СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
25.06.21г.
Софийски градски съд І-12 състав с:
Председател: Георги И.
Разгледа в съдебно заседание на 27.05.21г. /с участието на секретаря Д.
Цветкова/ гражданско дело № 3791/20г. и констатира следното:
Предявен е иск от „З.** ООД“ в несъстоятелност против И. И. с правно основание
чл. 57, ал. 2 от ЗЗД за сумата 638 943 лева.
Съображенията на страните са изложени по делото.
Сбраните
по делото писмени доказателства /преценени в съвкупност и в контекста на твърденията,
възраженията на страните/ удостоверяват, че:
По
силата /на основание/ на договор от 21.09.12г. /за доброволна делба; сключен
между „З.**“ ООД и И. И./ ответникът е придобил
собствеността върху: поземлен имот, с идентификатор № 67800.34.23 по
кадастралната карта и регистър на град Созопол, с площ от 7 331 кв. м. На
13.11.14г. дружеството /ищец/ е било обявено в несъстоятелност. С влязъл в сила
съдебен акт /решение на СОС от 27.05.16г. по т.д. № 231 от 13г./ посочената
сделка е била прогласена /при условията на чл. 647, ал. 2 от ТЗ във връзка с
чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ/ за недействителна спрямо кредиторите на фирмата и
И. И. е бил осъден /в хипотезата на чл. 34 от ЗЗД във връзка с чл. 649, ал. 2
от ТЗ/ да върне на ищеца имота. На 03.10.12г. – с две поредни сделки /сключени
в периода след 11.08.11г. – когато е стартирало производството по
несъстоятелност/ ответникът е прехвърлил /продал/ описаният имот на трети лица
/М. Б.и П. К./.
Искът
е неоснователен:
От
една страна:
Обстоятелството,
че законът предвижда и друга правна възможност /друг ред/ за ищеца - да защити
правата си срещу спорните две сделки /чрез отменителни искове по ТЗ/ не
изключва производството по /правото на дружеството да заяви правата си в
хипотезата на/ чл. 57, ал. 2 от ЗЗД.
В
процесната хипотеза - визираната в правилото на чл. 110 от ЗЗД давност
/5-годишна/ е започнала да тече /по смисъла на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД/ едва след
влизане в сила на решението на СОС - на 31.07.18г. /т.е. искът - като входиран
в съда на 07.05.20г. се явява предявен в рамките на законния давностен срок/.
Възраженията
на ответника в горните две насоки са – неоснователни.
От
друга страна /по същество/:
В
настоящото производство се претендира паричната равностойност /реалната пазарна
цена/ на ½ ид. ч. от процесния имот - поради
невъзможността /по смисъла на чл. 57, ал. 2 от ЗЗД/ вещта да бъде върната
реално в патримониума на дружеството /заради именно - стореното отчуждаване на
собствеността/.
Принципно:
законът /процесната разпоредба на чл. 57 от ЗЗД/ регламентира по съществено
различен начин правата /защитата/ на обеднялата страна и имуществената
отговорност на обогатилата се страна /в зависимост от добросъвестността или
недобросъвестността на последната/. Следващите съображения са направени от
председателя на състава в контекста на това принципно правило /разграничение/.
Обстоятелството
/констатирано от СОС в рамките на производството по горното дело, което е и
безспорно между страните/, че атакуваните две сделки са били сключени от ответника
в периода - след започване на производството по несъстоятелност /на 11.08.11г./
е имало значение – правна стойност /като елемент от фактическия състав на иска
– по смисъла на чл. 647, ал. 2 от ТЗ/ само в рамките на производството пред СОС
/в рамките на процеса по атакуване на сделката за доброволна делба/. Същото
обстоятелство обаче няма правна стойност на „покана“ или на „узнаване“ /по
смисъла на чл. 57, ал. 2 от ЗЗД/. Негативните правни последици по този законов
текст се явяват настъпили в партимониума /правната сфера/ на ответника едва –
след 31.07.18г. /когато е влязло в сила съдебното решение на СОС от 27.05.16г.,
съдържащо осъдителен дизпозитив срещу И. И. - „да върне вещта“/. Този момент
/влизането в сила на съдебния акт/ се разполага във времето – след сключване на
спорните две сделки /през 12г.; сделките са били сключени дори – преди да бъде
образувано производството пред СОС – през 13г./. В тази връзка: по същата
принципна логика /поради която не може да се приеме, че погасителната давност
за ищеца е започнала да тече считано от сключването на договора за доброволна
делба или от момента на изповядване на спорните две сделки/ не може да се
приеме и, че - „поканата“ или „узнаването“ /по смисъла на чл. 57, ал. 2 от ЗЗД/
са породили правни последици още към момента на откриване на производството по
несъстоятелност /към 11 г./. С оглед изложеното: в случая следва да се приеме,
че е приложимо правилото на чл. 57, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЗД /според което –
ответникът следва да върне само това, от което се е „възползвал“, т.е. само
това, което е получил реално по отчуждителните – прехвърлителни сделки, а
именно визираните в двата процесни нотариални акта суми в размер на общо 14 000
лева; липсват доказателства – писмени, банкови, експертни И. И. да е получил
реално – фактически друга продажна цена/. В тази връзка:
Действително:
визираната в спорните нотариални актове цена /поради потенциалната или реална
възможност да е била уговорена симулативно, което обстоятелство в случая би
могло да се предположи косвено – предвид естеството и местонахождението на
процесния имот; макар, че двете сделки са изповядани на цена – надвишаваща
данъчната оценка на имота/ не обвързва /не е противопоставима на/ ищеца
/доколкото същият не е бил страна по атакуваните нотариални актове/. С оглед
това – в случая не е налице пречка /допустимо е/ да бъде установявано /чрез
всякакви доказателствени средства/ каква е била истинската /действителната, реалната/
цена на сделките /каква сума е била получена фактически от ответника/.
Доказателства обаче именно в такава насока /които да опровергаят евентуалната
симулация; които да удостоверят, че ответникът е получил фактически – реално
друга цена за продажбите/ не са ангажирани в процеса. Принципно: в хипотезата
на неоснователно обогатяване /такава е логиката и на чл. 57, ал. 2, изр. 2-ро
от ЗЗД/ е релевантно реалното /физическо, фактическо/ обогатяване на ответника
/което при липса на други доказателства в тази насока, съобразно изложеното
по-горе - следва да се приеме за установено – доказано до размера на сумата
общо 14 000 лева/. Констатациите на приетата по делото експертиза не могат да
бъдат съобразени в посочената релевантна насока – доколкото /именно предвид
посоченото по-горе принципно правило/: изчисленията на експерта касаят не
реално обогатяване, а потенциална /евентуална/ възможност за такова /тези
констатации биха имали стойност в хипотезата на чл. 57, ал. 1 от ЗЗД, но същата
се явява неприложима в случая - предвид изложените в тази насока съображения;
обратно в същата връзка: ако по делото беше установена предпоставката на
посоченият законов текст – искът би бил уважен от председателя на състава до
размера на установената от вещото лице сума/. По същите принципни съображения в
случая не може да бъде съобразена и оценката на имота - направена в рамките на
производството по делото пред СОС /тази оценка от друга страна е имала стойност
само в рамките на предходния съдебен процес – единствено във връзка с
удостоверяване на предпоставката по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ/. В крайна
сметка /в контекста на всичко изложено/: искът не може /не следва/ да бъде
уважен в пълния заявен размер /дори да се презумира наличие на симулация на
двете сделки в частта относно цената на имота/ с оглед /от една страна/: горната
констатацията за – отсъствие на предпоставката по чл. 57, ал. 1 от ЗЗД и /от
друга страна/: доколкото – презумираната симулация сама по себе си /при
отсъствие на доказателства досежно реално уговорената и получена цена –
съобразно изложеното по-горе/ не може да обоснове пряк /задължителен/ извод, че
имотът действително е бил продаден /или е можело да бъде продаден/ точно на
цената – установена от вещото лице /или изчислена в рамките на процеса пред
СОС/.
При
постановяване на настоящото решение председателят на състава съобразява и
обстоятелството /макар същото да не е пряко свързано с предмета на спора, но е
удостоверено със съдържанието на процесния договор за делба и косвено чрез
представеното съдебно решение от 10.05.12г., постановено в хипотезата на чл.
87, ал. 3 от ЗЗД/, че: при уважаване на иска в пълния заявен размер –
ответникът ще загуби /окончателно и изцяло – предвид правния статут на ищеца –
дружество в несъстоятелност/ обезщетението /парично или имотно/ визирано в
договора за доброволна делба /заради което обезщетение именно процесният имот е
бил възложен в дял на И. И./
На
последно място:
Насрещно
заявеното възражение на ответника /за прихващане/ не е установено /е изцяло
недоказано/ по размер /с оглед това - същото не може да бъде уважено/.
Съдът,
РЕШИ:
ООСЪЖДА
И.А.И. ЕГН ********** да плати на „З.**“ ООД – в
несъстоятелност сумата 14 000 лева /на основание чл. 57, ал. 2, изр. 2-ро
от ЗЗД/ и 321 лева - съдебни разноски /съразмерно на уважената част от иска; на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК/.
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата
над 14 000 лева.
ОСЪЖДА „З.**“ ООД – в
несъстоятелност да плати на И.А.И. 8 314 лева – съдебни разноски
/съразмерно на отхвърлената част от иска; на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК/.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: