Р Е
Ш Е Н
И Е
№……
гр.
Ловеч, 25.08.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и първи март две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова, като разгледа
докладваното от съдия Вълков адм.дело №
65/2022 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 118 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО) във връзка с чл. 145 и сл. от Административно
процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от В.Д.Т. ЕГН **********
***, чрез адв. П.П. ***, с адрес за призоваване, получаване на книжа и
съобщения по делото: гр. Ловеч, ул. ****срещу Решение № 2153-10-15/27.01.2022
г. на Директора на ТП на НОИ Ловеч, с което е отхвърлена жалбата на Т. с вх. №
1012-10-19/24.01.2022 г., като неоснователна и е потвърдено Разпореждане №
2113-10-933#13/12.01.2022 г. на Началник
отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ Ловеч, с което на основание чл. 68, ал.3 от КСО,
пар. 1, т.12 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КСО му е отказано отпускане
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Твърди се, че обжалваното решение е
незаконосъобразно, неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и в
противоречие с целта на закона, поради което се иска отмяната му и връщане на преписката на административния орган за ново
произнасяне. Претендира се присъждане на направените разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез пълномощник
поддържа жалбата. Претендира сторените по делото разноски, като представя
списък. Депозирана е писмена защита по същество на правния спор.
Ответникът по делото – Директорът на ТП
на НОИ Ловеч чрез пълномощник оспорва жалбата в съдебно заседание и моли същата
да бъде отхвърлена. Представил е писмена защита чрез пълномощник. Моли жалбата
да бъде оставена без уважение като неоснователна. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и оспорва предявения размер на адвокатското
възнаграждение.
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е
процесуално допустима, като подадена от надлежно легитимирана страна в законния
срок. Разгледана по същество е основателна.
От доказателствата по делото се установява, че на
16.09.2021 г. В.Д.Т. е подал до Директора на ТП на НОИ - Ловеч заявление вх. №
2113-10-933 за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) по чл. 68, ал.
3 от КСО. Към заявлението е приложил трудова книжка №3110; удостоверение обр.
УП – 3 изх. № 42/ВА-168/28.10.1999 г., изд. от „****"ЕАД, гр. София;
удостоверение обр. 33, изх. № 02-706/03.06.2021 г. и удостоверение обр. 1, изх.
№ 02-706/03.06.2021г., изд. от ДА"Архиви", Дирекция „Държавен
военноисторически архив" - В. Търново.
Във връзка с подаденото заявление за отпускане на
пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО и с цел правилна и точна преценка на правото на
пенсия от страна на пенсионния орган са предприети действия по изясняване на
данните за осигурителния стаж и доход на заявителя. В изпълнение на чл. 35 от АПК, от пенсионния орган са събрани следните писмени доказателства:
удостоверение обр. УП-3, изх, №726/22.10.2021 г., изд. от „****" АД, гр.
Русе; удостоверение образец УП-3, изх.№ 771/29.10.2021 г. изд. от „****"
АД, гр. Варна; осигурителна книжка; удостоверение образец УП-3, изх.№
0362/29.12.2021 г., изд. от ****ЕООД, гр. Стара Загора;
Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите
и осигурителния стаж (НПОС), осигурителен
стаж се установява с данни по чл. 5, ал.4, т. 1 от КСО с трудови, служебни,
осигурителни книжа и с документи по утвърден образец.
При спазване на цитираната разпоредба на жалбоподателя
е зачетен осигурителен стаж както следва:
По трудова книжка № 3110:
- за периода 04.01.1982 г. - 04.04.1982 г.. - в ОС НА
ОВТПН - 00 г. 03 м. 00 д. - трета категория труд;
- за периода 12.04.1982 г. - 18.07.1982 г. - в АПК -
с.Лясково - 00 г. 03 м. 06 д. - трета категория труд;
- за периода 27.05.1986 г. - 16.01.1989 г. - в ОППУ
ХЕБРОС - Пловдив - 02 г. 07 м. 19 д. - трета категория труд;
- за
периода 19.01.1989 г. - 01.10.1990 г.- в ЗМР 9 МАЙ- Пловдив - 01 г. 08 м. 12 д.
- трета категория труд;
По удостоверение обр. 33, изх. № 02-706/03.06.2021 г.,
изд. от ДА"Архиви", Дирекция „Държавен военноисторически архив" -
В. Търново:
- за периода 11.12.1972 г. - 10.12.1974 г- наборна
служба - 02 г. 00 м. 00 д. - трета категория труд;
По удостоверение обр. 1, изх. № ЦВА 02-706/03.06.2021
г., изд. от ДА"Архиви", Дирекция „Държавен военноисторически архив"
- В. Търново:
- за периода
12.09.1976 г. - 10.09.1977 г- наборна служба - 01 г. 00 м. 00 д. - трета
категория труд;
По удостоверение образец УП-3, изх.№ 771/29.10.2021 г.
изд. от „****" АД, гр. Варна;
- за периода 18.10.1978 г. - 06.09.1979 г.- ****-
Варна - 00 г. 10 м. 18 д. - първа категория труд;
По удостоверение обр. УП-3, изх. №726/22.10.2021 г.,
изд. от „****" АД, гр. Русе:
- за периода 12.11.1979 г. -
04.01.1982 г.- Параходство БРП - Русе - 02 г. 01 м. 22 д. - втора категория
труд;
По удостоверение обр УП-3,
изх.№ 0362/29.12.2021 г., изд. от **** ЕООД, гр. Стара Загора:
- за периода 01.09.1982 г. -
26.05.1986 г.- ЗЗУ ЕООД - 03 г. 08 м. 25 д. - трета категория труд;
По удостоверение обр УП-30,
изх. №42/ВА-168/28.10.1999 г., изд. от „****" ЕАД, гр. София
- за периода 15.02.1991 г. -
16.01.1992 г- в „****" ЕАД, - 00 г. 11 м. 01 д. - първа категория труд;
- за периода 27.03.1996 г. - 28.12.1996 г.- в „****"
ЕАД, - 00 г. 09 м. 01 д. - трета категория труд;
По осигурителна книжка изд. на
22.11.2021 г. в „****":
- за периода 21.03.1997 г. -
21.11.1997 г- в „****" - 00 г. 08 м. 00 д. - трета категория труд;
- за периода 16.12.1999 г. -
16.11.2000 г- в „****" - 00 г. 11 м. 00 д. - трета категория труд;
Въз основа на гореизложеното
пенсионния орган е определил общ осигурителен стаж, на В.Д.Т. към датата на
подаване на заявлението за отпускане на пенсия (16.09.2021 г.) в размер на 17г.
10м. 14 дни, в.т.ч. действителен осигурителен стаж 14 г. 10 м. и 14 дни.
Разпоредбата на чл. 68, ал. 3
от КСО съдържа изключения от правилата на чл. 68, ал. 1 - 2 и създава
възможност на лицата, които нямат право на пенсия на тези правни основания, до
31 декември 2016 г., да придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65
години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен
осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден
на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна
възраст. За 2021 г. изискуемата възраст по тази норма е 66 години и 08 месеца.
Тези изисквания съставляват материалноправните предпоставки на нормативно регламентирания
правопораждащ фактически състав, при кумулативното съществуване на които
възниква правото на пенсия за осигуреното лице.
С разпореждане № 2113-10-933#13/12.01.2021
г. на Т. е отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ на основание чл. 68, ал.
3 от КСО при зачетен осигурителен стаж от първа категория - 01 г. 09 м. 19 дни,
от втора категория - 02 г. 01 м. 22 дни, от трета категория - 13 г. 11 м. 03
дни, общ осигурителен стаж 17 г. 10 м. 14 дни, от който действителен 14 г. 10
м. 14 дни. Отказът за отпускане на лична пенсия за ОСВ на жалбоподателя, обективиран в разпореждането
на длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Ловеч е мотивиран с
отсъствие на материалноправните предпоставки по чл. 68, ал. 3, от КСО.
Конкретизирано е, че към датата на заявлението Т. има навършена възраст от 66
г. 08 м. изискваща се за 2021 г., но няма придобит действителен осигурителен
стаж от 15 години, а има 14 г. 10 м. 14 дни. По нататък в мотивите на
разпореждането е изложено, че съгласно nap. 1, т. 12 от ДР на КСО,
действителен стаж е действително изслуженото време по трудово или служебно
правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и
е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето,
през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Към
мотивите е изложено още, че на лицето е зачетен стаж за времето от 11.12.1972
г. до 10.12.1974 г. - 2 години и от 12.09.1976 г. до 11.09.1977 г. - 1 година наборна
служба, който по смисъла на цитираната разпоредба не се зачита за действителен
такъв."
Разпореждане
№2113-10-933#3/12.01.2022 г. е връчено лично на Т. на 19.01.2022 г. в „Центъра
за административно обслужване" в ТП на НОИ - Ловеч, което е видно от
приложената разписка за връчване на административен акт.
Жалбоподателят е обжалвал разпореждането по
административен ред пред Директора на ТП на НОИ Ловеч, който с оспореното Решение
№ 2153-10-15/27.01.2022 г. е отхвърлил жалбата и е потвърдил обжалваното
разпореждане.
Административният орган е
направил извод, че жалбоподателят няма право на пенсия за ОСВ по чл. 68, ал. 3
от КСО, тъй като не отговаря на едно от предвидените кумулативни изисквания на
закона, а именно наличието на 15 години действителен осигурителен стаж, а има
14 г. 10м. 14 дни, като обжалваното разпореждане № 2113-10-933#13/12.01.2022 г.
на началник отдел „Пенсии" при ТП на НОИ - Ловеч е съобразено с
регламентираните законови разпоредби и по своята същност е правилно и
законосъобразно, постановено при стриктно спазване на материалния закон и на
база представените и налични писмени доказателства.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Обжалваното Решение на Директора на ТП
на НОИ Ловеч и потвърденото с него Разпореждане на Началника на отдел „Пенсии” при ТП на НОИ
Ловеч са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма
и съдържание съгласно чл. 59, ал.2 от АПК.
Съдът не констатира допуснати съществени
нарушения на административно производствените правила в хода на
административното производство.
Според настоящият съдебен състав
оспорените актове са постановени в несъответствие с материалния закон и целта
на същия - КСО и Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.).
С разпоредбата на чл.68, ал.1 от КСО законодателят е
уредил общите условия за придобиване право на пенсия и за получаване на лична
пенсия за ОСВ, като според текста на тази норма, изм. ДВ бр. 61/2015г., в сила
от 01.01.2016г. , право на пенсия за ОСВ се придобива при навършване на възраст
60 години и 10 месеца от жените и 63 години и 10 месеца от мъжете и
осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38 години и 2 месеца за
мъжете. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка
следваща календарна година, както следва:
т.2. - до 31 декември 2017 г. възрастта за мъжете се
увеличава с 2 месеца, а от 1 януари 2018 г. с по 1 месец за всяка календарна година до достигане
на 65-годишна възраст.
Според ал.2 на същата норма, от 31 декември 2016 г. осигурителния стаж по
ал. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2
месеца до достигане на осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за
мъжете.
В ал. 3 на същата норма е уредено правилото за
пенсиониране за лицата, нямащи такова право по алинея 1 и алинея 2 на чл.68 КСО, а именно: в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31
декември 2016 г., те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65
години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен
осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден
на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна
възраст.
Пенсионният орган при липсата на спор между страните
относно несъответствието на изискуемия осигурителен стаж на жалбоподателя с
този по чл.68, ал.1 и 2 КСО е взел предвид обстоятелствата, релевантни за разглеждане
на заявлението на В.Т. съобразно разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО. При
преценката на тези факти по същество е посочил, че към 16.09.2021г., лицето има
навършени 66г., 09 месеца и 05 дни и има осигурителен стаж от първа категория-
01г.09м.19д., от втора- 02г.01м.22д. и от трета- 13г.11м.03д., общ осигурителен
стаж – 17 години 10 месеца и 14 дни.
По всички тези факти страните не спорят.
Спорен е въпроса какъв е размера на действителния
осигурителен стаж на Т., предвид обстоятелството, че Началникът на отдел
„Пенсии“ при ТП на НОИ – Ловеч не е
зачел за действителен осигурителен стаж времето от 03г.00м.00д., удостоверен с удостоверение
обр. 33, изх. № 02-706/03.06.2021 г., изд. от ДА"Архиви", Дирекция
„Държавен военноисторически архив" - В. Търново и удостоверение обр. 1,
изх. № ЦВА 02-706/03.06.2021 г., изд. от ДА"Архиви", Дирекция
„Държавен военноисторически архив" - В. Търново, като положена от него наборна
военна служба за периода 11.12.1972г. до 10.12.1974г. – 2 години и от
12.09.1976 г. до 11.09.1977 г. – 1 година (видно от опис, изходящ от органа на
л.59). Този стаж бил включен към общия осигурителен стаж, но не и към действителния
стаж, определен на 14 г. 10 м.14 дни.
Настоящият съдебен състав счита, че Началникът на
отдел „Пенсии“ , а в последствие и Директорът на ТП на НОИ Ловеч са достигнали
до незаконосъобразен извод при тълкуване на волята на законодателя относно
начина на определяне на размера на действителния осигурителен стаж при
незачитането на стажа на В.Т. от положената наборната военна служба за
действителен такъв.
Съгласно §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, действителен
стаж е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение,
времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било
задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през
което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло
дължимите осигурителни вноски.
От друга страна в разпоредбата на § 9, ал.1 от ПЗР на
КСО изрично е посочено, че времето, което се зачита за трудов стаж и трудов
стаж за пенсиониране, положен до 31.12.1999 г. съгласно действащите до тогава
разпоредби, се признава за осигурителен стаж по КСО. Според чл. 9, ал.7 от КСО,
за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периода на наборна или
мирновременна алтернативна служба. За тези периоди се внасят осигурителни
вноски в размера на фонд "Пенсии" за сметка на републиканския бюджет
върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията.
Спорния трудов стаж е бил положен при действието на
Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.). Съгласно чл.81 от
цитирания правилник, за трудов стаж от III категория се зачита изслужената
наборна военна служба или приравнената към нея на курсанти и школници след
навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род
войски съгласно действащото законодателство.
Няма спор в случая, че положения от В.Т. трудов стаж
от III-та категория по време на наборната му военна служба е период, през който
той е работил без трудово правоотношение. Но това не изключва този трудов стаж
от "действителния" такъв по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО.
Трудовият стаж, положен в изпълнение на задължението
за отбиване на наборна военна служба е действителен осигурителен стаж по
смисъла на чл. 68, ал. 3 КСО във вр. с §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО.
Изпълнени са и изискванията на чл. 9, ал. 7 КСО.
Посочената разпоредба изрично предвижда, че периодът на наборна военна служба,
за който са внасяни осигурителни вноски в размера за фонд „Пенсии“ от
републиканския бюджет, се зачита за осигурителен стаж при пенсиониране. В този
смисъл е и нормата на чл. 44, ал.1 от НПОС, която признава за осигурителен стаж
от трета категория времето на наборна военна служба, за която се дължат
осигурителни вноски от републиканския бюджет. Цитираните текстове налагат
заключението, че през периода на наборна военна служба лицето е осигурявано за
рисковете, изброени в § 1, ал.1, т. 12 от ДР на КСО, тъй като последните се
обхващат от фонд „Пенсии“ (чл. 2, ал.2, т. 2 КСО), поради което времето на
наборна военна служба следва да бъде признато за действителен осигурителен стаж
по смисъла на чл. 68, ал.3 КСО.
От цитираните разпоредби и факта, че от 11.12.1972 г.
до 10.12.1974г. и от 12.09.1976 г. до 11.09.1977 г. жалбоподателят е полагал
наборна военна служба (не по свое желание, а по задължение - арг. от чл. 1 от
Закона за всеобщата военна служба в Народна република България) при действието
на Закона за пенсиите и Правилника за прилагането му, се налага извод, че
времето на полагане на военна служба е зачетено за трета категория труд (в
какъвто смисъл е и действащата към момента разпоредба на чл. 44 от НПОС) още
към момента на отслужването на военната служба. Това е вече придобито право от
лицето, което не може да му бъде отречено на един по-късен етап чрез
поправително и стеснително тълкуване на разпоредбите на чл. 68, ал. 3 вр. § 1,
ал. 1, т. 12 от КСО.
На горните основания съдът намира, че периода от 11.12.1972г.
до 10.12.1974г. и от 12.09.1976 г. до 11.09.1977 г. (през който лицето е
изпълнявало наборна военна служба) следва да бъде включен при формирането на
действителния осигурителен стаж на жалбоподателя. Изпълнени са предпоставките
на чл. 68, ал. 3 КСО по отношение на В.Т., поради което отказът за отпускане на
пенсия за ОСВ се явява в противоречие с цитираната норма.
В периода от 1958 г. до 27.02.1996 г. военната служба
се регулира от разпоредбите на Закона за всеобщата военна служба на Народна
Република България (ЗВВСНРБ - отм.). Нормата на чл. 9 от същия закон
установява, че военната служба във въоръжените сили се състои от действителна
военна служба и служба в запаса, като на действителна военна служба се намират
маршалите, генералите, офицерите, свръхсрочнослужещите старшини и сержанти,
приети за кадър във Въоръжените сили, и всички срочно служещи от сержантския и
войнишкия състав, които служат редовната си военна служба във Въоръжените сили.
Следователно срочно служещите от войнишкия състав са на действителна военна
служба. Редовната/наборната военна служба освен действителна е била и
задължителна през процесния период, съгласно чл. 3 от ЗВВСНРБ, т.е. същата е
представлявала обективно и неотстранимо по волята на дадено лице препятствие
същото да полага труд, който да представлява основание за неговото осигуряване
и съответно за придобиването на осигурителен стаж по смисъла на сега
действащото законодателство. Съгласно разпоредбата на чл. 81 от Правилника за
прилагане на Закона за пенсиите (отм.) в редакциите към 14.09.1973 г. и към
31.12.1999 г., изслужената наборна, преди това редовна военна служба се зачита
за трудов стаж от ІІІ категория. Времето на изслужена наборна, респ. редовна
военна служба до 31.12.1999 г., през което лицата са били препятствани да
полагат труд по трудово или приравнено правоотношение, се зачита за
действителен трудов стаж по действащото законодателство до 31.12.1999 г. и
съответно - за действителен осигурителен стаж при пенсиониране съгласно сега
действащите нормативни основания за отпускане на лична пенсия. В същия смисъл е
константната съдебна практика на Върховния административен съд : Решение № 6611
от 02.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4442/2021 г., VI о., Решение № 14517 от
24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6444/2020 г., VI о., Решение № 12404 от
7.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6255/2020 г., VI о., Решение № 8978 от
13.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11473/2018 г., VI о., Решение № 266 от
08.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2856/2018 г., VI о., Решение № 15446 от
11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6749/2018 г., VI о., Решение № 15587 от
13.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13944/2017 г. и др.
Като не е съобразено всичко изложено по-горе и след
като с решението си Директорът на ТП на НОИ Ловеч е потвърдил разпореждането на
Началник отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ - Ловеч, с което е отказано отпускането
на жалбоподателя на лична пенсия за ОСВ, Административният орган е нарушил
материалния закон - чл.68, ал.3 от КСО и
чл.81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.).
Предвид изложеното оспореното решение и потвърденото с
него разпореждане следва да бъдат отменени, а преписката да бъде върната на
административния орган за ново произнасяне по същество при съобразяване с
указанията по тълкуване и прилагане на материалния закон.
При този изход на производството следва да бъде осъден
ответника да заплати на жалбоподателя направените разноски по делото.
По изложените съображения и на основание чл. 173, ал.2
и чл. 143, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2153-10-15/27.01.2022 г. на Директора
на ТП на НОИ Ловеч и Разпореждане № 2113-10-933#13/12.01.2022 г. на Началник отдел „Пенсии“ при ТП на
НОИ Ловеч.
ИЗПРАЩА делото
като преписка на Директора на ТП на НОИ Ловеч за ново произнасяне по същество
на правния спор при съобразяване със указанията по тълкуване и прилагане на
закона в срок от един месец от получаване на преписката.
ОСЪЖДА ТП
на НОИ Ловеч да заплати на В.Д.Т. ЕГН ********** *** сумата от общо 360 (триста и шестдесет) лева, от които
10 (десет) лева държавна
такса за образуване на административно дело и 350 (триста и петдесет) лева адвокатско възнаграждение съгласно представения
Договор за правна защита и съдействие от 07.02.2022 г.
Решението може да бъде оспорено с касационна жалба в
14-дневен срок от съобщаването му чрез Административен съд Ловеч пред Върховния
административен съд.
Препис от него да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: