№ 148
гр. П., 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Снежана Стоянова
при участието на секретаря Елена Пенова
като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно
наказателно дело № 20225220201816 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Е. Й. Д. от с. Г., обл.П., ЕГН: **********
против наказателно постановление (НП) № 22-1006-003220/14.11.2022 г. на
Началник група в ОДМВР - П., сектор „Пътна полиция“ П., с което на
основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП и за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП
на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1000 (хиляда) лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до материална и
процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление, чиято
отмяна се иска. Твърди се, че жалбоподателят не е консумирал алкохол, но
ежедневно е употребявал лекарства и е възможно те да са повлияли на
отчетения с техническото средство резултат. Заявява, че е отказал да даде
кръвна проба, защото се е притеснявал, че след употребата на лекарства,
същата може да отчете по-голяма концентрация на алкохол в кръвта.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуален
представител – адвокат Н. К. от АК-П., който поддържа жалбата и пледира за
отмяна на атакуваното НП.
1
За ответника по жалбата - АНО, редовно призован, не се явява
представител. Постъпило е становище от надлежно упълномощен
юрисконсулт по съществото на спора, видно от което жалбата се оспорва като
неоснователна, прави се възражение за прекомерност на разноските и на свой
ред се иска присъждане на такива под формата на юрисконсултско
възнаграждение.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и
след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при
съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това че на 18.09.2022 г. в 18,30 часа
в град П. на бул. „Г.Б.“ на кръстовището с ул. „К.Ч.“ управлява лек автомобил
„П.“ с рег. № ... под въздействието на алкохол – 0,96 промила в издишания
въздух, отчетено по надлежния ред с техническо средство Алкотест Дрегер
7510 с фабричен ARDM 0194. Издаден бил талон за изследване с номер
125042, който водачът подписал и получил, като заявил, че не желае да бъде
изследван за установяване концентрацията на алкохол в кръвта чрез
медицинско и химическо изследване и отказал изследване с доказателствен
анализатор.
За извършеното нарушение по чл.5, ал.3, т.1, предл. 1 от ЗДвП свид.Д.
С. - мл. автоконтрольор при ОДМВР П., сектор Пътна полиция съставил
против жалбоподателя АУАН № 710033 от 18.09.2022 г., който последният
подписал без възражения.
Въз основа на този акт било издадено атакуваното НП. Последното било
връчено лично на нарушителя на 15.11.2022 г., видно от отбелязването в него,
а жалбата против НП била подадена чрез АНО на 28.11.2022 г., с оглед на
което е процесуално допустима като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН
и от лице, легитимирано да предизвика въззивен контрол за
законосъобразност на атакуваното НП.
След анализ на събраните по делото устни и писмени доказателства
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 18.09.2022 г. около 18,30 часа в град П. жалбоподателят Е. Д.
2
управлявайки собствения си лек автомобил „П.“ с рег. № ... станал участник в
ПТП с материални щети на кръстовището, образуващо се от бул. „Г.Б.“ и ул.
„К.Ч.“. На място на жалбоподателя като участник в ПТП била извършена
проба за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с
фабричен № ARDM 0194, която отчела концентрация на алкохол 0,96
промила в издишания въздух. Пробата била показана на водача. Издаден бил
талон за изследване с номер 125042, който водачът подписал, като заявил, че
не желае да бъде изследван за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта чрез медицинско и химическо изследване и чрез доказателствен
анализатор. Свидетелят Д. С. съставил АУАН, който бил връчен на
жалбоподателя и подписан от него без възражения.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите Д.
С. и Т. Б.. Съдът кредитира показанията им, те взаимно се допълват, като са
дадени от лица, които не са заинтересовани пряко от изхода на делото.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за извършено
нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП е законосъобразно ангажирана.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган -
Началник група в ОДМВР П., сектор „Пътна полиция”, който по силата на
длъжността, която заема, е оправомощен да издава НП по ЗДвП, видно от
приложената по делото Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра
на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и
материално) лице – младши автоконтрольор Д. С., който безспорно е
длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по
силата на чл.189, ал.1 от ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения
по този закон. Административно-наказателното производство е образувано в
срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, а
при издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН.
В хода на административно-наказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Правилно е приложен и
материалният закон. Въз основа на приетите за установени факти в хода на
административно-наказателното производство наказващият орган е стигнал
3
до законосъобразен извод, че е извършено нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от
ЗДвП. Тази норма от ЗДвП въвежда забрана за водача да управлява ППС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, за което правилно е
ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя
по чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП – а именно за шофиране с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда вкл., като в случая
концентрацията е била със стойност от 0,96 промила.
АНО е представил убедителни доказателства за годността на
техническото средство и за точността на резултатите от пробата. Установи се
безспорно от приетия като писмено доказателство списък на преминали
последваща проверка анализатори на алкохол в дъха с рег. № 3286р-25756 от
27.05.2022 г., че техническото средство, с което е отчетена концентрацията на
алкохол в процесния случай – а именно Алкотест Дрегер 7510 с фабричен №
ARDM 0194, успешно е преминало проверка за техническа изправност на
18.05.2022 г. с валидност от 6 месеца, т. е. е било изправно към 18.09.2022 г.
Спазено е и изискването на чл. 3, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г.
за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози (Наредбата), според което при
съставянето на АУАН за установена с техническо средство концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда контролният орган попълва и талон за
изследване по образец. На провереното лице е била разяснена процедурата и
възможността да му бъде направено медицинско изследване, като той сам е
изразил волята си да не дава кръв за изследване, което изрично е вписано в
талона и за което жалбоподателя се е подписал. Съгласно чл. 6, ал. 9 от
Наредбата концентрацията на алкохол в кръвта се установява въз основа на
показанията на техническото средство за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи
талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място
или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване
на проби за изследване. В процесния случай е налице третата хипотеза -
отказ на жалбоподателя за изследване и правилно концентрацията на алкохол
в кръвта му е установена съгласно показанията на техническото средство.
С оглед изтъкнатите възражения в жалбата, съдът следва да посочи, че
ги намира за ирелевантни. Жалбоподателят, отказвайки да бъде изследван
4
чрез медицинско и химическо изследване, сам се е лишил от възможността да
обори показанията на техническото средство. Дори да е имал съмнение, че
резултатът от пробата е такъв заради употребата на лекарства, то сам се е
лишил от възможността да докаже липсата на алкохол в кръвта си чрез
сигурно изследване на кръвна проба, за да бъде проверимо изложеното
твърдение в жалбата. В този смисъл изложените в жалбата възражения са
абсолютно ирелевантни, тъй като жалбоподателят сам се е поставил в такова
положение, че не може да бъде проверено изложеното от него твърдение.
Освен това, не съществува дори житейска логика, ако жалбоподателят е
бил сигурен, че не е употребил алкохол, да се съгласява с показанията на
дрегера, нито да откаже да се яви в болничното заведение за вземане на
кръвна проба. Още повече, че е подписал акта без възражения и дори не е
споменал пред актосъставителя за опасенията си, че резултатът може да е
неверен поради употребяваните от него лекарства. Нещо повече: Свид.С.
установи, че жалбоподателя е миришел на алкохол, и че казал на дошлия
преди него на място полицай, че бил варил ракия и че се съмнява че
наличието на алкохол било отчетено заради изпаренията, които вдишал.
Версията за лекарствата, които употребява като възможна причина за
отчетената концентрация на алкохол се появила на по - късен етап.
По изложените съображения съдът счита, че законосъобразно е
ангажирана отговорността на жалбоподателя по реда на чл.174, ал.1, т.2 от
ЗДвП, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се
потвърди.
Санкционната норма на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП предвижда две
кумулативни наказания във фиксиран размер: глоба от 1000 лева и наказание
лишаване от право да се управлява МПС за срок от 12 месеца. При този
законодателен подход съдът не намира за нужно да излага мотиви дали АНО
се е съобразил с изискванията за индивидуализация на наказанията, т.е. дали
правилно е отчел наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства. Единствено следва да се посочи, че наказанията са наложени в
размерите, предвидени в ЗДвП, т.е. законосъобразно.
При този изход на делото в полза на ОДМВР П. следва да се присъди
претендираното от гл. юрисконсулт Пенова юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя на 80 лева, преценявайки фактическата и правна
5
сложност на делото.
По изложените съображения, РС П. на основание чл.63, ал.2, т.5 от
ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 22-1006-003220/14.11.2022 г. на Началник
група в ОДМВР - П., сектор „Пътна полиция“ П., с което на Е. Й. Д. от с. Г.,
обл. П., ЕГН: ********** на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП и за
нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1000
(хиляда) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
(дванадесет) месеца, като законосъобразно.
ОСЪЖДА Е. Й. Д. с ЕГН **********, адрес: с. Г., обл. П., ул. „Т.“ № 7,
да заплати на Областна дирекция на МВР П., с адрес: гр.П., пл.„С.“ № 3,
представлявана от Директор, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
(осемдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението
пред Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6