Р Е Ш Е Н И Е
№
02.12.2019 год.
гр.Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд, І -ви
въззивен граждански състав
на 05.11.2019 година, в публично заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.
КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
2. МАРТИНА КИРОВА
Секретар Л. Р.
като разгледа докладваното от съдия М. Кирова
възз.гр.д.№ 127/2019г. по описа на ЯОС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”ЕАД, с ЕИК ********* против Решение №101/07.02.2019г., постановено по гр.д. № 31/2018 г. по
описа на ЯРС.
С посоченото
решение първостепенния съд е отхвърлил предявеният от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр.София, против И.Г.Х.,
с ЕГН **********, иск с правно основание чл.422 от ГПК относно установяване
съществуването на вземането на ищеца – предмет на ч.гр.д.№4019/2017г. по описа
на ЯРС за сумата от общо 1 408.08 лв. – неизплатена топлинна енергия и
сума за разпределение на топлинна енергия и общо 115.64 лв. – лихва за забава,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда – 24.10.2017г. до
изплащане на вземането, както и направените в заповедното производство
разноски. Със същото решение „Топлофикация София”ЕАД е осъдено да заплати на И.Г.Х.,
разноски в исковото производство в размер на 600.00 лв. Решението е постановено
при участието на ФДР - „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ЕООД - трето лице-помагач на страната на
ищеца.
С въззивната жалба на „Топлофикация София”ЕАД решението на ЯРС се атакува изцяло с твърдения за неправилност като
се възвеждат доводи за допуснати от първостепенния съд нарушения на материалния
закон и необоснованост на съдебния акт. В жалбата са изложени подробни
съображения по същество на направените оплаквания. Иска се отмяна на решението
на ЯРС и постановяване на ново, с което предявените в производството искове да
бъдат уважени. Заявена е и претенция за присъждане на разноски за двете
инстанции, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение. Във въззивната жалба е
направено искане за допускане на повторна съдебно-техническа /СТЕ/ експертиза с
вещо лице – топлотехник с посочени в жалбата въпроси, което е преценено за
неоснователно от настоящата въззивна инстанция с оглед забраната на чл.266 ал.1
от ГПК и при липса на обоснованост с някоя от хипотезите, възведени в чл.266
ал.2 и ал.3 от ГПК и като такова не е уважено с произнасянето на ЯОС по реда на
чл.267 от ГПК.
В срока по
чл.263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от И.Г.Х., в който е заявено становище за неоснователност на
въззивната жалба, съответно за правилност и законосъобразност на атакуваното
решение. Изложени са подробни съображения по същество. Иска се потвърждаване на
решението и присъждане на сторените разноски пред въззивната инстанция. Доказателствени искания с отговора на
въззивната жалба не са направени. Заявено е становище за неоснователност на
доказателственото искане на въззивника.
Третото лице
- помагач на ищеца ФДР - „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ЕООД не се е възползвало от предоставената
му процесуална възможност на отговор и не е изразило становище по въззивната
жалба.
В с.з.
въззивникът - „Топлофикация София”ЕАД, редовно призован, не изпраща
представител. Чрез депозирано писмено становище от процесуалният представител
на Дружеството-въззивник, юрисконсулт М.Ш., ред.упълномощена, се заявява поддържане
на жалбата по изложените в същата съображения и на направеното с нея искане за
постановяване на решение, с което исковите претенции да бъдат уважени изцяло
като основателни и доказани по основание и размер. Заявява се претенция за
присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Релевира се възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, както и за неговото основание и реално осъществяване на
престацията, по аргумент на Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013г. по
тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС.
Въззиваемата
И.Г.Х., редовно призована, се явява лично в с.з. Депозираният от нея писмен
отговор по въззивната жалба на насрещната страна се поддържа с изложените в същия
съображения и доводи и с направеното с него искане, от процесуалния й
представител - адв.Р.Р. от АК-Ямбол, ред.упълномощена. От
страна на адв.Р. се заявява оспорване на жалбата на въззивното Дружество, като в хода на
устните прения прави искане за постановяване на решение, с което да бъде
потвърдено решението на ЯРС като законосъобразно, правилно и съобразено със
съвкупния доказателствен материал. Изтъква се, че първоинстанционният съд в
съдебния си акт, е съобразил всички доказателства, обсъдил ги е и е изложил
аргументирани и съответстващи на доказателствената съвкупност правни изводи,
като мотивите са пълни, логични и последователни, поради което решението се
явява обосновано. Заявена е претенция за
разноски пред настоящата въззивна инстанция съгласно представен списък по
смисъла на чл.80 от ГПК.
Третото лице помагач - „Техем
Сървисис“ЕООД гр.София, редовно призовано, не изпраща представител.
Фактическата обстановка по делото не
е изцяло безспорна предвид на депозираната въззивна жалба, поради което и
настоящата въззивна инстанция дължи преценка и анализ на доказателствената
съвкупност, приобщена по делото.
След самостоятелна оценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, ЯОС приема за установено
следното от фактическа страна:
Производството
пред РС-Ямбол е образувано въз основа на искова молба, предявена от „Топлофикация
София”ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София,
ул.“Ястребец“ 23Б, представлявано от Г. Б. в качеството му на Изпълнителен
директор, депозирана чрез пълномощник - юрисконсулт В. И., против И.Г.Х. ***, с която са
предявени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК
във вр. чл.124, ал.1 ГПК във вр.с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, при условията на
обективно кумулативно съединяване - за установяване съществуването на
вземането на ищеца предмет на ч.гр.д.№4019/ 2017г. по описа на РС-Ямбол за
сумата от общо 1 408.08 лв. –неизплатена топлинна енергия и сума за
разпределение на топлинна енергия и общо
115.64 лв. – лихва за забава, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението в съда - 24.10.2017г. до изплащане на вземането, както и
направените в заповедното производство разноски.
Като е изложил фактическата обстановка ищецът е посочил, че сумите за
топлинна енергия за имота на ответницата Х. са начислявани съгласно чл.155 ал.1 т.2 от ЗЕ
по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяне
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение /ФДР/ на ТЕ в
сградата - „Техем Сървисис“ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота, такса сградна инсталация, такса
мощност и топлинна енергия за горещо водоснабдяване. Тъй като дължимостта на
сумите е помесечно след изтичане на съответния месец ответникът е изпадал в
забава за всяка месечна вноска с изтичането на последния ден от месеца, следващ месеца на доставката на
ТЕ, поради което за това са начислени и лихви. Направено е искане да бъде
установена дължимостта на сумата по издадената заповед на районния съд в
производството по чл. 410 от ГПК, ведно с последиците от това.
Направени са искания по доказателствата.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата - И.Х. е подала писмен
отговор, с който
заявявайки, че е собственик на процесното жилище, прави частично оспорване на
исковите претенции по отношение начислените суми за подгряване на вода и
отопление, които били нереални, завишени и не отговаряли на отчета, извършен от
фирмата за топлинно счетоводство. Излага, че при прехвърляне на партидата не й
било изяснено, че трябва да представи протокол за заплащане на изравнителна
сметка и при непредставянето на такъв се
задължава за всички суми от изравнителната сметка. С отговора си ответницата
заявява, че не оспорва претенцията за сумата от 442.87 лв. по фактура от
31.08.2015 год., а по фактура от 31.07.2016 год. признава претенцията за сумата
106.00 лв. – отопление и ще я заплати, като оспорва претенцията по отношение
сумата от 843.00 лв.- за подгряване на вода и прави искане в тази част иска да
бъде отхвърлен, т.к. консумираната топла вода била 6 куб. В уточнение към
отговора си по исковата молба ответницата заявявайки, че оспорва изцяло
предявените искови претенции, е посочила, че не е представен сключения между
страните договор за доставка на ТЕ, т.е. липсват доказателства, установяващи,
че тя е клиент на ищцовото Дружество, както и липсват данни да е удължен срока
на договора за топлинно счетоводство между собствениците в етажната собственост
и „Техем Сървисъс“ООД. Възведени са
доводи за несъответствие между реално ответеното и фактурираното количество
енергия за загряване на топла вода.
От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно
производство -
ч.гр.д.№4019/2017г. по описа на ЯРС, по отношение на процесните
вземания. По него е издадена Заповед № 2582 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 26.10.2017г., с която е разпоредено на длъжника - И.Г.Х. да заплати на
заявителя следното
парично вземане: сумата от 1 408.08 лв. - дължима сума за неизплатена
топлинна енергия, лихва за периода от 15.10.2015г. до 17.03.2017г. в размер на
115.64 лева, ведно със законната лихва, считано от 24.10.2017г. - датата на постъпване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда до изплащане на вземането, както и за
направените по
заповедното производство разноски в размер на 80.47 лева. В
законоустановения срок е постъпило възражение от страна на длъжника - И.Г.Х. на основание чл.
414 от ГПК като вземането е оспорено по основание и размер с изложени твърдения, че имотът е придобит с Нот.акт
от 28.10.2014г., а партидата е променена на 29.12.2014г., както и че през
процесния период в имота не е имало радиатори, съответно не е ползвана топлинна
енергия След указания на съда по чл.415 от ГПК заявителят е предявил иска
си по чл.422 от ГПК в законоустановения едномесечен срок по чл.415,
ал.1 от ГПК, поради което
и същият се явява процесуално допустим.
По делото не е спорно, че ответницата И.Г.Х. е собственик на
топлоснабден имот, представляващ
апартамент 42, находящ се в
гр.София, общ.Сердика, с настоящ адрес *** /стар адрес – ул.”*****” №******* бл.*/, но считано от 28.10.2014г. по
силата на представения Нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот №142/28.10.
2014г., както и че със заявление-декларация от 29.12.2014г. е заявила желание партидата
на топлоснабдения имот да бъде променена на нейно име.
В подкрепа
на твърденията си ищецът е представил Договор №3017 от 22.08.2008 год., сключен
от „Техем сървисис“ЕООД като изпълнител и етажната собственост – гр.София, ж.к.“-*****“ /ул.“*******“/, бл.**, вх.* и *, като
възложител, за ползване на услугата „дялово разпределение", съгласно който
договор в края на съответния отоплителен период се изготвят изравнителни сметки
на база реално потребление, след отчет на уредите в имота. Към договора е
приложен Протокола от
проведено на 22.08.2008г. ОС на етажните собственици от ж.к.“*******“ /ул.“********“/, бл.**, вх.*, за избор на фирма за дялово
разпределение на ТЕ в лицето на - „Техем сървисис“ЕООД - конституираното като трето
лице-помагач на ищцовата страна, както и приложен към него списък на етажната
собственост.
Представен е и Договор №У-94 от 01.11.2007г., сключен между “Топлофикация София”АД
в качеството на възложител и “Техем Сървисис"ЕООД в качеството на
изпълнител, по силата на който възложителят е възложил на изпълнителя да извършва
услугата “дялово разпределение на ТЕ” между потребителите в сгради-етажна
собственост или в сграда с повече от един потребител в гр.София, описани по
адреси в Приложение №1 към договора, което не е представено по делото. По
силата на чл.1 от раздел II на договора, същият е сключен за
срок от 3 години.
Представени са по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация София”ЕАД на потребителите в гр.София, одобрени с
Решение на ДКЕВР, както и извлечения
от сметки за процесния период – от 01.05.2014г. до 30.04.2016г. за абонат № 009387.
Към отговора
на исковата молба ответницата е приложила фискални бонове за заплатени суми за
периода от 30.06.2015г. до 29.02.2016г., талон за пломбиране на водомери от
29.06.2015 год., междинен отчет за разделяне на сметки от м.10.2017 год.
По делото са приети от първоинстанционния
съд, неоспорени от страните заключения на съдебно-техническа експертиза и
съдебно-икономическа експертиза, които въззивният съд възприема за достоверни
като обективно и компетентно изготвени от вещите лица.
От заключението на съдебно-техническа
експертиза се изяснява по делото, че процесното
жилище се намира в сграда-етажна собственост, като абонатната станция /АС/,
обслужваща етажната собственост, където се намира жилището, за процесния период
е работила на отопление и битово горещо водоснабдяване (БГВ). С протокол от
22.08.2008г. на ЕС на вх.1 в процесната етажна собственост решава да се сключи
договор с избраната ФДР - „Техем сървисис“ЕООД и в имота на процесния абонат са
заявени 4 бр. отоплителни тела, 3 от които за монтаж на топлоразпределители. Нямало данни за наличие на отопление
в общите части на сградата. По данни от фирмата за дялово разпределение в имота
имало 1 бр. пломбиран водомер за битова гореща вода, 0 бр. отоплителни тела и
нямало данни за брой лица в имота, както и нямало данни и за общия проектен
брой и характеристики на отоплителни тела в имота. Тъй като по смисъла на
Наредбата за топлоснабдяването отчетните периоди са едногодишни - от 01.05. на
текущата година до 30.04. на следващата година, експертът е установил, че за
сезон 2014- 2015 год. на абоната била разпределена топлоенергия за 0 тела,
вместо върху всички отоплителни тела в имота по проект, а за битова гореща вода
/БГВ/ – служебно - по „оценка по разход от предходен период”, вместо по брой
лица, поради неосигурен достъп до имота за отчет, а за сезон 2015 – 2016 год. –
за топлоенергия на имота на 0 тела, вместо върху всички отоплителни тела в
имота по проект и за БГВ – по брой лица /поради неосигурен достъп до имота - като
за две лица/. Други несъответствия между представените отчети и сметките за ДР
на ФДР не са констатирани. Вещото лице е установило, че в сградата има СТИ –
общ топломер, преминал през проверка през 2012 год. Топломерите в АС са
отчитани ежемесечно, към първо число от ищеца, като същият е приспадал за своя
сметка технологичните разходи. ТЕ е
разпределяна съгласно справка за прилаганите методики, но при особености и
несъответствия. По отношение дали е спазена методиката за разпределение на
топлоенергия, вещото лице е дало заключение по три критерия както следва; по
критерий едно – ФДР е нарушила
методиката за разпределение на БГВ за сезон 2014 – 2015 год., подробно описан и
за сезон 2015 – 2016 год., по критерий две - точната стойност не може да бъде
определена поради липса на данни, както и по критерий три – разпределената за
абоната ТЕ за БГВ за процесния период е невярна/неточна. Констатирано е, че ФДР
е изготвяла изравнителни сметки своевременно. На въпроса относно размерът на
дължимите суми за потребена ТЕ от абоната по компоненти, вещото лице е
посочило, че са налице трудности за установяването й, предвид липса на данни за
всички абонати в СЕС, преизчисляване в пълен обем било само във възможностите
на ФДР, ето защо по тази задача вещото лице е установило само размера на
фактурираните от ищеца суми, по данни на самия ищец и ФДР. Предвид липсата на
протокол за монтаж общия топломер в СЕС не можел да бъде определен като работещ
в процесната абонатна станция през процесния период, като метрологични проверки
са правени съобразно нормите до 18.11.2014 год.
Според заключението на
съдебно-икономическата експертиза за процесния период по партидата, открита за
имота, са начислявани от ищеца като прогнозни месечни вноски, като в края на
отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от „Техем
сървисис"ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.
Размерът на дължимите прогнозни суми за топлинна енергия за процесния период е
изчислен на основание на Решения на ДКЕВР, съобразно действащите цени, е общо 1391.88 лв. и по пера, подробно описани в констативно
– съобразителната част на заключението. Констатираното от СТЕ завишение за
подгряване на вода за сезон 2014-2015г., което е в размер на 98.92 лв., следва
да се намали от фактура №**********/31.08.2015г. С оглед анализа и изчисленията
на СТЕ, ФДР е нарушила методиката за разпределение, като за сезон 2014-2015г. при
неосигурен достъп до имота за отчет е разпределена ТЕ за БГВ по „оценка по
разход от предходен период“, вместо по брой лица, като поради липса на данни за
броя на лицата в имота СТЕ не е могла да преизчисли стойността на правилно
разпределената ТЕ за БГВ, а по отношение на ТЕ за отопление на имота за
процесния период е отразено, че въпреки неосигурения достъп до имота за отчет,
не е разпределена ТЕ за отопление, при което същата е занижена в размер на 0.00
лв. Размерът на законната лихва върху главницата за топлинна енергия, считано
от датата на изпадане
на ответницата в забава до 17.03.2017г., е общо 90.46 лв., а размерът
на законната лихва върху главницата по фактури за дялово разпределение за периода 10.07.2015г. до 17.03.2017г., е общо 2.78 лв.
Въз основа на установената фактическа
обстановка, ЯОС прави следните правни
изводи:
Въззивната жалба, депозирана от въззивника
- „Топлофикация
София”ЕАД - ищец по първоинстанционното производство,
е процесуално допустима като
подадена в преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК, от легитимирана страна при
наличието на правен интерес с оглед изхода на спора в развилото се пред ЯРС
гр.д.№31/2018г. по описа на същия съд.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само
в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката
си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на
императивните норми на материалния закон (т.1 на Тълкувателно решение №
1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо. Настоящият въззивен състав намира,
че при постановяване на първоинстанционното решение не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни норми, а с
оглед релевираните във въззивната жалба оплаквания, следва да бъде потвърдено
като правилно по следните съображения:
По
допустимостта: Налице е активна и пасивна процесуална легитимация и правен
интерес за ищеца по първоинстанционното производство от предявяване при
условията на обективно съединяване на положителни установителни искове по
чл.422 вр.с чл.124 ал.1 от ГПК. Исковете се явяват и заявени по реда и при
условията на чл.415 ал.1 т.1 от ГПК и в законоустановения едномесечен срок по
общата относима за заповедите по чл.410 от ГПК, разпоредба на чл.415 ал.4 от ГПК.
Ищецът
основава процесните вземания срещу ответницата на твърдението, че последната е
собственик на топлофициран имот и като такъв е клиент на ищцовото дружество, с
което е определил материалноправната легитимация на ответника И.Х. по
предявените искове. Съгласно чл. 27, ал. 1 от ГПК това обуславя и процесуалноправната
легитимация на ответника.
Правилно възприетата от първоинстанционния съд
квалификация на предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове по чл. 422 от ГПК във вр. чл.124, ал.1 ГПК във вр.с чл.79
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, се
основава на фактическите твърдения, изложени в исковата молба, че процесното
задължение на ответницата Х. като клиент е породено от продажба на топлинна
енергия при публично известни общи условия. В разглежданият случай се твърди, че
е налице клиент (потребител), който се е присъединил към топлопреносната мрежа,
имащ право на това основание да получи топлинна енергия, но и задължение да
заплаща същата по нормативно определени цени. Следователно налице е продажбено
правоотношение, характеризиращо се със спецификата на предмета, който се
продава, а именно топлинна енергия.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на
производство и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период
- 01.05.2014г. до 30.04.2016г., се регулират със Закона за енергетиката / обн. ДВ. бр.107 от 9 декември
2003г., в
редакцията изм. ДВ. бр.66 от 26 юли
2013г. и сл./ и
Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.
С Тълкувателно решение № 2/2017г. от
17.05.2018г., постановено по тълк. дело № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, т.1, са
дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият
имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто
не е процесният случай. Но в мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия
те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с
предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 от ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия.
Съгласно цитираната разпоредба на чл.153, ал.1 от
Закона за енергетиката /ЗЕ/ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители/клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия
за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, в които се определят правата
и задълженията на топлопреносното предприятие и на клиентите; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна
енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за
включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване
на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други
контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл.150, ал.2 от ЗЕ, Общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от клиентите.
Предвид гореизложеното собственикът или титуляр
на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по
презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и
отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е
да взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване
към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
При правилно разпределена от първоинстанционния
съд доказателствена тежест с доклада по делото, а именно, че процесуално
задължение на ищеца, е да докаже основанието и размера на търсеното вземане и
начинът на формирането му, спорните обстоятелства - притежавала ли е
ответницата качеството потребител на ТЕ през целия процесен период, както и
размерът на претендираното като дължимо парично вземане, настоящият ЯОС намира,
че не са доказани от ищцовото дружество при условията на пълно и главно
доказване съгласно чл.154 ал.1 от ГПК, каквито и изводи е направил и ЯРС в
атакувания съдебен акт.
В случая въззивникът претендира сумата твърдейки,
че е доставил на ответницата Х.-въззиваема, топлинна енергия в периода - от 01.05.2014г.
до 30.04.2016г., която не е заплатена от нея. От Нот.акт №142/2014г. се
установи, че ответницата Х. е закупила имота на 28.10.2014г. Според чл.61 от
Общите условия, действащи към процесния период приложени по делото, при промяна
на собствеността или на вещното право на ползване новият и предишният
собственик са длъжни да подадат до продавача в срока по чл. 12, т. 11 и т. 12 заявление за откриване, промяна или закриване
на партидата по образец, а ако предишният собственик не закрие партидата си,
продавачът събира дължимите суми от него до откриване на партида на новия
собственик, съобразно представения акт за собственост. По делото няма
доказателства за това дали е закрита партидата на стария собственик, но е
налице заявление-декларация от 29.12.2014г. на ответницата Х. за промяна на
нейно име на партидата за имота, като фактически партидата е идентифициращият белег на
облигационното правоотношение между топлопреносното дружество и потребителя на
топлинна енергия, в която са посочени данни за задълженото лице, т.е.
потребителя.
При това положение съдът намира, че за периода от м.май 2014г. до 29.12.2014г.
ответницата Х.-въззиваема по настоящото производство, няма качеството на
„потребител на топлинна енергия” и за нея за посочения период не е съществувало
задължение да заплаща доставена топлинна енергия.
Съгласно чл.139б от ЗЕ, клиентите в сграда - етажна
собственост, избират лице, регистрирано
по реда на чл.139а, за извършване на услуга дялово разпределение. Според
императивната разпоредба на чл.139б, ал.2 от ЗЕ, изборът се извършва с писмено
съгласие на собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в
сградата – етажна собственост и съгласно ал.3 за резултатите от избора писмено
да уведомят топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна енергия.
Видно от представения договор №3017/22.08.2008г. с третото лице "Техем Сървисис"ЕООД,
същият е със срок на действие – 5 /пет/ години, като няма данни да е
подновявано действието му и същият да е относим за процесния период от време.
Или така представеният договор е с изтекъл срок. Прави впечатление, че от
същата дата – 22.08.2008г. е и представеният Протокол за проведено общо
събрание на етажните собственици на имота с нов адрес – ж.к.*******” ** вх.* /стар адрес – ул.”*****”№***** бл.*/, ползващи топлинна енергия от
„Топлофикация София”, и приложеният към него списък на броя на живущите в
апартаментите, като тези документи са относими към сключения посочен по-горе Договор
с третото лице "Техем Сървисис"ЕООД
от 2008г. Посочените документи не установяват към процесния период от време
конституираното в процеса трето лице-помагач на страната на ищеца, да е именно
избраната по смисъла на чл.139б от ЗЕ ФДР и със същото да е налице действащо
договорно правоотношение. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ЯОС
намира, че ищецът-въззивник не е доказал, че
изборът на фирма за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия е в съответствие с чл.139б от ЗЕ, което навява на извод, че
отчитането на топлоенергията не е извършвано през процесния период от време
надлежно. В тази насока е и заключението на вещото лице по изслушаната пред ЯРС
съдебно-техническа експертиза, според което при извършване на отчетите са
допуснати подробно изброени нарушения и несъответствия, които от своя страна
водят до трудности и невъзможност за установяване на действително потребената
през процесния период – 01.05.2014г. до 30.04.2016г. топлинна енергия. Освен
това вещото лице, съобразно представените му данни е констатирало, че общият
топломер не може да бъде идентифициран като работещ през процесния период, тъй
като метрологични проверки при спазване на нормите са правени до 18.11.2014
год., а след това няма каквито и да е доказателства и данни за последващи
такива проверки, които по възведени правила и норми, се извършват на всеки 2
години.
Независимо, че заключението по допусната
съдебно-икономическа експертиза е изпълнено коректно и обосновано, то не може да
компенсира констатираните от СТЕ несъответствия и нарушения при извършване на
отчетите за ползвана ТЕ през процесния период в сградата, в която се намира
процесния имот, още повече, че същото почива именно на справки от тези
компрометирани изходни данни. Предвид на това и доколкото въззивникът в жалбата
си се позовава на чл.155 ал.1 т.2 от ЗЕ, то именно тази страна като ищец в
първоинстанционното производство с оглед на проведеното от ответницата
оспорване на исковите претенции, следваше чрез пълно и пряко доказване да
установи обективните факти, измервания и отчитания при съобразяване на
предвидените в ЗЕ, Наредба № 16-334 от
6.04.2007г. за топлоснабдяването към която препращат Общите условия и
последните правила. Именно такова доказване не е проведено, а недоказването
обуславя отхвърляне на исковите претенции.
Не се доказва дължимостта на главницата, поради което
неоснователен се явява и искът в частта
му за признаване дължимост на
обезщетение за забава върху същата, в размер на законната лихва, за посочения
в исковата молба период.
С оглед на изложените съображения обжалваното решение,
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото, право на разноски пред
въззивната инстанция на основание чл.78 ал.3 вр.с чл.273 от ГПК има
въззиваемата страна И.Г.Х.. Претендирани съгласно представен списък по смисъла
на чл.80 от ГПК и доказани – с представено пълномощно и Договор за правна
защита и съдействие от 04.11.2019г. пред настоящата въззивна инстанция, са разноски
в размер на 950.00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство, което съдът предвид предявените кумулативно обективно съединени
искове, фактическата и правна сложност на делото, броят на проведените съдебни
заседания, проявената активност и изготвените писмени становища пред настоящата
въззивна инстанция не намира за прекомерно, предвид възражението по чл.78, ал.5 от ГПК, релевирано в молба на въззивника
от 04.11.2019 год., което се преценя за
неоснователно.
Досежно
направеното с депозирания по реда на чл.80 от ГПК списък на разноските, искане
на въззиваемата страна за присъждане
на пътни разходи и такива за нощувка, съдът го намира за неоснователно, тъй като това не е съдебно - деловоден
разход. Пътните разходи за придвижване на страната по делото от адреса й на
местоживеене до сградата на съда и обратно, както и тези за нощувка, не са
разноски по производството по смисъла на чл.78 ал.3 от ГПК, т.е. нямат характер
на съдебно –деловодни такива и не подлежат на възстановяване на страната по
реда на чл.78 от ГПК. Самото понятие „разноски по производството" по
начинът, по който е формулирано има предвид съдебно-деловодни разноски и
обхваща по смисъла на инкорпорираното в нормите на чл.75, чл.76 и чл.78 от ГПК
като подлежащи на присъждане следните „разноски“ - възнаграждението на
свидетели, на вещи лица, съдебни поръчки и др., представляващи разходи на
страните във връзка с извършени процесуални действия по производство, които са
определяеми по размер от съда и които са предварително и привременно дължими по сметка
на съда. Тук не се включват транспортните разходи и тези
за нощувка на въззиваемата Х. за явяването й по делото в насроченото за
05.11.2019г. съдебно заседание пред настоящата въззивна инстанция.
С оглед
изхода на делото, претенцията за разноски на въззивника е неоснователна.
Водим от
горното и на основание чл. 272 от ГПК, ОС-Ямбол
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №101/07.02.2019
г., постановено по гр.д. №31/2018 г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр.София, ул.“Ястребец“ 23Б, представлявано от Г. Б. в качеството му на Изпълнителен
директор, да заплати на И.Г.Х., с ЕГН **********, с адрес ***, сторените във въззивната инстанция съдебно-деловодни
разноски в размер на 950.00 /деветстотин и петдесет/ лева.
НЕ УВАЖАВА
искането на И.Г.Х., с ЕГН **********,
с адрес ***, за присъждане на разноски в размер на 70.00 /седемдесет/ лева,
представляващи претендирани пътни такива за пътуванията й от гр.София до гр.Ямбол
и обратно и нощувка, направени във връзка с явяването й по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието на третото лице-помагач на ищеца "ТЕХЕМ СЪРВИСИС"ЕООД.
РЕШЕНИЕТО на осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.