Решение по дело №3666/2015 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 192
Дата: 15 март 2016 г.
Съдия: Елена Любомирова Донкова
Дело: 20151420103666
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 септември 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е  

гр.Враца, 30.03.2016 г.

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в открито съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА ДОНКОВА

 

при участието на секретаря Н.Г., като разгледа докладваното от съдията  гр.д. № 3666 по описа на ВрРС за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 Производството е по реда на чл.341 и сл. ГПК - делба на съсобствени недвижими имоти – земеделски земи,  във фазата по допускането й.

            Образувано е по постъпила искова молба от С.Х.И. против П.В.Г., Д.Ц.Л., И. Ц. Т., М.Д.Б., И.Д.Н. и Г.Д.С. за делба на съсобствени земеделски земи, находящи се в землището на с.Г.П., обл.Враца, останали в наследство от общия им наследодател Т.Ц.Г., б.ж. на с.Г.П., починал на 26.12.1973 г.

В исковата молба ищцата С.Х.И. твърди, че тя и ответниците са наследници на Т.Ц.Г., б.ж. на с.Г.П., починал на 26.12.1973 г. Общият им наследодател оставил в наследство следните имоти: 1.НИВА от 4,624 дка, III категория, местност „Полето пътя за лозята“, имот № 020012 в землището на с.Г.П., ЕКАТТЕ 15521, при граници и съседи: имот № 020069, имот № 020006, имот № 020011 и имот № 000480; 2.НИВА от 23,000 дка, V категория, местност „Маркови ниви“, имот № 024009 в землището на с.Г.П., ЕКАТТЕ 15521, при граници и съседи: имот № 024038, имот № 024010, имот № 024012 и имот № 072021 и 3.ЛОЗЕ от 0,871 дка, III категория, местност „Милин камък“, имот № 037120 в землището на с.Г.П., ЕКАТТЕ 15521, при граници и съседи: имот № 037121, имот № 037119, имот № 037117 и имот № 037251. Поддържа, че страните не могат да поделят доброволно съсобствените имоти. При тези фактически твърдения отправя искане към съда да постанови решение, с което да допусне извършването на съдебна делба между страните, съобразно установените притежавани дялове в съсобствеността.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор /озаглавен „възражение“/ от ответника П.В.Г., в който се съдържа искане в делбената маса да бъде включен и друг недвижим имот, собственост на общия наследодател Т.Ц.Г., представляващ дворно място от 4700 кв.м. в с.Г.П.. Оспорва качеството на наследник на ответника Д.Ц.Л. и отрича това й качество относно възстановената земеделска земя по силата на чл.9а ЗН. Излага твърдения, че наследници на Т.Ц.Г., б.ж. на с.Г.П. са още и лицата М.Г., К.Н., М. Н., които не са посочени като ответници в настоящото производство. Ангажира становище, че процесните делбени имоти следва да бъдат разделени на три равни дяла.

Останалите ответници по делото не са подали писмени отговори.

В първото по делото съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си адв.Д.В., поддържа исковата молба.

В първото по делото заседание съделителката – ответник П.Г. поддържа заявеното с писмения отговор становище.

Останалите съделители-ответници молят съда да се произнесе с решение, с което да допусне до делба процесните недвижими имоти при права каквито им се полагат по закон.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от решение № 243Б от 02.11.1994 г. на Поземлена комисия - гр.Враца е, че със същото на основание чл.27 ППЗСПЗЗ, въз основа на влезлия в сила план за земеразделяне в землището на с.Г.П., ЕКАТТЕ 15521, по преписка вх.№ 3536 от 08.01.1992г. от И. Ц. Т., е възстановено правото на собственост на наследниците на Т.Ц.Г., б.ж. на с.Г.П., върху недвижимите имоти, описани в т.1 до т.3, а именно: 

1.НИВА от 4.624 дка, трета категория, местност „Полето пътя за лозя“, имот № 020012 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот № 020069, имот № 020006, имот № 020011 и имот № 000480;

2.НИВА от 23.000 дка, пета категория, местност „Маркови ниви“, имот № 024009 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот № 024038, имот № 024010, имот № 024012 и имот № 072021 и

3.ЛОЗЕ от 0.871 дка, трета категория, местност „Милин камък“, имот № 037120 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот № 037121, имот № 037119, имот № 037117 и имот № 037251.

По делото са приложени актуални към датата на подаване на исковата молба скици и удостовериня за данъчна оценка на процесните делбени имоти.

С оглед заявеното от ответника – съделител П.Г. възражение, че в делбата не участват всички наследници на общия наследодател, а от друга страна в приложеното към исковата молба удостоверение за наследници са включени такива, които нямат право на наследство, по делото са изискани и приложени справка от Община Бяла Слатина и удостоверение за наследници на Ц. Т. Г., б.ж. на с.Г.П., починал на 30.10.1942 г.

            Видно от приложената по делото справка изх.№ 1100-61-1/10.02.2016 г., издадена от Община Бяла Слатина е, че Н.Т. Г., ЕГН ********** и В.Л.Г., ЕГН ********** /родители на съделителката-ответник П.В.Г./, са сключили граждански брак на 06.10.1959 г. в с.Буковец, общ.Бяла Слатина. Горното се потвърждава и от представения по делото заверен препис от Акт № 4 за сключен граждански брак. Установява се още, че преди да сключи граждански брак с Н.Т. Г., В.Л.Г. е имал син – Ц.В.Л., починал на 04.04.1998 г., чийто наследник по закон е ответника-съделител Д.Ц.Л..

По делото е представен незаверен препис от скица № 863/23.10.2015 г., издадена от Община Враца, Отдел „Устройствено планиране и контрол по строителство” по отношение на недвижим имот УПИ ІІ в кв.19 по плана на с.Г.П., общ.Враца, одобрен със заповед № 55/02.06.1907 г. с площ от 4700 кв.м. в с.Г.П., в която е отразено, че имота е собственост на Георги Ц. Г. и Тошо Ц. Г.. В постановеното по реда на чл.140 ГПК определение и в проведеното първо по делото съдебно заседание, съдът е дал указания на ответника-съделител П.Г. да индивидуализа имота според заснемането му по действащия регулационен план, посочване на неговото местонахождение, регулационен статут и граници, както и да представи доказателства, от които да е видно принадлежността на правото на собственост върху имота от наследодателя Т.Ц.Г., б.ж. на с.Г.П., съответно принадлежността му към наследствената маса, което същата не е сторила до приключване на съдебното дирене. Съдът намира за необходимо да отбележи, че принципът на служебното начало съгласно чл.7, ал.1 ГПК не включва задължение на съда служебно да събира доказателства, поради което и след като този ответник не е изпълнил дадените му указания, то в настоящото производство не следва да се обсъжда обстоятелството има или не други имоти, собственост на наследодателя Т.Ц.Г., б.ж. на с.Г.П., които да бъдат включени в делбената маса. Следва да се има предвид още, че ако наследодателя на страните в настоящото производство е притежавал и други недвижими имоти, то няма пречка същите да бъдат предмет на друг иск за делба.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Решенията за възстановяване на собствеността имат значението на индивидуален административен акт с конститутивно действие, изразяващо се във възникване занапред на собственически права върху индивидуално определен имот (Тълкувателно решение №1/1997г. по гр.д. №11/1997г. на ОСГК). Конститутивното действие на решенията се разпростира както по отношение на обекта (земеделска земя), така и по отношение на субекта, тъй като решението е актът, който легитимира като собственици лицата, на които се възстановява собствеността.

В случая, в решенията на Поземлената комисия – гр.Враца е посочено, че имотите се възстановяват на наследниците на Т.Ц.Г.. Съгласно задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 04.11.1998 г. по гр.д.№ 1/1998 г. на ОСГК на ВКС, кръгът на законните наследници на възстановената собственост върху имоти, одържавени или включени в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации, се определя към момента на смъртта на наследодателя. Ето защо, въражението на ответника-съделител П.Г., че процесните земеделски земи са възстановени след смъртта на родителите й Н.Т. Г. и В.Л.Г., поради което наследник на общия наследодател и нейн дядо Тошо Герашки е тя, а не майка й, е неоснователно.

Видно от удостоверение за наследници с изх. № 100 от 12.05.2015г, издадено от Кметство – с.Г.П. е, че Т.Ц.Г. е починал на 26.12.1973г., за което е съставен акт за смърт № 25/28.12.1973г. в с.Г.П., обл.Враца. След смъртта си същият оставил един жив низходящ от първа степен наследник по закон – Н.Т. Г. – негова дъщеря. Видно от удостоверението за наследници е, че наследодателя е имал и други две деца - син Ц. Т. Г. и дъщеря П.Т. Х., които обаче са починали преди него – съответно на 30.10.1942 г. и на 09.02.1968 г. Ето защо, в случая е приложима разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗН, съгласно която низходящите - син и дъщеря на общия наследодател, които са починали преди него, се заместват в наследяването по закон от своите низходящи, без ограничение на степените. С оглед предходното, кръга на наследниците е както следва:

Първият пряк наследник на общия наследодател Т.Ц.Г. е  дъщеря му Н.Т. Г., починала на 14.02.1992 г., като на свой ред е оставила двама наследници: П.В.Г. /дъщеря/ и В.Л.Г. /съпруг/, починал на 24.07.1992 г. От събраните по делото доказателства се установява, че В.Л.Г. е имал син от друг брак – Ц.В.Л., който е починал на 04.04.1998 г. и на свой ред е оставил един наследник по закон – неговата дъщеря и страна по делото Д.Ц.Л.. Тук отново намират приложение дадените с посоченото по-горе тълкувателно решение указания относно приложението на чл.9а ЗН и понятието „последващ съпруг“. Според същото чл.9а ЗН намира приложение при следните кумулативни предпоставки: 1.Гражданският брак да е сключен след одържавяването на имотите или включването им в ТКЗС и други селскостопански организации; 2.Съпругът да е преживял съпруга-собственик; 3.От брака да няма родени или осиновени деца; 4.Последващият съпруг да е починал преди възстановяването на собствеността. Задължителната съдебна практика по приложението на  чл. 9а ЗН, обобщена с ТР 1/98 на ОСГК на ВКС приема, че при възстановяването на недвижими имоти съгласно реституционните закони, приети след 1991 г., собствеността се запазва за лицата, имащи качеството на наследник на починалия собственик, от чиито патримониум конкретния имот е бил одържавен.

В настоящия случай е безспорно установено, че брака между Н.Т. Г. и В.Л.Г. е сключен на 06.10.1959 г., като от същия имат родено едно дете – ответника-съделител П.В.Г., родена на *** г., че В.Л.Г. е преживял съпруг на Н.Т. Г. и е починал преди възстановяване на собствеността. Макар по делото да не са налице категорични данни, че процесните земеделски земи са били одържавени през 1946 г., то предвид обстоятелството, че по време на брака между Н. Г. и В.Г. има родено дете, то кумулативните предпоставки на чл.9а ЗН не са налице. Ето защо, В.Л.Г. не е „последващ съпруг” по смисъла на чл.9а ЗН на Н.Т. Г., поради което настоящия съд приема, че същия има качеството наследник на починалата преди него съпруга и следва да получи дял от нейното наследство. От данните по делото е безспорно установено, че преди да сключи граждански брак с Н.Т. Г., В.Л.Г. е имал син - Ц.В.Л., който като доведено дете не е наследник на Н. Г., но е наследник по закон на своя баща. При това положение, след смъртта на В.Л.Г. неговата идеална част от полученото от съпругата му наследството се разпределя между двете му деца - П.В.Г. и Ц.В.Л.. Тъй като последния е починал на 04.04.1998 г. неговия дял по силата на наследствено правоприемство се   наследява   от дъщеря му Д.Ц.Л.. При това положение наследствената маса в това коляно се се разпределя, както следва: 9/36 ид.ч. за П.В.Л. и 3/36 за Д.Ц.Л..

Вторият пряк наследник на общия наследодател Т.Ц.Г. е дъщеря му П.Т. Х., починала на 09.02.1968 г., т.е. преди наследодателя, поради което както бе посочено по-горе, съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗН същата се замества в наследяването по закон от своите низходящи, без ограничение на степените – нейната дъщеря С.Х.И.. При това положение последната има право на 12/36 ид.ч. от наследствената маса.

Третият пряк наследник на общия наследодател Т.Ц.Г. е синът му Ц. Т. Г., починал на 30.10.1942 г., т.е. преди наследодателя, поради което и в това коляно е приложима разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗН, поради което сина на наследодателя, починал преди него се замества в наследяването по закон от своите низходящи, без ограничение на степените – неговите деца И. Ц. Т. и Т.Ц. Д., починала на 26.01.2005 г., която от своя страна е оставила трима наследници -  страните по делото М.Д.Н. /дъщеря/, И.Д.Н. /дъщеря/ и Г.Д.С. /дъщеря/. Неоснователно е възражението на ответника-съделител П.Г., че наследници на Ц. Т. Г., починал на 30.10.1942 г. са и неговата съпруга М.Н.Д. и децата й от втория й брак, тъй като както бе посочено и по-горе в случая е  приложима разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗН, поради което съпругата на починалия преди баща си син, не наследява от неговото наследство, тъй като той се наследява по заместване само от неговите низходящи - деца. В тази връзка, следва да се има предвид, че децата от втория брак на съпругата М.Д., не са наследници на първия й съпруг Ц. Т. Г.. При това положение наследствената маса в това коляно се разпределя както следва: 6/36 ид.ч. за И. Ц. Т. и по 2/36 ид.ч. за М.Д.Н., И.Д.Н. и Г.Д.С., за всяка от тях.

По гореизложените съображения, настоящият съд намира, че делбата на имотите следва да бъде допусната между страните при квоти, подведени под общ знаменател, както следва: П.В.Л. – 9/36 ид.ч., Д.Ц.Л. – 3/36 ид.ч., С.Х.И. – 12/36 ид.ч., И. Ц. Т. – 6/36 ид.ч., М.Д.Н. – 2/36 ид.ч., И.Д.Н.  - 2/36 ид.ч. и Г.Д.С. – 2/36 ид.ч.

По отношение на изразените в писмения отговор от ответника-съделител П.Г., че наследството следва да бъде разделено на три равни дяла, съдът намира за необходимо да отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.344, ал.1 ГПК с решението, с което се допуска делба, съдът следва да се произнесе и каква е частта на всеки сънаследник. Едва след влизане в сила на решението по първа фаза на делбеното производство, във втората фаза ще се извърши разпределение на имотите между съделителите.

По разноските:

В първата фаза на делбеното производство страните не си дължат разноски, а присъждането на такива се прави едва с решението по извършване на делбата (Опрeделение № 203/17.05.2011 г., по гр.д. № 205/2011 г., I г.о. на ВКС).

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ДОПУСКА извършването на съдебна делба между С.Х.И., ЕГН **********, П.В.Г., ЕГН **********, Д.Ц.Л., ЕГН **********, И. Ц. Т., ЕГН **********, М.Д.Б., ЕГН **********, И.Д.Н. ЕГН ********** и Г.Д.С., ЕГН ********** на следните недвижими имоти:

1.НИВА от 4.624 дка, трета категория, местност „Полето пътя за лозя“, имот № 020012 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот № 020069, имот № 020006, имот № 020011 и имот № 000480;

2.НИВА от 23.000 дка, пета категория, местност „Маркови ниви“, имот № 024009 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот № 024038, имот № 024010, имот № 024012 и имот № 072021 и

3.ЛОЗЕ от 0.871 дка, трета категория, местност „Милин камък“, имот № 037120 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот № 037121, имот № 037119, имот № 037117 и имот № 037251,

при следните ДЯЛОВЕ:

- 12/36 идеални части за С.Х.И., ЕГН **********,

- 9/36 идеални части за П.В.Г., ЕГН **********,

- 3/36 идеални части за Д.Ц.Л., ЕГН **********,

- 6/36 идеални части за И. Ц. Т., ЕГН **********,

- 2/36 идеални части за М.Д.Б., ЕГН **********,

- 2/36 идеални части за И.Д.Н. ЕГН **********,

- 2/36 идеални части за Г.Д.С., ЕГН **********.

Решението може да бъде обжалвано пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му. 

                                                                                                         

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: