Р Е Ш Е Н И Е №138
гр. ВРАЦА,07.05.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Врачанският окръжен съд, гражданско
отделение, в публичното заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
Председател:РЕНАТА Г.
МИШОНОВА - ХАЛЬОВА
Членове:МАРИЯ АДЖЕМОВА
мл.съдия:ИВАН
НИКИФОРСКИ
в присъствието на секретаря МАРИЯ
ЦЕНОВА, като разгледа докладваното от мл. съдия Никифорски в.гр.дело N 218 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 671 / 19.02.2019 година, подадена от адвокат М.Н. - ВАК, в качеството и на процесуален представител на И.К.Й., ЕГН ********** ***, против Решение № 21/04.02.2019 г. постановено по гр. д. № 657/2018 г. на РС - гр. Мездра.
Иска се от въззивния съд да
отмени като неправилно и незаконосъобразно Решение № 21/04.02.2019 г.,
постановено по гр. д. № 657/2018 г. на РС - гр. Мездра и да постанови ново, с
което да уважи като основателни предявените обективно съединени искови
претенции с правно основание чл. 344, ал. 1 т. 1, 2 и 3 КТ, във вр. с чл. 225,
ал. 1 КТ и чл. 221, ал. 2 КТ, съответно да отмени процесната заповед като
незаконосъобразна, да възстанови въззивника на длъжността, която е заемал преди
уволнението и да му бъде присъдено обезщетение за принудителна безработица в
претендиралия размер, ведно със законните лихви.с което да отмени обжалваното
решение на РС - гр. Враца, да реши спора по същество, като отхвърли предявените
искове като неоснователни и недоказани, ведно с произтичащите от това правни
последици.Претендират се сторените в производството разноски.
С подадената въззивна жалба се
обжалва изцяло Решение № 21/04.02.2019 г., постановено по гр. д. № 657/2018 г.
на РС - гр. Мездра,като неправилно и незаконосъобразно.
На първо място се посочва, че
съдът е постановил своя съдебен акт, без да обсъди поотделно и в съвкупност
доказателствата по делото и наведените от ищеца
доводи за незаконосъобразност на атакуваната заповед.
Посочва се също така, че наложеното от ответника-работодател дисциплинарно
наказание „Уволнение“ по реда на чл. 188 т. 3 КТ и последващото прекратяване на
трудовият му договор е незаконосъобразно.
Аргументира се, че атакуваната
Заповед № 329/13.04.2018 г., с която се налага дисциплинарно наказание
"уволнение" на въззивника, не съдържа подписите и на двамата
свидетели - св. Д. и св. П., във връзка с отказа да му се връчи заповедта на
30.04.2018 година, като същата е подписана само от св. Д., а на св. П. липсва
подписа.
Посочва се на следващо място, че
разпитаните в съдебно заседание свидетели на ответната страна, дават
противоречиви показания, но въпреки това първоинстанционния съд ги е
кредитирал, без да отчете факта на
служебната им зависимост и заинтересованост от изхода на делото, тъй като същите
и към момента работят в ответното дружество.
Твърди се също така, че по
делото не е изяснено, дали ищеца е тестван
за алкохол с техническо средство и какъв е резултата от теста, или е
отказал пробата и не е тестван, или е тестван но неуспешно, както и
действителни и верни ли са данните от теста, отразени в протокола от
07.03.2018г., за да се позволи извода, че ищеца не може да изпълнява своите
трудовите си задължения.
Отделно от това се посочва,че
първоинстанционния съд е приел, че действително е извършена проверка с дрегер
„Alcotest“ 6820, собственост на ответното дружество, при липса на представени
писмени доказателства, одобрен ли е типа дрегер от Националния център по
метрология, годен ли е като техническо
средство, проверен ли и калибриран ли е, както и какъв е срока му на валидност
от последната му проверка, а също така и начина му на съхраняване.
Препис от въззивната жалба е бил връчен на въззиваемата
страна „СЕ БОРДНЕТЦЕ – БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, като в срока по чл. 263 ГПК не е постъпил писмен отговор от същата.
Във въззивното производство от
процесуалния представител на въззивника бе предоставена трудова книжка на
последния за констататция, при която съдът направи служебна констатация, че във
втората трудова книжка /продължение/ на лицето И.К.Й., на страница № 9 е
положен печат на дружеството- ответник, където е вписано прослуженото време до
30.04.2018 г., подпис на гл. счетоводител и работодател и след този печат няма
нанесени други данни за работа по трудов договор на И.Й..
При извършената проверка на
редовността и допустимостта на жалбата, съдът констатира, че същата е подадена
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е
насочена против обжалваем съдебен акт. При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Атакуваното решение на РС- гр. Мездра е валидно и допустимо.
Районен съд - Мездра бил сезиран и се е произнесъл
по предявени от И.К.Й., ЕГН ********** *** обективно съединени искови претенции
с правно основание чл. 344, ал. 1 т. 1, 2 и 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 и чл.
221 ал. 2 КТ срещу „СЕ БОРДНЕТЦЕ –
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, за
отмяна на дисциплинарно уволнение, наложено със Заповед № 329/13.04.2018 г., за
възстановяването му на работата заеманата до уволнението длъжност – „машинен
оператор/тест маса КСК, коригиращи операции“ в ответното дружество и за
заплащане на обезщетение за времето през което е останал без работа – от
30.04.2018 г. до 30.10.2018 г. включително в размер на общо 5100 лв., ведно със
законната лихва върху горната сума до окончателното и изплащане, както и за заплащане на сумата от 850 лева,
удържана на ищеца на основание чл. 221 ал. 2 КТ. Така предявените искове са
отхвърлени от първостепенния съд.
ОСЪДИЛ Е И.К.Й., ЕГН ********** *** да заплати на
„СЕ БОРДНЕТЦЕ – БЪЛГАРИЯ“ ЕООД
направените деловодни разноски в размер на 1430 лв.на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че уволнението на ищеца е незаконосъобрзно.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответното дружество, в който се оспорват исковете. Твърди се в процесната
заповед, че ищеца е извършил дисциплинарни нарушения, и същата е
законосъобразна
Като взе предвид твърденията на страните и наведените доводи в исковата
молба и отговора, както и оплакванията във въззивната жалба, настоящият съдебен
състав приема, че предметът на въззивната проверка обхваща изцяло повдигнатия спор,
свързан със законосъобразността на уволнението, наложено със Заповед № 329/13.04.2018 г., за
възстановяването на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност – „машинен оператор/тест
маса КСК, коригиращи операции“ в ответното дружество и за заплащане на
обезщетение за времето през което е останал без работа.
За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди
събраните в първоинстанционното производство доказателства поотделно и в
тяхната пълнота, при което приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните по делото не се спори, а и от приложеното копие от трудова
книжка се установява, че ищеца е бил в безсрочно трудово правоотношение с
ответното дружество, като е заемал длъжността „Машинен оператор/тест маса КСК,
коригиращи операции“, в отдел „Производство“, с местработа - гр. Мездра.
От приложената по делото Заповед № 329/13.04.2018 г. се установява, че на
ищеца е наложено дисциплинарно наказание на основание чл. 188 т. 3, вр. чл. 190
ал. 1 т. 3 и т. 7 КТ – уволнение, която се оспорва в настоящото производство и
се иска нейната отмяна. В същата е отразено, че на 07.03.2018 г. ищеца се явил
на работа за първа смяна в явно нетрезво състояние след употреба на алкохол.
Това личало от поведението му. Наложило се ищеца, придружен от прекия си ръководител
да отиде до медицинския кабинет в предприето, където да бъде подложен на тест
за алкохол, но отказал да бъде тестван. Това се случило в присъствието на
прекия ръководител на ищеца, служител на охранителна фирма и медицинска сестра
от медицинския център.
От съставения и приет по делото, като писмено доказателство констативен протокол № 1191/12.03.2018 г., се
установява, че на ищеца е направен опит за проверка употребата на алкохол от
негова страна с Дрегер „ Alkotest 6820“, който е връчен на работника срещу подпис в момента на съставянето му.Установява
се от същия протокол, че проверката така и не е извършена, като в графа
„Забележка“ на същия е отразено, че ищецът е заявил, че има здравословни
проблеми / болки в гърлото/, поради което проверката не е извършена.
Поради констатираното явно нетрезво състояние и невъзможност да изпълнява
служебните си задължения ищеца е отстранен от работа за деня.
Освен това в заповедта се сочи още, че при извършена проверка на 16.03.2018
г. е установено, че ищецът е нарушил трудовата дисциплина, като не е уплътнил
работното време и е напуснал работа преди края на смяната.
Установено е още в хода на
дисциплинарната процедура, че ищеца е допуснал и нарушения на трудовата
дисциплина – закъснение на 08.01.2018 г. и неуплътняване на работното време на
31.01.2018 г., поради което му е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“
със Заповед № 166/16.02.2018 г. Към момента на издаване на процесната заповед
за уволнение дисциплинарното наказание „Забележка„ не е заличено по чл. 197 КТ.
Копие от тази заповед е приложена по делото.
От приложената по делото Заповед №
245/19.03.2018 г., връчена срещу подпис на ищеца се
установява, че на последния са поискани обяснения за допуснатите нарушения.
Няма данни по делото такива обяснения да са дадени.
С цел изясняване на обективната
истина по делото пред районният съд са разпитани шестима свидетели.
Свидетелят Д. твърди, че работи в
ответното дружество на длъжност
„Специалист вътрешно стопанска сигурност“. Познава ищеца. Знае, че му е
връчвана заповед за прекратяване на трудовото правоотношение към края на април
2018 г. След приключване на смяната около 14.00 часа, ищецът бил извикан в
управление „Човешки ресурси“, където в присъствие на двама свидетели му била
прочетена заповедта. Ищецът отказал да подпише заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение, и тя била подписана от свидетеля Д. и от свидетеля П..
Когато двамата подписали заповедта, ищецът присъствал.
Свидетелят П. работи в ответното дружество в отдел „Човешки ресурси“.
Твърди, че познава ищеца, запознат е със случая. Твърди, че служителите запознали ищеца със
заповедта, но той отказал да я подпише и свидетелят е подписал заедно със
другия свидетел.
Свидетелката П. е служител в
ответното дружество и работи като „Координатор производство“.Твърди, че познава ищеца и знае, че му е наложено
дисциплинарно наказание „Уволнение“. На 07.03.2018 г., в началото на първа
смяна, служителка от производството, която работи на едно работно място с ищеца
я уведомила, че последния се държи агресивно на тест масата, и от него лъха на
алкохол. Свидетелката поканила ищеца да отиде до лекарския кабинет, за да се
направи проба за алкохол.Последният изглеждал във видимо нетрезво състояние, със
зачервено лице, агресивно поведение,като лъхал на алкохол. В кабинета сестрата
го подканила да вземе проба за алкохол с дрегер. Показала му как се прави
пробата. Ищецът първоначално отказал и бутнал ръката на сестрата. Извикали
охраната. Охранителят му обяснил, че вземането на проба е наложително, прави се
с всеки за когото има съмнение, че е употребил алкохол. Ищецът отново отказал
да даде проба. След отказа за проба за алкохол ищецът бил отстранен от работа.
За горното в лекарския кабинет съставили протокол и го подписали –
свидетелката, като пряк ръководител и охранителя. Ищеца също подписал протокола. Заверено копие
от същия протокол е приложено на лист 99 от делото. По-късно ищеца не е
представил документ за кръвна проба. Свидетелката, като пряк ръководител на
ищеца твърди, че длъжността му е последен контрол на тест маса, евентуален
дефект в кабелните комплекти може да предизвика катастрофа. Свидетелката
твърди, че познава ищеца от дълго време и знае как изглежда в нормално
състояние. В деня на случая това не е било така. Други работници в отдела и
казали, че ищеца постоянно греши, агресивен е, изглежда нетрезвен. Свидетелката изготвила докладна за случая и я
предала на прекия си ръководител.
Свидетелката К. работи в ответното дружество, като „Оператор
тестовчик“. Работи на една тест маса с ищеца. Сутринта на 07.03.2018 г., когато
започнала смяната ищеца бил червен и лъхал на алкохол. Това се усетило от
всички присъстващи там. Свидетелката уведомила прекия си ръководител и ищецът
бил заведен до лекарския кабинет за проба за алкохол. Свидетелката твърди, че
работата им е да тестват готовите кабелни комплекти, които отиват при клиента.
При евентуална грешка може да се получи инцидент с автомобила, на който са
монтирани. Твърди, че в този ден ищеца не е бил в състояние да работи.
Свидетелката Д. работи в ответното дружество в медицински пункт като медицинска
сестра, като заявява, че знае за случая с ищеца. Бил доведен в кабинета за
извършване на проба за употреба на
алкохол. Свидетелката обяснила на ищеца как се извършва пробата, но той
отказал, държал се агресивно. Твърдял, че е пил бира. Извикали охраната.
Охранителя също му обяснил как да се направи пробата и ищеца се съгласил, но не
изпълнил указания и пробата за алкохол не била извършена. Впечатлението на
свидетелката е, че ищеца е бил във видимо нетрезво състояние миришел на
алкохол. За случилото се направили протокол.
Свидетелят В. работи в ответното дружество, като „Охранител“. Посочва, че
на 07.03.2018 г. е бил на смяна, извикали го в лекарския кабинет, за да укаже
съдействие за проверка за алкохол на служител от завода.В показанията си свидетеля
изяснява, че сестрата поканила ищеца да даде проба, обяснила му как става, но
той не вкарал достатъчно количество въздух в дрегера, който не издал звуков сигнал, поради което пробата
била приета за неуспешна. Свидетелят демонстрирал на ищеца как се работи с
апарата, но той не го направил. Ищецът бил изнервен, възбуден, около него се
усещало мирис на алкохол.
Бил изготвен протокол за случая,
който свидетелят подписал.
При така възприетата фактическа обстановка,
настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Първоинстанционният съд правилно е отбелязал, че
спорът по делото се свежда до законосъобразността, респективно за наличие на
основания за отмяна на дисциплинарно уволнение, наложено със Заповед №
329/13.04.2018 г., за възстановяването ищеца на работата на заеманата преди
уволнението длъжност – „машинен оператор/тест маса КСК, коригиращи операции“ в
ответното дружество и за заплащане на обезщетение за времето през което е
останал без работа – от 30.04.2018 г. до 30.10.2018 г. включително в размер на
общо 5100 лв., ведно със законната лихва върху горната сума до окончателното и
изплащане, както и за заплащане на сумата от 850 лева, удържана на ищеца на
основание чл. 221 ал. 2 КТ. Така предявените искове са отхвърлени от първостепенния
съд, като същия е приел, че уволнението е извършено в съответствие със закона.Поради
отхвърляне иска по чл.344, ал.1, т.1, съдът е отхвърлил и акцесорните искове по
т.2 и т.3 на чл. 334, ал.1 КТ. Отхвърлен е и иска за заплащане на
сумата от 850 лв., направена удръжка от работодателя от възнаграждението
на ищеца на основание чл. 221 ал. 2 КТ, като неоснователен и недоказан.
Настоящият съдебен състав споделя напълно
изложените от районния съд мотиви за уважаване на предявения установителен иск и
на основание чл.272 от ГПК препраща към тях. Съображенията за това са следните:
Тежестта на доказване, тоест задължението за
установяване законността на уволнението, носи въззиваемата страна по настоящото дело – „СЕ БОРДНЕТЦЕ – БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК *********. А законността на едностранното прекратяване на трудовото
правоотношение се обуславя от проявлението на обстоятелствата, предвидени в чл.
195 КТ, във вр. с чл. 190 КТ, чл. 194, ал. 1 КТ и чл. 193, ал. 1 КТ. След
установяването факта на нарушението на трудовата дисциплина, нарушителя,
времето и мястото на извършване на противоправното неизпълнение на трудовите
задължения, работодателят е длъжен да субсумира тези обстоятелства под
диспозицията на правната норма, регламентирана в чл. 195 КТ, във връзка с чл.
190, 186 и 187 КТ, вследствие на което може да упражни своето потестативно
субективно право да уволни дисциплинарно виновния служител.
Първото процесуално действие след установяване на
нарушителя и неговото нарушение, което работодателят е длъжен да извърши,
представлява задължението му преди да наложи съответното дисциплинарно
наказание да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения. Чрез тази
законоустановена процедура се дава възможност на субекта на дисциплинарна власт
да прецени по-точно и отношението на служителя към нарушението, от една страна,
както и обезпечава възможността на работника да се защити в рамките на тази
опростена дисциплинарна процедура.
От приложената по делото Заповед № 245/19.03.2018
г., връчена срещу подпис на ищеца се установява, че на последния са поискани
обяснения за допуснатите нарушения. Няма данни по делото такива обяснения да са
дадени. Следователно, на уволнения служител е предоставена възможност да вземе
отношение по релевираните в уволнителната заповед обстоятелства.
Съгласно
чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана заповед, в
която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено то, наказанието и
законният текст, въз основа на който се налага. Чрез очертаване на фактическите
и правните основания за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание се
осигурява защитата на служителя, който трябва да знае за какво нарушение на трудовата
дисциплина се налага наказанието, а от друга страна, по този начин се очертава
предметът на съдебния контрол за законосъобразност в случай на съдебно
оспорване на уволнението. По тълкуването на чл. 195, ал. 1 ГПК е формирана трайна съдебна практика
/Решение № 377/26.10.2011 г. по гр. д. №
1962/2010 г. на IV г. о.,Решение № 322/7.11.2012 г. по гр. д. № 278/2011 г. на
III г. о. на ВКС, Решение № 162 от 13.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 67/2016 г.,
IV г. о., ГК/ според която заповедта за налагане на дисциплинарно наказание,
следва да бъде ясно мотивирана и по начин, че да са ясни съществените признаци
на деянието от обективна страна, времето и мястото на извършването му. Важно е
от съдържанието на заповедта да следва несъмненият извод за същността на
фактическото основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение и
работникът или служителят да има възможност да разбере причината, поради която
трудовото правоотношение е прекратено, а съдът да може да извърши проверка и
въз основа на това да заключи дали уволнението е законосъобразно.В конкретния
случай, в заповедта ясно са описани нарушенията, извършени от ищеца, с точни
дати и конкретно поведение.
От предметното съдържание на уволнителната Заповед
№ 329/13.04.2018 г. се установява, че на ищеца И.К.Й. е наложено дисциплинарно наказание на
основание чл. 188 т. 3 вр. чл. 190 ал. 1 т. 3 и т. 7 КТ – за системни нарушения
на трудовата дисциплина и за извършено тежко нарушение на трудовата дисциплина,
изразяващо се в това, че на 07.03.2018 г. ищеца се явил на работа за първа
смяна в нетрезво състояние след употреба на алкохол.
Процесното дисциплинарно наказание е наложено в
преклузивните срокове по чл. 194, ал. 1 КТ.
Обстоятелството, че в процесната Заповед №
329/13.04.2018 г., с която се налага дисциплинарно наказание
"уволнение" на въззивника, не съдържа подписите и на двамата
свидетели - св. Д. и св. П., във връзка с отказа да му се връчи заповедта на
30.04.2018 година, като същата е подписана само от св. Д., а на св. П. липсва
подписа, настоящата съдебна инстанция намира, че не е от естество да
резултатира върху нейната
законосъобразност и да обоснове отмяната и само на това основание, при
положение, че същата е подписана от св. Д..
По повод основното възражение на ищеца, че по
делото не е изяснено, дали ищеца е тестван
за алкохол с техническо средство и какъв е резултата от теста, или е
отказал пробата и не е тестван, или е тестван но неуспешно, както и
действителни и верни ли са данните от теста, отразени в протокола от
07.03.2018г., за да се позволи извода, че ищеца не може да изпълнява своите
трудовите си задължения, следва да се отбележи, че в заповедта за уволнение е
посочено, че ищеца е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол, но
всъщност това обстоятелство не е единствения факт, послужил на работодателя да
направи извод, че той е бил в неадекватно състояние.
Следва да се има предвид, че според константната
съдебна практика, употребата на алкохол и степента на повлияване могат да се
доказват в гражданския процес с всички доказателствени средства, в това число и
със свидетелски показания / в този см. Решение № 551 от 15.07.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 64/2009 г., IV г. о., ГК/. В тази връзка от съвкупния анализ на
събраните по делото доказателства – писмени такива/ констативен протокол за
извършена проба за алкохол, докладни докладни записки от А, Д., Д, В., М, К. и
Д, П. / и показанията на свидетелите може да се направи извод, че ищеца на
посочената дата е употребил алкохол и не е могъл адекватно да изпълнява
трудовите си задължения. Всъщност,в конкретния случай ищеца е отказал да бъде
тестван на място за употреба на алкохол,който отказ е закрепен в констативен
протокол № 1191/12.03.2018 г., което навежда настоящия състав на извода, че се
е опитвал да създаде пречки за изясняването на този въпрос, и което не означава,
че не е бил употребил алкохол. Съдът намира, че работодателят е събрал и други доказателства за
установяване на конкретното поведение на ищеца на посочената в заповедта дата,
с оглед на което счита за установено неговото състояние, което не му позволявало
адекватно и точно да изпълнява задълженията по длъжностната си характеристика.Такива
са показанията на разпитаните пред първостепенният съд свидетели,като
настоящата инстанция, преценявайки субективните възприятия на свидетелите по
правилата на чл. 172 ГПК, достига до извода, че те са последователни и житейски
логични, както и безпротиворечиви по отношение на обстоятелството, че видимо ищеца
се е явил на процесната дата на работното си място в нетрезво състояние, като същите се подкрепят от останалите събрани
по делото доказателства – протокол за отказ на свидетеля да се подложи на тест
за употреба на алкохол, както и докладни записки изготвени от част от
свидетелите.В този смисъл неоснователно е възражението на защитата на въззивника,
че първоинстанционният съд е постановил своя съдебен акт, без да обсъди
поотделно и в съвкупност доказателствата по делото и наведените от ищеца доводи за незаконосъобразност на атакуваната
заповед.Напротив, съдът е анализирал всички събрани доказателства, в тяхната
взаимовръзка, като не е допуснал едностранчивото им тълкуване. Следва да се
отбележи, че е ирелевантно обстоятелството, кога изготвените докладни записки,
с които се докладва, че ищеца се е явил на работа в нетрезво състояние са
входирани, в какъвто смисъл е възражението на защитата на въззивника.Що се
касае до възражението, че не е установена точната концентрация на алкохола,
употребен от ищеца, настоящата съдебна инстанция намира същото за
неоснователно, тъй като дори и минимално
наличие на алкохол в кръвта е нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на
разпоредбата на чл. 126, ал.1, т.2 КТ,
която задължава работникът или служителят да се явява на работа в състояние,
което му позволява да изпълнява възложените задачи.
Съгласно
разпоредбата на чл. 190 ал. 2 КТ, дисциплинарното уволнение
по чл. 330 КТ се налага съобразно критериите по чл. 189 ал. 1 КТ - тежест на
нарушението, обстоятелства при които то е извършено, поведението на работника,
като на работодателя е предоставена възможността за правото на преценка относно
тежестта на извършените дисциплинарни нарушения, а на съдебен контрол
подлежи съизмеримостта между тежестта на нарушението и наложеното дисциплинарно наказание.
Съдът счита, че в случая, при определяне на
дисциплинарното наказание, работодателят е взел предвид тежестта на
нарушението, обстоятелствата при които е
извършено, както и безкритичното поведение на служителя към нарушенията на
трудовата дисциплина, поради което съдът намира, че наказанието кореспондира на тежестта на нарушението, с
което са изпълнени изискванията на чл. 189 ал 1 КТ. Още повече, че в случая ищеца заемал длъжност „машинен
оператор/тест маса КСК, коригиращи операции“, некачественото изпълнение на
задълженията по която е свързана с възможността да възникне дефект в
електрическата система на автомобила, което да доведе до евентуален пожар, а
също така и до финансови загуби на дружеството с оглед това, че същото ежегодно
се одитира от вътрешен одит за възможността да доставя своята продукция, тоест
за адекватното изпълнение на тези задължение, и избягване на грешки и евентуални
злополуки от некачествена продукция, е необходима висока степен на концентрация
на вниманието.
По изложените съображения съдът намира, че
предявеният иск за отмяна на наложеното наказание следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. С оглед събраните доказателства се установява, че ищеца на
процесната дата се е явил на работа, употребил алкохол, което може да се квалифицира
като състояние, което не му е позволявало да изпълнява служебните си
задължения, и попада в хипотезата на чл.187, ал.1, т.2 от КТ, предвид което е
налице основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание.
Поради неоснователността на главния иск, като
неоснователни следва да бъде отхвърлени
и акцесорните искове по чл. 344 ал. 1 т.2 и 3 КТ.
Правилно от първостепенният съд е отхвърлен и иска
за заплащане на сумата от 850 лв.,
направена удръжка от работодателя от възнаграждението на ищеца на основание чл.
221 ал. 2 КТ, като неоснователен и недоказан.
Предвид изцяло съвпадащите изводи на настоящата
инстанция с тези на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение, а обжалваното решение –потвърдено като правилно и
законосъобразно.
При така установеното, предявените
кумулативно обективно съединени искове са неоснователни, поради което правилно
са отхвърлени от контролирания съд.
По разноските: Предвид изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И.К.Й., ЕГН ********** *** следва да
бъде осъден да заплати на „СЕ БОРДНЕТЦЕ – БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК ********* направените деловодни разноски за настоящата
инстанция в размер на 1435 лв. От процесуалният представител на И.К.Й. е
релевирано възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна.Същото настоящият съдебен състав намира за неоснователно,
поради обстоятелството, че са предявени и разгледани четири иска, по които е
осъществявано процесуално представителство, представителят на въззиваемото
дружество се е явил в съдебно заседание.Освен това адвокатското възнаграждение
е съобразено с Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения(изм. - ДВ, бр. 2 от 2009
г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г.), поради което и с оглед фактическата и правна
сложност на делото, съдът не намира основание за редуцирането му.
Водим от горното, Врачанският
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 21/04.02.2019 година, постановено по
гражданско дело № 657/2018 година, по описа на Районен съд - гр. Мездра.
ОСЪЖДА И.К.Й., ЕГН ********** *** да заплати на „СЕ БОРДНЕТЦЕ – БЪЛГАРИЯ“
ЕООД ЕИК ********* направените деловодни
разноски за настоящата инстанция в размер на 1435 лв./ хиляда четиристотин
тридесет и пет/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховен касационен съд в едномесечен срок.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........