Определение по дело №1392/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./22.01.2020 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, единадесети състав в закрито съдебно заседание на двадесет и втори януари през  две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 1392 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Ж.С.М., ЕГН **********,***, срещу Б.И.Т., ЕГН **********,***, с която е предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС и в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 109 от ЗС.

Съдът след като съобрази изложените в исковата молба твърдения, намира, че така предявеният иск е частично недопустим, поради следните съображения:

С определение No 18 / 09.01.2020г., постановено по в.ч.гр.д. 641 / 2019г. по описа на Апелативен съд – Варна е отменено определение№ 3294/13.11.19г., постановено по гр.д. № 1392/19г. на ВОС, в частите му, с които производството по делото е било частично прекратено по отношение на предявения иск с правно основание по чл. 108 от ЗС в неговата установителна част за имот с идентификатор № 10135.2526.2421.1.1, на осн. чл. 130 от ГПК, както и в частта му, с която делото е било изпратено за разглеждане в останалата му част по подсъдност на РС-Варна, и е ВЪРНАТО делото на ВОС, който след изпълнение на дадените в мотивите на настоящото определение указания, да предприеме съответните процесуални действия.

            В мотивите на определението е указано на първоинтанционния съд да изиска допълнителни уточнения от ответната страна, „ защото и в отговора на исковата молба и в допълнително изразеното становище от 12.11.19г., ответникът навежда твърдение, че именно той е придобил по давност цялата вилна сграда, а същевременно от цялото изложение на фактите и обстоятелствата и от защитаваната правна теза, може да се счита, че ответникът не оспорва придобиването от ищеца на жилищната част от вилната сграда, която е била описана и продадена на публичната продан по посоченото изпълнително дело.

С разпореждане No 296 / 13.01.2020г. съдът е указал на ответника да уточни оспорванията си, съобразно постановеното от Апелативен съд определение.

С молба вх. No 2097 / 21.01.2020г. ответникът е заявил, че се оспорват претендираните от ищеца права върху изградените във вилната сграда 2 тавански стаи и още 3 избени помещения, както и че те не са част от имот с идентификатор No 10135.2526.2421.1.1.

Тези избени и тавански помещения към датата на завеждане на исковата молба юридически представляват самостоятелни обекти по силата на делба, за която самият ищец твърди, че е нищожна.

Ищецът в исковата молба сочи изрично, че „по отношение на обекта на първия етаж в сградата предявява установителен иск за собственост, а по отношение на таванските и избените помещение – ревандикационен иск“. Съдът е оставил без движение производството като е дал надлежни указания да обоснове правен интерес от воденето на установителен иск, като с уточняващата си молба, съдът приема, че всъщност ищецът предявява ревандикационен иск, като в неговата установителна част се иска съдът да признае за установена собствеността върху цялата вилна сграда, включваща собствения етаж на ищеца /обект, за който между страните липсва спор/ и помещенията в избата и тавана, като принадлежност, доколкото са несамостоятелни обекти /за които помещения е спорът и същите към настоящия момент до установяване на нищожността на делбата са самостоятелни обекти/, а в осъдителната да се предаде владението върху избените и тавански помещения.

В уточнителната молба изрично се сочи, че таванските и избените помещения са спорните и „те са владяни в годините от ответника“. Спорът в действителност, както сочи и самият ищец, е представляват ли самостоятелен обект или не тези помещения, като предмет на спора са единствено и само тези помещения. Това се установява и от отговора на исковата молба, а се потвърждава и от ответника в уточняващата му молба с вх. No 2097 / 21.01.2020г., в които се сочи, че не се оспорва правото на собственост на ищеца върху имот с идентификатор No 10135.2526.2421.1.1, а само претендираните от ищеца права върху изградените във вилната сграда 2 тавански стаи и още 3 избени помещения, както и че те не са част от имот с идентификатор No 10135.2526.2421.1.1.

Интересът от търсената с иска защита е процесуална предпоставка на всички искове. Правният спор поражда нужда от защита, а в конкретния случай правният спор е единствено и само по отношение на собствеността върху избените и тавански помещения. Първото условие за възникване на правото на иск е интерес от търсената с иска защита, а такъв интерес по отношение на останалата част от сградата, включваща имот с идентификатор No 10135.2526.2421.1.1 липсва. В практиката си ВКС приема, като настоящият състав споделя това виждане, че е допустим иск по чл.108 от ЗС за собственост и предаване на владението на мазе или таван. Макар да не са самостоятелни вещи, а принадлежност към главната вещ /жилище/, мазето и таванът могат да са предмет на ревандикационен иск, ако ищецът твърди, че е собственик на вещта, принадлежност към която са мазето и тавана, а ответникът ползва мазето или тавана без основание, какъвто е настоящият случай. Още повече, че към датата на предявяване на исковата молба, таванските и избените помещения са самостоятелни обособени обекти по силата на извършената делба. Тези обекти, както се установява от скицата към отговора на исковата молба притежават и отделен самостоятелен индентификатор – 10135.2526.2421.1.2.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че искът с правно основание чл. 108 от ЗС е частично недопустим по отношение на самостоятелен обект с идентификатор No  10135.2526.2421.1.1, като допустим се явява по отношение на таванските и избените помещения. В този смисъл се променя и цената на иска, като същата е в размер на данъчната оценка за таванските и избените помещения или сумата от 14 386 лв.,  съобразно приложеното на л. 38 от делото удостоверение за данъчна оценка.

Съобразно разпоредбата на чл. 104, т.3 от ГПК на окръжен съд са родово подсъдни като първа инстанция исковете за собственост и други вещни права върху имот с цена на иска над 50 000 лв. Цената на настоящия иск е 14 386 лв.,  доколкото само в тази част исковата претенция е допустима. В този смисъл и при условията на чл. 103 във вр. с чл. 104, т.3 от ГПК родово компетентен да разгледа делото е Районен съд-гр. Варна, на когото делото следва да бъде изпратено за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск.

С оглед на гореизложеното и образуваното първоинстанционно производство в Окръжен съд – гр. Варна следва да се прекрати и да се изпрати по подсъдност за разглеждане на родово компетентен районен съд от своето седалище- Варненски районен съд.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА частично производството по гр.д. № 1392 по описа на Варненски Окръжен съд за 2019г., единадесети  състав, а именно по отношение на предявения за разглеждане иск с правно основание чл. 108 от ЗС в неговата установителна част  за имот с идентификатор No  10135.2526.2421.1.1,  на основание чл.130 от ГПК.

 

ОПРЕДЕЛЯ цена на допустимия за разглеждане иск с правно основание чл. 108 от ЗС в размер на 14 386 лв. /четиринадесет хиляди триста осемдесет и шест лева/, на основание чл. 70 ал.1, изр.2 от ГПК.  

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 1392 / 2019 г. по описа на Окръжен съд – Варна, единадесети състав и в останалата част, като ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Варна.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд, която следва да бъде подадена в едноседмичен срок от съобщаването му на страните. 

 

 

                                    ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: