Решение по дело №52/2019 на Окръжен съд - Шумен

                               Р      Е      Ш      Е      Н      И      Е   №80

                                      гр. Шумен, 05.04.2019 г.

Шуменски окръжен съд, в открито заседание на четиринадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Томова                                    

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1. Т. Димитрова

                                                                                2. мл.с. Н. Цветанкова

при секретаря С. Методиева, като разгледа докладваното от съдия – докладчика Т. Димитрова в.гр.д. № 52 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:            

          Производство по чл.258 и сл. от ГПК.  

 

          Делото е образувано по въззивна жалба на „ Водоснабдяване и канализация – Ш.„ ООД, гр. Ш., ЕИК , представлявано от управителя инж. К.Г.М., чрез главен юрисконсулт Д.К.и въззивна жалба на  Х.Н.Н., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. А. В. от ШАК, и двете срещу решение № 993/09.11.2018 г. по гр.д. № 3396/2017 г. по описа на ШРС.

          Жалбоподателят „ Водоснабдяване и канализация – Ш.„ ООД, гр. Ш. обжалва решението в частта, в която е отхвърлен иска му за признаване за установено, че ответникът Х.Н.Н. дължи на дружеството сумата от 85.96 лева, представляваща главница за изразходвана и неплатена вода по партида № 832740 в имот, находящ се в гр. Ш.ул.  № , ап. , по фактури №№ **********/02.02.2015 г. – на стойност 34.32 лева, **********/04.03.2015 г. – на стойност 38.87 лева, **********/01.04.2015 г. – на стойност 55.14 лева и **********/04.05.2015 г. – на стойност 43.60 лева, представляваща сума определена по справедливост от съда и намалена с 1/2, както и половината от мораторната лихва в размер на 20.06 лева и в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 203.93 лева. Сочи, че в обжалваната част решението е неправилно, по съображения подробно изложени в жалбата му, с оглед на което моли въззивният съд да го отмени и постанови друго, по силата на което да приеме за установено, че ответникът Х.Н.Н. дължи на дружеството сумата от 171.92 лева, представляваща главница за изразходвана и неплатена вода по партида № 832740 в имот, находящ се в гр. Ш.ул.  № , ап. , по фактури №№ **********/02.02.2015 г. – на стойност 34.32 лева, **********/04.03.2015 г. – на стойност 38.87 лева, **********/01.04.2015 г. – на стойност 55.14 лева и **********/04.05.2015 г. – на стойност 43.60 лева, както и мораторна лихва в размер на 40.12 лева и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 09.08.2017 г. до окончателното й плащане, като му присъди и направените съдебни и деловодни разноски за две инстанции.

          В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият по жалбата Х.Н.Н. не е изпратил отговор.

          Жалбоподателят Х.Н.Н. обжалва решението в частта, в която е признато за установено че съществува вземане на „ Водоснабдяване и канализация – Ш.“ ООД от Х.Н.Н. за сума в размер на 1 486.52 лева – главница за периода от 21.12.2014 г. до 23.06.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на молбата, до окончателното изплащане на сумата, както и за сума в размер на 151.76 лева – мораторна лихва от 02.03.2015 г. до 08.08.2017 г., дължими за получени и доставени ВиК услуги - доставка и ползване на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води по партида № 832740, на адрес: гр. Ш.ул.  № , ап. , за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, № 1415/10.08.2017 г. по ч.гр.д. № 2336/2017 г. по описа на ШРС. Счита решението за неправилно и незаконосъобразно в обжалваната част, по съображения подробно изложени в жалбата му, с оглед на което моли въззивният съд да го отмени и постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове и осъди ищеца да му заплати направените в производството разноски.

          В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият  „ Водоснабдяване и канализация – Ш.„ ООД, гр. Ш. е депозирал отговор по жалбата, в който я оспорва като неоснователна и моли за оставянето й без уважение, както и за присъждане на извършените по делото разноски. 

          Въззивните жалби са подадени в срок, от и срещу надлежно легитимирани лица, редовни и допустими, поради което няма пречки за приемането им за разглеждане.

          Разгледани по същество        , въззивната жалба на „ Водоснабдяване и канализация – Ш.„ ООД, гр. Ш. е основателна, а жалбата на  Х.Н.Н. – неоснователна, поради следното:

           Гр.д. № 3396/2017 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на „ Водоснабдяване и канализация – Ш.„ ООД, гр. Ш., имаща за предмет иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2 392.36 лева - главница, представляваща сбор от неизплатени суми за предоставени ВиК услуги по партида под № 832740 на адрес: гр. Ш.ул.  № , ап. , за период от 17.12.2011 г. до 23.06.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на молбата до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва върху главницата в размер на 456.19 лева за период от 01.03.2012 г. до 08.08.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение № 1415 от 10.08.2017 г. по ч.гр.д. № 2336/2017 г. по описа на ШРС, по реда на чл. 410 от ГПК.

          Ответникът е оспорил исковете като неоснователни.

          Първоинстанционният съд е квалифицирал исковете по чл.422, вр. чл.124, ал.1 от ГПК, като с решението си е признал за установено, че съществува вземане на „ Водоснабдяване и канализация – Ш.“ ООД, от Х.Н.Н., ЕГН **********, за сума в размер на 1 486.52 лева - главница за периода от 21.12.2014 г. до 23.06.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на молбата, до окончателното изплащане на сумата, както и за сума в размер на 151.76 лева - мораторна лихва от 02.03.2015  г. до 08.08.2017 г., дължими за получени и доставени ВиК услуги - доставка и ползване на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води по партида № 832740, на адрес: гр. Ш.ул.  № , ап. , за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1415/10.08.2017 г. по ч.гр.д. № 2336/ 201 7 г. по описа на ШРС. Със същото решение съдът е отхвърлил исковете в останалата им част, до пълния предявен размер, като неоснователни и е осъдил Х.Н.Н. да заплати на „Водоснабдяване и канализация – Ш.” ООД, гр. Ш., деловодни разноски, в размер на 437.20 лева, съответно - „Водоснабдяване и канализация – Ш.” ООД, гр. Ш.  да заплати на Х.Н.Н. деловодни разноски в размер на 203.93 лева, съразмерно на уважената и отхвърлена част от исковете.

          При проверка по реда на чл.269 от ГПК,  съдът намери, че решението е валидно и допустимо в обжалваните части.

           По същество, от събраните по делото доказателства се установява, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, „ В и К – Ш.„ ООД, гр. Ш. се е снабдило със заповед за изпълнение № 1415 от 10.08.2017 г. по ч.гр.д. № 2336/2017 г. по описа на ШРС,  с  която Х.Н. е осъден да заплати на дружеството сума в размер на 2 392.36 лв., представляваща дължима сума за изразходвана и неплатена вода по партида № 832740, за имот, находящ се в гр.Ш.ул.  № , ап. , по издадени и неплатени фактури по справка-извлечение № 3814/08.08.2017 г. и мораторна лихва в размер на 456.19 лв. от 01.03.2012 г. до 08.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 09.08.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 56.19 лв. държавни такси и 4 лв. банкови такси. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК, своевременно е направено възражение срещу заповедта от длъжника, като в предоставения му едномесечен срок кредиторът е предявил иск за установяване на вземанията си.   

          От представените писмени доказателства се установява и не се спори между страните, че ответникът е потребител на предоставяните от ищеца услуги, в качеството му на собственик на имот, находящ се в гр. Ш.ул.  № , ап. , за който при дружеството е открита партида № 832740. По делото са представени справка - извлечение № 3814/08.08.2017 г. на „ В и К – Ш.“ ООД, 54 бр. фактури и карнети,  според които, за периода 17.12.2011 г. – 23.06.2017 г. за горепосочения имот са начислени потребени количества питейна и вода за битови нужди и ползвани услуги за отвеждане и пречистване на отпадни води на обща стойност 2 392.36 лева, които не са заплатени от потребителя. С оглед забавата на същия, върху главницата от 2 392.36 лв. дружеството – доставчик е начислило лихва за забава върху вземането в размер общо на 456.19 лв., за период от 01.03.2012 г. до 08.08.2017 г..

          Ответникът възразява, че не е подписвал карнетите за отчитане на вода и не е потребил посочените в тях количества вода, че същата не винаги е отговаряла на показателя за качество и, че част от задълженията му са погасени по давност.

          От показанията на свидетеля Г. В.- инкасатор във „ В и К – Ш.“, извършващ отчитането на адрес: ул. ..., се установява, че ответникът е присъствал на отчитанията на посочените във фактурите и карнетите количества вода за имота, а когато той не е присъствал, е присъствала съпругата му. Подписи на карнетите не е поставял, поради отказ. Свидетелката сочи също, че няма служебно начислявани суми на обекта. Издала е констативен протокол от 27.04.2017 г. на последния реален отчет, причината за което е било голямото количество потребена вода. Не е съставяла протоколи за отказ от потребител, защото не е имало кого да впише като свидетел, съседите също отказвали.

          От заключението на вещото лице по допуснатата в пръвоинстанционното производство експертиза се установява, че в отделни периоди предоставената от ВиК - оператора вода не е отговаряла на физикохимичните и микробиологични показатели и на изискванията на Наредба № 9/2001 г., като най-често нарушаван е показателят „мътност“. За 2012 г. този период е бил 3 месеца и 7 дни, за 2013 г. - 4 месеца и 10 дни, за 2014 г. - 22 дни, за 2015 г. - 3 месеца и 24 дни. Водата на яз. „ * „ е била с отклонение по показател „мътност“ в следните периоди: 10.01.2012 г. - 17.04.2012 г.; 18.01.2013г. -  28.05.2013 г.; 09.12.2014 г. - 24.04.2015 г..

          За периода, за който са начислени дължими суми на ответника и, който е предмет на разглеждане в настоящото производство, а именно от 21.12.2014 г. до 23.06.2017 г. се установява, че отчитането на изразходваните в имота количества вода е направено на електронни карнети. Съгласно разпоредбата на чл.32 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, услугите ВиК се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Според чл.30 от Наредбата, доставянето на питейна вода, пречистване, или отвеждане на отпадъчни води се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено чрез монтираните водомери на сградните водопроводни отклонения. Отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Съгласно чл. 22 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги,   изразходваните количества питейна вода се отчитат по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК оператора и/или в имотите на потребителите. Съгласно чл.23, ал.4 от ОУ, „Отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета. При неосигуряване на представител, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на В и К оператора, като се посочват трите имена и адреса на свидетеля.”, като „този ред не се прилага в случаите  на дистанционно отчитане и при ползване на електронен карнет“. От изложеното следва, че при отчитане на електронен карнет е достатъчен отчетът от базата данни на електронното устройство. Същият е послужил  и при изготвяне на част от представените по делото фактури, а именно: № **********/02.02.2015 г., за 34.32 лв.; № **********/04.03.2015 г., за 38.87 лв.; № **********/01.04.2015 г., за 55.14 лв.; № **********/04.05.2015 г., за 43.60 лв.; № **********/01.06.2015 г., за 37.62 лв.; № **********/01.07.2015 г., за 41.74 лв.; № **********/03.08.2015 г., за 35.35 лв.; № **********/01.09.2015 г., за 42.74 лв.; № **********/01.10.2015 г., за 45.77 лв.; № **********/02.11.2015 г., за 47.30 лв.; № **********/01.12.2015 г., за 44.05 лв.; № **********/04.01.2016 г., за 34.44 лв.; № **********/01.02.2016 г., за 48.30 лв.; № **********/01.03.2016 г., за 47.47 лв.; № **********/01.04.2016 г., за 44.05 лв.; № **********/03.05.2016 г., за 49.56 лв.; № **********/ 01.06.2016 г., за 56.28 лв.; № **********/01.07.2016 г., за  49.69 лв.; № **********/01.08.2016 г., за 46.57 лв.; № **********/01.09.2016 г., за 52.80 лв.; № **********/03.10.2016 г., за 61.91 лв.; № **********/01.11.2016 г., за 55.81 лв.; № **********/01.12.2016 г., за 62.62 лв.; № **********/03.01.2017 г., за 67.72 лв.; № **********/ 01.02.2017 г., за 52.80 лв.; № **********/01.03.2017 г., за  71.87 лв.; № **********/03.04.2017 г., за 81.65 лв.; № **********/ 02.05.2017 г., за 99.17 лв.; № **********/01.06.2017 г., за 57.11 лв.; № **********/03.07.2017 г., за 66.17 лв.. Поради горното и, доколкото ответникът не ангажира доказателства, че отчетените количества вода не са били изразходвани в имота му през процесния период, съдът заключава, че  посочените във фактурите данни отговарят на действителността и същите удостоверяват надлежно  задълженията му за ползвани, но неиздължени ВиК услуги.  

          Що се касае до твърдението на ответника, че средството за измерване в имота му не е преминало метрологична проверка, съгласно чл.34а от Наредба № 4 от 14.09.2014 г., периодичните проверки на индивидуалните водомери като средства за измерване и разпределение на изразходваното количество вода в сгради – ЕС се извършват през 10 години. Периодичните проверки се извършват по искане и за сметка на потребителите от БИМ или от лица, оправомощени за това от ДАМТН по реда на ЗИ, т.е. операторът няма задължение да извършва проверки на средствата за измерване на изразходваните количества вода, освен по искане на потребителите, каквото в случая не се доказва да е било отправяно от ответника. Ето защо, приема, че възражението се явява неоснователно и следва да се отхвърли.

По възражението на ответника, че доставените количества вода не са отговаряли на показателите за качество, видно от представените писмени доказателства и заключението по изслушаната съдебна биохимична експертиза, показателят „мътност” е бил нарушен в периодите 10.01.2012 г. до 17.04.2012 г.; от 18.01.2013 г. до 28.05.2013 г.; от 09.12.2014 г. до 24.04.2015 г.. Горното е основание да се приеме,  че за част от  процесния период показателят „мътност” на водата в град Ш., респ. на доставяната до имота на ответника е бил влошен и не е съответствал на нормативно установените стойности по Наредба № 9/2001 г.. Отклоненията в показателя „мътност” обаче не са пречка водата да бъде използвана за битови нужди. Предвид това и обстоятелството, че в спорния период в имота на ответника е била консумирана вода, без да се доказва, че тя е била използвана именно за питейна, а не за задоволяване на други битови нужди, то тези количества вода следва да бъдат заплатени от потребителя.

          Съобразявайки изложено, съдът приема за безспорно установено, че между страните съществува валидно облигационно парвоотношение, имащо за предмет доставка на вода и отвеждане и пречистване на отпадни води, както и, че за периода 21.12.2014 г. – 23.06.2017 г. ответникът е потребил в имота си вода на обща стойност 1 572.48 лв., която не е заплатил. Ето защо, приема, че по отношение на визираното вземане на ищеца предявеният установетелен иск се явява основателен и доказан и следва да се уважи.

Съгласно чл.44 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора, от което следва, че върху главницата от 1 572.48 лв.  ответникът дължи на ищеца обезщетение за забава за периода от датата на падежа на всяко от вземанията до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 09.08.2017 г., в размер на 40.12 лв. както и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й плащане.

          Като съобрази изложеното, настоящата инстация приема, че в частта, в която е признато за установено че съществува вземане на „ Водоснабдяване и канализация – Ш.“ ООД от Х.Н.Н. за сума в размер на 1 486.52 лева – главница за периода от 21.12.2014 г. до 23.06.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на молбата, до окончателното изплащане на сумата, както и за сума в размер на 151.76 лева – мораторна лихва от 02.03.2015 г. до 08.08.2017 г., дължими за получени и доставени ВиК услуги - доставка и ползване на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води по партида № 832740, на адрес: гр. Ш.ул.  № , ап. , за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, № 1415/10.08.2017 г. по ч.гр.д. № 2336/2017 г. по описа на ШРС, първоинстанционното решение е правилно и следва да се потвърди. В частта, в която предявените установителни искове са отхвърлени за разликата от 1 486.52 лв. до 1  572.48 лв. – главница и за разликата от 151.76 лв. до 171.82 лв. –  лихва за забава, решението е неправилно и следва да се отмени, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде признато за за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 85.96 лв., представляваща част от главница за изразходвана и неплатена вода по партида № 832740, за имот в гр. Ш.ул.  № , ап. , по фактури №№ **********/02.02.2015 г. – на стойност 34.32 лв., **********/04.03.2015 г. – на стойност 38.87 лв., **********/01.04.2015 г. – на стойност 55.14 лв. и **********/04.05.2015 г. – на стойност 43.60 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 09.08.2017 г. до окончателното й плащане, както и лихва за забава в размер на 20.06 лв., за периода 20.03.2015 г. – 08.08.2017 г..

          Решението следва да бъде изменено и в частта за разноските, като бъде отменено в частта, в която ищецът е осъден да заплати на ответника деловодни разноски в размер над 195.08 лева, и ответникът бъде осъден да заплати на ищеца допълнително разноски в размер на 16.96 лева.

          В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

          На основание чл.78, ал.1, от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски във въззивното производство в размер на 75.34 лева.

          Водим от горното, съдът

 

                                      Р        Е        Ш        И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 993/09.11.2018 г. по гр.д. № 3396/2017 г. по описа на районен съд – Ш.в ЧАСТТА, в която е признато за установено че съществува вземане на „ Водоснабдяване и канализация – Ш.“ ООД, гр. Ш. от Х.Н.Н. за сума в размер на 1 486.52 лева – главница за периода от 21.12.2014 г. до 23.06.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на молбата, до окончателното изплащане на сумата, както и за сума в размер на 151.76 лева – мораторна лихва от 02.03.2015 г. до 08.08.2017 г., дължими за получени и доставени ВиК услуги - доставка и ползване на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води по партида № 832740, на адрес: гр. Ш.ул.  № , ап. , за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, № 1415/10.08.2017 г. по ч.гр.д. № 2336/2017 г. по описа на ШРС.

          ОТМЕНЯ решение № 993/09.11.2018 г. по гр.д. № 3396/2017 г. по описа на районен съд – Ш.в ЧАСТТА, в която предявените от „ Водоснабдяване и канализация – Ш.“ ООД, гр. Ш. срещу  Х.Н.Н. ***, искове по чл.124, ал.1, вр. чл.422 от ГПК са отхвърлени за разликата от 1 486.52 лева до 1  572.48 лева – главница и за разликата от 151.76 лева до 171.82 лева –  лихва за забава, като, вместо него постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х.Н.Н., ЕГН **********, с адрес: *** и „ Водоснабдяване и канализация – Ш.“ ООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. Ш., пл. , представлявано от инж. К.Г.М., че съществува вземане на „ Водоснабдяване и канализация – Ш.“ ООД от Х.Н.Н., ЕГН **********, за сума в размер на 85.96 лева, представляваща част от главница за изразходвана и неплатена вода по партида № 832740, за имот в гр. Ш.ул.  № , ап. , по фактури №№ **********/02.02.2015 г. – на стойност 34.32 лв., **********/04.03.2015 г. – на стойност 38.87 лв., **********/01.04.2015 г. – на стойност 55.14 лв. и **********/04.05.2015 г. – на стойност 43.60 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 09.08.2017 г. до окончателното й плащане, както и за лихва за забава върху главница, в размер на 20.06 лева, за периода 02.03.2015 г. – 08.08.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, № 1415/10.08.2017 г. по ч.гр.д. № 2336/2017 г. по описа на ШРС.

          ОСЪЖДА Х.Н.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „ Водоснабдяване и канализация – Ш.” ООД, гр. Ш., ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. Ш., пл.  деловодни разноски съобразно уважената част от исковете в размер още на 16.96 лева.

          ОТМЕНЯ решение № 993/09.11.2018 г. по гр.д. № 3396/2017 г. по описа на районен съд – Ш.в ЧАСТТА, в която „ Водоснабдяване и канализация – Ш.” ООД, гр. Ш., ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. Ш., пл.  е осъдено да заплати на Х.Н.Н., ЕГН **********,*** деловодни разноски в размер над 195.08 лева.

          В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

     ОСЪЖДА  Х.Н.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „ Водоснабдяване и канализация – Ш.” ООД, гр. Ш., ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. Ш., пл.  деловодни разноски във въззивното производство в размер на 75.34 лева.

          Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.