Решение по дело №17668/2014 на Софийски градски съд

Номер на акта: 9123
Дата: 16 декември 2016 г. (в сила от 22 юли 2017 г.)
Съдия: Невена Борисова Чеуз
Дело: 20141100117668
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 ноември 2014 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 16.12.2016 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                            

                                                                                         СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ

 

при секретаря Д.К., разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 17 668 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Предявен иск с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./ за сумата от 100 000 лв.

          В исковата молба на Л.Н.М. се твърди, че на 09.11.2009 г., около 19.40 ч., на ГП І-6 възникнало ПТП между лек автомобил „Рено 21“ с рег. № ******** и безстопанствен кон, при което починал, возещият се на предна дясна седалка П.И.П. – син на ищцата. Изложени са твърдения, че връзката между ищцата и починалия била изключително силна. След смъртта на сина си ищцата била постоянно в стрес и скърби за загубата на сина си, тъй като в него намирала морална опора и смъртта му й причинила непоправима вреда за здравето и живота.

          Предвид тези фактически твърдения ищцата е мотивирала правен интерес от предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на лек автомобил „Рено 21”, да й заплати сумата от по 100 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие смъртта на П.И.П.. Претендира се законна лихва и сторени разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.

          Ответникът „ДЗИ – О.З.” АД, редовно уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с релевирани в същия възражения, че ПТП-то е в резултат на случайно събитие, а в условията на евентуалност е заявено и възражение за съпричиняване. Претендира разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.

          Не са депозирана е допълнителна искова молба респ. в срока за допълнителен отговор такъв не е заявен.

          Искът се поддържа в открито съдебно заседание от адв. Д..

          Възраженията на ответното дружество се поддържат в открито съдебно заседание от адв. К..

          Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен констативен протокол № 171/09.11.2009  г. на РУ на МВР – гр. П.,  от съдържанието, на който се установява, че на 09.11.2009 г., около 19.40 часа, на път І-6 -202 км се е осъществило ПТП от водача на лек автомобил „Рено 21” с ДКН ******** – Д.С.С., при което пътникът, намиращ се на предна дясна седалка на автомобила П.И.П. е получил черепна фрактура. Като причина за ПТП е отбелязано „внезапно изскачане на стадо безстопанствени коне на пътното платно и МПС се блъска в тях“.  

По делото е представено постановление за прекратяване на наказателно производство от 27.06.2010 г. на СОП по прок. преп. 4030/09 г., от което се установява, че е прекратено производството, водено срещу неизвестен извършител поради това, че от обективна и субективна страна не е осъществен състава на престъпление по чл. 342 от НК затова, че на 09.11.2009 г. на ГП І-6 в местността „Еленско“, при управление на МПС и в нарушение на правилата за движение по ЗДвП и по непредпазливост е причинил средни телесни повреди на Х.Н.Т. и на П.И.П..

По делото е представен акт за смърт № 1105/02.12.2009 г. на СО – район „М.“, от който се установява, че П.И.П. е починал на 01.12.2009 г. от дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност и тежка черепно-мозъчна травма.

По делото е представено удостоверение за наследници № 000003/07.01.2010 г. на Община с.А., от което се установява, че починалият П.И.П. е оставил за свой наследник по закон майка си Л.Н.М..

По делото е изслушана и съдебна автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. С.В.А.. В заключението си вещото лице е обосновало извод, че ПТП-то е осъществено на прав, хоризонтален участък от пътя, при суха асфалтова настилка и при липса на вертикална пътна маркировка. Обоснован е извод, че оставените от автомобила следи са прави и успоредни, което означава, че спирачната му система е била изправна, а водачът не е губил контрол върху управлението. Обоснован е извод, че скоростта на движение на автомобила непосредствено преди началото на регистрираните спирачни следи е била около 80 км/ч, а към момента на удара с коня е била около 72 км/ч. Обоснован е извод, че лекият автомобил се е намирал на разстояние от 42-43 метра до мястото на удара в момента на възникване на опасността, а опасната зона за спиране за конкретните пътни условия и скорост е около 80 м. Обоснован е извод, че при движение нощно време, на фарове, извън населено място, липса на знаци, предупреждаващи за наличие на опасност, времето за реакция на водача не може да бъде по-малко от 1,2 сек. Обоснован е извод, че причина за настъпване на ПТП е пресичането платното за движение на оставен без надзор кон в опасната зона за спиране на лекия автомобил като водачът на същия не е разполагал с техническа възможност да предотврати удара с коня. Обоснован е извод, че скоростта на движение на лекия автомобил, при която водачът би могъл да предотврати удара е била около и по-ниска от 44 км/ч като в конкретния случай опасността е била непредвидима, а разрешената скорост извън населено място за леки автомобили е 90 км/ч.

По делото е изслушана и повторна съдебна автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Х.И.И.. В заключението си вещото лице е обосновало извод, че ПТП-то е осъществено на прав, хоризонтален участък от пътя, при суха асфалтова настилка. Обоснован е извод, че скоростта на движение на автомобила преди ПТП е била около 77 км/ч, а към момента на удара с коня е била около 62 км/ч. Обоснован е извод, че ако водачът на автомобила се е движил на къси светлини и при положение на коня от дясната страна на автомобила същият е имал видимост на около 75 метра напред и около 14-15 метра встрани отдясно, а ако се е движил на дълги светлини той е имал видимост над 100 метра. Вещото лице е обосновало извод, че при скорост на автомобила от 77 км/ч, ударът е бил непредотвратим от страна на водача на автомобила, при възникване на опасността от края на платното за движение.Обоснован е извод, че ударът е бил предотвратим от страна на водача на автомобила, при възникване опасността след преминаване на коня през крайпътните дървета и храсти като водачът е можел да забележи коня и да предприеме действия за предотвратяване на произшествието като същият е можел при възприемане на опасността да намали скоростта и ако е необходимо да предприеме спиране. Обоснован е извод, че опасната зона на автомобила в момента на възприемане на опасността е около 71 м. Обоснован е извод, че причина за ПТП е внезапното навлизане на безстопанствени коне на платното за движение и несъобразената скорост от страна на водача с конкретните пътни условия. Обоснован е извод, че ако водачът на лекия автомобил е бил достатъчно внимателен с пътната обстановка е можел да забележи коня още след преминаването му през крайпътните дървета и да предотврати ПТП като скоростта на движение на процесното МПС е следвало да бъде около 49 км/ч, за да се предотврати удара.

По делото е изслушана и СМЕ, изготвена от вещото лице Д.Л.К.. В заключението си вещото лице е обосновало извод, че причина за смъртта на П.И.П. е изключително тежката черепно-мозъчна травма, при която контузионните места на мозъка постепенно са дегенерирали до безформен детрит, при което няма как да бъдат продължени жизнените функции като е налице пряка причинно-следствена връзка между тежката черепно-мозъчна травма и леталния изход на пострадалия.

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетели.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

          Нормата на чл. 223 ал.1 от КЗ/отм./ установява, че с договора за  застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, а  разпоредбата на чл. 226 от КЗ/отм./  предоставя право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.

Правно релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което са настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца. В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност, залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.

Страните не спорят относно факта, че към датата на ПТП по отношение на лек автомобил „Рено 21” с ДКН ******** е налична валидна застраховка, покриваща риска «гражданска отговорност», сключена при ответното дружество.

Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и неговите участници.

Спорният момент по делото е вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна на извършителя. Ищецът заявява твърдения, че деянието е осъществено виновно от водача на лекия автомобил. Ответникът е противопоставил възражение, че се касае за случайно събитие, което изключва виновното поведение от страна на водача на МПС. За установяване на механизма на ПТП, от който като пряка последица би се обосновал извод относно виновното респ. невиновно поведение на водача на лекия автомобил страните в настоящото производство са ангажирали писмени и гласни доказателства, които следва да се обсъдят в тяхната съвкупност. Това е така, защото макар и като официални свидетелстващи документи, ползващи се с обвързваща съда доказателствена сила неоспорените протокол за ПТП и постановление за прекратяване на наказателно производство не освобождават настоящият съдебен състав от задължение да непосредствено да събере доказателства с участието на страните в процеса като изследва механизма на ПТП / в този смисъл е и задължителната съдебна практика, която следва да бъде съобразена - РЕШЕНИЕ 85 от 28.05.2009 г. по търг. дело 768/2008 г. на ІІ ТО на ВКС, РЕШЕНИЕ 18 от 08.02.2012 г. по гр. д. 434/2011 Г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, РЕШЕНИЕ 110 от 04.09.2013 Г. по търг.д. 194/2012 Г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС и др./. По делото са изслушани две автотехнически експертизи, оспорени съответно от ищеца респ. повторната в една част от ответника. При преценка противоправността на деянието следва да се има предвид, че ЗДвП прави разграничение между понятията „допустима скорост“ и „скорост, съобразена с пътните условия“. Съгласно разясненията, дадени с т.1 от ТР 28/1984 г. по нак. дело 10/84 г. на ОСНК на ВС задължение за водачите е да се движат със скорост, съобразена с атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя, характера и интензивността на движението, маркировката, състояние на водача и други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението. Величината на скоростта трябва да бъде в зависимост от отрицателното влияние на тези фактори. В конкретния казус не е спорно по делото, че ПТП-то е осъществено на междуселищен път /с разрешена скорост на движение по него от 90 км/ч/, през тъмната половина на денонощието, ненатоварен пътен трафик, прав участък от пътя, суха асфалтова настилка и липса на поставена вертикална пътна сигнализация, която да указва за наличие на възможна поява на домашни или диви животни респ. да ограничава скоростта в съответния пътен участък. Установено по делото е, че водачът на МПС-то се е движил със скорост между 77 и 80 км/ч /изводите на повторната и на първоначалната САТЕ, при включени дълги светлини /показанията на водача, разпитан като свидетел в съдебно заседание/, даващи му видимост напред от над 100 м. и вдясно до 14-15 м. /изводите на ВЛ по повторната САТЕ/. Настоящият съдебен състав при съблюдаване на цитираната по-горе задължителна съдебна практика и при наличните данни по делото намира следното: При липса на индикиращ указателен знак за възможна поява на домашни или диви животни появата на същите се явяват непредвидимо препятствие за водача на лекия автомобил. Същият се е движил със скорост по-ниска от допустимата, при ненатоварен пътен трафик, благоприятни атмосферни и пътни условия, извън населено място т.е. скорост, съобразена с пътните условия. ЗДвП предписва, че водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението при всяко предвидимо препятствие. Ако с оглед конкретната пътна обстановка нищо не е предполагало към предвидимост на поведението на другия участник, то няма нарушаване разпоредбата на чл. 20 ал.2 от ЗДвП / в този смисъл е и решение 185 от 15.07.2013 г. по гр. д. 889/2012 Г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/. На следващо място съгласно разясненията, дадени в т. 9 на цитираното по-горе ТР 28/84 г. на ОСНК на ВС, ако при движение нощно време със съобразена скорост на светлините на фаровете възникне внезапна и неочаквана опасност за движението и водачът не може да я преодолее, ще намери приложение чл. 15 от НК т.е. водачът на МПС е изпълнил предписанията на правилата за движение досежно скоростта, но не е могъл и не е бил длъжен да предвиди и да предотврати настъпването на общественоопасните последици, той не следва да носи отговорност, тъй като е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК / т.5 от ТР 28/84 г. на ОСНК на ВС/.

Предвид което настоящият съдебен състав намира, че не е установена предпоставка от фактическия състав на нормата на чл. 45 от ЗЗД, което като краен правен резултат мотивира съдът да обоснове извод за неоснователност на заявената претенция.

По разноските: На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следват разноски в размер на 4 100 лв., съобразно списъка по чл. 80 от ГПК.

          Въз основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск на Л.Н.М., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. К.Д. с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ срещу „ДЗИ – О.З.“ АД, със седалище и адрес на управление:*** за заплащане на сумата от 100 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 09.11.2009 г. на ГП І-6, с което е причинена смъртта на П.И.П. като неоснователен.

ОСЪЖДА Л.Н.М., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. К.Д. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на „ДЗИ – О.З.“ АД, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 4 100 лв. – разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                                                                              СЪДИЯ: