РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

  СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№  ……/ 08.04.2014 год., гр.София

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Секретар :  С.Б.

Прокурор :

като разгледа докладваното от председателят г.д. № 4746 по описа на съда за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното :

1. Предявени  са два иска- по чл. 496, ал.3 от ГПК и евентуално към него- иск по чл. 108 от ЗС.

            2. ИЩЕЦЪТ–  „К.”АД- в несъстоятелност чрез синдик твърди в исковата си молба , че по и.д.№ 20078620400161/2007 год. по описа на ЧСИ рег.№ 862 ответника е придобил на публична продан три апартамента, които били собствени на ищецът, длъжник в това производство. Това станало на 03.12.2008 год., чрез обявяване на ответника за купувач от ЧСИ. Възлагането не било атакувано от ищеца по изпълнителното производство. Нямало данни да е било направено обявление за осъществяване на публичната продан, ответникът не бил внесъл задатък, нямало оценки и за имотите,  не била платена и тяхната цена. Така били налице предпоставките за обезсилване на твърдяна като непроведена публична продан по смисъла на чл. 496, ал.3 от ГПК- невнесена цена. След като са били постановени постановленията за възлагане на недвижимите имоти , то ответника е започнал да ги владее. С оглед на тези обстоятелства моли от съда да се произнесе с решение, с което  да бъде установено, че ответникът не е внесъл цената на имотите, които му били възложени по силата на публична продан. При евентуално уважаване на този иск моли съдът да осъди ответникът да предаде владението им на основание чл. 108 от ЗС. Моли и за разноски.

            3. В писмено становище всъщност ищецът заявява, че ответникът е изплатил сумите за имотите и моли да се постанови решение, съобразно и установените и доказани факти по делото.

            4. ОТВЕТНИКЪТ – „Е.7.” АД в писмен отговор оспорва исковата молба. Твърди недопустимост, поради изтичане на преклузивен срок по чл. 469, ал.1 от ТЗ. Твърди неоснователност и недоказаност на твърденията на ищеца.Моли за отхвърляне на първият иск,от там- за неоснователност на евентуално предявения към него иск. Моли за разноски.В с.з. чрез представител поддържа тази позиция и представя списък по чл. 80 от ГПК.

            Съдът намира:

            Факти по делото.

            5. Към исковата молба се приложиха 3 бр. постановления за възлагане от 04.04.2008 год. по  и.д. № 20078620400161/2007 год. по описа на ЧСИ рег.№ 862. Видно от същите, на проведена на 31.03.2008 год., с протоколи от същата дата ответникът бил обявен за купувач на следните недвижими имоти, собствени на длъжника(ищец по делото) а именно: апартамент №127, гр.София, р-н С.Р., бл.**, вх.-*, ет.2, със застроена площ от 44.64 кв.м., ведно с мазе №11 с площ от 7.52 кв.м., ведно с прилежащи 0.200% идеални части от общите части на сградата за сумата от 43.060,00 лева общо- платени; апартамент №17 гр.София, р-н С.Р., бл.**, вх.*, ет*, със застроена площ от 39.59 кв.м., ведно с мазе №18 с площ от 3.47 кв.м. и прилежащи 0.478% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, за сумата от 44.660,00 лева платена изцяло; апартамент №182, гр.София, р-н С.Р., бл.**, вх.**, ет.*, със застроена площ от 44.64  кв.м.ведно с мазе №18 със застроена площ от 3.78 кв.м., ведно с 0.176 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж за сумата от 43.540,00 лева, изцяло платена.

            6. По делото се назначи ССЕ и в отговор на поставената от съда задача, г-н М. депозира заключение прието от съда без възражения на страните . според същото за апартамент №127 ответникът е внесъл сумата от 43.060,00 лева; за апартамент№ 17- 44.660,00 лева и за апартамент №182- 43.540,00 лева. Тези суми били преведени от ответника на ЧСИ на две дати- 28.03.2008 год.- задатъци за публичната продан и на 02.04.2008 год. – остатък до цената. Сумите били осчетоводени при ответникът.

            7. С оглед обхвата на производството, съдът не обсъжда другите събрани по делото доказателства като неотносими.

            Правна квалификация и допустимост на иска.

            8. Главно предявеният иск е основан на чл. 496, ал.3 от ГПК и той е допустим. Не е правилно възражението на ответникът за недопустимост поради рестрикцията на отменителните искове по чл. 647 от ТЗ. Този иск не е при тази хипотеза, а е възможният способ за увеличаване масата на несъстоятелността, самият иск не попада в хипотезата на „отменителен” иск, видно от неговия петитум.            Към този иск е евентуално съединен иск за ревандикация. Искът също е допустим. Съдът дължи произнасяне по него единствено и само ако уважи главно предявения, т.е. връзката между двата иска е положителна. В противен случай ищецът не желае произнасяне с решение по този иск. Това обективно съединяване е допустимо. Съдът следва да обсъди претенцията, така както е заявена.

            Приложим закон.

9. ГПК

чл. 496, ал.3 Ако възлагането не бъде обжалвано, действителността на продажбата може да бъде оспорвана по исков ред само при нарушаване на чл. 490 и при невнасяне на цената. В последния случай купувачът може да отклони уважаването на иска, ако внесе дължимата сума заедно с лихвите, начислени от деня на обявяването му за купувач.

По същество.

10. Искът е изцяло неоснователен, защото не е доказан. Предмета на главният иск е ограничен. ако възлагането не бъде обжалвано, действителността на проданта може да бъде оспорвана по исков ред само при нарушаване на чл. 490 от ГПК и при невнасяне на цената, т.е. недопустимо е обявяване недействителност на публична продан на друго основание[1]. В спора първото основание не е въведено, допустимото основание е не внесена цена.

11. От ССЕ се установи, че възложените на ответника от публична продан три недвижими имота, собствени на длъжника в изпълнителното производство-. Ищец са заплатени на цена, каквато е достигната на публичната продан. Това не се оспорва от ищеца в хода по същество. Така този иск бе отхвърлен, от тук- съдът не се произнася на другите наведени основания(за изтекла давност и пр.) и по вторият евентуален иск.

Разноски.

12. Ответникът претендира разноски. По списък на основание чл. 80 от ГПК те са равни на 3.890,24 лева. Съдът ги присъжда в тежест на ищеца.Ищецът не е внесъл сумата от 200,00 лева за вещо лице, те трябва да му бъдат възложени. Следва да бъде осъден и да заплати ДТ за водене на делото в размер на 4% от цената на първият иск(по който има произнасяне)- отмерена на база  ¼ от стойността на трите имота, която такса е равна на 1.312,60 лева.

Водим от горното, съдът

Р                     Е                     Ш                   И         :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „К.” АД- в несъстоятелност, ЕИК *********, гр.С., р-н К. АД, *** 1870, чрез синдика си Ц.Б. иск с основание чл. 496, ал.3 от ГПК за признаване по отношение на „Е.7.” АД, ***, СО, р-н С.П., ж.к. Р., ул. А.Т. №**, ет.*, ап. А **, съдебен адрес гр.С. , ж.к. Д., бл. **, вх.*, ет.*, ап.**, недействителност на възлагане на недвижими имоти от 04.04.2008 год. по  и.д. № 20078620400161/2007 год. по описа на ЧСИ рег.№ 862, а именно: апартамент №127, гр.С., р-н С.Р., бл.**, вх.*, ет.*, със застроена площ от 44.64 кв.м., ведно с мазе №11 с площ от 7.52 кв.м., ведно с прилежащи 0.200% идеални части от общите части на сградата; апартамент №17 гр.С., р-н С.Р., бл.**, вх.*, ет.*, със застроена площ от 39.59 кв.м., ведно с мазе №18 с площ от 3.47 кв.м. и прилежащи 0.478% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж; апартамент №182, гр.София, р-н С.Р., бл.18, вх.В, ет.3, със застроена площ от 44.64  кв.м.ведно с мазе №18 със застроена площ от 3.78 кв.м., ведно с 0.176 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, поради неплащане на цена като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА „К.” АД- в несъстоятелност да заплати на „Е.7.” АД направените по делото разноски в размер на 3.890,24 лева.

ОСЪЖДА „К.” АД- в несъстоятелност да заплати по сметка на СГС ДТ= 1.312,60 лева и разноски по делото от 200,00 лева.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните пред САС.

 

            Съдия: