РЕШЕНИЕ
№ 296
Стара Загора, 25.01.2024 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд,
І състав, в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди двадесет и
четвърта година, в състав:
СЪДИЯ
: БОЙКА ТАБАКОВА
при секретар Стефка Христова като разгледа докладваното от съдия БОЙКА ТАБАКОВА
адм. дело № 20237240700761 по описа за 2023г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е с правно основание чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.4 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба от Г.Б.А.А. *** против Заповед за
налагане на ПАМ № 23-0273-000092/ 26.06.2023г, издадена от началник група в РУ
Хисар към ОД на МВР Пловдив, с
която на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП е приложена принудителна
административна мярка /ПАМ/ – временно отнемане на свидетелство за управление
на моторно превозно средство /МПС/ до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца. Жалбоподателят твърди, че не са налице кумулативните
изисквания по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП за налагане на принудителна административна
мярка, тъй като не е имал качеството на водач на моторно превозно средство.
Оспорва описаната фактическа обстановка в съставения акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/, както и редовното му съставяне. Твърди, че
извършената му проверка не е проведена по установения за това ред и не са му
предложени всички възможности за установяване употребата на наркотични
вещества. Обосновава отказа си да бъде проверен с полевия тест с прием на
лекарства, които биха могли да повлияят на резултата. Моли за отмяна на
заповедта и присъждане на направените разноски.
Ответникът
Началник група в РУ Хисар при ОД на МВР Пловдив, редовно призован, не се явява и
не изразява становище по жалбата. Изложеното
такова в съпроводителното писмо към преписката е изявление на Началника на РУ
Хисар, който не е страна по делото или надлежен процесуален представител и не
следва да бъде коментирано.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във
връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните
намира за установено следното от фактическа
страна:
С
оспорената Заповед № 23-0273-000092/ 26.06.2023г, издадена от началник група
в РУ Хисар към ОД на МВР Пловдив, на
основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП на жалбоподателя Г.Б.А.А. е приложена ПАМ
– временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство
/МПС/ до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. От
фактическа страна е обоснована с това, че на 24.06.2023г. около 17:29ч.в община
Калояново, на път втори клас № 64, км 35+700 в посока запад-изток управлява
мотоциклет „********“ с рег.№ *****, лична собственост като отказва да му бъде
извършена проверка с тест за установяване употреба на наркотични вещества или
техни аналози с техническо средство DREGER DRUG TEST 5000 с фабричен № ARMD-0129 и не изпълнява предписание за
химико-токсикологично лабораторно изследване. Издаден е талон за медицинско
изследване № 108621 и е съставен акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ серия GА № 894110/ 24.06.2023г.
АУАН е съставен за това, че на 24.06.2023г.
около 17:29ч.в община Калояново, на път втори клас № 64, км35+700 по данни на
свидетеля-очевидец Д.Т.Г.Б.А.А. управлява собствения си мотоциклет „********“ с
рег.№ ***** в посока запад-изток, и отказва
да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни
аналози с Дръг тест 5000 с фабричен № ARMD-0129. Издаден е и връчен
талон за медицинско изследване № 108621. Прието е, че с описаното деяние
водачът виновно е нарушил чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. Жалбоподателят Г.Б.А.А.
не е направил възражения по съставения АУАН.
По
делото са приети като доказателства съдържащите се в административната преписка
талон за изследване № 108621; Справка за нарушител водач; Заповед №
317з-3162/15.04.2022 г.; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.; Заповед за
задържане рег. № 273зз-54, екз. От 24.06.2023 г.; Протокол за обиск на лице от
24.06.2023 г.; амбулаторен лист № 2215С066В6С от 06.06.2022 г.; рецепта от
27.06.2023 г.
След
като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата
е подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчването й на 03.11.2023г на
адресата, видно от представения от ответника препис на заповедта с отбелязана дата.
Депозирана е от активно легитимирано лице, за което индивидуалният
административен акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, се явява неоснователна.
Оспорената Заповед за налагане на ПАМ №
23-0273-000092/ 26.06.2023г, издадена от началник група в РУ Хисар към ОД на
МВР Пловдив е
издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 172,
ал.1 от ЗДвП, според който принудителните административни мерки по чл. 171, т.
1, 2, 2а, 4, т.5, б.”а”, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая началник група в РУ Хисар към ОД на МВР
Пловдив е надлежно
упълномощен, съгласно представените по делото Заповед № 317з-3162/15.04.2022 г на Директора на ОД на
МВР Пловдив и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г на министъра на вътрешните
работи. Заповедта е постановена в писмена форма и съдържа всички изискуеми
съгласно чл.59, ал.2 от АПК реквизити, в т.ч фактическите и правни основания за
прилагането на ПАМ, чрез посочване на правно-релевантните факти, предвидени в
хипотезата на чл. 171, т.1, б.”б” от
ЗДвП. В процедурата
по издаването й са спазени процесуалните правила. Късното връчване на адресата
не представлява съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на акта само
на това основание, нито е пречка да се иска спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение.
Обжалваната заповед
е постановена при правилно приложение на материалния закон. Според нормата,
посочена като правно основание за издаване на процесния административен акт -
чл. 171, т.1, б."б" от ЗДвП в
относимата му редакция /ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г/ за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения спрямо водач, за който се установи, че управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи, се прилага принудителна административна
мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца.
Спорът се
концентрира върху въпроса дали спрямо Г.А. правомерно е постановена
ограничителната мярка по ЗДвП след като твърди, че към момента на съставяне на
АУАН не е имал качеството на водач на МПС.
Разпоредбата чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП не
изисква кумулативно наличието на предпоставките за всяка от четирите хипотези. Достатъчно е да се докаже наличието на
предпоставките на една от тях. В случая необходими материалноправни
предпоставки за налагане на ПАМ от този вид са установени по надлежен ред
управление на МПС и отказ за проверка с тест за наркотични
вещества или техни аналози. Видно от доказателствата по делото, на Г.А. като
водач на МПС е издаден АУАН серия GА № 894110/ 24.06.2023г. за отказ да бъде проверен за употреба наркотични
вещества или техни аналози с техническо средство „Дръг-тест“ 5000. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, АУАН има
обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, т.е. той е част от
административната преписка по издаване на заповедта за налагане на ПАМ и
съдържа фактическите обстоятелства на административния акт по смисъла на чл.59,
т.4, предл.1 от АПК. АУАН серия GА № 894110/ 24.06.2023г. е подписан без възражения и
доказателствената му сила по никакъв начин не е опровергана в настоящото
съдебно производство.
В случая
органът твърди, че е налице отказ на лице, което управлява моторно превозно
средство, да бъде проверено с тест за наркотични вещества или техни аналози или
чрез химико-токсикологично лабораторно изследване. Тези две релевантни
обстоятелства се явяват безспорно установени с оглед необорената
доказателствена стойност на съставения АУАН. В него е посочено, че
жалбоподателят е управлявал мотоциклет по път втори клас № 64, км 35+700 в
посока запад-изток и този факт не е опроверган по делото, а евентуалното
съставяне на АУАН на различно място е ирелевантно за законосъобразността на
наложената ПАМ. Твърдението на
жалбоподателя, че е отказал полевия тест за употреба на наркотични вещества или
техни аналози поради прием на лекарства, които биха могли да повлияят на
резултата, също е голословно. Представената рецепта е с дата след извършване на
проверката, а за описаните в нея медикаменти не е доказано, че могат да имат такова влияние. Неоснователно е
оплакването, че не са му предложени всички възможности за установяване
употребата на наркотични вещества. Видно от издадения талон за изследване №
108621, самият жалбоподател е отказал даване на кръвна проба за
химико-токсикологично лабораторно изследване. Липсват доказателства по делото,
че извършената му проверка от полицейски служители не е проведена по
установения за това ред.
С оглед
гореизложеното съдът намира, че обжалваната Заповед за прилагане на ПАМ № 23-0273-000092/ 26.06.2023г, издадена от
Началник група в РУ Хисар към ОД на МВР Пловдив, е изцяло законосъобразна,
включително и съответства на целта на закона
- осигуряване на безопасност на движението по пътищата. Подадената срещу
нея жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход
на спора на жалбоподателя не се дължат разноски.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК и чл.172, ал.5 от ЗДвП, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Г.Б.А.А. ЕГН ********** ***
против Заповед за налагане на ПАМ № 23-0273-000092/ 26.06.2023г,
издадена от Началник група в РУ Хисар към ОД на МВР Пловдив, с която на
основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП е приложена принудителна административна
мярка – временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно
средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“, като неоснователна.
Решението не подлежи на касационно
оспорване.
СЪДИЯ :