Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 25.06.2018
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на дванадесети юни през две хиляди и осемнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Боряна Воденичарова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
гр.дело № 4718 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 13.07.2017 г. по гр.д. № 14999/2014
г., СРС, ГО, 59 състав е осъдил Г.Ф., със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния
директор Б.М.да заплати на
Г.З.К., ЕГН **********,*** сумата в размер на 3 544, 80 лева представляваща
застрахователно обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда-21.03.2014
г., до окончателното изплащане на претенцията, като е отхвърлил иска до пълния предявен размер от 10 574, 67 лева като
неоснователен и недоказан. Осъдил е Г.Ф., със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от изпълнителния директор Б.М.да заплати на адв. П. Н.К., ЕГН **********, с адрес ***, партер,
офис 1, сумата в размер на 478, 14 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, присъдено на осн. чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Осъдил е Г.З.К., ЕГН **********,***
да заплати на Г.Ф., със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор Б.М.сумата в размер на 349, 80 лева, представляваща направените
разноски на осн. чл. 78, ал. 3 във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК. Осъдил е Г.Ф., със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
изпълнителния директор Б.М.да заплати по сметка на СРС сумата в размер на 591,72
лева представляваща държавна такса в размер на 141, 72 лева, и платени от
бюджета на съда 450 лева депозити за изготвянето на съдебно-медицинска и
съдебна автотехническа експертиза, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението
е обжалвано с
въззивна жалба от ищцата Г.З.К., ЕГН **********,***, чрез пълномощника по делото адвокат П.К. от САК,
със съдебен адрес: ***, партер, офис 1 в частта, в която е отхвърлен иска до пълния предявен размер от 10 574, 67 лева представляваща застрахователно обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди и в частта на присъдените разноски. Сочи се,
че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в размер на
10 000 лв. съдът не е съобразил
задължителните указания по приложението на чл.52 ЗЗД дадени с ППВС № 4/1968 г.,
не е отчел обективните обстоятелства в конкретния казус, като характера на
увреждането, начинът на извършването му, допълнителното влошаване на
здравословното състояние и здравето на пострадалата, причинените морални
страдания, получените от ищцата многобройни телесни увреждания, извършването на
две хирургични интервенции, както и последвалата имобилизация и ограничаване
движенията на пострадалата, другите травми-разкъсно-контузни рани, хематоми,
наложили оперативно им дрениране. Предвид изложеното счита, че определеното
обезщетение се явява занижено и с оглед точното приложение на закона
необходимият еквивалент на болките и стаданията на ищцата, определени към
момента на увреждането, е в размер на 15 000 лв.
Относно обезщетението за имуществени вреди съдът е уважил изцяло същите,
занижил е съпричиняването от ½ на
1/5, но въпреки това не е коригирал размера на присъденото обезщетение за
имуществени вреди, като е отказал да присъди допълнително такива.
Относно изводите на съда за наличието на 1/5 съпричиняване сочи, че не е
налице такова съпричиняване. Намаляването на обезщетението за вреди е допустимо
само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха били
настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието
пострадалата е улеснила със своите действия или бездействия настъпването на
неблагоприятните последици. Такива доказателства липсват. Вещото лице по СМЕ и
председателят на наказателния състав, произнесъл решението по процесното НАХД
сочат, че вината за настъпването на процесното ПТП е единствено и само на
виновния водач и ПТП-то е било предотвратимо от него. Сочи се, че отсъства
причинно-следствена връзка между поведението на пострадалата по време на
реализиране на произшествието и настъпилия вредоносен резултат, поради което
обезщетението не подлежи на редуциране и се дължи в пълния размер, определен по
чл.52 ЗЗД. Неправилни са изводите на съда, че е налице обективен принос на
пострадалата К. за настъпването на вредите, като не е посочил кои норми тя е
нарушила с поведението си непосредствено преди процесното ПТП. В условията на
евентуалност, ако съдебният състав счете, че е налице съпричиняване от страна
на пострадалата, то оспорва определеният от районния съд размер на 1/5 съпричиняване.
Ответникът твърди с писмо с изх. №
24-01-55/28.02.2014 г., че ищцата се е намирала седнала на пътното платно. Дори
и това да е така, фактът, че ищцата е седяла на пътното платно непосредствено
до тротоара, не би се стигнало до ПТП, ако водачът е съблюдавал изискванията за
движение по пътя. Релевантни за тази преценка се явяват движението на водача
със скорост над максимално допустимата, несъобразяването му с пътната настилка и
характеристки на платното за движение, голямата видимост / над 100 м/ по посока
на движението преди удара, неподвижността на пострадалата преди удара, липсата
на каквито и да било действия от страна на водача за предотвратяване на удара,
данните за употреба на алкохол както и факта, че същият е напуснал
местопроизшествието без да окаже помощ на пострадалата. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени процесното в обжалваните му части и да бъдат уважени
изцяло предявените искове. Претендира присъждане на разноски за настоящата
инстанция.
Вззиваемият Г.Ф., със седалище и адрес на управление ***, представляван
от изпълнителния директор Б.М.чрез пълномощника по делото юрисконсулт Попова оспорва въззивната
жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата
инстанция.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество неоснователна, поради следното:
Предявени са искове с правно основание чл.288, ал.11
от КЗ/отм./ във вр. с чл.288, ал.1, т.2, б „а“ от КЗ/отм./ и чл.86 от ЗЗД.
Ищцата Г.З.К., ЕГН ********** твърди, че на 23.06.2013 г. претърпяла ПТП, при което била
блъсната от лек автомобил „Опел Фронтера“ с per. № *****
с водач В.С.В., пред дома си, находящ се на ул. „Осемнадесета“ в с. Виноградец.
Срещу дееца В.В. било образувано НОХД № 1568 по описа за 2013 г. на ПРС, което
приключило с влязла в сила присъда № 284 от 05.12.2013 г. Вследствие
реализираното ПТП ищцата получила увреждания, които довели както до имуществени,
така и до неимуществени вреди за нея. Спазвайки разпоредбите на закона, и след
като се установило, че процесният автомобил и водач няма застраховка
„Гражданска отговорност“, същата предявила претенцията си към Г.Ф., на осн. чл.
288, ал. 11 от КЗ във вр. с чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ. Гаранционният
фонд определил размер на обезщетението, който ищцата счела за
неудовлетворителен. Ето защо е налице правен интерес да поиска от съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата в размер на 10
574, 67 лева, ведно с лихвата от датата на подаване на исковата молба в съда до
пълното изплащане на сумата, както и направените разноски по делото.
Ответникът Г.Ф. е оспорил изцяло предявените искове по основание и размер.
По изложените във
въззивната жалба възражения, настоящата инстанция приема следното:
В чл. 288, ал. 11, предл. трето от КЗ /отм./ е уредена правната възможност на увреденото
лице да предяви претенцията си за плащане пред съда ако не е съгласно с размера
на обезщетението. Съгласно чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ /отм./ Г.Ф.
изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за пътнотранспортно произшествие,
настъпило на територията на Република България, причинено от моторно превозно
средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и
виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. СГС приема, че са налице предпоставките на горецитираните
правни норми.
От данните по делото е видно, че на 23.06.2013 г. Г.З.К. е протърпяла ПТП, като е била
блъсната от водач на л.а.“Опел Фронтера“ с ДКН „*****“ ВМ, а именно В.С.В. ***
пред къщата си в село Виноградец, община Септември. Срещу виновния водач било
образувано НОХД № 1568/13 г. по описа на РС-гр.Пазарджик, нО, VІІ състав,
приключило с влязла в сила писъда № 28“/2013 г. съгласно която В.В. осъществил
от обективна и субективна страна състав на престъпление по смисъла на чл.343,
ал.3, б „а“ във вр. с чл.432, ал.1 от НК във вр. с чл.20, ал.2 от ЗДвП, като не
е направил всичко възможно да намали скоростта и да спре превозното средство,
след като е възникнала опастност за движението и е предизвикал ПТП, с което по
непредпазливост е причинил телесни увреждания на Г.З.К.. Като резултат от
процесното ПТП Г.З.К. била приета в
Спешното отделение ОАИЛ на МБАЛ-Пазарджик АД с диагноза: политравма, шок, контузио
регио лумбалис, контузио абдоминис, контузио крусис синистра, фрактура малеоли,
фрактура на ляв глезен, мекотъканен хематом в областта на лявото бедро и др.
Била обездвижена за немалък период от време, а няколко месеца след инцидента и
изписването си от лечебното заведение получила усложнения на наранения крайник,
изразяващи се в оток, зачервяване, силни болки и пулсации, поради което била
хоспитализирана на 23.09.2013 г. в МБАЛ „Света Екатерина“ в гр.Пазарджик,
където била извършена нова хирургическа интервенция.
След извършена справка в
базата данни на Гаранционния фонд било установено, че към датата на процесното
ПТП-23.06.2013 г. за л.а..“Опел Фронтера“ с ДКН „*****“ ВМ липсва валидно
сключена полица за задължителна задстраховка „гражданска отговорност“, поради
което и на основание чл.288, ал.1, т.2, б „а“ от КЗ, Г.З.К. насочила
претенцията си към Г.Ф., където била заведена щета № 210025/2014 г. Там били
определени като размер на неимуществени вреди- 7500 лв. за фрактура на десен
глезен и 1500 лв. за пет броя повърхностни травми, или общо 9 000 лв., а за претърпените имуществени вреди 149,35
лв.- за заплащане на медикаменти и болнично заведение. Ответникът наравил извод
за съпричиняване ½ на вредоносния
резултат, поради което обезщетението било намалено с 50 % и била изплатена общо
сумата от 4574,68 лв.
Ищцата е завела иск, тъй като
не била съгласна с размера на присъдените имуществени и неимуществени вреди /за
последните претенцията е била 15 000 лв./, както и приетия от ответника
½ съпричиняване на вредоносния резултат.
Обжалва се приетият от СРС размер
на обезщетението за
неимуществени вреди от 10 000 лв., имуществени вреди от 149,35 лв.
и наличието или не на
съпричиняване от страна на пострадалата и неговият размер от 1/5.
При
определяне размерът на обезщетението за неимуществени вреди, съдът се ръководи
от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Настоящата инстанция
намира, че СРС се е съобразил с вида
и характера на травмите, с интензивността и продължителността на изпитваните от
пострадалата физически болки и страдания, възрастта на същата, която е
напреднала и съответно зарастването става по-трудно, както и заболяванията на
ищцата. От писмените доказателства и приетата по делото СМЕ се установява, че пострадалата е получила следните увреждания:
контузия на гръдния кош, на корема, на кръста, на лява подбедрица със счупване
на вътрешнопищялния глезен, подкожен кръвоизлив в областта на външната част на
ляво бедро. Срокът за възстановяване от оперативното лечение на счупвания на
глезена е около 6 месеца, а срокът за възстановяване от оперативното лечение на
възпалителното заболяване на лявото бедро е около един месец, като по време на
лечението ищцата е търпяла болки и страдания в първите две седмици с по-голям
интензитет. При медицински преглед на 26.09.2016 г. вещото лице е установило
белег по предно външната страна на ляво бедро с размери 12/4 см., ограничен
обем движение в лява глезенна става за сметка на повдигане ходилото нагоре от 15 градуса, при норма 30 градуса. Според
настоящата инстанция съдът законосъобразно е определил общият размер за
неимуществени вреди от 10 000 лв., в които се включват размер на
обезщетението от 7500 лв. относно фрактурата на ляв вътрешен глезен, като по
отношение на другите пет повърхностни травми съдът е увеличил размера на същите
и е определил по 500 лв. за всяка от тях, или общо 2500 лв.
Относно сумата за
имуществени вреди, съдът е уважил изцяло същата съобразно представените фактури
за закупени лекарства от 149,35 лв.
Относно наличието или не съпричиняване от страна на
пострадалата и неговия размер от 1/5, настоящата инстанция приема следното:
В константната си практика по
приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД, а и в създадената по новия съдопроизводствен ред на чл.290 ГПК задължителна практика /решение № 45 от 15.04.2009 г. по т.д. № 525/2008 г. на ІІ т. о., решение № 159/24.11.2010 г. по т.д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010 г. по
т.д. № 35/2009 г. на ІІ т. о., решение
№ 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2011 г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011 г. по т.д. № 286/2010 г. на І т. о., решение № 153/31.10.2011 г. по
т.д. № 971/2010 г., решение № 169/28.02.2012 г. по т.д. № 762/2010 г. на ІІ т. о. и др./, Върховният касационен съд последователно е застъпвал
становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от
наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите
вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал
или бездействал виновно. Както е посочено в решение № 169
/28.02.2012 г. по т.д. № 762/2010 г. на ВКС, ІІ т.
о., релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало /наред с
неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Във всички
случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу деликвента или по чл.226, ал.1 КЗ/отм./ срещу застрахователя, както и срещу Гаранционния фонд,
съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на
предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото
лице.
В настоящия казус, от приетите по
делото писмени доказателства, присъда № 284 от 05.12.2013 г., на мотивите към нея по НОХД № 1568 по описа за 2013
г. на ПРС, СТЕ и др. се
установява, че пострадалата
К. е седяла на стол, поставен на пътното
платно, на около 1 метър от ръба на тротоара, като самият тротоар е с
ширина от 3 метра, което означава, че съвсем спокойно ищцата е могла да постави
своя стол и да се занимава с почистването на грах не на пътното платно, а на
тротоара, тъй като пътното платно е зона със специално действие и е напълно
възможно по него да се появят движещи се автомобили/ нарушение на чл.5, ал.1 от ЗДвП/. Вещото лице в автотехническата експертиза изрично е подчертало, че при
изпълнение на тези елементарни предпазни мерки от страна на пострадалата, а
именно да сложи стола и да седне в района на тротоара, то пътно-транспортното произшествие не би се случило. Изводът е, че
е налице обективен принос на пострадалата К. за настъпване на вредите, която е допринесла за вредоносния резултат, създавайки условия и
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действала или бездействала виновно.
Законосъобразно съдът е приел, че
не е налице ½ съпричиняване.
Позовал се е на присъда №
284 от 05.12.2013 г., на мотивите към нея по НОХД № 1568 по описа за 2013 г. на
ПРС, на СТЕ, от които е видно, че водачът на лекия автомобил е седнал зад
волана след като е консумирал алкохол, не се е съобразил с пътния
участък/селски път без пътна настилка/, а също така и избягал от
местопроизшествието и не направил дори минимални усилия да помогне на
пострадалия при произшестието. Въпреки превишената скорост на движещото се МПС само
с 13 км/ч. над разрешеното в населено място, е била налице добра видимост, в
слънчево време и в светлата част на деня, като водачът е имал възможност да
възприеме седящата на пътното платно К. и да вземе мерки да спази задължението си
по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, а именно-да съобрази поведението си с пътните условия
и да предотврати настъпването на ПТП. Ето защо законосъобразно е приел, че
водачът на лекия автомобил в много по-висока степен е допринесъл обективно за
настъпване на деликта, като съобразявайки установения по делото механизъм, при
който е настъпило произшествието и в резултат на което са причинени
претендиралите вреди, е отчел, че приносът на пострадалия е в размер на 1/5, а
не приетият от Гаранционния фонд размер от ½ .
При тези
данни е извършил пресмятане, като сумата от 10 000 лв. за неимуществени
вреди е намалена с 2 000 лв. съпричиняване и е получил сумата от
8 000 лв.
За имуществените вреди сумата от 149,35 лв. е намалена
с 1/5, или е получена сумата от 119,48 лв. В този смисъл напълно неоснователно
се явява твърдението във въззивната жалба, че съдът е
уважил изцяло размера на имуществените вреди, занижил е съпричиняването от
½ на 1/5, но въпреки това не е коригирал размера на присъденото
обезщетение за имуществени вреди, като е отказал да присъди допълнително
такива. Напротив, допълнителните такива са именно пресметнатите в размер на 119,48 лв., които заедно
с неимуществените вреди възлизат на общо
8 119,48 лв., от които след приспадане на платените 4 574,68 лв.,
се стига до определените от съда общо
3 544,80 лв.
С оглед изхода на делото и предявената претенция въззивникът
следва да заплати на въззиваемия направените разноски за настоящата инстация
във вид на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК в размер
на 100 лв.
С решение от 26.11.2017 г. по гр.д. № 14999/2014 г.,
СРС, ГО, 59 състав в производството по чл.247, ал.1 ГПК е допуснал поправка на
ОФГ в решение от 13.07.2017 г. по гр.д. № 14999/2014 г., като е допълнил
същото, а именно че решението е постановено при участието на третото лице
помагач В.С.В., ЕГН ********** ***.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 13.07.2017 г. и
решение от 26.11.2017
г., постановено по реда на чл.247, ал.1 ГПК по гр.д. № 14999/2014 г. на СРС,
ГО, 59 състав.
ОСЪЖДА Г.З.К., ЕГН **********,***, чрез пълномощника по
делото адвокат П.К. от САК, със съдебен адрес: ***, партер, офис 1 да заплати на Г.Ф., със седалище и адрес на управление ***, представляван
от изпълнителния директор Б.М.чрез пълномощника по делото юрисконсулт Попова направените разноски за
настоящата инстанция във вид на
юрисконсултско възнаграждение на в размер на 100 лв.
Решението е постановено при участието на третото лице
помагач В.С.В., ЕГН ********** ***
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчване преписа на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.