РЕШЕНИЕ
№ 373
гр. Варна, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско
дело № 20223001000412 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
*********, гр.София против решение № 50/30.05.2022г. на Добричкия окръжен съд,
търговско отделение, постановено по т.д. № 116/21г., в частта, в която дружеството е
осъдено да заплати на К. М. В. с ЕГН ********** от гр.Д., ул.“К. А.“ № Х, ет.Х, ап.ХХ
сумата от 30 000 лв., представляваща разликата между дължимото в размер на 70 000 лв. и
заплатено от ответника в размер на 40 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди,
вследствие претърпяно на 04.09.2020г. в гр.Генерал Тошево ПТП, виновно причинено от
водача на товарен автомобил „Ивеко 50 18Ц 35" с рег. No СЕ- 7926 КХ , застрахован по
риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника, ведно със законна
лихва от 14.10.2020г. до окончателното изплащане на задължението; в частта, в която
дружеството е осъдено да заплати на ищцата сумата от 2 822,45 лв., представляваща
законната лихва за забава в плащането на сумата от 40 000 лв. – платено от застрахователя
обезщетение, за периода от 14.10.2020г. до датата на плащането – 24.06.2021г.; 1 745,53 лв.,
представляваща сторените по делото съдебно-деловодни, както и в частта, в която
дружеството е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд Добрич, в полза на Бюджета на
съдебната власт, сумата 1 312,90 лв., представляваща дължимата държавна такса,
определена съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата
1
по ГПК, върху размера на уважената част от исковете, както и авансираната от бюджета на
съдебната власт сума в размер на 567,26 лева за СМЕ. Въззивникът счита решението в
обжалваната част за неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния
закон – чл.52 ЗЗД и необосновано. Според него размерът на неимуществените вреди е
определен в нарушение на правилата за справедливост. Излага подробни аргументи за това.
Моли същото да бъде отменено и вместо него – постановено друго, по съществото на спора,
с което исковите претенции спрямо него да бъдат отхвърлени. В условията на евентуалност
моли съдът да определи справедлив размер на обезщетението по смисъла на чл.52 ЗЗД и му
присъди направените в двете инстанции разноски съобразно с отхвърлената част на
исковете.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без
уважение, като потвърди решението в обжалваните части като правилно и законосъобразно.
Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :
Предявеният иск е с правно основание чл.432 КЗ.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че процесното ПТП е
осъществено на 04.09.2020г., около 17.48ч., в гр.Генерал Тошево, в района на кръстовището
на ул. „Патриарх Евтимий" и ул. „Асен Златаров", където В. Д. Й., управлявайки товарен
автомобил „Ивеко", не спрял на знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство!", навлязъл в кръстовището, в резултат на което се ударил челно в предна лява
врата, предна лява колонка и задна лява врата на движещия се отдясно лек автомобил
„Субару Легаси“ с рег. № ТХ5272 ХТ, управляван от пострадалата К. М. В., която се
движела по път с предимство.
С влязло в сила решение No 7/27.04.2021г. по НАХД No 54/2021г. на Районен съд -
Генерал Тошево В. Й. бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343,
ал.1, б."б", пр.2, вр. с чл.342, ал.1 НК, вр. с чл.6, т.1, чл.47 и чл.50 ЗДвП, за което му е
наложено и съответното наказание.
Безспорно е още, че гражданската отговорност на водача на товарен автомобил
„Ивеко 50 Ц 35", причинил произшествието, е била застрахована при ответното дружество
по договор за застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" за период от
11.06.2020г. до 11.06.2021г., включващ датата на реализиране на произшествието -
04.09.2020г.
Вследствие на удара между двата автомобила ищцата получила следните телесни
увреждания, доказани със заключението на СМЕ и в причинно – следствена връзка с
произшествието : контузия на главата, сътресение на мозъка, закрито счупване на ляв
ацетабулум, счупване на срамната кост в ляво, счупване на опашната кост в дясно,
разкъсно-контузцна рана на меки черепни обвивки, множество кръвонасядания на леви
крайници, около лява ушна мида и дясното стъпало и травма на нервните коренчета на
лумбосакралния отдел. Липсват доказателства останалите увреждания, посочени в исковата
молба, вкл. и смесената звукопроводна и невросензорна глухота – двустранна, да се
2
намират в пряка и непосредствена последица от произшествието, поради което съдът счита,
че същите не следва да бъдат обезщетявани от застрахователя.
Проведеното лечение на ищцата е комплексно, първоначално в ОАИЛ на МБАЛ –
Добрич, след това в Ортопедично отделение на същата болница с обезболяващи,
антитромботична терапия и оперативна интервенция – закрито наместване на фрактура без
вътрешна фиксация на тазови кости, с постелен режим. Лечението е продължило в НХО на
МБАЛ – Добрич с диагноза : Травма на нервните коренчета на лумбалосакралния отдел, и с
обезболяващи, витамини, проведени са множество физиотерапевтични процедури. Периодът
на възстановяване е продължил около 6 месеца. Според медицинските експерти на
пострадалата са причинени значителни болки в следствие на травматичните увреждания на
костните структури и страдания за продължителен период от време. По време на лечението
на фрактурата на тазовите кости пострадалата се е нуждаела от чужда помощ, поради
наложения постелен режим и обездвижване за период от около 2 месеца. Към настоящия
момент всички травматични увреждания, пряка и непосредствена последица от инцидента,
са излекувани. Налице са субективни оплаквания в тазобедрената става, както и такива от
страна на коренчевите нерви на лумбосакралния отдел.
Свидетелката Й.Т. А., свекърва на ищцата, чиито показания съдът цени при
условията на чл.172 ГПК, явствува, че непосредствено след катастрофата е отишла в Бърза
помощ, където са докарали ищцата на носилка, с превързана глава, с кръв и ужас в очите.
По време на цялото лечение в болницата е била нейн придружител. Ищцата се е нуждаела от
нейната помощ, дори и за физиологичните си нужди, тъй като не можела да става от
леглото. Това състояние е продължило около месец след изписването й от болницата.
Раздвижването ставало много бавно, с много болки. Повече от месец ползвала патерици,
всичко я дразнело, не искала да гледа телевизия, да чете. Напълняла с около 10 кг, не
можела да стои на краката си, защото я болели. Ходела на рехабилитация, непрекъснато
посещавала лекаря. Понастоящем си влачи крака като ходи, оплаква се от световъртеж от
травмата на главата, при продължително ходене има болки в краката и в ръката. Слухът й
отслабнал, трябвало да гледа човека, който й говори, за да чете по устните му. Приемала
лекарства за успокояване на болките, които били много силни. Понастоящем работи
въпреки трудоустрояването.
Горната фактическа установеност налага извод за наличието на всички елементи от
фактическия състав за ангажиране отговорността на застрахователя за обезвреда на
претърпените от пострадалата ищца неимуществени вреди в резултат на произшествието.
Основният спорен между страните въпрос се свежда до размера на дължимото
застрахователно обезщетение, който следва да бъде определен съобразно критерият за
справедливост, установен в нормата на чл.52 ЗЗД.
В тази връзка съдът съобрази дадените в т.2-ра на ППВС No 4/68г. задължителни
указания по приложението на чл.52 ЗЗД за изясняване на понятието "справедливост" по
вложения от законодателя смисъл в посочената норма, които не са загубили
актуалност и до днес и съгласно които това понятие не е абстрактно, а всякога обусловено
3
от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства - начинът на извършване на
деликта, характерът на увреждането, произтичащите от него физически и психологически
последици за увредените лица, възраст на пострадалата, социално положение, които
решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и да прецени в тяхната съвкупност. /Така
решение No 93 от 23.06.2011 г. на ВКС по т. д. No 566/2010 г., II т. о., ТК и решение No 111
от 1.07.2011 г. на ВКС по т. д. No 676/2010 г., II т. о., ТК/.
При прилагане на тези критерии в процесния случай съдът съобразява, че
пострадалата е сравнително млад човек – на 44 години по време на произшествието, в
активна трудоспособна възраст, без данни за хронични заболявания и здравословни
проблеми. Претърпяното ПТП е внесло неочаквано в живота й негативни промени – силен
стрес, продължително болнично и извън болнично лечение, свързано с висока интензивност
на болките й, невъзможност за около два месеца да се самообслужва, както и да обгрижва
домакинството си.
Съдът е длъжен да съобрази и практиката на касационната инстанция при определяне
размера на застрахователните обезщетения, отчитайки икономическата конюктура в
страната, МРЗ от 610лв, както и общественото възприемане на справедливостта на всеки
отделен етап от развитието на обществото. Паричен еквивалент на този вид обществени
отношения се явяват лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди,
установени в действащите през съответните периоди Наредби за задължителното
застраховане.
Съобразявайки всичко гореизложено, настоящият състав намира, че обезщетение в
размер на 70 000лв е адекватно и съобразено както с реално претърпените болки и
страдания, така и с практиката на касационната инстанция, поради което, след приспадане
на вече изплатеното обезщетение от застрахователя в размер на 40 000лв, исковата
претенция следва да бъде
уважена за сумата от 30 000лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 14.10.2020г.,
когато ищцата е уведомила ЗАД „Алианц България“ АД за настъпилото ПТП, до
окончателното изплащане на задължението. Тази лихва се дължи от момента на сезиране на
застрахователя, предвид функционалната обусловеност на неговата отговорност от тази на
делинквента. Действително според чл.409 КЗ застрахователят дължи лихва за забава върху
застрахователното обезщетение след изтичане на срока по чл.405 КЗ, освен в случаите на
чл.380 ал.3 КЗ. Но от друга страна съгласно чл.429 ал.3 изр.2 КЗ вр.чл.493 ал.1 т.5 и чл.429
ал.2 т.2 от КЗ застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забава, считано от по-
ранната дата на уведомяването му за настъпване на застрахователното събитие от
застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на
застрахователна претенция, стига лихвите да са в лимита на отговорността на
застрахователя, какъвто е и процесният случай.
По изложените съображения искането за заплащане на сумата от 2 822,45лв законна
лихва за забава в плащането на сумата от 40 000лв – платено от застрахователя
обезщетение, за периода от 14.10.20г. до датата на плащането – 24.06.21г. също е
4
основателно и следва да бъде уважено.
Като е достигнал до идентични фактически констатации и правни изводи
първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден.
Въззиваемата страна не претендира разноски за настоящата инстанция.
На осн.чл.78 ал.6 ГПК застрахователят се осъжда да заплати по сметката на ВнАпС в
полза на Бюджета на съдебната система държавна такса върху уважената част на исковете в
размер на 656,44лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 50/30.05.2022г. на Добричкия окръжен съд, търговско
отделение, постановено по т.д. № 116/21г., в обжалваните части.
В необжалваната част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул.“Княз Ал.Дондуков“ No 59 да заплати по сметка на
Варненския апелативен съд, в полза на Бюджета на съдебната власт, сумата 656,44лв.,
представляваща дължимата държавна такса, определена съгласно чл. 1 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването
му на страните по реда на чл.280 ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5