Р Е Ш Е Н И Е
гр.С., 30.10.2017 г.
СГС, VI-4 състав, в открито заседание на шести октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Стефани Калоферова, като разгледа докладваното от съдия Чомпалов т.д.N 604/2017 г., установи следното:
СГС е сезиран с искова молба от „Ю.И.“ ООД, с която са предявени срещу С.О. искове с правно основание чл.79 ал.1 и чл.86 ЗЗД ЗЗД. Твърди се от ищеца, че на 24.10.2007 г. е сключил с ответника договор N 56-1074, по който по възложение на ответника е поел задължението да извършва обществен превоз на пътници на територията на гр.С. по автобусна линия N 74, a ответникът е поел задължението да плаща цена за осъществен от ищеца пробег. Сочи се от ищеца, че за м.01.2014 г. е извършен пробег с дължина 44 735,275 км., за което възнаграждението след индексация съобразно годишната инфлация възлиза на 187 382,80 лв., но ответникът е платил частично дължимото възнаграждение и остава да дължи сумата от 30 604,14 лв. Поради изпадането на ответника в забава в полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение в размер на законната лихва. Иска се от ищеца ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 30 604,14 лв. – цена за м.01.2014 г. по договор N 56-1074/24.10.2007 г., както и сумата от 9143,58 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 21.02.2014 г. – 29.01.2017 г.
Ответникът е представил писмен отговор, с който оспорва исковете с възражението, че след сключване на процесния договор през 2007 г., която е година с най-висок процент на инфлация, през следващите години този процент намалява, поради което няма основание за завишаване възнаграждението на ищеца. Сочи се от ответника, че ищецът се опитва да заобиколи размера на договорената цена, защото не са настъпили условия за индексиране – не е налице увеличение на цената на горивото с 30 % и повишаване с 50 % на цената на гориво-смазочните материали, гуми и резервни части. Прави възражение за погасителна давност.
Ищецът е представил доп.искова молба, с която поддържа предявените искове с довода, че са настъпили предвидените в договора условия, които водят до промяна в цената на възнаграждението, защото е налице инфлация, а не е необходимо да се осъществяват и други предпоставки, за да се извърши индексация. Сочи, че искът е предявен преди изтичане на тригодишния давностен срок по чл.111 б.“В“ ЗЗД.
Представен е договор N 56-1074 от 24.10.2007 г., от който се
установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, по
което ищецът по възложение на ответника е поел задължението да извършва
обществен превоз на пътници на територията на гр.С. по автобусна линия N 74, a ответникът е поел
задължението да плаща цена за осъществен от ищеца пробег в размер на 2,92 лв.
без ДДС. Според клаузата на чл.5 ал.3 размерът на цената се променя 1. съобразно
годишната инфлация, обявена от НСИ за предходната година; 2. в случай на увеличение на цената на горивата за
една календарна година с повече от 30% ;
3. в случай на общо
поскъпване на гориво-смазочните материали, гуми и резервни части, надвишаващо с
50% стойностите за предходната календарна година.
Представен е договор N 119/11.04.03 г. и споразумение към него от 15.05.2010 г., от които се установява, че ответникът е възложил на „Център за градска мобилност“ ЕООД да отчита изпълняваните по възложение на ищеца пътнически превози по масов градски транспорт.
Представена е фактура N 13560/31.01.2014 г., в която се сочи, че ищецът има вземане срещу ответника в размер на 156055,49 лв. – възнаграждение за м.01.2014 г. по процесния договор.
Установява се от заключението на ССЕ, че в счетоводните книги на „Център за градска мобилност“ ЕООД са направени записвания за извършен от ищеца пробег по линия N 74 за м.01.2014 г. от 44 735,275 км. и на още 14,985 км. - не по вина на водача. Съобразявайки годишната инфлация и индексирането на цената възнаграждението възлиза на 187 381,71 лв. с ДДС. Разликата между дължимата индексирана цена и погасената чрез плащане и прихващане възлиза на 30 604,05 лв. Размерът на обезщетението за забава за законната лихва възлиза на 9014,06 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Установи се от представения
договор N 56-1074 от
24.10.2007 г., че между страните е възникнало облигационно правоотношение, по
което ищецът по възложение на ответника е поел задължението да извършва
обществен превоз на пътници на територията на гр.С. по автобусна линия N 74, a ответникът е поел
насрещното задължение да плаща цена за осъществен от ищеца пробег в размер на
2,92 лв. без ДДС на километър. В клаузата на чл.5 ал.3 страните са уговорили,
че размерът на цената се променя - 1.
съобразно годишната инфлация, обявена от НСИ за предходната година; 2. в случай на увеличение на цената на
горивата за една календарна година с повече от 30%; 3. в случай на общо поскъпване на гориво-смазочните
материали, гуми и резервни части, надвишаващо с 50% стойностите за предходната
календарна година.
Не се спори, че за м.01.2014 г. е извършен от ищеца маршрутен пробег по автобусна линия N 74 с дължина 44 735,275 км., както и пробег с дължина от 14,985 км., който попада в обхвата на чл.31 ал.2 от договора. Това фактическо обстоятелство се установява и от заключението на ССЕ, в което в.лице е направило констатация за направени записвания в счетоводните книги на „Център за градска мобилност“ ЕООД за извършен от ищеца пробег по линия N 74 за м.01.2014 г. от 44 735,275 км. и на още 14,985 км. - не по вина на водача. Доколкото по силата на договор N 119/11.04.03 г. и споразумение към него от 15.05.2010 г. ответникът е възложил на „Център за градска мобилност“ ЕООД да отчита изпълняваните по възложение на ищеца пътнически превози по масов градски транспорт, съдът приема, че направените от това трето лице счетоводни записвания имат доказателствено значение в отношенията между ищеца и ответника. Въз основа на направените фактически констатации от в.лице по ССЕ съдът достига до фактическия извод, че за м.01.2014 г. ищецът е извършил по автобусна линия N 74 пробег с дължина 44 735,275 км., както и пробег с дължина от 14,985 км., за който се прилага възнаграждение по чл.31 ал.2 от договора /с ½ по ниско/.
Спорен се явява въпросът за размера на цената/възнаграждението и налице ли са условия за индексация на предвидения в договора размер от 2,92 лв.
Както се спомена по-горе ответникът е поел задължение да плаща цена за осъществен от ищеца пробег в размер на 2,92 лв. без ДДС, а в клаузата на чл.5 ал.3 страните са уговорили, че размерът на цената се променя - 1. съобразно годишната инфлация, обявена от НСИ за предходната година; 2. в случай на увеличение на цената на горивата за една календарна година с повече от 30% ; 3. в случай на общо поскъпване на гориво-смазочните материали, гуми и резервни части, надвишаващо с 50% стойностите за предходната календарна година. Този начин на определяне на размера на дължимото възнаграждение за ищеца в качеството на изпълнител по процесния договор е в съответствие с предвидената в нормата на чл.266 ал.2 ЗЗД възможност възнаграждението да се привежда в съответствие с определени фактори, настъпили през действие на договорното правоотношение. В този смисъл съдът приема, че уговореният от страните начин за определяне на стойността на дължимата от ответника престация наподобява „валоризационна“ клауза, чрез която се защитава интересът на ищеца от възможни промени в покупателната способност на националната валута и е налице съгласие да се определя задължението за цена в размер, относим към годишната инфлация.
Според съда при настъпване на
което и да е от предвидените в клаузата на чл.5 ал.3 от договора три условия
настъпва и самостоятелно основание за промяна в размера на дължимата от
ответника цена/възнаграждение. Не е необходимо осъществяване едновременно на
повече от едно условие по чл.5 ал.3, за да се промени размерът на цената/възнаграждението. Отграничването на всяко едно от трите условия по чл.5 ал.3 разкрива волята на страните да визират всяко едно от трите условия като самостоятелно основание за промяна
на цената, независимо от осъществяване на някое от другите две условия /в този смисъл е и постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 102 от 01.08.2017 г.
по гр.д. № 50254/2016 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС/.
В хипотезата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от договора уговорената цена се променя съобразно размера на обявената от НСИ годишна инфлация за предходната година. Следователно тази промяна в цената при наличие на инфлация настъпва автоматично в началото на съответната календарна година, защото НСИ обявява годишната инфлация за календарна година. От заключението на ССЕ се установява, че за 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г. по данни на НСИ годишната инфлация е 7,8 %, 0,6 %, 4,5 %, 2,8 %, 4,2 %, - 1,6 %. Това означава, че: за 2009 г. размерът на цената е възлизал на 3,15 лв. /2,92 плюс 7,8 %/: за 2010 г. размерът на цената е възлизал на 3,17 лв. /3,15 лв. плюс 0,6 %; за 2011 г. размерът на цената е възлизал на 3,31 лв. / 3,17 плюс 4,5 %/; за 2012 г. размерът на цената е възлизал на 3,40 лв. /3,31 лв. плюс 2,8 %/; за 2013 г. размерът на цената е възлизал на 3,54 лв. / 3,40 лв. плюс 4,2 %; за 2014 г. размерът на цената е възлизал на 3,49 лв. /3,54 лв. минус 1,6 %/.
За 2014 г. възнаграждението възлиза на 4,18 лв. /3,49 лв. плюс ДДС/. В заключението на ССЕ е посочена стойност от 4,188 лв., но десетичният знак може да има само две цифри, защото българският лев се равнява на сто стотинки -1,00.
При определяне размера на цената/възнаграждението,
съобразявайки годишната инфлация по данни на НСИ, следва да се отбележи, че за
всяка година се формира нов размер на цената в резултат на съответния процент
инфлация. Този нов размер за всяка година, формиран при отчитане на годишната
инфлация, следва да служи и за база, върху която се начислява съответният
процент на инфлация за следващата година. Противоречи на предназначението
на уговорката на чл.5 ал.3 от процесния
договор тълкуване, според което за всяка година да се начислява процент на
инфлация само върху първоначалната цена от 2,92 лв. /без ДДС/, която да
представлява константна величина. Тълкувайки
волята на страните на основание чл.20а ЗЗД съдът приема, че те са
постигнали съгласие за увеличаване размера на цената с определен процент на
инфлация, който процент да се начислява върху
формираната цена за предходната година, а не върху първоначалната цена от
2,92 лв. /без ДДС/, която не представлява константна величина. В този смисъл е
и постановено по реда на чл.290 ГПК
решение № 102 от 01.08.2017 г. по гр.д. № 50254/2016 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, в което е прието да се начислява процент на
инфлация върху цената за предходната година, а не върху посочената в договора
цена за първата година, както и решение № 853 от 01.05.2017 г. по т.д. № 977/2017 на САС.
Функцията на чл. 5, ал. 3, т. 1 от договора е да индексира цената за пробег от предходната година чрез натрупаната
инфлация през същата година, за да се избегне обезценяване
възнаграждението на ищеца. Това
не би се осъществило, ако
индексацията е само върху първоначално определената в договора цена за пробег
от 2,92 лв. /без ДДС/. Индексация следва да се извършва върху формираната през предходната година цена. Както се
спомена, при наличие на инфлация автоматично се променя цената за всяка година,
поради което индексацията следва да се начислява върху така променения размер
на цената за предходната година, а не върху посочения в договора размер от 2,92
лв., чиято стойност не е константна величина.
За 2013 г. няма инфлация, защото по данни на НСИ е налице отрицателна стойност от минус 1,6 %, поради което ако се възприеме тезата, че следва да се индексира върху база посочената в договора цена от 2,92 лв., би се стигнало до положение, в което за 2014 г. цената ще е по-ниска от цената за 2009 г., за която цената възлиза на 3,15 лв. без ДДС. Към 01.01.2014 г. обаче икономическите условия в страната не са идентични с тези през първата година от изпълнение на договора, защото натрупаната до този момент инфлация е довела до обезценяване на българския лев. Така би се стигнало до положение, в което при обезценяване на българския лев в продължение на няколко години цената за 2014 г. би била в размер на 2,92 лв., защото за 2013 г. няма инфлация, и ще бъде по-ниска от цената за 2009 г., за 2010 г., за 2011 г., за 2012 г. и за 2013 г. Това е в противоречие с волята на страните да се гарантира на ищеца получаване на цена за пробег, която да отчита обезценяването на българския лев и неговата покупателна способност в резултат на инфлацията, натрупана през действието на договора.
Индексацията следва да се извършва спрямо формираната през предходната година цена, поради което за 2014 г. цената възлиза на 4,18 лв. /не на 4,188 лв., както е посочено в заключението на ССЕ/.
При цена от 4,18 лв. за 2014 г. възнаграждението за изминати през м.01.2014 г. 44 735,275 км. възлиза на 186 993,44 лв. /4,18 лв. х 44 735,275 км./, а възнаграждението по чл.31 ал.2 от договора за 14,985 км. възлиза на 31,31 лв. /2,09 лв. х 14,985 км./. Следователно цената възлиза на общо 187 024,75 лв. Ответникът е платил сумите от 74 000 лв. и от 71 975,49 лв. и е извършено прихващане за сумата от 10 080 лв., т.е погасено е задължение в размер на общо 156 055,49 лв., след което вземането на ищеца възлиза на 30 969,26 лв. В исковата молба е направено признание, че цената следва да се намали с размер на наложена от ответника санкция от 602,64 лв. без ДДС, т.е със сумата от 723,17 лв. При тези факти искът за главница е основателен за сумата от 30 246,09 лв.
На основание чл.162 ГПК съдът определя размер на обезщетението за забава по чл.86 ЗЗД на 9041,49 лв.
По възражението за погасителна давност. Процесните задължения са периодични, поради което следва да се прилага краткият тригодишен срок по чл.111 б.“В“ ЗЗД. Падежът на задължението за м.01.2014 г. настъпва на 20.02.2014 г., защото в клаузата на чл.5 ал.2 от договора страните са се съгласили, че се плаща авансово 30 %, а „изравняването се извършва до 20-то число на месеца, следващ отчетния“. Следователно тригодишният давностен срок е започнал да тече от 21.02.2014 г., което означава, че изтича на 21.02.2017 г. Искът е предявен на 30.01.2017 г., поради което възражението за погасителна давност е неоснователно. Този извод следва да се отнася и за иска по чл.86 ЗЗД, защото ответникът е в забава от 21.02.2014 г., от когото започва да тече тригодишният давностен срок по чл.111 б.“б“ ЗЗД.
С оглед на изложеното съдът намира, че искът за главница следва да бъде уважен за сумата от 30 246,09 лв., искът по чл.86 ЗЗД следва да се уважи за сумата от 9041,49 лв., а до пълния предявен размер исковете следва да се отхвърлят.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О., гр.С., ул.“********, ЕИК********, да заплати на „Ю.И.“ ООД, ***, на основание чл.79 ал.1 ЗЗД сумата от 30 246,09 лв. - цена за м.01.2014 г. по договор N РД 56-1074/24.10.2007 г., ведно със законната лихва от 30.01.2017 г., на основание чл.86 ЗЗД сумата от 9041,49 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 21.02.2014 г. – 29.01.2017 г., както и съдебни разноски от 3156,86 лв., като отхвърля исковете за разликата до пълните предявени размери от 30 604,14 лв. – главница и за разликата до 9143,58 лв. – обезщетение за забава.
ОСЪЖДА „Ю.И.“ ООД, ***, да заплати на С.О., гр.С., ул.“********, ЕИК********, съдебни разноски от 7,56 лв.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: