№ / .12.2022 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Х
касационен състав
На двадесет и девети септември през две хиляди
двадесет и втора година
В публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
РАЛИЦА АНДОНОВА
СТОЯН КОЛЕВ
Секретар: Добринка
Долчинкова
Прокурор при Варненска окръжна прокуратура: АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия Ралица Андонова
кАНД № 1913
по описа на съда за 2022 година,
За да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208
от АПК вр. чл.63в от ЗАНН и е образувано по касационна жалба от „Бумеранг
Шипинг“ ООД – гр.Долни чифлик, обл.Варна, представляво от управителя П.Хр. Г.,
чрез пълномощника му адв.П. ***, против Решение №877/27.06.2022г. по АНД №1513/2022г.
по описа на Районен съд – Варна, I-ви състав,
с което е потвърдено издаденото от директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Варна НП № 23-0001636/11.10.2021г. и наложената на дружеството Имуществена санкция в размер
на 2 000лв. на осн.чл.104 ал.7 от ЗАвтПр. Релевирано е основанието по чл.348 ал.1 т.2 от НПК, приложим по изричното препращане на чл.63в от ЗАНН –
неправилно
приложение на материалния закон при
постановяване на обжалваното решение, като се оспорват всички изводи на ВРС за обективна
съставомерност и пълно и точно описание на вмененото им нарушение в АУАН и в
НП, с изложени мотивирани съображения и позоваване на съдебна практика.
Претендира се отмяна на обжалваното решение и на НП като незаконосъобразни,
претендира се и адвокатско възнаграждение и за касационното производство в
размер на 410лв. В съдебно заседание,
редовно призовани, касаторите не се представляват; с писмена молба адв.Х.
заявява, че поддържа изцяло жалбата по
изложените в нея съображения, както и претенциите си за присъждане на
адвокатско възнаграждение от по 410лв. за всяка съдебна инстанция съобразно
представения списък по чл.80 от ГПК.
С отговора си по касационнията жалба
ответникът – директорът на РД „АА“ – Варна оспорва същата, като на свой ред се
позовава на съдебна практика в подкрепа на позицията си за законосъобразност,
правилност и обоснованост на НП и на потвърждаващото го решение на ВРС,
настоява за оставянето му в сила и също претендира юрисконсултско
възнаграждение. В о.с.з. представител не се явява.
Участващият в производството представител на Варненска
окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната
инстанция счита жалбата за основателна.
Анализирайки приобщените в хода на съдебното следствие
пред него релевантни гласни и писмени доказателства, с проверяваното си решение
ВРС приел за установено от фактическа страна, че „Бумеранг Шипинг“ ООД
притежава Лиценз №4577 на Общността за международен автомобилен превоз на
товари, валиден до 07.11.2025г. През м. юни 2021г служители на РД „АА“ – Варна,
сред които и свидетелят ст.инспектор Божидар И., извършили комплексна периодична
проверка на транспортната дейност на дружеството за периода 01.08.2020г – 30.11.2020г.
В хода й на дружеството била изпратена покана от 01.06.2021г с изискване за
предоставяне на проверяващите на различни документи, свързани с осъществяваната
от дружеството дейност, както и предоставяне на магнитен носител на информация,
извлечена от картите на водачите, извършвали превози през периода на
проверката. С поканата бил определен 7-дневен срок за предоставяне на
изисканата информация, с предупреждение за отговорността по чл.97 ал.1 от
ЗАвтПр при неизвъпление; поканата била връчена лично на управителя на
дружеството на 14.06.2021г. С опис от 21.06.2021г дружеството представило част
от изисканата информация, но не и такава, извлечена от картата на водача Ивайло
Пенчев Гатев за извършените от него международни превози на товари на
06.11.2020г и на 16.11.2020г. На 30.07.2021г управителят на дружеството
депозирал обяснение, в което посочил наличието на технически затруднения в
системата Frotcom, като
причина за непредставяне на конкретната информация. Посочените причини били
счетени за неизвинителни от сви.И., който на 31.08.2021г съставил АУАН против
дружеството за констатираното нарушение по чл.91в т.2 пр.2 от ЗАвтПр – за това,
че не е спазило законоустановения 7-дневен срок до 21.06.2021г вкл. да
предостави на контролните органи за проверка изисканата с поканата от 01.06.2021г
информация на магнитен носител, извлечена от дигиталната карта на водача Ивайло
Пенчев Гатев за периода на проверката, и конкретно – за извършените на
06.11.2020г и на 16.11.20202г международни превози на товари с МПС с рег. №В
0897 ВМ, което се установява от 2 бр. CMR от същите дати. При личното
предявяване на акта управителят заявил писмено, че има възражения, но такива не
последвали в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на акта било издадено и
НП, с което АНО възприел изцяло както фактическите констатации на
актосъставителя, така и правната квалификация на нарушението, за което на
осн.чл.104 ал.7 от ЗАвтПр наложил на дружеството-превозвач имуществена санкция
в размер на 2000лв.
При така установената фактология, по същество
безспорна между страните, въззивният съд приел от правна страна, че АУАН и НП
са издадени от компетентни органи, в предвидените за това срокове по чл.34 от ЗАНН, при спазване на изискванията за задължителните им реквизити и при липса
на допуснати съществени процесуални нарушения като самостоятелни отменителни
основания. В тази насока съдът посочил конкретно, че описанието на нарушението
е достатъчно ясно и пълно, и позволява на санкционираното лице да разбере
извършването на какво нарушение му е вменено, и да организира адекватно
защитата си, както и че датата на нарушението е правилно определена. По
приложението на материалния закон съдът посочил, че чл.91в т.2 пр.2 от
специалния Закон задължава превозвачите да съраняват минимум една година след
тяхното приключване и да предоставят за проверка от контролните органи
информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на
водача. Седемдневният срок за изпълнение на това задължение пък е уреден с
чл.12 ал.5 от Наредба №Н-14/27.08.2009г за начина на провеждане, обхвата и
организацията на контролните проверки на пътя и в предприятията и за
класифицирането на превозвачите и лицата, извършващи превози за собствена
сметка. Въззивният съд е посочил, че с неспазването на указания им 7-дневен
срок за предоставяне на изисканата от контролните органи информация – до
21.06.2021г вкл., дружеството-превозвач е осъществило състава на вмененото им
нарушение по чл.91в т.2 пр.2 от ЗАвтПр, за което правилно е санкционирано на
осн.чл.104 ал7 от Закона, предвиждащ санкция във фиксиран размер от 2000лв. Предходният
съдебен състав обсъдил всички възражения на дружеството-превозвач и изложил
мотивите си за тяхната неоснователност. Така позовавайки се на предходна
практика на АС – Варна посочил, че непредставянето на изисканата информация на
магнитен носител, извлечена от дигиталната карта на водача, по същество
представлява отказ за предоставянето на тази информация, доколкото нормата на
чл.104 ал.7 от ЗАвтПр не изисква същият да е непременно изричен. Съдът изтъкнал,
че не води до отпадането на административнонаказателната отговорност недоказаното
твърдение за невъзможност за предоставянето на поисканата информация поради
действия на трето лице поради обективния характер на отговорността на ЮЛ.
Предходният съдебен състав е отхвърлил и възражението за неправилно приложение
на материалния закон при квалифицирането на процесното деяние, като конкретно
обсъдил неприложимостта на посочения от дружеството чл.38 ал.1 т.2 от Наредба
№Н-3/07.04.2009г и съответстващата й санкционна разпоредба – чл.93г ал.2 от
ЗАвтПр. Не на последно място съдът изложил и съображения, че настоящият случай
не е маловажен по см.чл.28 от ЗАНН. С тези съображения потвърдил изцяло НП.
Изводът на ВРС за правилно приложение на материалния
закон и за пълно и ясно описание на нарушението в НП е незаконосъобразен.
Цитираният в НП
административно-наказателен състав на чл.104 ал.7 от ЗДвП има две форми на
изпълнителното деяние – първата се изразява в несъхранение на тахографските
листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на
водача за период от 365 дни, а втората се изразява в отказ те да бъдат
предоставени за проверка на контролните органи. Сочената в НП като нарушена
разпоредба на чл.91в т.2 пр.1 от ЗАвП създава задължение за посочените в нея
субекти да съхраняват най-малко една година след нейното приключване
информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на водача,
и да я предоставят на контролните органи. Точното тълкуване на нормата
предполага, че задължението за предоставяне на информацията за проверка от
контролните органи е изпълнимо само когато същата е извлечена и съхранена, т.е.
само при тези условия е осъществима горепосочената втора форма на
изпълнителното деяние от административно-наказателния състав на чл.104 ал.7 от
ЗАвП. По аргумент на противното първата форма на изпълнителното деяние е
осъществима, когато извлечената информация не е съхранена за посоченият в
нормата период. Описанието на изпълнителното деяние на нарушението в НП е „не
предоставя за проверка“ и е неясно, тъй като не съответства на нито една от
посочените две форми на изпълнителното деяние, поради което от една страна не
изпълва съдържателното изискване на никое от двете форми на нарушението, а от
друга страна те не могат да бъдат разграничени една от друга. Тази невъзможност
ограничава правото на защита на санкционираното дружество, и обективно лишава
съда от възможност да извърши дължимата проверка за законосъобразност поради
липсата на формулирано съобразно приложимата санкционна норма
административнонаказателно обвинение. Изложеното винаги съставлява съществено
нарушение на процесуалните правила и самостоятелно основание за отмяна на НП. От
гледна точка на материалния закон, така
допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила води до невъзможност
за приложението му – недопустимо е непосочените в НП факти относими към една от
двете форми на изпълнителното деяние, да бъдат тепърва изяснявани и доказвани в
хода на въззивния процес, и едва след това да се прилага материалния закон към
тях. Като не е съобразил изложеното и е потвърдил НП при липса на основание за
това, ВРС е постановил незаконосъобразно решение, което налага отмяната му и
отмяна на самото постановление.
При този изход на делото, основателна съгласно чл.63д
ал.3 от ЗАНН е претенцията на дружеството-касатор за присъждане на разноски в
двете съдебни инстанции. Съгл. представения списък по чл.80 по делото, уговореното
възнаграждение за адвокат е в размер на по 410лв. – абсолютния размер, изчислен
по реда на чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от изложеното и съобразно правомощията си по
чл.222 ал.1 от АПК касационният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №877/27.06.2022г.
по АНД №1513/2022г. по описа на Районен съд – Варна, I-ви
състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ издаденото от директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна НП №
23-0001636/11.10.2021г. и наложената на „Бумеранг Шипинг“ ООД – гр.Долни
чифлик, обл.Варна, ЕИК *********, Имуществена санкция в размер на 2 000лв.
на осн.чл.104 ал.7 от ЗАвтПр.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на „Бумеранг
Шипинг“ ООД – гр.Долни чифлик, обл.Варна, ЕИК *********, адвокатско възнаграждение в размер на
820 (осемстотин и двадесет) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.