице за участие в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Доказателствата, писмени и гласни, събрани в проведеното административно производство, сочат точно на наличието на условията, при които следва да бъде наложена ПАМ спрямо жалбоподателя Н.В.К., по реда на чл. 171, т. 2, б. "м" ЗДвП.

Спорните по делото обстоятелства съдът може да отграничи в три категории. На първо място досежно възражението на адвоката и жалбоподателя, че не е извършил нарушението на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, станало причина за налагане на ПАМ. На следващо - относно мястото, административния адрес, където е установено случилото се  и на трето - относно статута на пътя, на който е станало това.

По първото възражение: Писмените доказателства, събрани в проведеното административно производство, ведно с гласните такива, за които както по-горе се посочи, съдът се доверява изцяло на казаното от св. К. Г., неволен очевидец на случилото се и на св. И.Н. безспорно сочат, че действията, които е извършил на 23.06.2020 г., около 13: 00 часа, в гр. Русе, на бул. "Липник" №121, до Бизнес парк - Русе, посока МОЛ – Русе като водач на мотоциклет марка Ямаха Р 1, с рег. № Р ****Х са именно тези, които се описват от АО в съставения ПАМ. Доказа се ползване на пътя, на който се е намирало МПС на Н. К. за други цели, а не в съответствие с тяхното предназначение  - за превоз на хора и товари. Това му деяние се изразява в превъртане на място задната гума на мотоциклета си до степен на излизане на пушек от нея, така наречения „burnout“ или „peeling out“.

По следващото спорно обстоятелство: Административният адрес, посочен в заповедта ПАМ. Действително се установи, че Бизнес парк Русе се води на адрес бул. "Липник" №123. Това обстоятелство обаче, предвид изписания адрес в заповедта - бул. "Липник" №121, с оглед достатъчно ясното посочване на мястото на нарушението не влияе и няма как да се приеме за съществено нарушение, водещо до незаконосъобразност на административния акт. То би имало значение примерно досежно компетентност на АО или относно третото възражение - за статута на пътя, по което ще развием съображения по-долу, и които съображения ще подкрепят извода за несъщественост на допуснатата неточност относно цифровото изражения на адреса.

На последно място-относно статута на пътя, на който се е случило нарушението.

Според легалното определение, дадено в чл.2, ал.1 от ЗДвП „Отворен за обществено ползване е всеки път, условията за използване на който са еднакви за всички участници в движението. Лицата, стопанисващи пътища, които не са отворени за обществено ползване, са длъжни да ги обозначат.“

Ноторно и лично известно е на съда, че пътната лента или пътят, на която е бил спрял водачът на мотоциклет марка Ямаха Р 1, с рег. № Р ****Х е път, отворен за обществено ползване. Той свързва и обслужва идващите от бул. „Липник“ и бул. „Потсдам“ и влизащи в посока източната част на Бизнес-парк Русе, където се намират входове на сградата на Бизнес парка, свързани с фитнес център и други частни фирми, автомивка „Ирис“, както и подземен паркинг. Освен, че пътят е отворен за обществено ползване, на съда е известно и това, че е налице знак, забраняващ спирането. Последното обаче, ведно с факта, че водачът на мотоциклета се е движел в забранена посока е ирелевантно досежно деянието, за което е наложена ПАМ. Всичко това не е предмет на разглеждане в настоящото дело, а е следвало по тези нарушения да се сезират органите на Сектор ПП Русе за нарушаване на правилата за движение по пътищата.

С оглед на така изложеното, остават неоснователни всички възражения, направени по повод оспорването на наложената ПАМ и конкретно-че не е извършено от Н. К. нарушението на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, че не е конкретизирано точно мястото - административния адрес, където е установено случилото се  и че пътят не е в категорията отворени за обществено ползване.

Събраните доказателства-писмени и гласни, доказаха по безспорен начин тезата на административния орган за наличието на нарушението на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, извършено от жалбоподателя с личния му мотоциклет и станало причина за налагане на ПАМ по реда на чл. 171, т. 2, б. "м" ЗДвП.

Ето защо, пред АО са били налице всички материални предпоставки за налагане на ПАМ по реда на чл.171, т.2, б. М от ЗДвП, с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения-доказано е управление на мотоциклет марка Ямаха Р 1, с рег. № Р ****Х, от водач, ползващ пътя, на който се е намирало МПС на Н. К. за други цели - превъртане на място задната гума на мотоциклета си до степен на излизане на пушек от нея, така наречения „burnout“ или „peeling out“, а не в съответствие с тяхното предназначение  - за превоз на хора и товари.

Не е налице и нарушение на целта на закона. Целта на ЗДвП е да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства.

         Гореизложеното води на извод за неоснователност на жалбата.

С оглед изхода на спора, основателно е искането на ответника за заплащане на направените по делото разноски. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в полза на ОД на МВР – Русе следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, чиито размер, с оглед правната и фактическа сложност на делото и предвид проведените три съдебни заседания, съдът определя на 150 лева.

Воден от горното, съдът

 

                           Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.В.К. срещу заповед № 20-1085-000725 от 24.06.2020г., издадена от началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Русе, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по реда на чл.171, т.2, б. „м“ от Закон за движение по пътищата - временно спиране от движение на пътно превозно средство „на собственик, който допуска, организира или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице за участие в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари – за срок три месеца“.

Осъжда Н.В.К. *** да заплати на Областна дирекция на МВР – Русе сума от 150(Сто и петдесет) лева - юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

 

 

 

 

 

Съдия: