Р Е Ш Е Н И Е
№ 65/20.06.2017г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, І-ви
търговски състав, на пети юни две хиляди и седемнадесетата година в открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА СЕРАФИМОВА
Секретар: В.Боева
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдия СЕРАФИМОВА т.д.№ 190 по описа за 2016 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Настоящето
производство е образувано по искова молба от Н.Г.П., ЕГН **********, в качеството му на член на Съвета на
директорите, изпълнителен директор и акционер във „ФИДА“ АД, ЕИК *********,
чрез пълномощника адв. С.С. против „ФИДА“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Брацигово, ул.
„Трети март“ №77.
Претенцията
е съдът
да постанови решение, с което да отмени на основание чл.
71 от ТЗ като незаконосъобразно решение на Съвета на директорите на „ФИДА“ АД
от 13.10.2016 г., а при условията на евентуалност, на основание. чл. 124 ГПК да
се прогласи нищожността му. Претендират се и сторените разноски.
В
исковата молба са изложени следните обстоятелства:
Твърди
се, че ищецът е акционер в ответното дружество „ФИДА" АД, председател на
Съвета на директорите и Изпълнителен директор. Твърди, че на 17.10.2016г. при
направена справка в ТР установил, че по Заявление вх. № 20161016161912 по
партидата на ответника била вписана промяна в представителната власт на
дружеството - ищецът бил заменен като изпълнителен директор и председател на СД
от лицето Е.В.Г.
Ищецът
твърди, че не бил уведомяван, не е получавал покана за свикване на заседание на
СД проведено на 13.10.2016г. и при дневния ред описан в протокола, а в
качеството си на изпълнителен директор и председател на СД, трябвало да знае за
наличието на такова заседание. Твърди се, че заобикаляйки Закона и Устава на
дружеството, останалите членове на СД свикали заседанието от 13.10.2016г., без
да го уведомяват и взели решения, които противоречат на императивни норми. Сочи
се, че неуведомяването на ищеца за процесното заседание на СД от 13.10.2016 г.,
го е лишило от реалното упражняване на възможността да участва в управлението
на дружеството и да контролира дейността му.
С
оглед на изложеното се мотивира, че ищецът, в качеството на член на СД,
изпълнителен директор и акционер във „ФИДА“ АД, има правен интерес да предяви
настоящата претенция, с която да поиска да се отмени решенията на СД от
13.10.2016 г. за освобождаването му като председател на СД и като изпълнителен
директор, а при условията на евентуалност - да се прогласи процесните решения
за нищожни, тъй като е нарушена процедурата по свикването и провеждането на
събранието на СД.
В
законоустановения по чл. 367, ал.1 ГПК от ответника „ФИДА“ АД, чрез пълномощника адв. Х.Х., е
постъпил писмен отговор, с който се оспорва претенцията.
Възразява
се, че така предявените искове са недопустими.
Изложени
са съображения, че в случая не били нарушени членствените права на ищеца,
поради което за него не е налице правен интерес от водене на делото. Освен това
в закона не била предвидена правна възможност за защита по съдебен ред на
правата на изпълнителния директор, респ. председател на СД при освобождаване, което също така
обуславяло недопустимостта на иска по чл. 71 ТЗ, поради липса
на правно основание. Между посочените качества на ищеца и членствените му
правоотношения липсвала връзка и зависимост. Сочи се, че за избора на едно лице
за председател на СД и изпълнителен директор не било необходимо същото да е в
членствени правоотношения с дружеството, а от друга страна по отношение на
процедурата по свикване на заседанията на СД не били предвидени никакви
формалности и изисквания нито в ТЗ, нито в устава на дружеството.
Мотивира
се, че вторият от предявените искове също бил недопустим, тъй като липсвал правен
интерес от установяване нищожността на юридически факт - законосъобразността на
свикването на заседание на СД и на решенията му, за който нито законът, нито
уставът поставяли каквито и да са формални изисквания, т.е. изрична форма.
По същество се оспорва и основателността на
исковете. Ответникът се позовава на липсата на нарушение на членствените права
на ищеца, както и на съответствието на атакуваното решение с разпоредбата на
чл. 235, ал.2 ТЗ. Оспорва се твърдяната незаконосъобразност на заседанието на
Съвета на директорите от 13.10.2016г. и взетите от него решения поради
неуведомяването на ищеца и сочените нарушения при свикването му, за което нито
в закона нито в устава били предвидени някакви формални изисквания.
Възразява
се, че обратно на твърденията в исковата молба, на 12.10.2016 г. ищецът бил
уведомен за свикването на процесното заседание на СД два пъти по мобилния му
телефон от другия член на СД - Е.Г.– един път чрез SMS и един път в личен
разговор. Знанието за провеждане на заседанието се установявало и от факта, че
на същото бил изпратен брата на Н.П., който донесъл поисканите от ищеца
документи (ведомости за заплати на част
от персонала) и заявил пред четирима свидетели, че ищецът изпраща книжата,
но няма да се яви на заседанието по съвет на своя адвокат.
Твърди
се, че процесното заседание на СД било свикано и проведено законосъобразно,
като произвело юридически валидни решения.
По
така изложените съображения, като изцяло неоснователен се оспорва и евентуално
предявения иск, както и претенцията за разноски.
Страните по делото сочат
доказателства за установяване на твърденията им.
Настоящият съдебен състав
след анализ на приетите по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и при съобразяване на доводите на страните приема следното от
фактическа и правна страна:
На първо място следва да се
отбележи, че ищецът не е разграничил
поотделно наведените от него факти и обстоятелства към кой от двата
предявени иска са относими. Ето защо
съдът приема, че и двете си претенции ищецът основава на едни и същи факти и
обстоятелства като относимостта им поотделно съдът ще посочи при произнасянето
си по съществото на спора. С оглед на това и от приетите по делото писмени
доказателства и след извършена справка в ТР, решаващият съд приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото е безспорно, че
ответното дружество е надлежно регистрирано търговско дружество по реда на ТЗ,
както и че ищеца е акционер в същото. Относно последното обстоятелство съдът съобрази,
че това обстоятелство не е спорно между страните в процеса, както и че се
установява от представените по делото копия, надлежно заверени, на акции на
приносител.
Съдът цени като надлежно
доказателство по делото устава на ответното дружество актуален към дата на
провеждане на процесното събрание на СД.
Безспорно е между страните,
че на 13.10.2016г. е проведено събрание на Съвета на директорите на „ФИДА“ АД,
за което е съставен протокол, който не е оспорен от страните, а копие от него е
приет по делото. Ето защо съдът приема, че следва същият да бъде ценен като
надлежно доказателствено средство. От протокола се установява, че на процесното
заседание са взети решения по т.1-ва – освобождава като председател на СД Н.Г.П.;
по т.2-ра – освобождава като изпълнителен директор на дружеството Н.Г.П..
Пак от протокола е видно, че
процесното заседание е проведено с участието на двама от общо тримата членове
на Съвета на директорите, а именно Е.Г.и К.Б.. Не е присъствал ищеца Н.П.. За
провеждането на събранието последният бил уведомен предишния ден от Е.Г.два
пъти по телефона – чрез SMS и в личен разговор. Пак от
протокола е видно, че на събранието се е явил брата на ищеца Г П., който е уведомил
останалите, че Н.П. няма да присъства по съвет на неговия адвокат. Така
отразеното в протокола от проведеното събрание на СД се установява и от
разпитаният като свидетел по делото член на СД Е.Г.. Посочените доказателства
съдът приема, че следва да кредитира предвид, че същите са непротиворечиви
помежду си. Приети по делото са копия на съдържанието на SMS
изпратен на ищеца от свидетеля, както и детайлна разпечатка на водените от
собственият му мобилен телефон разговори. Последната е изискана и получена от
собственика на мобилния телефон в съответствие със законовите разпоредби,
поради което и следва да бъде ценена като надлежно доказателство. От последната
се установява, че на 12.10.2016г. са проведени три разговора с мобилен номер,
който се твърди, че се ползва от П.. Извод, че последният е ползвател на
посоченият мобилен номер освен от показанията на свидетеля Г, може да се
направи от удостоверението издадено от Теленор България ЕАД, че мобилен номер е собственост на „НАТЕКС“ ООД, гр.Пещера, в
която, както се установява от ТР, съдружник е Н.Г.П..
Предвид така установеното по
делото от фактическа страна, съдът от правна страна приема предявеният иск по
чл.71 от ТЗ за допустим, но по съществото си за неоснователен.
Искът е допустим, тъй като в
конкретният случай така, както е предявен е конститутивен такъв – отмяна на
решения на съвета на директорите поради тяхната незаконосъобразност, поради
което и е достатъчно ищецът да е акционер в ответното дружество, за да има
правен интерес да претендира защита на накърнените му членствени права. А няма
спор, че ищецът е акционер в ответното дружество.
Единственият аргумент на
ищеца за търсената съдебна защита на членствените му права е, че с
неуведомяването му за процесното заседание на СД, в който същият е член и
изпълнителен директор, фактически е бил лишен от реалното упражняване на
възможността да участва в управлението на дружеството и да контролира дейността
му.
Съобразен актуалният устав
на ответното дружество, в редакцията му към релевантният момент, липсва
уговорен ред за свикване заседанието на Съвета на директорите. Липсват и
правила, а и страните не твърдят да има приети такива, за работа на Съвета на
директорите съгласно разпоредбата на чл.244 ал.2 от ТЗ. Ред и форма за свикване
СД не е уреден и с разпоредбите на Търговския закон. След като в закона и
устава липсва предвиден изричен формален начин за свикване на заседанията на
Съвета на директорите, то свикването може да бъде направено по всякакъв начин,
включително по телефона. В случаят безспорно се установи, че и тримата членове
на СД са били уведомени по телефона предишния ден за мястото и часа на
провеждането на заседанието. Следователно соченото нарушение при свикване на процесното
заседание на СД е недоказано, респективно ищецът не е бил лишен от реалното
упражняване на възможността да участва в управлението на дружеството и да
контролира дейността му т.е членствените му права не са накърнени и затова
предявеният иск по чл.71 от ТЗ се явява неоснователен и като такъв ще следва да
се отхвърли.
С оглед извода относно
неоснователността на главния иск, съдът дължи произнасяне по предявеният при
условията на евентуалност иск по чл.124 ал.1 от ГПК за установяване нищожността
на решенията на СД от 13.10.2016 г. за освобождаването на Н.П. като председател
на СД и като изпълнителен директор на ответното дружество.
Така предявен евентуалният
иск по чл.124 ал.1 от ГПК е недопустим. Съгласно чл.124 ал.1 от ГПК всеки има
право да предяви иск за установяване съществуването или не на едно
правоотношение, ако има интерес от това. В конкретният случай такъв интерес
липсва, тъй като иска е ограничен до прогласяване нищожността на процесните
решения, без да е поискано да бъде признато за установено съществуването на
правоотношенията на ищеца с ответното дружество – мандатно такова като член на
Съвета на директорите и въз основа на договор за управление като Изпълнителен
директор т.е. липсва непосредствена връзка между предмета на спора и
предявеното за защита право.
Отделно от това, наведените
твърдения, че взетите от Съвета на директорите решения са недействителни по
съществото си са основания за отмяната им като незаконосъобразни, а не за
прогласяването им за нищожни, което също е недопустимо.
По изложените съображения
предявеният иск като недопустим ще следва да се остави без разглеждане, а
производството в тази му част ще следва да се прекрати.
С оглед изхода на спора и тъй като
ответното дружество не е претендирало разноски такива не се присъждат.
Воден от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК
Пазарджишкия окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Н.Г.П.,
ЕГН **********, в качеството му на член на Съвета на директорите, изпълнителен
директор и акционер във „ФИДА“ АД, ЕИК *********, чрез пълномощника адв. С.С.
против „ФИДА“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Брацигово, ул. „Трети март“ №77 иск по чл. 71 от ТЗ за отмяна като
незаконосъобразни решения на Съвета на директорите на „ФИДА“ АД от 13.10.2016
г., като неоснователен.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният от Н.Г.П., ЕГН **********,
в качеството му на член на Съвета на директорите, изпълнителен директор и
акционер във „ФИДА“ АД, ЕИК *********, чрез пълномощника адв. С.С. против „ФИДА“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Брацигово, ул. „Трети март“ №77 иск по чл. 124 ал.1 от ГПК за прогласяване за нищожни решения на
Съвета на директорите на „ФИДА“ АД от 13.10.2016 г., поради неговата
недопустимост, като
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№190/2016г.
по описа на Пазарджишкия окръжен съд в
тази му част.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд -
Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: