№ 294
гр. Перник, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20211720201853 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 2933828 на ОД на МВР
Перник, с който на М. ИВ. ЕВТ., ЕГН ********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 600 лв (шестотин лева) на
основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.5 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 21, ал.1 от същия закон, извършено на
11.08.2019г. в 11:11 часа, в гр. Перник, кв. Бела вода, път І-6, км 75+000, след
кметството, тъй като в населено място при общо валидно ограничение на
скоростта от 50 км/ч е заснет движещият се в посока към гр. Радомир лек
автомобил „Фолксваген Поло” с рег. № ****** със скорост от 95 км/ч, при
което превишението е 45 км/ч и е установено с автоматизирано техническо
средство № 11743d0.
В подадената жалба М. ИВ. ЕВТ. релевира оплаквания за
незаконосъобразност и неправилност на издадения ЕФ. Лично не участва в
хода на проведеното съдебно заседание, в което се представлява от своя
пълномощник адв. Я.С. от ПАК, която излага съображения за допуснати
1
съществени процесуални нарушения. Иска присъждане на направени
разноски по делото.
Административнонаказващият орган (АНО) ОД на МВР Перник
редовно призован, не изпраща представител за участие в съдебното
производство. В придружителното писмо, с което е изпратена преписката на
съда, е направено възражение за прекомерност на претендираните разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и
служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от легитимен субект, тъй като срещу М.Е. е
издаден атакувания ЕФ, при наличие на правен интерес от обжалване, пред
компетентния съд, като не се спори, че това е станало в предвидения срок,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява
неоснователна.
От фактическа страна:
На 11.08.2019г. в 11:11 часа на път І-6, км 75+000, намиращ се след
кметството в кв. Бела вода в гр. Перник с посока на движение към гр.Радомир
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с
автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 11743d0
заснело лек автомобил „Фолксваген Поло” с рег. № ****** със скорост от 98
км/ч при общо разрешена такава на движение в населено място от 50км/ч.
След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим
на движещите се моторни превозни средства (МПС) на посоченото място
полицейският служител А.А. изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.), който бил регистриран на
12.08.2019г. с рег. № 1158р-6442.
При направена справка в централна база данни по регистрация на
пътни превозни средства било установено, че цитираният лек автомобил,
чиято скорост на движение е отчетена, е собственост на М. ИВ. ЕВТ., ЕГН
**********. Срещу лицето, по реда на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, е издаден от ОД
2
на МВР Перник процесния ЕФ, с който, след приспадане на допустимата
грешка, отчетената скорост била редуцирана на 95 км/ч, т.е. превишаването
на максимално допустимана скорост било с 45км/ч, с оглед на което на
жалбоподателя е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.5 от
ЗДвП административно наказание глоба в размер на 600 лв (шестотин лева) за
нарушаване на чл. 21, ал.1 от същия закон. Санкционираното лице не се
възползвало по надлежния ред от правото си на възражения по чл. 189, ал.5 и
ал.6 от ЗДвП, а обжалвал фиша с процесната жалба пред съда.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
справка от регистрацията на моторни превозни средства, разпечатка от
показанията на радарното устройство – статични изображения №№
11743D0/0128973 и 11743D0/0128975, протокол за използване на
автоматизираното техническо средство, съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г., ведно с дигитална снимка на разположение на
уреда, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от
07.09.2017г. на преносима система за контрол на скоростта на моторни
превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
ARH CAM S1, ведно с приложение за техническите и метрологични
характеристика на същата, писмо изх. № 20-00-38-2 от 19.06.2019г. от
Български институт по метрология, протокол № 55-С-ИСИ от 11.10.2018г. на
отдел „Изпитване на средства за измерване” на Дирекция „Изпитване на
средства за измерване, устройства и съоръжения” на Български институт по
метрология, заповед № 313з-461 от 12.03.2018г. на директора на ОД на МВР
Перник и писмо изх. № 11-00-421 от 07.12.2021г. на Областно пътно
управление Перник.
От правна страна:
Разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП съдържа презумция относно субекта
на административните наказания, които се налагат по реда на чл. 189, ал.4 от
ЗДвП – собственикът или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за
извършеното с него нарушение.
В конкретния случай не се спори, че жалбоподателят е собственик на
процесния автомобил. Същият не е оспорил обстоятелството, че го е
управлявал, с оглед на което следва да се зачете презюмираният от закона
факт, че извършител на деянието е собственика, който е и подал жалба до
3
съда именно срещу процесния ЕФ, поради което съдът намира, че авторството
на нарушението в лицето на М.Е. е безспорно доказано.
При извършената служебна проверка настоящият състав констатира, че
ЕФ е издаден при правилно приложение на материалния закон, тъй като са
спазени изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП и на Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. и не установи в хода на административнонаказателното
производство да са допуснати сочените от пълномощника на жалбоподателя
процесуални нарушения, които да съставляват основание за отмяна на
атакувания акт.
В процесния ЕФ безспорно е записано, че нарушението е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство, като ясно е посочен неговия
идентификационния номер 11743d0. В протокола по чл. 10, ал.1 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015г., освен тези белези надлежно е документиран и
типа на АТСС, предвид направеното вписване на наименование ARH CAM
S1, т.е. налице са еднопосочни данните както за типа, така и за
индивидуалния номер на автоматизираното техническо средство, заснело
процесното нарушение.
Същевременно от приложеното удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017г., издадено от Български
институт по метрология за преносима система за контрол на скоростта на
моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 е видно, че същата е вписана в регистъра на
одобрените за за използване типове следства за измерване под № 5126, като
удостоверението е със срок на валидност 07.09.2021г. От приложеното писмо
изх. № 20-00-38-2 от 19.06.2019г. от Български институт по метрология, се
установява, че е извършена първоначална проверка на преносима система за
контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване
на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен № 11743d0 и че
същата съответства на одобрения тип. От приложения протокол № 55-С-ИСИ
от 11.10.2018г. от извършена на 10.10.2018г. проверка на мобилната система
за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, № 5126 в
регистъра за одобрените за използване типове средства за измерване, се
установява че е извършена периодична проверка на описаната преносима
система и че същата съответства на изискванията на одобрения тип
Следователно налице са достатъчно доказателства относно типа на
4
автоматизираната техническа система и нейната техническа годност, което
води до извод, че контролният орган е изпълнил в цялост изискванията на
чл.4, ал.2 и ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
За пълнота на изложеното съдът отбелязва, че в разпоредбата на чл.
189, ал.4 от ЗДвП законодателят не прави разграничение във вида на
техническото средство, т.е. дали същото е мобилно или стационарно по
смисъла на § 6, т. 65, б. „а” или б. „б” от Допълнителните разпоредби на
ЗДвП, поради което и след като в обжалвания ЕФ изрично е посочен номера
на техническото средство, който е индивидуален за всяко автоматизирано
техническо средство, то същият дава надлежна информация за неговия вид.
В случая се касае за техническо средство, което е било стационарно
разположено временно на пътния участък.
В изготвения протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. е индивидуализирано по ясен и категоричен начин мястото на
което е бил извършван контрола, респективно мястото на извършване на
нарушението - път І-6, км 75+000, намиращ се в района на гр. Перник, кв.
Бела вода, като са посочени посоката на движение на контролираните
моторни превозни средства, която е от гр. София за гр. Радомир, режимът на
измерване, който е бил стационарен, посоката на задействане - приближаващи
автомобили, както и че контролът се е извършил за времето от 10:10 часа до
12:00 часа. Конкретизираният по недвусмислен начин времеви отрязък през
който системата е работила налага извод, че непосочването на конкретните
номера на първото и на последното изображение, които са били заснети, не
съставлява достатъчно основание да се приеме, че процедурата по издаване на
ЕФ е опорочена или материалният закон е приложен неправилно, след като
възпроизведения час на заснемане на автомобила на жалбоподателя – 11:11
часа е именно в периода през който системата е била експлоатирана. В
протокола изрично е отбелязано и обстоятелството, че в процесния участък е
важала общо разрешена скорост на движение от 50км/ч, както и че не е била
налице сигнализация с пътен знак за различна от тази скорост, което по
несъмнен начин се доказва и от писмо изх. № 11-00-421 от 07.12.2021г. на
Областно пътно управление Перник, което категорично потвърждава и
визираната от наказващият орган правна квалификация на нарушението като
такова по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
5
Приобщеният снимков материал от записа, извършен със
автоматизирано техническо средство, удостоверява с необходимата
достоверност, че отразените в съдържанието на ЕФ обстоятелства
съответстват на действителното положение, интерпретирани са обективно и
са оценени правилно, в съответствие с материалния закон. Съгласно чл.189,
ал.15 от ЗДвП снимковия материал, изготвен с техническо средство или
система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно
веществено доказателствено средство в административнонаказателния
процес, поради което и посочената в статичното изображение с №
11743D0/0128973 скорост от 98 км/ч, с която се е движел автомобилът на
жалбоподателя към момента на констатиране на нарушението, е точно
измерената от автоматизираното техническо средство. В ЕФ коректно е
приспаднат в полза на нарушителя толеранса от допустимата техническа
грешка при измерването на скоростта, като същата е редуцирана на 95 км/ч,
като е конкретизирана и разликата между засечената и разрешената скорост -
45 км/ч. Следва да се отбележи, че в ЕФ изрично е посочено, че в него е
отбелязана не измерената скорост, а установена стойност на скоростта,
поради което и не е налице несъответствие или неяснота при определянето на
наказуемата скорост, поради което и липсата на изрично отбелязване дали е
приспаднат или не този толеранс, не съставяла нарушение на процесуалните
правила, доколкото не ограничава правото на защита на санкционираното
лице.
Несъстоятелен е довода на пълномощника на жалбоподателя, че от
изготвената от автоматизираното техническо средство снимка,
удостоверяваща засечената скорост, не може да се направи извод дали
заснетия регистрационен номер на автомобил съответства на вида, марката и
регистрационния номер, вписани в обжалвания ЕФ, тъй като по
административнонаказателната преписка са приложени две снимки с №№
11743D0/0128973 и 11743D0/0128975, на които е заснето процесното пътно
превозно средство и които обективират достатъчно ясно тези данни, които
категорично идентифицират превозното средство, с което е извършено
нарушението. Тук е мястото съдът да отбележи, че на статичното
изображение с № 11743D0/0128973 регистрационния номер на автомобила
действително не се вижда много ясно в неговата цялост, а именно относно
6
последните две букви от същия, но се вижда вида и модела на МПС, като
тази снимка, която на практика се явява първа по време, тъй като е заснета в
11:11:13.2 часа установява скоростта, с която се е движел автомобила на
жалбоподателя. На другата снимка с № 11743D0/0128975, която е направена
в същата секунда, само две милисекунди след първата (в 11:11:13.4), ясно се
виждат обективните белези на автомобила, в това число и целият
регистрационен номер. И тъй като скоростта на движение на моторното
превозно средство вече е била засечена, то поради това и на това изображение
липсват подробности относно скоростта и разстоянието до камерата на лекия
автомобил. Съдът отбелязва, че наличието на две снимки по никакъв начин не
води до някакво процесуално нарушение при констатиране и заснемане на
процесното нарушение, тъй като използваното техническо средство ARH
CAM S1 № 11743d0 има висока разделителна способност, като камерата сама
следи обекта по отношение на който е констатирана превишена скорост и
съответно заснема същия. Следва да бъде посочено, че статичните
изображения се генерират от автоматизираното техническо средство и
системата за контрол на правилата за движение, като те разчитат
регистрационните тебели, поради което при евентуална невъзможност за
разчитане на регистрационния номер, било то поради повреда или
замърсяване, самата система не би отчела резултат и би игнорирала
измерването.
В конкретния случай и на двете изображения изцяло е заснет именно
автомобила по отношение на който се отнася засечената скорост от радара,
така че съдът намира, че безусловно е доказано, че автомобилът на
жалбоподателя на посочената дата и място в ЕФ се е движел със засечената
скорост. Частичното наличие и на други пътни превозни средства на
снимките не може да разколебае този извод, тъй като съгласно приетото
приложение към удостоверение за одобрен тип № 17.09.5126 на Българския
институт по метрология, превозното средство чиято скорост е измервал
лазерния лъч на модула в момента на заснемане на изображението е
определяем от пресичането на маркерите на четирите страни на
изображението. В случая, пресечната точка на маркерите е върху автомобила,
посочен в ЕФ, заснет при приближаващ трафик, съответен на движението на
превозното средство на жалбоподателя, поради което всяко съмнение чия
скорост е регистрирало автоматизираното техническо средство е изключено.
7
Съдът констатира, че атакувания ЕФ съдържа надлежно описание на
нарушението, каквото изискване съдържа разпоредбата на чл. 189, ал.4 от
ЗДвП. Видно от съдържанието на обжалвания акт, в него недвусмислено е
посочено, че местоизвършването на нарушението е в населено място - път І-6,
км 75+000, намиращ се в района на кв. Бела вода на гр.Перник, което е
напълно достатъчно да се индивидуализира и конкретизира този реквизит,
описващ твърдяното нарушение.
Предвид изложеното съдът намира, че при установяване на
нарушението са спазени разпоредбите, регламентиращи условията, реда и
начина на използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение, поради което е издаден законосъобразен
ЕФ.
По вида и размера на наказанието:
За констатираното нарушение - превишаване на разрешената
максимална скорост в населено място, санкцията се съдържа в разпоредбата
на чл.182, ал.1 от ЗДвП, вида и размера на която е определена в зависимост
от стойността на превишението на скоростта. В конкретния случай скоростта
е превишена с 45 км/ч. (стойност, получена след приспадане на допустимата
техническа грешка при изчисляване скоростта на движение), поради което и
законосъобразно отговорността на М. ИВ. ЕВТ. е ангажирана на основание
чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.5 от ЗДвП като й е наложено
административно наказание глоба в предвидения абсолютен размер от 600 лв
(шестотин лева), поради което и същият не може да бъде редуциран по
силата на чл. 27, ал.5 от ЗАНН.
С оглед горното съдът намира, че при издаването на обжалвания ЕФ не
е допуснато съществено нарушение на процесуалния и материалния закон,
поради което прие, че е законосъобразен, което води до неговото
потвърждаване.
Предвид изхода на делото – потвърждаване на ЕФ, претендираните от
страна на процесуалния представител на жалбоподателя разноски за
възнаграждение са неоснователни.
Мотивиран от гореизложеното горното и на основание чл. 63, ал.1 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К, № 2933828 на ОД на МВР
Перник, с който на М. ИВ. ЕВТ., ЕГН ********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 600 лв (шестотин лева) на
основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.5 от Закона за движението по
пътищата за нарушаване на чл. 21, ал.1 от същия закон, извършено на
11.08.2019г. в 11:11 часа, в гр. Перник, кв. Бела вода, път І-6, км 75+000, след
кметството, тъй като в населено място при общо валидно ограничение на
скоростта от 50 км/ч е заснет движещият се в посока към гр. Радомир лек
автомобил „Фолксваген Поло” с рег. № ****** със скорост от 95 км/ч, при
което превишението е 45 км/ч и е установено с автоматизирано техническо
средство № 11743d0.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на сторени разноски в настоящото
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на
глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9