Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

№ 369

 

гр. ГОРНА ОРЯХОВИЦА, 16.11.2020 г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав в публичното заседание на  четиринадесети октомври, през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:ЗЛАТИНА ЛИЧЕВА

 

при секретаря Р. Андреева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 576 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

        Производство по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

        Жалбоподателят В.С.С., чрез защитник – адв. А.Д. ***, обжалва Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3745576, относно нарушение установено с  автоматизирано техническо средство, издаден от ОДМВР Велико Търново, с който на основание чл. 182  ал.2  т. 4 ЗДП, за извършено нарушение по чл. 21 ал.2 ЗДП, му е наложено административно наказание Глоба в размер от 300.00 лв.

Моли електронният фиш да бъде отменен, ведно с наложеното с него наказание като незаконосъобразен, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, опорочили наложеното с него наказание.

Не било доказано по несъмнен начин, че доверителят му е извършил нарушението с  описаното в ЕФ превозно средство, предвид множеството засечени други автомобили в контролирания участък. Не било осигурено необходимото разстояние от 150 метра от пътния знак въвеждащ ограничение на максималната скорост за движение в пътния участък, до мястото на монтиране на стационарната система, изискуемо съобразно  Наредба № 18/23.01.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци. Върху АТСС липсвали поставени стикери относно одобрен тип средство за измерване, първоначална и последваща проверка. Не било установено по несъмнен начин мястото на извършване на нарушението и съответно не било посочено изчерпателно, с което се нарушавало правото на защита на жалбоподателя. Извършваните периодични проверки на АТСС били незаконосъобразни предвид на обстоятелството, че те се извършвали в лабораториите на ГД“Национална полиция“, а не от Български институт по метрология.

Въззиваемата страна ОДМВР Велико Търново, не се представляваше  в съдебно заседание и не зае становище по  наведените основания  в жалбата.

        Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

        На гл. път І-4(София-Варна), км. 153+343, общ. Лясковец е монтирана стационарна система „Multa radar SD580” № 00209D33F1A0, с идентификационен номер 593-072/71-309, видно от Предложение № 366р-2687/08.02.2016 г.(л.18). Съобразно описаното в Протокол за проверка № 45-С-ИСИС/22.08.2019 г., на стационарната система била извършена последваща проверка след ремонт. Въведено е за засичане ограничение на скоростта за отминаващите автомобили от 60 км/ч (посока София-Варна) с праг на задействие 85 км/ч, а на приближаващите – 90 км/ч(посока Варна–София) с праг на задействие  105 км/ч. Отчитала се и грешка при измерване на скоростта +/- 3 км/ч до 100 км/ч и +/- 3 % над 100 км/ч. Според  въведените  метрологични изисквания и проведените замервания стационарната система за измерване на скоростта на движение отговаряла на метрологичните изисквания(л.17). Съобразно Заповед № А-616/11.09.2018 г. на Председателя на Държавна агенция по метрологичен и технически надзор, публикувана на електронната страница на агенцията, периодичността  на последващите проверки на средствата за измерване на скоростта на  движение, каквото представлява и стационарна система „Multa radar SD580” е една година - т. 31 от заповедта.

        Видно от У-ние  № 10.12.4888 (л.19), видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип, „Multa radar SD580” е одобрен тип средство за измерване от  Български институт по метрология.

        В 11:05 часа на 10.06.2020 г. техническото  средство засякло движение на МПС със скорост 94 км/ч в посока  гр. Варна, като бил отчетен толеранс +/-3 км/ч (виж отразеното в ЕФ серия К № 3745576). Изготвен бил видеоклип № 306 (л.13)  от стационарната система № 00209D33F1A0, видно от който МПС превишило  скоростта въведена с пътен знак В26 – 60 км/ч е с рег. № ******.

На 30.06.2020 г. бил извършен преглед на фиш серия К № 3745576 и клип от  С.Й. -  мл. автоконтрольор при ОДМВР В. Търново(л.15 и 16), при което действие от него било описано, че МПС с  рег. № ****** е  „Нисан Х Трейл” и е с водач В.С.С. – законен представител на – „Омникар рент“ООД. Видно от изготвената справка за собственост на МПС(л.15), собственик на  превозно средство „Нисан Х Трейл”, рег. № ******* е „Сожелис-България“ЕООД, клон Пловдив, със седалище гр. Пловдив, а ползвател, вписан в системата на МВР, е „Омникар рент“ООД със седалище с. Труд, обл. Пловдив.

На жалбоподателя С., в качеството му на законен представител на „Омникар рент“ ООД бил издаден електронен фиш серия К № 3745576 от ОДМВР Велико Търново на основание чл. 188 ал. 2 ЗДП. Жалбоподателят С. при връчването(на неустановена дата) не оспорил на основание чл. 189 ал.5 и ал. 6 ЗДП факта, че той е управлявал превозното средство(не представил писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство), а се възползвал от правомощията си предвидени в чл. 189 ал.8 ЗДП, като депозирал в 14 дневен срок от получаване на електронния фиш жалба. При определяне на наказуемата скорост е приспаднат  толеранс от – 3 км/ч на основание посоченото в Протокол № 45-С-ИСИС/22.08.2019 г.(л.17), следствие на което е определена такава от 91 км/ч(л.12). Наказуемата скорост е вписана в издадения ЕФ серия К № 3745576. В него също така било описано, че наказанието по чл. 182 ал. 2 т. 4 ЗДП се налага на В.С.С., като законен представител на ползвателя на процесното ПС. Като нарушена  законова разпоредба е вписан чл. 21 ал. 2 ЗДП, като скоростта на движение на МПС в пътен участък от гл. път І-4, км 153+343 посока София-Варна, е  ограничена до 60 км/ч с  пътен знак В26.

На основание чл.  182 ал. 2 т. 4 ЗДП, при  наказуема превишена скорост от 31 км/ч, на жалбоподателя е наложено наказание Глоба в размер от 300.00 лв. с атакувания електронен фиш.

        Жалбата е допустима за разглеждане, тъй като е спазен  законоустановения срок за обжалване.  Липсват доказателства за връчване на издадения ЕФ, но при положение, че той е издаден на 30.06.2020 г.(л.16), а жалбата е депозирана на 23.07.2020 г., видно от пощенско клеймо (л.23), настоящата инстанция приема,  че е депозирана в срок, поради твърде краткото време от издаване на ЕФ до момента на депозиране на жалбата.

По същество се явява неоснователна, поради следните съображения:

        Видно от разпоредбата на чл.189 ал.4 ЗДП, електронният фиш  следва да съдържа данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, както и нарушените разпоредби.  В тази връзка се прави извод, че атакуваният електронен фиш (ЕФ) е изпълнен с необходимото съдържание, изискуемо от закона, а възраженията на жалбоподателя са неоснователни.

Безспорно е от събраните по делото писмени доказателства (л.12,13,15,16,17 и 18), че монтираната система за автоматично  фиксиране нарушенията на правилата на движение „Multa radar SD580” № 00209D33F1A0, установила и заснела скоростта на движение  на МПС – л.а. „Нисан Х Трейл”, рег.№ ***** е стационарна.

От приетите писмени доказателства по делото се доказва извършеното от жалбоподателя нарушение на чл. 21 ал. 2 ЗДП, установено и заснето с монтирана стационарна система за автоматично фиксиране на  нарушенията на правилата за движение по пътищата – „Multa radar SD580” № 00209D33F1A0  на гл. път І-4 (София-Варна), км 153+343. Този факт се установява със заснетия клип № 306 (л.13), на който ясно  личи автомобил рег. № *****, с ползвател „Омникар рент“ООД, представлявано от В.С.С.. В тази връзка  засечената скорост на движение от 94 км/ч, редуцирана в издадения ЕФ до 91 км/ч, безспорно е на МПС рег. № ******, което е заснето непосредствено в момента на засичането и е единственото превозно средство в контролирания участък, противно на възраженията, направени  в жалбата. Начинът на засичане на скоростта и изготвяне на съответния клип с превозното средство са описани в  т. 2.4 от Методически указания  за работа със система за автоматично  фиксиране  нарушенията на правилата на движение по пътищата - „Multa radar SD580”(л.20-22). Видно от клип № 306 (л.13)  установяването на превишената  скорост от 94 км/ч на МПС „Нисан Х Трейл”, рег. № ****** е станало при отдалечаващ се трафик, видно от символа (^) отразен на снимката и описан в  Методически указания т.2.4.1 (л.21). Съобразно протокол от проверка № 45-С-ИСИС/22.08.2019 г., (л.17) ограничението на скоростта при отдалечаващ се трафик е 60 км/ч с праг на задействие 85 км/ч. В тази  връзка  МПС  л.а. „Нисан Х Трейл”, рег. № ***** се е движело в посока София-Варна, където на гл. път І-4, км.153+343 е действало ограничение на скоростта от 60 км/ч, въведено с пътен знак В26. На изготвената снимка № 306  е отразен точният час и ден на засичане на скоростта. Автомобилът се е движел в лента № 2, т.е. в посока София-Варна.

Към момента на установяване на  нарушението система за автоматично  фиксиране  нарушенията на правилата на движение „Multa radar SD580” е преминала през периодичен метрологичен контрол, доказателство  за което е Протокол  от проверка № 45-С-ИСИС/22.08.2019 г.(л.17). Видно от протокол № 2-ИСИ/14.01.2016 г., изготвен след монтирането на АТСС „Multa radar SD580” № 00209D33F1A0(л.51), на стационарната система е извършена последваща проверка след ремонт. Въз основа на изложеното, както и следствие на събраните по делото доказателства  е очевидно, че стационарната система е одобрен тип средство за измерване(л.19), на която при монтирането е извършена последваща проверка след ремонт(л.51), както и периодечна проверка, валидна към датата на извършване на нарушението(л.17), като за последните две  върху АТСС са залепени съответните стикери, което е отразено в изготвените протоколи. Двата протокола са изготвени от съответните длъжностни лица в Български институт по метрология, ГД «Мерки и измервателни уреди», Отдел «Изпитване на средства за измерване и софтуер» и представляват официални удостоверителни документи, чиято материална доказателствена сила  е оспорена. Въз основа на изложеното възраженията в жалбата са неоснователни.

Мястото на извършване на нарушението е конкретизирано в достатъчна степен, а именно гл. път І-4(посока гр. Варна), км 153+343, в която връзка не съществува съмнение, че нарушението е извършено извън населено място. По-детайлна формулировка за мястото на нарушението от тази, посочена в издадения ЕФ не би могла да бъде извършена, т.е. не е необходимо посочване на географски координати в издадения фиш. Освен като част от гл. път І-4, мястото на нарушението е конкретизирано и посредством уточнението на територията на коя община то се намира, с оглед изискването на разпоредбата на чл. 59 ал. 1 ЗАНН. Видно е от депозираната жаба до РС - Горна Оряховица, че жалбоподателят  безпогрешно се е ориентирал кой е компетентният съд, който следва да се произнесе във връзка с извършваното обжалване.

Видно от схема на пътен участък от гл. път І-4 км 152 до км 155, преди зоната на установяване на нарушението със стационарната система „Multa radar SD580”, което е км 153+343, на км 153+200 е поставен пътен знак Е24 – сигнализиращ за контрол с автоматизирани технически средства или системи, а на км 153+300  е поставен пътен знак В26, ограничаващ скоростта на движение до 60 км/ч(л.53-54). Въз основа на изложеното засичането е станало в зоната на действие на знак В26, тъй като самото кръстовище, което отменя действието му е ситуирано на км 153+500 от гл. път І-4. Следва да се отбележи, че с отмяната на чл. 165 ал. 2 т. 8 ЗДП(ДВ бр. 54 от 2017 г.) отпадна задължението за сигнализиране с пътен знак Е24 на контролиран участък.

Законът за движението по пътищата съдържа законова презумпция относно субекта на административни наказания в разпоредбата на чл.188 - собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно средство отговаря за извършеното с него нарушение, а в хипотеза на собственост на юридическо лице - отговорност носи неговия законен представител  - в случая отговорността е на законния представител на заявения ползвател – В.С.С.. Съгласно публичната информация в Търговския регистър, В.С.С. фигурира като законен представител на „Омникар рент” ООД, поради което и правилно е ангажирана отговорността му. Когато управлението е предоставено на трето лице, именно собственика следва да съобщи на кого е предоставен автомобила. В конкретния случай собственикът на автомобила „Сожелис-България" ЕООД – клон Пловдив е декларирал в КАТ предоставянето на правото на ползване на „Омникар рент” ООД, което е отразено в информационната система на полицията. В този смисъл е решение по КАНД № 10060/17 г. на Адм.съд ВТ.

Настоящата инстанция счита, че възраженията, изложени в т. 1 от жалбата са неоснователни, поради следните съображения: Видно от съдържанието на чл. 14 ал. 1 и ал. 2  т.3 от Наредба № 18 oт 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, пътните знаци и другите средства за сигнализиране трябва да са видими от разстояние, което позволява на водача своевременно да предприеме действия за осигуряване безопасността на движението, като минималното разстояние за видимост на пътния знак в процесния участък от пътя, в зависимост от скоростта на движение, следва да е 150 метра. Максимално допустимата скорост за движение до знака на км 153+300 е 80 км/ч(л.53), ограничена с пътен знак В 26, поставен на км 153+150. Тези 150 метра следва да са осигурени по правилата на Наредбата не от знака, в случая В26(60км/ч) до АТСС. Те представляват минималното необходимо разстояние необходимо на водача, съобразно спецификите на пътния участък, за да може да възприеме поставения знак и да съобрази поведението си с него. Видно от схема на хоризонтална маркировка и вертикална сигнализация в пътния участък на гл. път І-4, от км 153+150, където е поставен пътен знак В26(80 км/ч), до км 153+300, където е поставен пътен знак В26(60км/ч) участъкът е прав и е налице разстояние от 150 метра  между двата пътни знака, напълно достатъчно и необходимо на водача да възприеме поставения втори знак, ограничаващ скоростта до 60 км/ч, важаща за контролирания участък.

При определяне на наказуемата скорост е отчетена грешката при измерване на скоростта от 3 км/ч което е видно при първоначално засечената скорост от 94 км/ч (л.13) и редуцираната такава до 91 км/ч (л.12).

Правилно е приложена разпоредбата на чл. 182 ал. 2 т. 4 ЗДП, съобразно определената наказуема скорост (31 км/ч), поради което  законосъобразно на жалбоподателя е  наложено наказание – Глоба в размер от 300.00 лв.

        Въз основа на изложеното  възраженията в жалбата  са неоснователни, а атакуваният електронен фиш, с който е наложено административното наказание следва да бъде потвърден  като законосъобразен.

                Водим от горното, съдът

 

 

Р    Е     Ш    И   :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К № 3745576, издаден от ОДМВР Велико Търново, с който на В.С.С.,  ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес ***, адв. А.Д., на основание чл. 182 ал.2 т. 4 ЗДвП, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300.00 лв. (триста) лв., за нарушение по чл.21 ал.2 ЗДП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

Решението подлежи на касационно обжалване, в 14 дневен срок от съобщението до страните, пред Административен съд Велико Търново.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: