Р Е Ш Е Н И
Е № 1338
гр. Пловдив, 19.04.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на 21.03.2018 г., в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
секретар: Марияна
Михайлова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело
№ 17210
по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на
искова молба от МОБИЛТЕЛ ЕАД, ЕИК: *********, гр. София, ул. „Кукуш“ № 1 против И.В.Ш., ЕГН: **********,*** с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК чл. 79, ал. 1 за установяване на вземането в размер от 1263,50 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за далекосъобщителни услуги *** за телефонен номер ***, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 10346 по
описа за 2017 г. на ПРС, ХХІІ - ри състав. Претендират се разноски в
заповедното и настоящото исково производство.
В
исковата молба се сочи, че на 11.04.2014г. е сключен договор с индивидуален
номер *** за телефонен номер *** по тарифен план *** с месечна абонаментна такса 39,90 лв. за
срок от 24 месеца. На същата дата, възползвайки се от преференциалната схема на
***, ответникът Ш. е подписал Приложение 1 към договора. Изложени са доводи, касаещи функцията на
индивидуалния номер и начина, по който той се отразява в отношенията между
страните по сключения договор за услуги.
Сочи се, че съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор
заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава
на името на абоната. При сключването на договора *** уведомява всеки абонат за
таксуващия период, за който ще му бъде издавана фактура. Промяната на този
период може да бъде извършвана едностранно от *** след предварително
уведомление до абоната, като неполучаването на фактурата не освобождава
абонатите от задължението им за заплащане на дължимите суми. В срока на
действие на договора били издадени следните фактури, а именно: фактура №*** с
падеж на плащане 27.08.2014 г., в която е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 631,75 лв. и
фактура № *** с падеж на плащане 27.08.2014 г., в която е начислена неустойка
за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на
631,75 лв.Твърди се, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по посочените
договори като не е заплатил в срок всички дължими към *** суми за потребени
договорни услуги, което е обусловило правото на мобилния оператор да прекрати
едностранно сключените с абоната-длъжник договори за далекосъобщителни услуги и
да му начисли неустойка за предсрочно прекратяване на договори за
далекосъобщителни услуги. Претендираната сума е в размер на 1263,50 лв. Сочи
се, че клаузата за неустойка е уредена в договора за мобилни услуги към датата
на подписването му и в Общите условия на оператора. Размерът на претендираните
неустойки се сочи, че е определен на база на всички стандартни месечни
абонаментни такси (без отстъпки), дължими от датата на прекратяване до изтичане
на определения срок на ползване. Ответникът не изпълнил задълженията си по сключения договор, за
които били издадени и съответните фактури, подробно описани в исковата молба.
Това обусловило правният интерес на ищеца от подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение за горната сума, представляваща сбор от дължими неустойки за предсрочно
прекратяване, съгласно издадени фактури. Била издадена заповед за изпълнение,
но постъпило в срок възражение от ответника, което обусловило и интереса от
предявяване на настоящата искова претенция. Моли се искът да бъде уважен, като
се претендират разноски в заповедното и в настоящото исково производство.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на исковата молба.
Същият оспорва иска по основание и размер. Счита, че не са възникнали
облигационни отношения между него и ищцовото дружество и твърди, че не дължи
изпълнение на претендираните неустойки. Оспорва всички фактически твърдения
изложени в обстоятелствената част на исковата молба. Оспорва достоверността на
приложените към исковата молба писмени документи. Оспорва автентичността на
подписите положени срещу името му в Договор с индивидуален потребителски номер ***
и уникален клиентски номер *** и
Приложение 1 към горeпосочения договор.
Ответникът твърди, че подписите не са изпълнени от него. Сочи, че е налице
липса на съгласие за сключване на посочения договор и Приложение 1 към него.
Твърди, че не са му предоставяни далекосъобшителни услуги. Предвид
гореизложеното се моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендират
се разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира следното от фактическа и правна страна:
За да се уважи предявеният иск дружеството – ищец следва да установи
вземанията си на претендираното основание и в претендирания размер, а
ответникът да докаже възраженията си за наличието на предпоставки за отпадане
на отговорността в т.ч. и възражението за погасяване по давност на вземанията,
предмет на иска.
По делото е прието ч.гр.д. № 10346/
2017 г. по описа на ПРС, ХХІІ –ри гр. с-в., от което се установява, че
вземането, предмет на производството съответства на вземането по издадената
заповед за изпълнение, както по основание, така и по размер. Длъжникът е подал
възражение срещу заповедта за изпълнение в двуседмичния срок от получаване на
препис от заповедта, а искът предмет на настоящото производство е подаден в
едномесечния срок от получаване на съобщение за подаденото възражение. От
изложеното следва, че предявеният иск е допустим и следва да се преценят
събраните по делото доказателства, касаещи основателност или неоснователност на
същия.
Ответникът е оспорил автентичността на процесния договор, поради и което е
указано на ищеца да представи приложения в препис договор в оригинал, като в
указания от съда и продължен впоследствие срок, същият не е представен. С оглед
непредставянето му на основание чл. 183 ГПК, доколкото на ищеца са указани
последиците от непредставяне на документа в оригинал, приложения към исковата
молба договор и Приложение са изключени от доказателствата по делото.
Обсъден по същество, при така разяснената и указана с доклада по делото,
доказателствена тежест на ищеца, искът е недоказан по основанието си, което
налага извод за неоснователността му. Твърдението, въведно с исковата молба е
за договорен произход на задължението, възникнало от сключения писмен договор и
приложение, приети по делото и изключени
впоследствие. Следва да се приеме, че ищецът
не доказа ответникът да е имал воля и да е изразил такава за сключване на процесния договор с поемане на правата и
задълженията, регламенитарни в същия, поради което такива не са възникнали за
него, включително и задължение за плащане цената на предоставените мобилни
услуги от ищеца “Мобилтел” ЕАД. Не се доказва и да са възникнали предпоставките
за прекратяване на договора и съответно за начисляване на неустойки в
посочените в исковата молба размери. Ето защо, съдът прима, че претендирана сума, не е била дължима и изискуема, към
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда, съобразно въведеното в
заповедното производство основание.
С тези съображения, съдът намира за недоказан фактът за сключването на
процесния договор, от тук и недоказано и в противоречие с доказателствата,
твърдението на ищеца за неизпълнение договорното задължение на ответника, за
плащане цената на предоставените услуги по същия, с което да е ангажирал
отговорността си. Представената по
деолто фактура сама по себе си, не може да послужи за доказване процесното
парично вземане. Тъй като тя е частен удостоверителен документ, не съдържа
подпис на ответника- получател на услугата
и удостоверява изгодни за издалия я ищец факти, поради което не се ползва
с обвързваща доказателствена сила.А и не фактът на издаването й е основание за
плащане, обратно, фактурата се
издава,защото е извършена доставката.
Предвид така изложеното предявеният иск се явява неоснователен и
недоказан и следва да се отхвърли.
С оглед
изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да
се присъдят направените и претендирани разноски за заплатен адвокатски хонорар
в размер от 500 лв. В договора за
правна защита и съдействие изрично е посочено, че договореният адвокатски
хонорар е заплатен в брой, поради което възраженията на ищеца в тази насока се
явяват неоснователни. Ищецът е направил възражение за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар, което съдът счита за неоснователно, тъй като
същият напълно съответства на усилията на процесуалния представител на
ответника по осъществяване на защитата по делото.
По
изложените мотиви съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от МОБИЛТЕЛ ЕАД, ЕИК: *********, гр. София, ул. „Кукуш“ № 1
против И.В.Ш., ЕГН: **********,*** иск за установяване на вземането в размер
от 1263,50 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор
за далекосъобщителни услуги *** за телефонен номер ***, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 10346 по
описа за 2017 г. на ПРС, ХХІІ - ри състав.
ОСЪЖДА МОБИЛТЕЛ ЕАД, ЕИК: *********, гр. София, ул. „Кукуш“ № 1
да заплати на И.В.Ш., ЕГН: **********,*** сумата от 500 лв.- разноски по делото в
размер на заплатен адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ