№ 23 22.02.2019г. гр. Попово
гр. Попово
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПОПОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, на двадесет и
четвърти януари две хиляди и деветнадесета година, в открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСИМИР ПРОЙНОВ
при участието на секретаря: Д.Л., като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 689/2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове от
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.
С ***, чрез юрисконсулт Б.Р., СРЕЩУ Б.М.А. с ЕГН: **********,***, за признаване
за установено, че ответникът дължи на
ищеца СУМАТА от 500.00 лв. - главница по Договор за паричен заем №
2034435/24.03.2014г., сключени с „Изи Асет Мениджмънт" АД, СУМАТА от 277.20 лв.-
договорна лихва за периода от 22.06.2014 г. до 19.11.2014 г.,
СУМАТА от 45.00 лв. - такса разходи, СУМАТА от 306.61 лв. - лихва за забава за
периода от 24.04.2014г.– 28.02.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /28.02.2018г./, до
окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че на
24.03.2014 г. между „Изи Асет
Мениджмънт" АД /Заемодател/ и Б.М.А. /Заемател/
бил сключен Договор за паричен заем с № 2034435, в съответствие с разпоредбите
на Закона за потребителския кредит. С подписването на договора Заемодателят се
е задължил да предостави на Заемателя парична сума в
размер на 500 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита.
Погасителните вноски, които Заемателят се задължил да
изплаща на Заемодателя, съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно
с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на
заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като
лихвеният процент бил фиксиран за срока на Договора и бил посочен в него, при
което общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на
897,20 лв. Така, договорната лихва по кредита била уговорена от страните в
размер на 397,20 лв. Съгласно разпоредбите на Договора за паричен заем, Заемателят се е задължил да върне кредита в срок до
19.11.2014 г. на 8 равни месечни погасителни вноски в размер на 112,15 лева
всяка.
На основание сключения Договор за
паричен заем, в случай че Заемателят забави
заплащането на падеж на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни,
дължал на Заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на
телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените
вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за направени разходи се начислявала за
всеки следващ 30 дневен период, през който има погасителна вноска, чието
плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи
за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябвало да заплати заемателят, не можели да надхвърлят 45,00 лв.. Така на
длъжника била начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на
45,00 лв.
На основание Закона за
потребителския кредит на длъжника била начислена лихва за забава в размер на
действащата законна лихва за периода от 24.04.2014 г. до датата на подаване на
заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва бил 306,61 лева като
съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала,
неплатена погасителна вноска.
Длъжникът не бил заплатил изцяло
дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която била погасена била в
размер на 120,00 лв., с която била погасена договорна лихва.
Срокът на договора бил изтекъл с
падежа на последната погасителна вноска, а именно 19.11.2014 г. и не е обявяван
за предсрочно изискуем.
На 1.10.2014 г. било подписано
Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на
вземания" ООД, по силата на което вземането на „Изи
Асет Мениджмънт" АД, произтичащо от договор за
паричен заем № 2034435/24.03.2014 г. било прехвърлено в собственост на „Агенция
за събиране на вземания" ООД, ведно с всички привилегии и
обезпечения. „Агенция за събиране на
вземания" АД /сега „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, ЕИК ***
била правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК ***.
Длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за станалата продажба на
вземането с Уведомително писмо от страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД, изпратено с известие за
доставяне.
Предвид изложените в исковата
молба факти и обстоятелства се моли за решение, с което по отношение на
ответника да бъде признато за установено, че същият дължи на ищеца СУМАТА
от 500.00 лв. - главница по Договор за паричен заем №
2034435/24.03.2014г., сключени с „Изи Асет Мениджмънт" АД, СУМАТА от 277.20 лв. -
договорна лихва за периода от 22.06.2014 г. до 19.11.2014 г.,
СУМАТА от 45.00 лв. - такса разходи, СУМАТА от 306.61 лв. - лихва за забава за
периода от 24.04.2017г. – 28.02.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /28.02.2018г./, до
окончателното изплащане на задължението.
Претендират се разноски.
В едномесечния срок и по реда на
чл. 131 от ГПК, ответникът не е депозирал писмен отговор.
В съдебно заседание, ищецът,
редовно призован, не изпраща надлежно упълномощен представител. Депозирана е
молба, с която се моли делото да бъде разгледано в негово отсъствие, като бъде
постановено решение, с което исковите претенции да бъдат уважени.
Ответникът, редовно призован, се
явява лично. Не оспорва исковете, но желае задължението да бъде разсрочено.
Поповският районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По
иска по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1, във вр. с чл. 99 от ЗЗД:
За да бъде уважен искът с посоченото правно
основание, ищецът следва да докаже,
че между „Изи Асет
Мениджмънт" АД и Б.М.А. е налице валидно сключен договор за кредит, че
дружеството е изправен кредитор по договора /предоставило е на заемателя сумата, предмет на договора/, че задълженията по
договора са изискуеми, както и валидно сключен договор за цесия, за което длъжникът е надлежно уведомен.
Липсата на който и е да е от елементите на
горепосочения фактически състав води до неоснователност на исковата претенция.
На 24.03.2014 г. е било отправено писмено предложение за
сключване на договор за заем, подписано от представител на „Изи
Асет Мениджмънт“ АД и от ответника.
На същата дата между ответника в качеството на кредитополучател и „Изи Асет Мениджмънт“ АД – кредитор е сключен договор за
потребителски паричен заем 2034435, въз основа на който кредиторът е
предоставил на кредитополучателя сума в общ размер от 500 лв.. Договорен е размер на месечна
погасителна вноска –112,15 лв. , срок на заема – 8 месеца и брой вноски – 8.
Фиксираният годишен лихвен процент е 119.16 % и годишен процент на разходите 459.19%.
Страните се уговорили, че сумата, която следва да бъде върната е 897.20 лв. В
чл. 4 от договора е отразено, че с подписване на договорът, заемателят
удостоверява, че е получил заемната сума изцяло и в брой, като договорът има
силата на разписка за предадената, съответно получената сума. Заявено е от заемателя, че е получил общите условия, които са приложени
и като доказателство по делото.
На 16.11.2010 г. между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД в качеството на продавач – цедент и праводателя на ищцовото дружество (Агенция за събиране на вземания ООД) в
качеството на купувач – цесионер е сключен Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия).
С Потвърждение за сключена цесия, издадено на основание чл. 4.8. от
рамковия договор, продавачът – цедент е потвърдил, че
кредит, описан под № 2300 в Приложение № 1 от 01.10.2014 г. към договор за
цесия от 16.11.2010 г. с длъжник – ответника в качеството си на
кредитополучател по Договор за паричен заем е цедиран
от продавача „Изи Асет
Мениджмънт“ АД на ищцовото дружество, съгласно
договора за прехвърляне на вземания.
На 07.02.2018 г. е изготвено и изпратено от цедента
уведомление до ответника за сключения договор за цесия. Видно от съобщението
към известието за доставяне уведомлението е изпратено на адрес гр. П ***,
посочен от ответника в предложение за сключване на договор за заем, като е
върнато, тъй като посочения адрес е необитаем. Препис на уведомлението е
приложен към исковата молба и редовно връчен на ответника по настоящето дело.
„Изи Асет Мениджмънт“ АД
е упълномощило ищцовото дружество да уведомява всички
длъжници по всички вземания на Дружеството,
възникнали по силата на сключени договори за кредити, които дружеството е цедирало, съгласно рамковия договор.
Съдът счита, че от приетите по делото доказателства се установява, че е
налице валидно прехвърляне на вземанията по договор за паричен заем, съгласно
клаузите на сключения рамков договор за прехвърляне на вземания.
Видно от приетите по делото доказателства цедентът
е изпратил на ответника уведомление по чл.99, ал. 3 ЗЗД на адреса, посочен в
предложение за сключване на договор за паричен заем, поради и което същото се
счита редовно връчено на основание чл. 34, ал. 1 от общите условия, неразделна
част от договора за паричен заем. Освен това, съгласно приложеното по делото
пълномощно ответникът е бил надлежно упълномощен да връчва съобщения до длъжниците по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, поради и което следва да
се приеме, че е налице уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, приложено към исковата молба и е връчено на
ответника с връчването на препис от исковата молба.
Не се спори между страните, а и от
приложените по делото доказателства се установява, че между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД са
възникнали правоотношения по договор за
паричен заем по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), който е
приложим в отношенията между страните, договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които –
общият размер на кредита и условията за усвояването му; лихвения процент по
кредита; годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит и условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
В настоящия случай съдът счита, че договорът е изготвен на разбираем език и
в тази връзка са спазени изискванията на закона.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и т.20, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК -
изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите
са изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност е особена по вид с оглед на последиците й,
визирани в чл. 23 ЗПК, а именно че
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като
съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита.
С оглед гореизложеното по повод съдържанието на сключения договор за
потребителски кредит между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД съдът счита, че не са спазени
изискванията на чл. 11, ал.1, т. 11 от ЗПК, поради което договорът за
потребителски кредит е недействителен, катоза разлика
от унищожаемостта, която се инициира от съответната
страна, за нищожността съдът следи служебно и при констатиране се позовава на
същата в мотивите при обсъждане основателността на исковете. Имайки предвид
последиците на тази недействителност съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, то
потребителят – ответник по настоящото дело дължи връщане на чистата стойност по
кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита.
Съдът счита, че не би могло да се приеме, че заемополучателят
би могъл да разбере какъв е лихвеният процент след извършване на съответните
математически изчисления, а именно от сбора на определените погасителни вноски
да извади размера на главницата по договора за кредит и по този начин да получи
сумата, която дължи, като договорна лихва. Посочен е годишен лихвен процент, от
който обаче не става ясно по какъв начин той се отразява в размера на
погасителните вноски. Липсва погасителен план, съставен съгласно изискванията
на закона, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването. В ЗПК
е посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за
кредит. Липсата на изрично посочените в чл.22 във вр.
с чл. 11 ЗПК реквизити на договора за кредит водят до недействителност на
същия, като в закона не е предвидена възможност тези реквизити да са
определяеми такива.
Предвид изложеното, съдът счита, че ответникът дължи връщане единствено и
само на предоставената с договора за кредит заемна сума в размер от 500 лв., от
която, както самият ищец твърди, е погасена сумата от 120,00 лв., поради което задължението на ответника се установява
да е в размер от 380.00 лв., като за
разликата до пълния претендиран размер от 500.00 лв.
подлежи на отхвърляне.
По
иска исковете по чл. 422 от ГПК, във вр.с чл. 240, ал. 2, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1. вр. с чл. 99 от ЗЗД и по чл.
422 от ГПК, във вр. с чл. 92, ал. 1 вр. с чл. 99
от ЗЗД.
Предвид разпоредбата на чл. 23 ЗПК
следва да се отхвърлят исковете за установяване на дължимост на сумата
от 277.20 лв. - договорна лихва за периода от 22.06.2014 г. до 19.11.2014 г. и
за сумата от 45.00 лв. - такса разходи.
По иска по чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 86, ал.
1 вр. с чл. 99
от ЗЗД
Относно претенцията за обезщетение за забавено плащане в размер на
законната лихва, съдът намира, че същата се дължи, доколкото се установява, че
е налице забава на плащането на дължимата сума, но не в размера, претендиран от ищеца.
Същата се явява доказана по основание, но не и по размер, като съдът
определя размера на същата върху главницата в размер на 380.00 лв. (разликата между
пълния размер на главницата и платената от ответника сума). След използване на
онлайн калкулатор /www.calculator.bg/ съдът установи, че размерът на
претенцията за обезщетение за забавено плащане за периода от 24.04.2014г. – 28.02.2018г. е 148.66 лв.. До този размер предявеният иск
следва да се уважи, като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 306.61
лв..
По разноските:
В
хода на заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на 75.00лв.,
от които 25.00 лв. за държавна такса и 50.00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, при което, на основание
чл. 78 ал. 1 от ГПК, пропорционално на уважената част от исковите
претенции, следва да му бъде присъдена сумата от 31.14 лв.
За образуване на исковото производство и в хода на процеса, ищецът е направил разноски в общ размер на 125.00
лв., от които 25.00 лв. за държавна такса и 100.00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 26 от Наредба за заплащането на правната
помощ. При това положение, пропорционално
на уважената част от исковите претенции следва да му бъде присъдена сумата от 51.90 лв..
По искането за
разсрочване изпълнението на решението:
Разпоредбата
на чл. 241, ал. 1 ГПК предоставя възможност при постановяване на решението
съдът да отсрочи или разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на
поискалата разсрочването страна или поради други обстоятелства. В конкретния
случай ответникът не е представил доказателства за имотното си състояние, въз
основа на които да бъде извършена преценка дали са налице предпоставките за
приложението на посочената норма, при което искането за разсрочване не следва
да бъде уважено.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Б.М.А. с ЕГН: **********,*** че ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“
ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. С ***, чрез юрисконсулт Б.Р., СУМАТА от 380.00 лв. /триста и осемдесет лева /, представляваща
главница по Договор за паричен заем №
2034435/24.03.2014г., сключени с „Изи Асет Мениджмънт" АД, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение /28.02.2018г./, до окончателното изплащане на задължението, като за
разликата над тази сума, до пълния претендиран размер
от 500.00 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Б.М.А. с ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“
ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. С ***, чрез юрисконсулт Б.Р., СУМАТА от 148.66 лв. /сто четиридесет и осем лева и шестдесет и шест стотинки/ - лихва за забава върху главницата
за периода от 24.04.2014г. – 28.02.2018г., като
за разликата над тази сума, до пълния претендиран
размер от 306.61 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, със седалище
и адрес на управление: гр. С ***, чрез юрисконсулт Б.Р. против Б.М.А. с ЕГН: **********,*** искове за СУМАТА от 277.20 лв. /двеста седемдесет и седем лева и двадесет
стотинки/ - договорна лихва за периода от 22.06.2014 г. до 19.11.2014 г. и
за СУМАТА от 45.00 лв. /четиридесет и
пет лева/ - такса разходи като неоснователни.
ОСЪЖДА Б.М.А. с ЕГН: **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“
ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. С , чрез юрисконсулт Б.Р., СУМАТА от 31.14 лв. /тридесет и
един лева и четиринадесет стотинки/ - разноски
в заповедното производство и СУМАТА от 51.90 лв. /петдесет и един лева и деветдесет стотинки/ - разноски в исковото производство, пропорционално на уважената част от
исковите претенции.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Б.М.А. с ЕГН: **********,*** за разсрочване изпълнението на настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд- Търговище в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: