Р Е Ш Е Н И Е
№ 262647
гр. Пловдив, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, VI граждански състав, в публично заседание на петнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИН
ИВАНОВ
при секретаря Марина Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13218 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „***” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, р-н Южен, бул. „Александър Стамболийски“ № 106, ет. 6, ап. 71, представлявано от *** В. С. С., против М.Н.Г., ЕГН **********, с адрес ***, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1000 евро, получен аванс по развален договор за проектиране на обект *** в с. ***, общ. ***, обл. *** за имот, собственост на „***“ ЕООД, сумата от 182,06 евро, представляваща обезщетение за забава, начислена за периода 08.04.2016 г. - 12.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – *** г., до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № *** от *** г. по ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд Пловдив, *** гр.с.
В исковата молба и допълнителна молба от *** се твърди, че ответникът е получил на ****, впоследствие уточнено, че датата е *** г., от ищеца сумата от 1000 евро като аванс за изготвяне на проект за *** в с.***, който е трябвало да изготви до ***. Договореното не било изпълнено и затова ищецът поискал обратно дадената в аванс сума, ведно със законната лихва. Изложени са обстоятелства за проведено заповедно производство по ч.гр.дело № *** на РС Пловдив, като е посочено, че против издадената заповед било подадено възражение от длъжника, поради което се и предявявали настоящите искове. Направено е искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено съществуването на вземане против ответника в размер на 1 000 евро, както и 182.06 евро лихва за забава за периода от 08.04.2016г. до 12.06.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане. Уточнено е, че сключеният между страните договор за изготвяне на проект бил неформален. Твърди се, че сумата е получена от ответника на отпаднало основание. Договорът се твърди да е развален с изтичане на срока, посочен в разписката. Претендирани са направените в заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от М.Н.Г., със становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Посочено е, че отношенията между страните не били описаните в исковата молба. Между тях имало дългогодишни отношения, като ищецът възлагал различни поръчки на ответника, а последният ги изпълнявал точно и в сътрудничество с ищеца. Единствената проектантска услуга, която била възложена от ищеца на ответника за *** в с.*** била „***” в УПИ ***, масив ***. По възложеното проектиране на *** на ответника бил предоставен аванс от 1 000 евро, като задачата включвала първи етап – заснемане на съществуващо положение по части архитектура и геодезия. Това, което първоначално било възложено, по което бил получен аванс от 1 000 евро и договорено възнаграждение от 4 100 лв. включвало проектиране само и единствено на магазин с площ 130 кв.м. Първият етап бил изпълнен в срок – преди ***, за което възложителят бил уведомен. Тъй като заснетото не отговаряло на предписанията по виза, се възложило допълнително заснемане на цялата сграда от 493 кв.м., в която бил разположен магазинът. По-нататъшното проектиране наложило заснемане на сградния фонд в УПИ *** масив ***, с площ 1040 кв.м. За дворното място била изготвена цялостна геодезия. Изпълнението на цялостна геодезия и архитектурно заснемане възлизало на 6 120 лв., а заснемането на сградата от 493 кв.м. – на стойност 4 350 лв. Ищецът одобрил изпълнената работа. До момента свършената работа възлизала на сумата от 4 350 лв. – по отношение на магазина, като били платени само 1 000 евро аванс. – 1950 лв. Остатъкът от 2 400 лв. оставал неиздължен.
Предявен е и насрещен иск против „***” ЕООД, приет за съвместно разглеждане по настоящото дело, за заплащане на сумата от 8 520 лв., представляващи остатък от договорено възнаграждение за възложената и изпълнена проектантска задача относно *** в с.***, ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното плащане. С несрещния иск се поддържат посочените вече в отговора на исковата молба обстоятелства, като се твърди, че трудът не е заплатен – не била заплатена сумата от 2400 лв. за магазина, както и сумата от 6 120 лв., поради което е направено искане за осъждане на „***” ЕООД да заплати на М.Г. сумата от 8 520 лв., представляващи остатък от договорено възнаграждение за възложената и изпълнена проектантска задача относно стопански двор в с.***, ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното плащане. Претендира разноски.
По делото е постъпил писмен отговор на предявения насрещен иск от „***” ЕООД, с който изложените в насрещната искова молба обстоятелства се оспорват. Посочено е, че между страните няма друго договорено възлагане на изпълнение на проектни работи за стопански двор в с.***, извън посоченото в първоначалната исковата молба, предмет на издадената разписка. С допълнителен отговор от *** се оспорва твърдението, че дружеството възлагало работа на няколко етапа и че първият от тях включвал само и единствено магазин с площ от 130 кв.м., за което се отнасяла сумата от 4 100 лв. Твърди се, че страните имали предвид, при сключване на договора от ***, че ще се изпълни задание с предмет проектиране на стопански двор изцяло. Направено е искане за отхвърляне на предявения насрещен иск. Претендирани са разноски.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
По делото е представена и не е оспорена разписка /л.5/, видно от която ответникът М.Г. заявява, че на дата *** г. е получил аванс от 1 000 евро за проектиране на обект *** в с. ***, част от общ хонорар от 4 100 лева за имот, собственост на „***“ ЕООД. Посочен е краен срок на изготвяне на документацията – *** г.
Към отговора на исковата молба са приложени и приети по делото скица на *** м-в *** по ПУП на с. ***, общ. *** /л.**/ и скица-виза № ***/ *** г. /л.**/, с която е разрешено проучване и проектиране на обект „***“ в имот УПИ *** м-в *** по ПУП на с. ***, общ. ***. Поставено е изискване за предоставяне на геодезично заснемане, трасировъчен план, вертикална планировка, благоустрояване, както и проекта да отговаря на изискванията на чл. 144, ал. 1, чл. 148, ал. 7 и чл. 169, ал. 1 и 2 от ЗУТ. Представени са още и чертежи за обект „***“, в част Архитектура /л.33-41/, чертежи в част Геодезическо заснемане /л.43/, чертежи за обект „Заснемане на сгради м УПИ *** м-в ***“ /л.**/, които са съобразени от съда, с оглед заключенията по приетите две СТЕ – на вещите лица *** Б.К.-Х. и *** С.В., и предвид необходимостта от специални познания за тяхното разчитане.
С отговора са представени още финансова обосновка № *, касаеща първи етап /л.**/, и финансова обосновка № *, касаеща втори етап на проектиране /л.**/, издадени от ответника М.Г. с оглед лична оценка на извършената от него работа.
Представените с отговора на исковата молба писмени доказателства, находящи се по делото от л. 52 до л. 79, във връзка със състоянието на имота УПИ *** м-в *** и построените в него сгради, не се ползвани сами за себе си от съда, доколкото се отнасят за период от време, който твърде много предхожда процесния – издадените разрешения за строеж и ползване на газстанция и други книжа са с оглед състоянието на имот през *** г., а най-късното е от *** г. Налице са данни и за иницирани от ответника проверки от Община *** във връзка с законосъобразното функциониране на магазин за строителни материали в УПИ *** м-в *** по ПУП на с. ***, общ. ***. В тази връзка са представени – Становище № *** г. на Община *** /л.**/, Отговор на общината до В. С. във връзка с жалба на М.Г. /л.150/, Констативен акт № **/ *** г. /л.151-153/, Констативен акт № **/*** г. /л.154-15156/, Констативен акт № */*** г. /л.177-179/, Констативен акт № **/*** г. /л.182-184/, Констативен акт № **/*** г. /л.188-190/. Същите, доколкото се отнасят за период, следващ процесния с близо три години, отново не са ценени сами за себе от съда. Още повече, че са налице данни – видно от заключението на в.л. Б.К.-Х., че конкретния магазин (в момента ползван за *** стоки) след заснемането през *** ** г. отново е разширен на север от западната пристроена част и без строителни книжа. Посочените по-горе писмени доказателства са ползвани дотолкова, доколкото са били обект на изследване от вещите лице и са ценени от съда през призмата на експертните заключения във връзка с годността на изработения проект и стойността на извършената работа, но като неотносими към процесния период, не са ценени самостоятелно.
В тази връзка, по делото са приети заключения по две СТЕ експертизи. Според заключението на в.л. *** Б.К.-Х., обективирано в два документа /л. 221-239/, справедливото пазарно възнаграждение, определено по експертен път, за реално извършената работа за проектантски услуги е в общ размер на 3 550 лв., от които 650 лв. за геодезия заснемане, 1 800 лв. за архитектура заснемане и 1 100 лв. за проектиране в части Архитектура и Технологично обзавеждане. Според вещото лице не са изпълнени всички части на проектирането във фаза Технически проект, поради което е определила и посоченото възнаграждение. Изложено е становище от вещото лице, че представения по делото проект не може да бъде одобрен с това съдържание и обхват, като причините за това се коренят в състоянието на имота и разминаването във фактическото състояние и издадената скица-виза. Според заключението на вещото лице ***С.В. /л.268-281/ дължимото за реално извършената от ответника работа, съобразно Методиката за определяне на размера на възнагражденията за предоставяне на проектантски услуги в устройственото планиране и в инвестиционното проектиране, е в общ размер на 5 006 лв. При определяне на това възнаграждение вещото лице също е съобразило, че не е извършена цялата необходима за завършване на възложената проектантска услуга работа, като е изготвено геодезическо заснемане и част от пълното архитектурно заснемане и изчертаване на обектите, без заснемане от страна на други проектанти. Според *** В. в конкретния случая, поради неспазване на нейните изисквания, не е спазена методиката за определяне на размера на възнагражденията за предоставяне на проектантски услуги. Според двете вещи лица не са били налице изискванията на чл. 148, ал. 7 ЗУТ за издаване на разрешение за строеж по така представения проект.
Видно от представен Договор за проектиране от *** г. /л.**-***/ между „***“ ЕООД, като възложител, и „***“ ООД, като изпълнител, на последния е възложено проектирането на „***“ в УПИ *** масив *** по плана на *** на с. ***, общ. ***. Следователно, към *** г. преустройството не е осъществено, като са предприети действия от ищеца за продължаване на проекта, но от друг изпълнител. В тази насока са представени и Протокол № * от *** г. на Община ***, Експертен съвет по устройство на територията, с което са дадени указания за отстраняване на нередовности в представен от ищеца проект, както и заявление от ищеца до Общината, с цел отстраняване на част от нередовностите /л.162/.
В хода на делото са разпитани св. Г. Е. и В. С.. Първият от тях твърди да познава имота, тъй като бил наемател на част от склад, находящ се в него, който склад бил ***, а св. искал да превърне в хранителен магазин. Според св. смяната на този статут е следвало да се одобри документално от Общината. Твърди, че с ответника *** Г. се били виждали през *** или *** *** г. във връзка с подготовка на необходимата документация от г-н С. за смяна на статута. Св. твърди, че започнал работа по магазина края на месец май, началото на юни, а не както е искал на *** г., като статута на магазина не бил сменен. Твърди, че С. му казал, че отварянето на магазина е на отговорност на св., защото имало проблем с архитекта и не можело да се представят документите. Св. не е запознат с допълнителни уговорки и задачи между страните във връзка с промяна на статута, не е присъствал на разговори между тях или на предаване на пари. Св. С. твърди през пролетта на *** г. да е посетил с М.Г. ***, за да му помогне със замерване на част от сградите там. Според свидетеля, *** Г. му предал, че трябвало да се заснемат и другите сгради в имота, не само магазина, поради указания на Община *** в този смисъл. Също така св. твърди, че докато пътували ответникът му бил споделил, че е получил сумата от 1000 евро. Не знае дали С. се е изплатил, нито е пък св. е присъствал на среща между страните и представители на Община ***. Съдът е кредитирал показанията и на двамата свидетели, доколкото същите излагат преки и непосредствени впечатления. Оправдано е също така, предвид дългия период от време, който е изминал, свидетелите на се си спомнят всички подробности около случките или сградите, за които говорят.
Видно от възлагателно постановление от *** г. на ***, рег. № *** /л.***/, ищецът е собственик на УПИ *** масив *** по плана на с. ***, общ. ***.
Въз основа на
така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Видно от приложеното ч.гр.д. № *** г. на Районен съд Пловдив, *** гр. състав, образувано по депозирано от „***” ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № *** г. Срещу заповедта е постъпило възражение в срок, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.
В тежест на ищеца по първоначалния иск е било да докаже, че е заплатил на ответника по иска сумата от 1 000 евро, за заплащането на която не е имало основание, респ. основанието е отпаднало, а ответникът, при условията на пълно и главно доказване, е следвало да установи наличие на основание за плащане. По делото безспорно се установи, че сумата от 1 000 евро е предадена от ищцовото дружество на ответника на дата *** г. В тази насока е представената към исковата молба разписка, както и показанията на св. С., предаващ думи на самия ответник. Следва да се посочи, че исковата претенция не е се оспорва и по размер, а само по основание.
За основателността на първоначалния иск обаче следва да се разгледат възраженията на ответника за наличие между страните на валидно договорно правоотношение, направени във връзка с насрещния иск.
В тежест на ищеца по насрещния иск М.Г. е било да докаже наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение с ответника „***“ ЕООД по договор за извършване на услуги, конкретния размер на уговореното възнаграждение за работата, изпълнение на договорните си задължения, като изправна страна, т.е., че е престирал качествено /точно и в срок/ възложената работа, като е извършил съответните дейности, съобразно уговореното, и работата е била приета.
По делото се установи, че страните – „***“ ЕООД като възложител, и М.Г., като изпълнител, са сключили през пролетта на *** г. договор за проектантски услуги за проектиране на обект в *** в с. ***, общ. ***, обл. *** за имот, собственост на „***“ ЕООД. Между страните не се спори, че конкретната крайна цел на възложената задача е била ***“ в имот УПИ *** м-в ***по ПУП на с. ***, общ. ***. Това се установява още от представената скица-виза № *** г., предхождаща уговорките между страните, и от показанията на св. *** – наемател на магазина, чието преустройство е уговорено. Единственият писмен документ за този договор обаче е представената разписка за получен аванс от М.Г. в размер на 1 000 евро и общо уговорено възнаграждения в размер на 4 100 лв. В тази насока недоказани останаха твърденията на ищеца по насрещния иск, че страните били уговорили няколко етапа на проектиране с дължими възнаграждения за всеки отделен етап, доколкото в подкрепа на тези твърдения не са ангажирани доказателства, вкл. писмени такива, предвид изискванията на Професионалния кодекс на камарата на архитектите и Устава на камарата на архитектите, за сключване на писмени договори между архитектите и техните клиенти при предоставяне на съответните услуги. Следователно, съдът приема, че между страните е сключен договор за проектантски услуги, представляващ по своята същност договор за изработка по смисъла на чл. 258 ЗЗД, за изготвяне на проект за ***“ в имот УПИ *** м-в *** по ПУП на с. ***, общ. ***, срещу уговорено възражения за изпълнителя – *** Г., в размер на 4 100 лв. Срокът за изпълнение на тези задачи е бил от до месец май *** г. видно от уговореното в разписката и предвид показанията на св. ***.
Съгласно чл. 261 ЗЗД изпълнителят е длъжен да изпълни работата така, че тя да бъде годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение, а на основание чл. 266 ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. Видно от заключението по СТЕ на в.л. Б.К.-Х. представения по делото проект е непълен – не са изработени всички части, и не може да бъде одобрен с това съдържание и обхват. Според вещото лице основната част от причините за невъзможността проекта да се одобри не се дължат на архитекта. В сходен смисъл е и изразеното от в.л. С.. Съгласно чл. 260 ЗЗД изпълнителят е длъжен да предупреди веднага другата страна, ако даденият му проект или доставеният му материал е неподходящ за правилното изпълнение на работата, и да иска извършване на нужните промени в проекта или доставяне на подходящ материал. Ако другата страна не стори това, изпълнителят може да се откаже от договора. Следователно, дори да се приеме, че изпълнението на възложената задача не е могло да се извърши от изпълнителя по причини, които не зависят изцяло от него, то той е бил длъжен своевременно да уведоми за това възложителя за отстраняване на пречките или да се откаже от възложената работа. Данни в този насока не са налични по делото. Напротив, дори са налице материали, видно от които *** Г. е започнал работа по проектирането на преустройството, която обаче не е била годна да доведе до желания краен резултат. Не са налице и данни извършената работа да е била приета от възложителя, за да се дължи възнаграждение на изпълнителя. В случая не са налице и условията за заплащане на възнаграждение по чл. 267, ал. 2 ЗЗД. Не се установява изпълнението на работата да е станало невъзможно – видно от писмени доказателства по делото „***“ ЕООД е ангажирало друг изпълнител - „***“ ООД, който е започнал работа по проекта и се изпълняват указания на Община *** по отстраняване на пречки по неговата реализация. Не се установява и ответникът – ищец по насрещния иск, своевременно да е предупредил възложителя за негодността на възложението.
Следователно не са налице законоустановените предпоставки за заплащане на възнаграждение по процесния договор за проектантски услуги, доколкото не се установява да е извършена възложената работа в уговорения срок и в достатъчна степен, за да е от полза за възложителя. По тези съображения несрещният иск ще се отхвърли.
Предвид горното и доколкото по делото безспорно се установи, че страните окончателно са преустановили взаимоотношенията се по повод процесния договор, без същият да е постигнал желания резултат – сключен е вече нов проектантски договор за същия обект с нов изпълнител, то съдът намира, че договорът между „***“ ЕООД и *** М.Г. е развален, поради което дадения по него аванс в размер на 1 000 лв. подлежи на възстановяване поради отпадане на основанието за неговото плащане.
По отношение на заявената претенция по чл. 86 ЗЗД следва да се посочи, че според задължителните указания на Тълкувателно решение № 5 от 21.11.2019 г. по т.д. № 5/2017 г. на ОСГТК на ВКС, които по аналогия следва да се приложат в настоящата хипотеза, при връщане на дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни. Настоящото задължение също е безсрочно, поради което на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД длъжникът ще изпадне в забава след отправена покана да плати. По делото не се установи преди депозирането на заявлението по чл. 410 ГПК в съда ищецът да е бил поканил ответника да плати сумата от 1 000 евро, поради отпадане на основанието, заради което тя е платена. Следователно и ответникът не е бил изпаднал в забава преди предявяване на иска – по арг. от чл. 422 ГПК това е момента на подаване на заявлението в съда. В таза насока съдът намира иска за заплащане на обезщетение за забава за периода 08.04.2016 г. – 12.06.2018 г. за неоснователен и като такъв ще се отхвърли.
Относно разноските:
При този изход на спора в полза на ищеца „***“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ще се присъдят сторените от него разноски по съразмерност и съобразно представения списък, а именно сумата от общо 208,27 лв. съдебно деловодни разноски за настоящото производство, от които 39,63 лв. за държавна такса и 168,64 лв. депозит за вещи лица, както и сумата от 168,63 лв. разноски за един адвокат. Следва да се присъдят по съразмерност и сторените разноски в заповедното производство, а именно сумата от 39,63 лв. за държавна такса и 168,63 лв. за адвокатско възнаграждение, като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив. В полза на ответника няма да се присъждат разноски, предвид и липсата на представен списък по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.Н.Г., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на „***” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, р-н Южен, бул. „Александър Стамболийски“ № 106, ет. 6, ап. 71, представлявано от *** В. С. С., сумата от 1 000 евро /хиляда евро/, получен аванс по развален договор за проектиране на обект *** в с. ***, общ. ***, обл. ***в за имот, собственост на „***“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – *** г., до окончателното изплащане, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № *** от *** г. по ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд Пловдив, *** гр.с., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за установено, че М.Н.Г., ЕГН **********, дължи на „***” ЕООД, ЕИК *********, сумата от 182,06 евро /сто осемдесет и две евро и шест евроцента/, представляваща обезщетение за забава, начислена за периода 08.04.2016 г. - 12.06.2018 г., за която също е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № *** от *** г. по ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд Пловдив, *** гр.с.
ОТХВЪРЛЯ
насрещния иск на М.Н.Г., ЕГН **********, с адрес ***, срещу „***” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, р-н Южен, бул.
„Александър Стамболийски“ № 106, ет. 6, ап. 71, за осъждане на „***” ЕООД, ЕИК
********* да заплати на М.Н.Г., ЕГН **********, сумата от 8 520 лв. /осем хиляди петстотин и двадесет лева/, представляващи
остатък от договорено възнаграждение за възложената и изпълнена проектантска
задача относно стопански двор в с.***, ведно със законната лихва от завеждане
на иска до окончателното плащане.
ОСЪЖДА М.Н.Г., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на „***” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, р-н Южен, бул. „Александър Стамболийски“ № 106, ет. 6, ап. 71, сторените разноски за исковото производство, а именно сумата от общо 208,27 лв. /двеста и осем лева и двадесет и седем стотинки/ съдебно деловодни разноски, и сумата от 168,63 лв. /сто шестдесет и осем лева и шестдесет и три стотинки/ разноски за един адвокат, както и разноските в заповедното производство, а именно сумата от 39,63 лв. /тридесет и девет лева и шестдесет и три стотинки/ за държавна такса и 168,63 лв. /сто шестдесет и осем лева и шестдесет и три стотинки/ за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/К.Иванов
Вярно с оригинала.
М.К.