№ 903
гр. р*, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – р*, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Надежда М. А.а
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. А.а Гражданско дело №
20224520101430 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 12 и следващите от Закона за защита от домашното насилие.
Постъпила е молба от ИВ. Н. В. против ПЛ. Д. ИВ. по ЗЗДН. Молителят твърди, че
ответникът по делото е неин бивш съпруг, като бракът им бил прекратен с решение по гр.д. № 108
по описа на РС к* за 2021 г.
През годините на семейния им живот била жертва на домашно насилие - физическо и
психическо. Във връзка с това била издадена заповед за незабавна защита по гр.д. № 4662 по
описа на РРС, което решение било потвърдено с решение по в.гр.д. № 120 по описа на РОС. Към
момента заповедта за защита е изтекла. След постановяване на решението по ЗЗДН, завела дело за
развод и към момента с ответника били разведени с влязло в сила съдебно решение.
Пострадалата твърди, че между 02.45 ч. и 03.15 ч. на 13.03.2022 год. с детето си били у
дома, когато чули, че някой се опитва да влезе в жилището им през нощта, докато спят. Станали и
отишли до входната врата. През шпионката видели ответника да се опитва да отключи и да влезе в
жилището. Ha вратата на жилището все още от стpах продължавала да държи залепена издадената
заповед за защита. Видели как ответникът скъсал от вратата тази съдебна заповед. Той започнал да
удря с юмруци по вратата, тъй като ключът стоял винаги в ключалката, защото пострадалата
продължавала да се страхува от бившия си съпруг. Чула, че той се опитва да проникне в жилището
и после той счупил вътре своя ключ, като предполага, че това е нарочно. Сутринта, като се
съмнало, помолила нейния приятел да звънне на ответника, защото нея я бил блокирал и тя не
можела да го набере от нейния телефон. Попитали го защо идва през нощта, докато спят в
жилището. Той започнал да я обижда и да вика, казал, че има право също да живее в това жилище
и имал съдебно решение. Нямала била вече право на защита. Държал се агресивно. Звъннала още
веднъж и той затворил телефона, като не приел разговора. Сутринта на 13.03.2022 год. сменила
1
патрона на вратата с нов, като запазила стария, за да се види, че ключът е счупен вътре в
ключалката. Отишла до І- во РПУ, за да подаде жалба за това нападение. От страх и притеснение
за себе си и за живота си вдигнала кръвно, стягало я сърцето и не можела да диша. Получила
паник- атаки и се наложило да бъда приета в Спешно отделение, за което представя медицински
документи.
Като се върнала от болницата, синът й заявил, че стои навън на стълбите и не може да
влезе в жилището. Още сутринта видели, че ответникът стои пред входа с бял микробус и чака.
Koгато се върнали, него вече го нямало. Той обаче се е качил до входната врата и отново се е
опитвал да отвори жилището, като отново счупил ключа си вътре в ключалката. Наложило се
ключар да смени патрона, тъй като двамата със сина й, който е ученик, не можели да си влязат
вкъщи.
Всички тези действия на ответника целели да ги сплашат и да ги тормозят, като вече дават
отражение върху нейното здравословно състояние.
Пострадалата ИВ. Н. В. моли да се задължи ПЛ. Д. ИВ. да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо нея, да му се забрани да я приближава, жилището й в гр. р*, ул. с* № 23,
вх. 3, ет. 2, ап. 3, както и местата за социални контакти и отдих, които посещава.
В хода на делото с Определение № 1559/19.04.2022 год. е съединено за разглеждане в едно
производство гр.д. № 1430/2022 с гр.д. 1999/2022, двете по описа на РРС, което да се движи под №
1430/2022 г. по описа на РС – р*. Гр.д. № 1999/2022 год. е образувано по молба за защита на сина
на ИВ. Н. В.- Д. ИВ. Н. също против ПЛ. Д. ИВ. и за същия инцидент в ранните часове на
13.03.2022 год. В двете молби е описана една и съща фактическа обстановка и са депозирани от
две лица, които едновременно са присъствали и се явяват потърпевши от действия на ответника.
Съобразявайки това обстоятелство, както и това, че молители по двете молби са майка и
непълнолетният й син, то не само за процесуална икономия, а и за правилното изясняване на спора
от фактическа страна и постановяване на едно общо решение (в което мерките по отношение на
двете лица могат и да не са еднакви), докладчикът по по- късно образуваното дело е счел, че
молбите следва да бъдат обединени за съвместно разглеждане.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност намира за установено следното:
Страните не спорят, че са бивши съпрузи и че бракът им е прекратен с решение по гр.д. №
108 по описа на РС к* за 2021 г. Страните живели във ф*, като по време на брака са придобили
право на собственост по отношение на три апартамента- един в гр. н* и два в гр. р*, единият от
които на ул. с* № 23, вх. 3, ет. 2, ап. 3, в който понастоящем живеят пострадалите лица.
По повод извършен акт на домашно насилие от страна на ответника през 2020 год. е
издадена заповед за незабавна защита по гр.д. № 4662 по описа на РРС, като решението на РРС от
11.12.2020 год. е потвърдено с решение по в.гр.д. № 120 по описа на РОС. Към момента заповедта
за защита е изтекла.
В тази конфликтна ситуация, връщайки се от н*, ответникът решил през нощта да упражни
правото си на собственост и да посети жилището на ул. с*, където по негови твърдения има лични
вещи, а по твърдения на майка му- свидетелят с* И.а, той отишъл да си почине, тъй като бил
изморен от пътя. Неизяснен остана въпросът и ответникът, както и И.а не можаха да дадат отговор
2
защо не е отишъл да си почине в другото си жилище в гр. р*, което е необитаемо или пък не се е
прибрал в село б*, където живее с майка си, когато е в б* и което се намира по пътя от н* за р*.
Поради това съдът приема, че единствената цел да посети жилището на ул. с*, в което знае, че
живеят бившата му съпруга и нейният син, по отношение на който той в продължение на 15
години изпитва съмнения дали е негово дете, въпреки че е родено по време на фактическото му
съпружеско съжителство с майката, и с които е в конфликт от две години, е да предизвика нов
конфликт.
Среднощните посещения, тропането по вратата и чупенето на ключ в ключалката не са
способ за разрешаване на имуществени спорове, каквито ответникът твърди, че има. Че И.
умишлено е счупил ключа в ключалката, тъй като не можал да влезе в апартамента, заявиха
разпитаните свидетели л* и А., които са служителите на МВР, отзовали се на подадения на
телефон 112 сигнал от ответника, че в жилището му някой е влязъл с взлом и той като собственик
търси съдействие. Когато полицаите отиват на място, става ясно, че заявеното няма нищо общо с
фактическото положение. И. признал, че в апартамента е жена му, с която имат проблеми и
поискал съдействие да влезе в жилището. Полицаите отказали, тъй като липсвали данни в
апартамента да се извършва престъпление и няма необходимост от тяхната намеса, като насочили
И. да подаде жалба или да разреши проблема с бившата си съпруга чрез разговор.
По отношение на спора дали защитата от домашно насилие се разпростира върху Д. ИВ. Н.,
съдът намира, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 10 от ЗЗДН. Детето е родено
на 04.01.2006 год. по време на фактическото съпружеско съжителство межди страните. Те
сключват брак впоследствие- на 10.08.2011 год., но това не променя факта на съжителството и
това основание има предвид цитираната разпоредба, която дава закрила на лице, с което родителят
(И.В.) е била във фактическо съпружеско съжителство. На 13.03.2022 год. между 2.45 часа и 03.15
часа в жилището се е намирал именно Д.Н.. Няма спор, че в жилището е имало човек и от
вътрешната страна е бил поставен ключ, който е възпрепятствал влизането на ответника. Той
тропал по вратата , скъсал съдебната заповед за защита, която от съображения за сигурност В.
продължавала да държи залепена на вратата и я хвърлил на земята, държал се агресивно.
Свидетелят к.д. който е приятел на И.В. заяви, че не живеят заедно с нея и че във
въпросната нощ тя е била в апартамента си на ул. с*. Сутринта му се обадила, силно разстроена,
като заявила, че през нощта бившият й съпруг се опитал да проникне в жилището, тропал по
вратата, заплашвал и накрая счупил ключа в бравата. Той се отзовал, закупил нов патрон и го
сменил. По молба на и* се обадил от неговия телефон на п да го попитал защо е постъпил така.
Той го попитал какъв е, адвокат ли е, а свидетелят отговорил, че е приятел и че може и по друг
начин да се разберат и да постъпи. И. затворил телефона. Свидетелят обърка часа на
позвъняването, но това не е съществено в случая при положение, че и двамата не отричат, че такъв
разговор се е състоял.
На следващия ден, в понеделник (14.03.2022 год.), излизайки от блока д** видял буса на И.,
паркиран наблизо. По- късно установили, че отново има счупен ключ в патрона, но този път се
наложило да викат ключар, който да го смени, тъй като и майката, и детето не били вкъщи и
нямало как да се отключи отвътре.
Относно спора дали И.В. се е намирала в апартамента в ранните часове на 13.03.2022 год.,
съдът дава вяра на показанията на свидетеля с*б*, която заяви, че сутринта на тази ден, докато
пиела кафе с мъжа си, той й показал клип на живо, което било качено във Фейсбук от к* и на което
3
се виждало как той, и*, дъщерята на к*- т* и други гости празнуват именния й ден- тт На клипа е
бил отбелязан денят на живото предаване- 13.03.2022 год. и свидетелят е видяла това. Свидетелят
заяви, че на практика и* живее в с. н*, тъй като сутрин заедно са ходили с автобус на работа в гр.
р*. Последният автобус от селото за града е към 17.30- 18.00 часа и при положение, че цялата
празнуваща компания е употребила алкохол, съдът приема, че между 2.45 часа и 03.15 часа И.В. се
е намирала в с. н*, а не в жилището на ул. с*. При това положение съдът приема, че по отношение
на нея не е осъществен акт на домашно насилие.
Въз основа на гореизложеното съдът намира, че на по отношение на Д. ИВ. Н. е осъществен
акт на домашно насилие. По отношение на ответника следва да бъдат приложени мерки по ЗЗДН,
различни от тези в издадената заповед за незабавна защита и на същия следва да бъде наложена
глоба в минималния, предвиден от закона размер. Той трябва да понесе и разноските по
производството с оглед изхода от делото. Осъщественият акт на домашно насилие от ответника е
доказан с приложените към делото писмени доказателства, свидетелските показания и
декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН от Д.Н..
Страните претендират разноски. Съобразно изхода от делото П.И. Следва да заплати на
Д.Н. 400.00 лева адвокатски хонорар, а И.В. Следва да заплати на П.И. 450.00 лева адвокатски
хонорар.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено, че по отношение на Д. ИВ. Н., ЕГН ********** е упражнено
психическо насилие от ответника ПЛ. Д. ИВ., ЕГН ********** на 13.03.2022 год.
ОТХВЪРЛЯ молбата на ИВ. Н. В., ЕГН ********** за налагане на мерки по ЗЗДН по
отношение на ПЛ. Д. ИВ., ЕГН **********.
ЗАДЪЛЖАВА ПЛ. Д. ИВ., ЕГН ********** на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за
защита от домашното насилие:
ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо Д. ИВ. Н., ЕГН
**********.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ПЛ. Д. ИВ., ЕГН **********, че съгласно чл. 21 от Закона за защита
от домашното насилие, при неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал
нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.
НАЛАГА на ПЛ. Д. ИВ., ЕГН ********** наказание „Глоба” в размер на 200.00 лева.
ОСЪЖДА ПЛ. Д. ИВ., ЕГН ********** да заплати държавна такса по сметката на р*нски
районен съд в размер на 25.00 лева.
ОСЪЖДА ПЛ. Д. ИВ., ЕГН ********** да заплати на Д. ИВ. Н., ЕГН ********** разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева.
ОСЪЖДА ИВ. Н. В., ЕГН ********** да заплати на ПЛ. Д. ИВ., ЕГН ********** разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева.
Преписи от решението да се връчат на страните и на Първо РУ на МВР- р*.
Решението може да се обжалва в 7- дневен срок от връчването му пред Окръжен съд р*.
4
Обжалването не спира изпълнението на заповедта.
Съдия при Районен съд – р*: _______________________
5