ПРОТОКОЛ
№ 909
гр. Варна, 01.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Красимир Т. Василев
Ивелина Владова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
Сложи за разглеждане докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно
гражданско дело № 20233100500565 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:52 часа се явиха:
Въззивникът И. С. И., редовно призован, явява се лично; представлява
се от адв. А. Г., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.
Въззивницата А. А. И., редовно призована, явява се лично;
представлява се от адв. А. Г., редовно упълномощена и приета от съда
отпреди.
Въззиваемият Г. Б. А., редовно призован, не се явява; представлява се
от адв.Б.А., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.
Адв. Г.: Да се даде ход на делото.
Адв. А.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото
и затова
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Въззивната жалба и отговорът са докладвани с Определение от
закрито заседание № 1883/ 16.05.2023г.
Адв. Г.: Поддържам въззивната жалба, оспорвам писмения отговор.
Нямам възражения по доклада на делото, запозната съм с определението.
Адв. А.: Оспорвам въззивната жалба, поддържам отговора. Нямам
възражения по доклада на делото, запозната съм.
Адв. Г.: Към датата на подаването на исковата молба, преминаването на
моите доверители е било препятствано от бетоновите колони. На
комбинираната скица, изготвена от в.лице, подпорната стена от север,
изчертана в цвят маджента, не спорим, че е била изградена от съседа откъм
северната страна на процесния имот и е съществувала още от 1995г.
Площадката към къщата на ответника, в оранжев контур, която е също откъм
северната страна на къщата и с обозначени стъпала, е съществувала също към
датата на подаване на ИМ.
В хода на процеса бетоновите фундаменти-колони които са от
източната страна , към улицата, са „прераснали“ в бетонов фундамент и с
ажурна част отгоре, както е показано на скицата; изградена е алея и частично
има няколко плочки за паркинг, блокчета, които много добре са описани от
в.лице О.. Алеята, на скицата е обозначена с пунктирна оранжева линия.
Не сме предполагали, че има разминаване между кадастралната граница
на севера, която е в черна линия, и изградената подпорна стена /в цвят
маджента/, т.е. че не съвпадат, като подпорната стена навлиза е по-навътре и
по този начин се стеснява пътят, за който моите доверители имат учредено
право на преминаване. Затова по-късно поискахме да се обозначи от в.лице
чрез експертизата, която и сега искаме, да се измери 3-метрова ивица
навътре, считано от подпорната стена, понеже винаги въззивниците са
преминавали през отсечката с 3-метрова ширина, която е на юг от подпорната
стена.
Към дата на подаване на ИМ вече е бил затворен достъпът на моите
доверители.
В-кът И.: Преминаваме през имота на съседа, който под този на
2
ответника, от южната му страна, по една тясна пътечка, т.е. през имот 165.
Той не ни пуска с кола, само пеша може по пътечката.
Адв. Г.: Още от 2006г, когато отменят регулацията от 1991г, приложено
е решението, след това не е изработван нов план с достъп до този имот. След
което ответникът инициира производство за преминаване по временен път от
2020г в АдмС–Варна. В момента няма никакъв достъп и всички стигат до
извода, че действа спогодителния протокол.
Пътят по регулацията е отменен с решението от 2006г. Преди да се
сложат бетонните колони в началото се е минавало с кола, това е отразено и в
решението на АдмС, като там е участвал ответникът Г.А., както и в адм.дело
от 2020г за прокарване на временен път и неговите възражения за този
спогодителен протокол са били приети от съда за неоснователни.
Адв. А.: При разпита на свидетелите през първата инстанция се
установи откъде се е минавало, дори техен свидетел е посочил откъде са
минавали.
Моят доверител е придобил имота през 2009г от майка си и баба си.Те
са наследници на Г. Костадинов, като Цветанка е съпруга на Г., а Катерина е
дъщеря на Г. Костадинов Димитров.
В КНА на неговите праводателки от 2009г е посочено, че са признати за
собственици на имоти с последна цифра на идентификатора….. 89. По това
няма спор. Делбата е била извършена между двамата братя Г. и Димитър
Костадинови, при което от общия имот са били обособени двата дяла, които
сега са с идентификатори …….88 и …….89.
Адв. Г.: По това няма спор.
Адв. А.: Не мога да кажа къде е живял моят доверител преди 2009г,
когато е закупил имота.
В-цата И.: В апартамента при майка си.
Адв. А.: По същата логика ищците не са живели и не живеят в
процесното място, защото няма ток и вода, ако се опитваме да се домогнем
нещо друго.
Към 2009г ищците не мога да кажа откъде са минавали, аз няма как да
знам от къде са минавали, т.к. аз съм пълномощник и не мога да знам. Няма
спор по заповедта за ПУП ПРЗ, която е отменена с решение на АдмС от
3
2009г.
Моят доверител, към момента на започване на реализацията на
инвестиционния си проект за построяване на сграда, която е семейно жилище
и там живее със семейството и децата си, е разбрал от въззивниците, че има
тоя проблем с достъпа до техния имот, поради което, той им е отправил
предложение, от към южната страна на сградата да им осигури достъп, на
който те са отказали и са му заявили, че ще си търсят правата по съдебен ред.
Предложил им е да преминават от долната страна, като им бъде
учредено по съответния ред, но те отказали, защото щели да си търсят
правото на преминаване по съдебен ред и са инициирали производството.
Доверителят ми не ми е казал какви параметри е посочил за достъп от
към южната страна, по границата между имоти с 89 и 165.
Адв. Г.: По този повод сме искали да се представи адм.преписка на
Община-Варна по повод искане на моите доверители за прокарване на път.
Самата Община е предложила такова преминаване през имот ……89,
като ответникът е възразил и това е била една от причините да не стане това.
Това, което казва колегата, не е вярно.Досега трябваше да си направят
възраженията в процеса. Това е и причината да искаме да се изиска и
адм.преписка в цялост.
Поддържам доказателствените искания, които сме заявили с въззивната
жалба.
Адв. А.: Възразявам на искането за допускане на нова експертиза, т.к.
ще се очертае един път с различни параметри, различен от този по ИМ и
затова считам, че няма основание да се поставя такава задача на в.лице.
С писмения отговор на исковата молба съм казала, че има изградена
подпорна стена, която влиза в нашия имот и те са могли да променят своя
начин на защита и да изменят своя иск, като поискат да се конституира друго
лице в производството. Вещното право не съществува в този обем, защото на
практика ще се измени пътя.
СЪДЪТ по заявените с въззивната жалба доказателствени искания за
допускане на СТЕ, с посочена задача, както и искането за изискване на
преписката, приложена по адм.д. № 1440/2021г на АдмС-Варна, съобрази
4
следното:
По искането за допускане на СТЕ - следва да бъде оставено без
уважение, доколкото така, както е поставена задачата касае изясняване на
въпроси, ирелевантни за предмета на спора. Същите биха имали отношение
към евентуални други искови претенции, различни от предмета на
настоящото производство.
По отношение на адм.преписка, счита че не се налага нейното
изискване, доколкото в самото решение на адм. съд са обективирани фактите,
обсъждани в адм.преписка.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявените с въззивната жалба
доказателствени искания за допускане на СТЕ с поставена задача и искането
за изискване на преписката, която е била приложена по адм.д. № 1440/2021г
по описа на Административен съд – Варна.
Адв. Г.: Няма да сочим други доказателства. Представям списък на
разноските.
Не правя възражение по отношение на адв.хонорар.
Адв. А.: Нямам искания по доказателствата. Представям списък на
разноски.
В случай, че хонорарът на колегата надвиша размера, определен в
Наредбата, правя възражение за прекомерност.
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети представените от страните
списъци с разноски и затова
О П Р Е Д Е Л И:
5
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените от страните списъци на
разноските по чл. 80 ГПК, ведно с доказателства за извършването им.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Г.: Моля да уважите въззивната жалба и присъдите разноски на
моите доверители за двете инстанции.
Според мен всеки един от трите иска може да бъде уважен. Първият е за
придобиване на процесната реална част от 87кв по давност, тя изцяло попада
в заявеното то нас в скицата, която се намира на стр. 50 от
първоинстанционното дело, която макар и лаично очертано от мен, в тези
параметри беше разгледан спора от съда и в тази ивица попада 3м ивица
считано от бетоновата ограда от северната страна на имот 89, граничеща с
имот 90.
Установи се, че е налице спогодителен протокол, вписано е в
нотариален акт, че това право на достъп е осигурено. Моите доверители и
свидетелите дори считат, че ищците са си закупили този път, той е включен в
нотариалния им акт. Би могло да се преценява юридически, че това не е
надлежната форма, т.к. не са били страна в сделката праводателите на
ответника и от тази гледна точка сме предявили иска като такъв по давност.
Както казах по-рано, а и от процеса по административното дело за оспорване
регулацията на имоти 90 и 91, с участието на страните в настоящия процес, е
установено, че е налице такъв спогодителен протокол, че ищците са
преминавали през цялото време до 2009г, същото е установено и в процеса по
адм.д. № 1440/2021г на Административен съд – Варна. В процеса нямаше
възражение от насрещната страна, че тя е упражнявала държание или
владение върху процесната част. Установи се, че ответникът се в появил в
имота чак през 2020г и е отнел владението с иницииране и реализация на
инвестиционните си намерения - строеж на къща, и в средата на 2020г е отнел
достъпа на моите доверители. Към него момент е нямало никаква
законодателна пречка, нито пък е имало налице регулация във всеки един от
имотите в района до 26.10.2005г, а самият ПУП е публикуван в Държавен
вестник 2006г, т.е. периодът на упражняване на владение от моите доверители
6
от придобиването на 01.03.1993г до 01.03.2003г е достатъчен да придобият
тези ид.ч. от имот като кадастрална единица, който не е бил урегулиран към
него момент.
Ако това не се възприеме от съда или намерите иска ни за
неоснователен, моля да уважите евентуалния ни иск и да приемете, че е
налице учредено право на преминаване. Нито в отмененото законодателство,
нито в сега действащото предвижда различна процедура от извършване на
учредяването на това право на преминаване, чрез договор с нотариална
заверка на подписите, това се допуска и от цитирания от ответната страна чл.
208 от ППЗТСУ, и сега в чл 190, ал 6 или чл 192, ал 1 от ЗУТ това са двете
права за прокарването на временен път или за правото на преминаване през
чужд имот, отново е предвидена процедура – съставяне на писмен договор с
нотариална заверка на заинтересованите лица собствениците на
господстващия и на следващия имот. Няма как да не се толерира такъв
доброволен начин за уреждане на правото на преминаване и решението на
съда, че това следва да става само със заповед на кмета, считам че не трябва
да бъде споделено.
По отношение на третия ни иск, тук моля съдът да се произнесе в
параметрите, в които ние сме го заявили, т.е. искали сме да се отстрани не
само първоначалните бетонови фундаменти, а и всичко, което е прераснало в
оградата, и което засяга процесната ивица от 87кв, за което съм въвела
възражение по чл. 147 в първото съдебно заседание и във второто по делото
заседание, но съда прие, че става дума за изменение на иска, при вещните
искове от значение е индивидуализацията на вещта и не става дума за
изменение, а за уточнение, посочила съм съдебна практика в тази връзка.
Другият аргумент на съда е, че не следва да се уважи иска по чл. 109,
защото са отхвърлени исковете по чл. 108 и чл. 124 от ЗС, като не виждам
връзка в тази посока, защото с отнемането правото на достъп се отнема не
само правото за преминаване, а целият достът до имота, което си е
самостоятелно право и не следва да зависи от исковете по чл. 108 и чл. 124 от
ЗС.
Моля да уважите въззивната жалба и да дадете възможност на тези хора
да стигат до имота си.
Адв. А.: Главния иск по чл. 108 от ЗС и предявения в условието на
7
евентуалност иск по чл. 124 от ЗС се базират само на един спогодителен
протокол, който има облигационен характер, който веднага отхвърля
възможността за уважаваме на иск за давностно владение, т.к. няма такова
намерение и знание за своене на имота от страна на ищците по първия иск, а
действията, които този протокол са могли да извършват могат да се приемат
като търпими действия, спрямо имота на моя доверител.
Считам, че следва да се отхвърли иска по чл. 109 от ЗС, т.к. и до сега не
бяха уточнени какви са конкретните действия, които са извършени от моя
доверител, и които възпрепятстват, т.к. по материала, който е заснет, преди и
сега съществуващата ограда по вид е една и съща, просто сега има сложена
шарка и смятам, че исковете са неоснователни. С влизане в сила на ПУП-ПРЗ
за селищното образование, от което част са и двата имота, съответно право на
преминаване е имало такова надлежно, то е погасено и е следвало да се
учреди ново, спазвайки закона, защото всъщност имаме вече нов характер на
имотите.
Моля за присъждане на разноски и подходящ срок за представяне на
писмена защита.
СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззиваемата страна да представи
писмена защита в седем дневен срок след изготвянето на протокола.
СЪДЪТ обяви на страните, че ще се произнесе с решение в законния
срок
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15:25
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8