Решение по дело №696/2023 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 323
Дата: 10 юли 2024 г.
Съдия: Мария Велкова
Дело: 20234500100696
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 октомври 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 323
гр. Русе, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и седми юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Мария Велкова Гражданско дело №
20234500100696 по описа за 2023 година
В производството са субективно и обективно съединени искове за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени и имуществени
вреди от деликт с правно основание чл.49 от ЗЗД и чл.45 от с.з.
Ищцата Р. А. Д. твърди, че на 20.04.1993г. била приета за оперативно
лечение с диагноза „С. н. Резицира се лоба субтотално. Глас запазен“. Ha
14.12.2009г. била приета за оперативно лечение с оперативна диагноза №
88/15.12.2009г. ,,С. р. на десния лоб на щитовидната жлеза“ и била изписана
клинично здрава. Ha 26.06.2012г. била приета за оперативно лечение в
отделение „Пластичновъзстановителна и естетична хирургия“ на УМБАЛ
„Канев“ AД с диагноза „Р. на щ. ж.“. Извършена била „Резекцио лоби
синистра субтотале“ съгласно оперативен протокол №600/27.06.2012г., в който
не бил посочен операторът. Операцията й била извършена от д-р С. В. Г.. В
издадената епикриза, която била подписана от началника на отделението и
лекуващ лекар д-р С. Г., било отразено, че гласът й е запазен. Към момента на
операцията била в сила Наредба №6/2005г. за утвърждаване на медицински
стандарт „Ендокринология и болести на обмяната“, от която, както и съгласно
добрите медицински практики, се установявало, че хирургичното лечение на
заболяването „Р. на щитовидната жлеза“ следвало да се осъществи от
1
отделение с изисквания към структурата за осъществяване на дейността-
дейности по специалността „Гр. х.“ от трето ниво на компетентност, каквото
отделението, в което й била извършена операцията, нямало. Отделението и д-р
С. Г. нямали специализация по гръдна хирургия трета степен, което
означавало, че той не е имал право да извърши тази операция. При
извършената операция не били спазени изискванията на Закона за здравето, на
посочения медицински стандарт, както и на добрите медицински практики, в
резултат на което й била причинена парализа на гласните струни, водеща до
остра аспирация и афония, чести аспирации на течности, пристъпи на задух и
стягане на шията, задушаване през нощта по време на сън и в будно
състояние, с последващо увреждане на сърцето, психологически стрес и общо
разстройство на здравето, които пристъпи ищцата получавала през няколко
часа ежедневно. Твърди, че било налице неправомерно поведение на
медицинския персонал на oтвeтнoтo лечебно заведение, изразяващо се в
неизпълнение, респективно ненадлежно изпълнение на задължението за
лечение съобразено установения медицински стандарт и добрата медицинска
практика, избрания и реализиран метод за лечение, неприлагане на адекватна
хирургична интервенция и липсваща последваща терапия, липса на адекватно
постоперативно наблюдение, несвоевременност при лечение на пoявилoтo се
постоперативно усложнение, настъпило в резултат на извършената й на
горепосочената дата операция. С действията и бездействията си ответниците й
причинили неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания,
неудобства и психологически стрес, влошаване на общото й физическо и
психическо здраве и я лишили от възможността да води пълноценен живот.
При извършване на операцията й те грубо нарушили нормативните
изисквания за предоставяне на предварително информирано писмено съгласие
от страна на пациента, а извършеното й лечение било неадекватно,
несвоевременно, лошо изпълнено. Укрили от нея причинените й усложнения
и я лишили от възможността да предприеме рехабилитация и възстановяване
на причинената парализа на гласните струни. Ответниците не информирали
ищцата за некачествената хирургична интервенция и настъпилите при нея
усложнения, свързани с гласни парализи, за които тя узнала едва на
27.12.2018г. при преглед в УМБАЛ „С. М.“ – гр. В. В резултат на проведеното
оперативно лечение развила и постоперативен хипертериодизъм, установен на
19.07.2019г. От некачествено извършеното лечение от страна на ответниците
2
претърпяла вреди от неимуществен характер в размер на 55 000 лв, както и
имуществени вреди, изразяващи се в разноски за диагностициране и лечение
на заболяването и рехабилитация в размер на 1150 лв.; разноски, направени за
заплащане на придружител в размер на 830 лв., както и пропуснати ползи,
изразяващи се в лишаването й от възможност да получава доходи от трудово
правоотношение за периода от 27.06.2012г. до настоящия момент в резултат на
настъпилата от операцията неработоспособност в размер на 13 000 лв. Счита,
че следва да бъде ангажирана отговорността на ответниците - лекаря,
извършил оперативната интервенция и лечебното заведение, които солидарно
следвало да й заплатят горепосочените суми. Претендира съдът да постанови
решение, с което да осъди ответниците солидарно да й заплатят сумата в
размер на 55 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното плащане, както и да й заплатят сумата в размер на 15 000 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, от които: 2000 лв.- преки
имуществени вреди и 13 000 лв.- пропуснати ползи.
Ответникът УМБАЛ „Канев“ АД- гр.Русе е подал отговор по реда на
чл.131 от ГПК, в който изразява становище за допустимост на предявения иск,
но по същество оспорва основателността му. Прави възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на претендираните обезщетения за вреди и
лихва за забава върху тях на основание чл.110 от ЗЗД. Навежда доводи, че в
исковата молба и в уточнението към нея се сочи, че непозволеното увреждане
е извършено на 27.06.2012г. като ищцата определила конкретно мoмeнтa на
деликта, а това било и началната дата на дължимото обезщетение. От този
момент изтекла погасителната давност за вземания, произтичащи от
непозволено увреждане, тъй като съгласно правилата на чл. 114 и чл. 110 от
ЗЗД същите се погасяват с изтичането на петгодишния давностен срок.
Налице било погасяване на вземането по давност и на заявените претенции за
законна лихва, още повече, че по отношение на тях намирала приложение
разпоредбата на чл. 111 б.„в“ от ЗЗД. Иска съдът да установи погасяването на
исковете по давност и да ги отхвърли на това основание. Отделно от
направеното правопогасяващо възажение ответникът оспорва изцяло както по
основание, така и по размер предявените искове. Оспорва всички изложени
фактически твърдения относно действия или бездействия на УМБАЛ „Канев“
АД и в частност на д-р С. Г. като служител в лечебното заведение за
3
извършено неадекватно, несвоевременно и лошо изпълнено лечение. Твърди,
че лечебното заведение притежава нужната компетентност за извършване на
операцията. Лечението на пациентката било извършено и отчетено по КП
№188 и след като било заплатено от НЗОК, то това било индиция, че
лечебното заведение притежава нужната компетентност. Оспорва твърдението
за изискване на специализация по гръдна хирургия трета степен от лекаря,
извършил операцията. Твърди, че съгласно условията за извършване на
медицинската дейност по КП №188 такава специализация не се изисквала.
Твърди, че по време на лечението ищцата е била уведомена за провежданото
лечение и подписала декларация за информирано съгласие. Твърди, че
операцията е извършена качествено и към момента на дехоспитализацията на
ищцата - 29.06.2012г. нямало данни за настъпили усложнения. Твърди, че ако
при ищцата са настъпили друг вид заболявания, които влошавали
здравословното й състояние, то те се дължали на действията й след
дехоспитализацията. Твърди, че не е налице виновно и противоправно
действие или бездействие от страна на служителите на УМБАЛ „Канев“ АД
по време на извършената операция на ищцата и че липсва пряка причинно-
следствена връзка между описаните в исковата молба увреждания и
проведеното лечение, поради което липсва основание за ангажиране на
отговорността му. Оспорва претенциите и по размер.
Ответникът С. В. Г. е подал отговор на исковата молба по реда в срока на
чл.131 от ГПК, в който изразява подробно становище за неоснователност на
предявения иск. Прави възражение за изтекла погасителна давност както по
отношение на заявените обезщетения, така и по отношение на заявената
претенция за заплащане на законна лихва. Твърди, че като лекар, извършил
операцията, не е установил усложнения при пациентката и предвид липсата на
данни за твърдяното усложнение не я насочил за предприемане на процедури
за рехабилитация по отношение на гласните струни и дискомфорта, свързан с
тях. Твърди, че след изписването й от болничното заведение ищцата не е
извършвала контролни прегледи, а към момента на проведеното болнично
лечение тя била в добро общо състояние и не било логично да са налице
описаните в исковата молба остра аспирация и афония, чести аспирации на
течности, пристъпи на задух и стягане на шията, непосредствено след
оперативната процедура. Оспорва изложените в исковата молба твърдения
относно неправомерни действия или бездействия от негова страна. Оспорва
4
твърдението за липса на информирано съгласие и заявява, че не носи
отговорност за действията на пациента след дехоспитализацията му. Поради
това иска претенциите да се отхвърлят.
След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От представената медицинска документация- препис от ИЗ, издадени
епикризи и от приетата по делото СМЕ се установява, че към 26.06.2012 г. при
Р. Д. е налице еутиреоидна нодозна струма (нормално функционираща
щитовидна жлеза с образували се възли в нея). B епикризата от 29.06.2012г. е
посочено, че диагностичните и консултативни преглеци са извършени в
доболничната помощ. B хирургическото отделение наред с рутинните
изследвания на кръв и урина е изследван и TSH, за да се прецени индиректно
функцията на щитовидната жлеза. Този хормон, продуциран от хипофизата и
показващ в случая норма е пряко свързан с функцията на щитовидната жлеза.
Когато жлезата образува повече от нормата хормони, нивото на TSH ce
понижава и обратно. При ищцата е установено наличие на еутиреоидна
функция на жлезата. Палпаторно е установен възел с размери 3 см, подвижен.
Кардиалогичният преглед също дава норма.
В представената медицинска документация- ИЗ няма данни за извършена
в отделението на болницата EXO-графия на щитовидната жлеза или друго
образно изследване пo време на пролежаването на пациентката. Такова обаче е
извършено на 25.06.2012 г. от д-р Ц- К- е-в ДКЦ-* гр. Р. Алгоритъмът на КП
188 допуска извършване на образно изследване до един месец преди
хоспитализацията на пациент със съответната диагноза и прикрепване на
образното изследване към ЛИЗ.
Р. Д. е била на лечение в отделение пo кардиология и ревматология на
същата болница през м.октомври 2011 г. и там чрез ЕХО-графия й е
установена нодозна струма-рецидив в левия лоб на жлезата. Обсъдена на
лекарски колегиум с предложение за оперативно лечение на рецидивиралата
нодозна струма.
В експертизата е посочено, че след установяване наличието на нодозна
струма лечението е оперативно, предвид възможността за злокачествено
израждане на образувалите се в жлезата възли. След провеждане на
оперативното лечение пациентът подлежи на проследяване в доболничната
5
помощ от ендокринолог с периодичен контрол на TSH (хормон, произвеждан в
хипофизата), Т-3 u Т-4 (хормони, произвеждани в щиговидната жлеза). При
установяване отклонение от нормата се провежда лечение с медикаменти,
стимулиращи или потискащи образуването на тези хормони. Съгласно
експерта избраният и предложен на ищцата оперативен метод отговаря
напълно на медицинските стандарти и добрата медицинска практика съгласно
изискванията на КП 188. В експертизата се сочи също, че по време на
пролежаването на ищцата в хирургическото отделение на болница „Канев“
през юни 2012 г. лечебно-диагностичният алгоригьм на клинична пътека 188,
медицинските стандарти и критериите за добра медицинска практика са
напълно изпълнени. Всички изисквания на медицинските стандарти, касаещи
лечението на нодозната струма, са спазени. Липсват данни за настъпили
усложнения от проведеното оперативно лечение пo време на болничния
престой.
В експертизата е посочено, че Р. Д. е оперирана на 27.06.2012 г. като за
времето на постоперативното пролежаване в хирургическото отделение не е
регистрирано някое от споменатите състояния, оплаквания или отклонения от
нормалното състояние. Във всички декурзуси е съобщено за нормално
протичащ постоперативен процес, спокойна оперативна рана, неактивни
дренове, запазен глас. В медицинската документация не се съдържат данни за
провеждане на контролни прегледи след дехоспитализацията на ищцата.
От екпертизата и медицинската документация се установява, че първите
данни за влошаване на здравословното състояние на ищцата датират от
27.12.2018 г., установени от проф. С.в ДKЦ „Св. М.“- гр.В. и изразяващи се в
„остра аспирация и афония, чести аспирации на течности, пристьпи на задух“.
За периода от последната операция до прегледа от УНГ-специалист (шест
години) няма данни за подобни оплаквания. Акива оплаквания са отраени на
19.07.2019 г. в УСБАЛЕ „Акад. И. П.“- гр.София, на 19.03.2021 г. отново от
проф. С., на 03.05.2023 г. от доц. А. В. и на 16.06.2023 г. от д-р О. Л. При
индиректната ларингоскопия от проф. С. и доц. В.единодушно се констатира
левостранна парализа на гласните връзки.
Експертът е посочил, че не може да се приеме, че оперативното лечение
от 2012 г. е причина за левостранната парализа на гласните връзки, защото
периодът на неконстатирани оплаквания е шест години. Посочено е също, че
6
след трикратно оперативно лечение неминуемо е образуването на
съединителна и фиброзна тъкан в ложето на жлезата и е възможно това да е
довело постепенно до споменатите проблеми. Категорично интраоперативно
нараняване или прекъсване на рекурентния нерв няма, защото в тoзи случай
оплакванията щяха да настъпят още в края на оперативната интервенция от
27.06.2012г. Липсват причини за провеждане на процедури за възстановяване
на рекурентния нерв.
В експертизата се сочи също, че извършените оперативни интервенции
през 1993 г. и през 2009 г. парциални резекции на щитовидната жлеза пo повод
нодозна струма не са довели непосредствено до парализа на гласните струни
поради нараняване на един от двата рекурентни нерва, нo всяка оперативна
интервенция води дo известна промяна в анатомията на оперирания орган,
образуване на съединителна и фиброзна тъкан и отлагането им в
оперативното поле. ВЛ е посочило, че причина за получената парализа на
гласните струни при ищцата Р. Д. не е нараняване на левия рекурентен нерв
непосредствено при оперативната интервенция от 2012 г., тъй като в противен
случай проблемът щял да бъде установен още в края на операцията при
екстубацията- т.е при изваждане на ендотрахеалната тръба в края на
анестезията. Причината за парализата на гласните струни в ляво е формирал се
неврит (възпаление на нерва) следствие на хронично дразнене от образувала
се съединителна и фиброзна тъкан около рекурентния нерв. Парализата не е
резултат от неправилно поставени индикации за оперативно лечение и
неправилно проведено такова.
Съдът кредитира изцяло приетата по делото СМЕ с оглед специалните
знания на вещото лице и като компетентно и обосновано дадена.
В приетата по делото медицински документация е налице декларация за
информирано съгласие, подписана на 26.06.2012г. от Р. Д.. Декларацията е
оспорена и е открито производство по оспорване на исттиността на
документа.
С приетата по делото почеркова експертиза, която съдът въприема изцяло
като неоспорена от страните, се установява, че декларацията е подписана от Р.
Д.. С оглед на това съдът приема, че оспорването не е доказано, поради което
документа се ползва с регламентираната в чл.180 от ГПК доказателствена
сила. Със същият се установява факта, че преди извършване на операцията
7
ищцата е била уведомена относно диагнозата и характера на заболяването,
целите и естеството на лечението, както и относно потенциалните рискове и е
дала съгласие за това.
С показанията на св. Д. Д.- с. на и., се установява, че на с. му са направени
три операции на щ. ж.като последната е през 2012 г, когато е била операрина
от д-р С. Г.. Свидетелят посочва, че преди операцията била проведена среща с
него и се уговорили тай да оперира ищцата. В деня на изписването й
разговарял с д-р Г., защото тя нямала глас и той му обясни, че след време ще
се оправи. Свидетелят посочва, че след две седмици съпругата му била на
контролен преглед, положението било същото- тя не можела да говори, а
шепнела. Въпреки изнималото време не възстановила гласи си и отново
посетели д-р Г., който ги упътил към д-р К., която жена му посещавала често.
Четири-пет години след операцията жена му все се оплаквала, не можела да
говори, имала недостиг на въздух при дишане, припадала. Това наложило
извършването на нови прегледи при други специалисти. Свидетелят сочи, че
при прегледа при д-р С. им било яобяснено, че начинът по който била
направена операцията от д-р С. Г. бил неправилен. Ходели и на други прегледи
като мнението на лекарите, които я прегледали на апарат, било че при
операцията гласната струна е одрана и че има парализа на лоба на жлезата.
Свидетелят сочи, че от операцията ищцата не си е възстановила гласа, че пие
само минерална вода, не можела да преглъща, не й стигал въздух и припадала,
спазвала диети. Свидетелят сочи също, че към 2012 г. жена му не работеля,
тъй като от 2009 г. била пенсионер по болест. Към момента ищцата не можеля
и да се движи, тъй като бързо се уморявала.
С показанията на св.К. А.- син н а ищ., се установява, че след първите две
операции майка му не е имала проблеми, а такива започнали след третата й
операция.- загубила гласа си, трудно преглъщала, имала задух, постоянна
умора. Това състояние продължавало и до момента. Свидетелят посочва, че
първоначално нямала глас въобще, сега говорела, но трудно й се разбирало
какво казва, защото говорела тихо и неясно. Свидетелят сочи, че майка му не
можела да живее нормално, защото се задушавала дори при пиене на вода,
изпитвала постоянно умора и й било лошо. Сочи също, че ходела на предгледи
при други лекари в други лечебни заведения, които обяснили, че д-р Г. „я к.“.
Съдът цени показанията на свидетелите през призмата на чл.172 от ГПК и
8
ги кредитира в частта, в която сочат какво е състоянието на ищцата и не цени
показанията им в частта, в която възпроизвеждат изразено мнение от други
специалисти, тъй като в тази част не съотвестват с другите доказателства по
делото. Леипсват медицински документи, които да установяват изложеното от
св.Д.Д. за извършени контролни прегледи на ищцата след операцията през
2012 г., оа мнението на специалистите не съотвества на заключението на
приетата по делото СМЕ.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
В производството са обективно и субективно съединени искове за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени и имуществени
вреди от непозволено увреждане с правно основание чл.49 от ЗЗД и чл.45 от
с.з.
Исковете са допустими като предявени от процесуално легитимирано
лице срещу процесуално легитимирани страни- УМБАЛ „Канев“ АД- гр.Русе
в качеството на работодател на лекарят, осъществил лечението на пациентката
и срещу лекуващият лекар д-р С. Г...
Процесуалната легитимация на двете страни следва единствено от
правното твърдение на ищеца. Тя се обуславя от заявената от ищеца
принадлежност на спорното материално право, от претендираното или
отричано от ищеца право. Поради това при проверката дали искът е предявен
от и срещу надлежна страна, съдът изхожда от правото, което се претендира
или отрича с исковата молба. За да бъде едно лице субект на процесуални
правоотношения като страна, е необходимо то да съществува към момента на
завеждане на иска и да притежава процесуална правоспособност. Това е
условие за допустимост на исковия процес, доколкото не може да възникне
процесуално правоотношение по отношение на лице, което не съществува или
не притежава процесуална правоспособност.
Ищцата е насочила претенцията си към УМБАЛ „Канев“ АД- гр.Русе с
твърдения, че ответника е работодател на лекарят, от чиито действия/
бездействия е претърпяла вреди с неимуществен и имуществен характер и
като такъв в качеството му на възложител, бил обвързан с гаранционно
обезпечителната отговорност правен субект съобразно изрично
регламентирана правна възможност, визирана в нормата на чл.49 от ЗЗД.
9
С оглед разпоредбите на чл.49 от ЗЗД и чл.53 от същия закон следва да се
приеме, че ответникът – юридическото лице като възложител и лекарят като
изпълнители носят солидарна отговорност пред увреденото лице и правото на
избор срещу кого да предяви иска си за обезщетение принадлежи на ищеца. В
този смисъл е ППВС №7 от 29.12.1958 г., което е задължително за съдилищата,
ТР №59/1974 г. на ОСГК- т.1; Р-665/57 г., ІV г.о. В случая претенцията е
насочена както срещу юридическото лице- работодател, носещо отговорност
по силата на чл.49 от ЗЗД, така и срещу д-р С. Г. в качеството му на лекар,
извършил оперативната интервенция.
Съдът счита, че в конкретният случай са налице изискуемите абсолютни
положителни процесуални предпоставки и липсват процесуални пречки. Това
е така, тъй като са налице правоспособни и дееспособни страни, налице е
подведомствен на съда правен спор, който обуславя правният интерес от
претендираната искова защита. Искът като допустим следва да бъде разгледан
по същество.
Непозволеното увреждане се основава на нарушението на правната
норма, изискваща да не се увреждат субективните права, имуществото и
телесната цялост на другите физически лица.
Регламентираното в чл.45 и сл. от ЗЗД задължение за поправяне на
вредите има обезщететителен характер. На обезщетение подлежат всички
вреди- както имуществените, така и неимуществените, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, като последните се определят от
съда по справедливост / чл.51 и чл.52 от ЗЗД/. Непозволеното увреждане,
регламентирано в чл.45 и сл. от ЗЗД е сложен юридически факт, елементите на
който са: деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и
вината, която съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага.
Отговорността по чл.49 от ЗЗД е обективна- за чужди виновни
противоправни действия и има обезпечително-гаранционна функция. За
ангажиране отговорността на лечебното заведение е необходимо да се докаже,
че при или по повод изпълнението на възложената от него работа, лицето, на
което е възложена тя, е причинило заявените в исковата молба вреди на
ищцата.
Основният елемент на непозволеното увреждане е вредата. Тя се схваща
като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на
10
човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве,
душевност и психическо състояние. Деянието, което трябва да е
противоправно, е конкретна човешка постъпка, а причинната връзка е
обединяващият елемент на фактическия състав.
За да бъде ангажирана обезщетителната отговорност на ответниците за
неимуществени и имуществени вреди, в процеса в доказателствена тежест на
ищцата е да установи горепосочените елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане.
Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства дава
основание да се приеме, че не са установени елементите на непозволеното
увреждане като основание за ангажиране на обезщетителната отговорност на
ответниците.
По делото се установи по безспорен и категоричен начин, че към
26.06.2012 г. ищцата е имала е. н. стр. (нормално функционираща щитовидна
жлеза с образували се възли в нея). Установи се, че същата е приета за
лечение в УМБАЛ „Канев“ АД като диагностичните и консултативни
прегледи са били извършени в доболничната помощ. При постъпване на
лечение в болничното заведение на ищцата са били извършени всички
необходими изследвания, в т.ч. и TSH, за да се прецени индиректно функцията
на щитовидната жлеза. Въз основа на извършените изследвания е било
установено наличие на еутиреоидна функция на жлезата- палпаторно е бил
установен възел с размери 3 см, подвижен.
От приетата по делото медицинска документация е установено, че в
отделението на болницата не е извършена EXO-графия на щитовидната жлеза
или друго образно изследване пo време на пролежаването на пациентката, но е
налично такова от 25.06.2012 г. от д-р Ц. К.- е. в ДКЦ-* гр. Р.
Алгоритъмът на КП 188 допуска извършване на образно изследване до
един месец преди хоспитализацията на пациент със съответната диагноза и
прикрепване на образното изследване към ЛИЗ, каквото е налице в случайя,
поради което съдът приема, че при лечението на ищцата е спазен алгоритъмът
на КП 188.
Изборът на лечение е правилно извършен. Доказателствата по делото
сочат, че ищцата е била на лечение в отделение пo кардиология и
11
ревматология на същата болница през м.октомври 2011 г. и там чрез ЕХО-
графия й е била установена нодозна струма- рецидив в левия лоб на жлезата,
обсъдена на лекарски колегиум с предложение за оперативно лечение на
рецидивиралата нодозна струма.
При наличието на нодозна струма лечението е оперативно, предвид
възможността за злокачествено израждане на образувалите се в жлезата възли.
На ищцата е било предложено оперативно лечение и същата е дала
съгласие за това, обективиро в подписанаа от нея декларация за информирано
съгласие. Избраният и предложен на ищцата оперативен метод отговаря
напълно на медицинските стандарти и добрата медицинска практика съгласно
изискванията на КП 188 като по време на пролежаването й в хирургическото
отделение на болница „Канев“ през юни 2012 г. лечебно-диагностичният
алгоригьм на клинична пътека 188, медицинските стандарти и критериите за
добра медицинска практика са напълно изпълнени. Всички изисквания на
медицинските стандарти, касаещи лечението на нодозната струма, са спазени.
Липсват данни за настъпили усложнения от проведеното оперативно лечение
пo време на болничния престой.
Установи се също, че първите данни за влошаване на здравословното
състояние на ищцата датират от 27.12.2018 г. Установената левостранна
парализа на гласните връзки обаче не е пряка и непосредствена последица от
извършеното й през 2012 г. оперативно лечение. Вероятнната причина за
настъпилото увреждане на гласните връзки са трикратно
извършенитеоперативни интервенции, в резултат на които е налице
образуването на съединителна и фиброзна тъкан в ложето на жлезата. Няма
обективни данни, които да установяват наличе на интраоперативно
нараняване или прекъсване на рекурентния нерв.
С оглед на изложеното съдът приема, че пpeдocтaвeнaтa мeдицинcкa
пoмoщ на ищцата отговаря на изискванията за своевременност, достатъчност
и качество, съгласно принципите, заложени в чл.80, ал.2, т.1 от ЗЗ.
Твърденията на ищцата за неправилно и некачествено извършена
операция като основание за ангажиране на отговорността на ответниците са
недоказани. Същите са оборени от събраните по делото доказателства.
Съдът приема, че при проведеното лечение на ищцата са спазени
12
принципите, визирани в чл.81, ал.2 от ЗЗ- за своевременност, достатъчност,
качество на медицинската помощ и зачитане правата на пациента. На тези
самостоятелни принципи, регламентиращи правата на пациента, съотвестват
задълженията те да бъдат съблюдавани от медицинските лица, ангажирани в
системата на здравеопазването.
В конкретният случай действията на ответника и останалите лица от
лечебното заведение съответстват на тези принципи и са в синхрон както с
правата, гарантарани в чл.86 от ЗЗ, така и с правилата за добра медицинска
практика и с препоръките, фигуриращи в медицинската литература- учебници
и ръководства, тъй като преди предприемане на интервенция са осъществили
правилна диагностика на заболяване на ищцата и са изградили най-
подходящия индивидуален терапевтичен план. При лечението й е спазен
изцяло диагностично- лечебния алгоритъм на КП №188. С действията си
ответниците не са нарушили правата на ищцата в качеството й на пациент за
качествена здравна помощ, както и правото й на ясна и достъпна информация
за здравословното й състояние, методи на лечение и потенциалните рискове.
Установените по делото факти дават основание да се обоснове извод, че
действията на ответниците са били правилни, в съответствие с нормативните
изисквания и правилата за добра медицинска практика, бил е спазен в пълен
обем диагностично- лечебният алгоритъм по КП 188, поради което доводите
за ищцата за противоправност в действията/ бездействия на д- Г. при
лечението й са изцяло неоснователни.
При проведеното лечение са изпълнени изискванията на КП №188
относно индикации за хоспитализация, квалификация на персонала, наличие
на болнична структура от съответното ниво на компетентност и поддържащи
структури и звена, предоперативна болнична документация, документиране
на лечението. Пpeдocтaвeнaтa мeдицинcкa пoмoщ на ищцата отговаря на
изискванията за своевременност, достатъчност и качество, съгласно
принципите, заложени в чл.80, ал.2, т.1 от ЗЗ, поради което не е налице
основание за ангажиране отговорността на ответниците за заплащане на
обезщетение за причинени вреди от неимуществен и имуществен характер.
Установеното влошено здравословно състояние на ищцата, констатирано
пет години след извършената оперативна интервенция са й причинили болки,
страдания, дисконфорт и негативни преживявания, но същите не подлежат на
13
обезщетяване от ответинцитите, тъй като не са в пряка причинна връзка с
осъщественото лечение.
Предявените искове са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Дори да се приеме тезата на ищцата за настъпило увреждане на здравето
й от некачествено извършена операция, то искът за заплащане на обезщетение
е погасен по давност. Вземането, основано на деликт, възниква от момента на
извършването му- датата на операцията, от който момент започва да тече
регламентирания в чл.110 от ЗЗД давностен срок. Същият е изтекъл на
27.06.2017 г.- в момент, значително предхождащ по време завеждането на
иска.
Изтичането на подгасителната давност обуславя неоснователност на
претенциите на отделно основание и има за последица тяхното отхвърляне.
Съгласно чл.78 от ГПК разноските за производството са в тежест на
ищцата.
Същата е освободена от заплащането на държавна такса за
производството, но признаното й право по чл.83, ал.2 от ГПК не я
освобождава от заплащането на направените от ответниците разноски.
В производстнвото лечебното заведение е направило разноски в размер на
300 лв. и е представлявано от юрисконсулт, на който следва да бъде
определено възнаграждение в размер на 100 лв. Ищцата дължи на лечебното
заведение разноски в общ размер на 400 лв.
Вторият ответник не е направил разноски за производството, поради
което такива не му се присъждат.

По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. А. Д., ЕГН ********** от гр.В., ул.“С. В.“
№* против УМБАЛ „Канев“ АД-Русе, ЕИК ********** и С. В. Г. от гр.Р. иск
за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на
55 000 лв. и за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на
15 000 лв. от деликт- извършена операция на 27.06.2012 г. като неоснователен.
14
ОСЪЖДА Р. А. Д., ЕГН ********** от гр.В., ул.“С. В.“ №* да заплати на
УМБАЛ „Канев“ АД-Р., ЕИК ********* сумата в размер на 400 лв. разноски
за производството.

Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
15