Номер 13505.10.2020 г.Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – К.II. състав
На 05.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Мария К. Дановска
Членове:Васка Д. Халачева
Габриел Р. Русев
като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело
№ 20205100500150 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.463 ГПК и е образувано по подадена
жалба от Т.А.М., в качеството му на ЕТ „Т.” Т.М.”, гр. К., срещу
разпореждане за разпределение от 20.05.2020 г. на ЧСИ Р.С., рег. № *, район
на действие Окръжен съд – К. по изп. дело № 402/2016 година по описа на
същия.
Жалбодателят твърди, че атакуваното разпределение е извършено в
противоречие с разпоредбите на чл.460, чл.459, ал.2 във вр. с ал.1 ГПК и
чл.136 ЗЗД, тъй като не е спазен реда за предпочтително удовлетворение на
вземанията; алтернативно излага, че вземанията за предпочтително
удовлетворение са в по-голям размер от законосъобразното. Счита, че с
изпълнителен лист от 03.08.2017г. взискателят В. не се легитимира като
ипотекарен кредитор по отношение на имота, предмет на публичната продан,
тъй като вземането му по този ИЛ е различно от обезпеченото с ипотека
вземане и не се ползва с привилегията по чл.136, т.3 ЗЗД. Поради това намира
разпределението в тази му част за неправилно и иска да бъде отменено.
Алтернативно излага и, че в случай, че съдът приеме, че кредиторът В. има
обезпечено с ипотека вземане и право на предпочтително удовлетворение от
стойността на имота, то неправилно ЧСИ определил привилегия за сумата
794 410, 42лв. В тази връзка сочи, че с договора за цесия, сключен между „Р.
(Б.)” ЕАД и О. П. В. , Банката /цедент е продала на цесионера О. П. В. своето
1
вземане от длъжника К. А. К. в размер на 115 473,31лв. и този бил размерът
на обезпеченото с ипотека вземане, което подлежи на предпочтително
удовлетворение.
Счита атакуваното разпореждане за неправилно и незаконосъобразно и
моли да бъде отменено, като настоящият съдебен състав извърши ново
разпределение.
От взискателя О. П. В. е подадено писмено възражение, с което жалбата
се оспорва като неоснователна. Сочи, че се легитимира като кредитор в
изпълнителното производство на основание изпълнителен лист, издаден въз
основа на влязло в сила арбитражно решение по в.а.д. №13/2016г., по описа за
вътрешни дела на Арбитражния съд при Съюза на арбитрите в България.
Излагат се подробни съображения. Моли се обжалваното разпределение да
бъде потвърдено.
Частният съдебен изпълнител Р.С. е изложил мотиви, съгласно
разпоредбата на чл.436, ал.3 от ГПК, като изразява становище, че жалбата е
неоснователна.
Окръжният съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Изпълнителното дело е образувано на основание чл.426 ГПК по молба
на взискателя ЕТ „Т.-Т.М.” с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.
К., жк В., бл. *, Вх. *, ап. * и въз основа на изпълнителен лист №13 от
05.03.2012г., на Окръжен съд - К. по Решение №326/15.12.2011г. по гр.д. №
270/2011 по описа на Окръжен съд - К., срещу К. А. К. от гр.К., жк В., бл. *,
ап. *, с ЕГН **********.
По молба на взискателя, за събиране на вземането му, са направени
справки за имущественото състояние на длъжниците, в следствие на което са
наложени обезпечителни мерки.
За образуваното дело на 26.07.2016г. е изготвена покана за доброволно
изпълнение, с която длъжникът е надлежно уведомен (стр.91) .
На основание чл.456 от ГПК на 16.09.2019г. с Протокол с изх. №
55717/19.09.2019г. е присъединен като взискател О. П. В. .
2
На основание чл.456 от ГПК на 11.12.2019г. с Протокол с Изх. №
75558/17.12.2019г. е присъединен като взискател ЕТ „Т.-Т.М.” на основание
ИЛ по гр.д. № 20165100100005/2016г. на Окръжен съд – К. за сумата в размер
на 3 077,81лв.
По молба на взискателя с Вх. № 43148/13.12.2019г. и приложено влязло
в сила съдебно решение по гр. д. № 5/2016г. по описа на ОС- К., вписано в СВ
- К. с Акт №186, том 3, с дв. вх. рег. № 5312/12.12.2019г., с което решение е
обявено за недействително разпореждането на длъжника с недвижим имот,
изпълнението е насочено срещу 1/2 /една втора/ идеална част от поземлен
имот с кадастрален № * /петдесет/ находящ се в местността „К.” в землището
на с. Г., общ. К., обл. К., с площ 981, ведно с построения в него обект:
„Малък семеен хотел”, представляващ масивна триетажна ограда, състояща
се от: първи етаж със застроена площ 250.82 и жилище разположено над
гаражите в северната част, състоящо се от антре, баня с тоалетна, дневна -
столова, кухненски бокс, две спални и лоджии, ведно с всички подобрения и
приращения в имота.
Върху имота е наложена възбрана, извършен е опис, оценка и е
насрочена публична продан.
На 11.03.2020г. с протокол, за купувач на имота е обявен взискателят
ЕТ „Т.-Т.М.”, за предложената сума в размер на 579 463,68лв.
На основание чл.456 от ГПК на 20.05.2020г. с Протокол с Изх. №
22530/20.05.2020г. /л.375/ ЕТ „Т.-Т.М.” е присъединен като взискател за
сумата в размер на 773,13лв.
На 20.05.2020г. е изготвено проекто - разпределение с Изх. №
22557/20.05.2020г., което е предявено на 05.06.2020г.
На 08.06.2020Г. от взискателя Т.А.М., като представител на ЕТ „Т.-
Т.М.” е депозирана процесната жалба.
От данните по делото се установява /л.190/, че на основание
изпълнителен лист от 03.08.2017 год., издаден по ч. т. д. № 20175100900012
по описа на Окръжен съд - гр.К., О. П. В. се легитимира като взискател по
изпълнително дело № 748/2019г., с длъжник К.А.К. за сумата в размер на
3
755 391, 61лв., от които главница в размер на 565 809,41лв., лихви в размер на
182 159,20лв. и неолихвяема сума в размер на 7 423лв. С протокол от
16.09.2019г. на ЧСИ Р.С. към процесното изпълнително дело №402/2016г. е
присъединен взискателя по изпълнително дело № 748/2019г. за посочените
суми.
При тези данни съдът намира жалбата за неоснователна.
Възраженията на жалбодателя са следните : 1. с изпълнителен лист от
03.08.2017г. взискателят В. не се легитимира като ипотекарен кредитор по
отношение на имота, предмет на публичната продан, тъй като вземането му
по този ИЛ е различно от обезпеченото с ипотека вземане и не се ползва с
привилегията по чл.136, т.3 ЗЗД, и 2. в случай, че съдът приеме, че
кредиторът В. има обезпечено с ипотека вземане и право на предпочтително
удовлетворение от стойността на имота, то неправилно ЧСИ определил
привилегия за сумата 794 410, 42лв. В тази връзка сочи, че с договора за
цесия, сключен между „Р. (Б.)” ЕАД и О. П. В. , Банката /цедент е продала на
цесионера О. П. В. своето вземане от длъжника К. А. К. в размер на
115 473,31лв. и този бил размерът на обезпеченото с ипотека вземане, което
подлежи на предпочтително удовлетворение.
Ипотекарният кредитор в изпълнителния процес има и привилегия да се
удовлетвори предпочтително от цената на ипотекирания имот в чиято
собственост и да се намира той. Ипотеката като акцесорно право се добавя
към вземането на кредитора, като вписването дава на ипотеката гласност по
отношение на трети лица. Така привилегията на ипотекарния кредитор става
противопоставима и на трети лица, които са придобили собствеността на
имота или на които са учреди вещни права след вписването на ипотеката.
Това означава, че тази привилегия на ипотекарния кредитор е
противопоставима и на последващи собственици на имота и титуляри на
вещни права, вписани след ипотеката.
Ипотеката се прекратява с прекратяването на главния дълг или ако
трето лице, което не е длъжник плати на кредитора. Ипотеката може да се
прекрати и чрез отказ на кредитора или погиване на имота, отчуждаването му
за държавна и обществена нужда, публична продан, както и ако се слеят
качествата на ипотекарен кредитор и собственик. Вписването на ипотеката се
4
заличава по съгласие на кредитора или чрез успешното провеждане на
установителен иск, че ипотеката е погасена, въз основа на влязлото в сила
решение.
От така уредената обезпечителна функция на ипотеката следва извода,
че ипотеката винаги следва имота и ипотеката може да бъде
противопоставена на всяко лице, което е придобило права върху
ипотекирания имот след вписване на ипотеката. Промяната в собственика на
имота не води до погасяване на ипотечното право и поради това е
непротивопоставима на ипотекарния кредитор в полза на когото е учредена
действителна ипотека върху имота.
В конкретиката на казуса, доколкото в кориците на делото се намира
описания договор за банков кредит № 46482/18.02.2008г. между Р. (Б.) ЕАД и
К.А.К., съдът установи, че предмет на договора е предоставянето в заем на
кредитополучателя на парична сума в размер на 550 000 лв. (петстотин и
петдесет хиляди лева) със срок за връщане 25.01.2018 год. В изпълнение на
задълженията по договор за банков кредит № 46482, на 20.02.2008 год., е
подписан нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №*, том *, рег.
№*, нот. дело №59 от 2008 год. при нотариус М.Д. с район на действие
Районен съд- гр. К., вписан в Служба по вписванията с входящ рег.
№533/20.02.2008г., акт №*, том *, дело №480/2008г. С посочения нотариален
акт е учредена ипотека върху няколко недвижими имота на
кредитополучателя. Или, следва да се направи извод, че тъй като ипотеката
следва имот, послужил за обезпечение на вземането, и доколкото главното
вземане на кредитора В., удостоверено в намиращото се по делото
удостоверие /л.190/ в размер на 755 391,61лв. е непогасено, то и ипотеката не
е прекратена. Съответно – кредиторът В. се легитимира като такъв за
обезпечено с ипотека вземане.
На следващо място, вземането на кредитора В. се удостоверява от
изпълнителен лист от 03.08.2017 год., издаден по ч. т. д. № 20175100900012
по описа на Окръжен съд - гр.К., на основание решение от 26.10.2016г. на
арбитражния съд при съюза на арбитрите в България /л.16 от въззивното
дело/, с което К.А.К. е осъден да заплати на О. В. сумата в размер на
565 809,41лв. дължима на основание договор за спогодба, подписан между
5
страните на 07.07.2016г., сключен във връзка с договор за банков кредит №
46482/18.02.2008г. между Р. (Б.) ЕАД и К.А.К., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на завеждане на иска – 14.07.2016г. до
окончателното й заплащане; както и сумата в размер на 7 324лв.,
представляващи арбитражни разноски.
В обобщение, доколкото е налице издаден ИЛ по влязло в сила
решение, послужил като основание за удостоверяване на горното вземане на
кредитора В., доводът на жалбодателя че този кредитор се явява привиден
такъв, е несъстоятелен, тъй като в производството по обжалване на
разпределение не могат да се слушат възражения срещу материалните права
на кредиторите, участващи като взискатели в изпълнителното производство.
При служебно извършеното изчисление на общия размер на вземането на
кредитора В. по изпълнителния лист от 03.08.2017 год., издаден по ч. т. д. №
20175100900012 по описа на Окръжен съд - гр.К. съдът констатира, че към
датата на оспорваното разпределение 20.05.2020г. върху главницата в размер
на 565 809, 41лв. се дължат лихви в размер на 221 200,99лв., или общия
размер на това задължение се определя на 787 010, 40лв. Към него се добавя
размерът на неолихвяемата сума – 7 423лв., и крайното вземане на кредитора
В. към датата на разпределението е в размер на 794 433лв. Т.е., като е
посочил, че в разпределението кредиторът В. има вземане в размер на
794 410, 42лв., съдебният изпълнител е определил правилно този размер.
На последно място жалбоподателят твърди, че към направените
разноски следва да бъдат включени, възнаграждението за адвокат по договор
за правна защита от 01.07.2016 в размер на 2000лв., както и разноски на
основния и присъединения взискател ЕТ „Т.- Т.М.” в производството по
чл.135 от ЗЗД. Разноските направени в производството по чл. 135 от ЗЗД не се
ползват с привилегия. Тези разноски се ползват с право на предпочитателно
удовлетворяване по чл. 136, ал.1, т.1 ЗЗД, но когато в разпределението
участват заложни и ипотекарни кредитори, на които оспорените с иск сделки
не са противопоставими поради поредността на учредяването на залога или
ипотеката, както и други присъединени кредитори със специална привилегия
по чл. 136, ал. 1, т. 3 и 4 ЗЗД, те се включват след тях - в реда преди първата
по ред обща привилегия – Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС
по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК.
6
По тези съображения частната жалба е неоснователна и като такава
следва да се остави без уважение.
За пълнота на изложението, макар да не попада в обхвата на настоящата
проверка, следва да се посочи, че оспорването на размера на вземането на
кредитора В. може да се извърши в друго производство, по предвидения от
закона исков ред /чл.464 ГПК/.
Водим от изложеното, К. окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 2044 от 30.06.2020г. по описа на
КОС, подадена от Т.А.М., в качеството му на ЕТ „Т.” - Т.М.”, гр. К., срещу разпореждане за
разпределение от 20.05.2020 г. на ЧСИ Р.С., рег. № *, район на действие Окръжен съд – К.
по изп. дело № 402/2016 година по описа на същия, като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване с частна жалба пред Пловдивския апелативен съд
в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7