№ 22220
гр. С., 06.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110133157 по описа за 2024 година
Производството е по основния съдопроизводствен ред на ГПК.
Ищцата З. С. Б. чрез адв. Х. Н. – АК-С., е предявила срещу С.О. искове с правно
основание по чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждането ú да заплати на ищцата обезщетения
във връзка с претърпян от нея инцидент на 11.07.2023г., когато същата се спънала на
кръстовището на ул. „Оборище“ и ул. „Г.С.Раковски“ поради липсващ бордюр и стърчаща
тротоарна плочка, при което паднала и претърпяла травматични увреждания, както следва:
2860,62 лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди
– разходи за лечение и лекарства, ведно със законната лихва от датата на
увреждането /11.07.2023г./ до окончателното изплащане;
20000,00 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди – болки, страдания и неудобства, свързани с претърпените травми и
наранявания, ведно със законната лихва от датата на увреждането /11.07.2023г./ до
окончателното изплащане.
Ищцата твърди, че на 11.07.2023г., докато пресичала кръстовището на ул. „Оборище“
и ул. „Г.С.Раковски“ в град С., поради липсващ бордюр и стърчаща тротоарна плочка се
спънала и паднала, при което контузила дясното си рамо и двата си крака. Помогнал ú
минувач, след което синът ú я откарал в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където се установило,
че е счупила кост на ръката си и е получила множество наранявания на двата ú крака.
Краката ú били превързани, а на ръката била сложена ортеза. На 13.07.2023г. постъпила във
ВМА за лечение, където на 14.07.2023г. под пълна упойка ú била направена операция, а
счупената кост на ръката била обездвижена със заключваща планка с винтове. Изписана
била на 17.07.2023г., а конците – свалени след 14 дни. Превръзка и ортеза носела още един
месец. За възстановяване провела рехабилитация и физиотерапия. През цялото време
чувствала болки, които в началото били много интензивни, като налагали ежедневен прием
на обезболяващи. От операцията и травмите на краката останали белези. Трайното
обездвижване и болките довели до невъзможност и затруднения в обслужването и
1
ежедневието, в началото особено интензивни. В зависимост от възстановяването се очаквало
извършването на нова операция в рамките на около година за премахване на заключващата
планка с винтове. За лечението си ищцата сторила разноски в размер на общо 2860,62 лева, а
за неимуществените вреди счита за обосновано обезщетение от 20000,00 лева. Общината
следвало да овъзмезди тези вреди, тъй като настъпването на инцидента и травмите били
последица от бездействието на служителите и работниците на общината, които не са
предприели необходимите действия по обезопасяване на тротоара и бордюра и по този
начин са поставили в опасност живота и здравето на преминаващите по улицата граждани. В
насрочените по делото заседания ищцата не се явява или се явява лично, като се
представлява от адв. Н.. Предявените искове се поддържат, включително в хода на устните
състезания. Съдът е дал възможност за представяне на писмена защита по делото, но до
момента на постановяване на решението не е докладвано постъпване на такава в
предоставения седмодневен срок.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната С.О. чрез гл. юрк. А.Г. е подала Отговор, вх.
№ 230068/12.07.2024г. на СРС, с който оспорва предявените искове като неоснователни.
Заявеното с исковата молба съставлявало само твърдения, за които не били ангажирани
доказателства. На посоченото кръстовище нямало неравности и увредени елементи на
пътната инфраструктура. Възразява, че инцидентът се дължи и на невнимание от страна на
ищцата, поради което е налице съпричиняване от нейна страна. Към момента на инцидента
били извършвани и ремонтни дейности, възложени на третото лице – помагач, за които
гражданите били предупредени на сайта на Общината, както и била издадена заповед на
Кмета. Нямало представени доказателства за лечение в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. Част от
фактурите и платежните документи нямало доказателства да са свързани със състоянието на
ищцата, съответно лечението ú да го е налагало. Във връзка претенцията за неимуществени
вреди се изтъква, че полученото счупване не е засегнало трайно организма на Б. или отделна
негова система, нито е създало временна или постоянна опасност за здравето ú. Състоянието
ù било възстановено. Липсвала загуба на трудови и социални умения или навици. В
условията за евентуалност се възразява, че търсената сума е прекомерна по размера си. В
насрочените по делото публични съдебни заседания ответната страна се представлява от
гл.юрк. Н.Е. / гл.юрк. П.Т.. Предявените искове се оспорват, включително в хода на устните
състезания. Съдът е дал възможност за представяне на писмена защита по делото, но до
момента на постановяване на решението не е докладвано постъпване на такава в
предоставения седмодневен срок.
Третото лице – помагач „***********“ АД чрез юрк. М.В. е подало Становище, вх.
№ 281087/04.09.2024г. на СРС, с което оспорва предявените искове като неоснователни.
Обосновава липса на противоправно поведение на служители на С.О., като в района били
извършвани ремонтни дейности, надлежно обезопасени и означени. Ищцата не следвало да
пресича на забранения и затворен за пешеходци участък. Уврежданията ú се дължали на
собственото ú противоправно поведение. Възложителят по ремонтните дейности приел
извършения ремонт без възражения и без да е налице неизпълнение, лошо изпълнение или
отказ да се приеме работата. За насрочените по делото заседания не изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове, становището и възраженията на ответника в отговора ú,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес от производството, като предявените с нея искове са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД е за ищцата. Същата следва при условията на
2
пълно и главно доказване да установи извършено от служители на ответника във връзка с
възложената им дейност деяние /действие или бездействие/, свързано с
неподдържане/привеждане/оставяне на улицата в състояние, правеща я опасна,
противоправен характер на деянието, наличието, естеството и интензитета на причинените
от него вреди, както и причинната връзка на същите с извършеното противоправно деяние.
В тежест на ответника е да установи, че е заплатил претендираните спрямо него суми. В
тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици.
По делото като свидетели са разпитани С. Б. и Р.М.. Показанията им съдът, като
прецени внимателно с оглед обстоятелствата по чл. 172 ГПК, кредитира изцяло като
вътрешно и помежду си непротиворечиви, в съзвучие с останалия събран по делото
доказателствен материал и без данни да са дадени целенасочено пристрастно.
Свидетелят Б. е син на ищцата и живее с нея в едно домакинство, като контактуват
ежедневно. Помни процесния инцидент: Майка му му се обадила към 11-12 часа, като му
съобщила, че е паднала и го помолила да дойде. Бил на работа, но веднага тръгнал. Намерил
я в района на ул. „*********“ и ул. „Г.С.Раковски“ – на пейка в района на градинката до
църквата „Света С.“. Имало мъж, който ú помогнал. Треперела, ръката ú била леко увиснала.
Съобщила му, че е паднала върху рамото си. По нея имало белези от кръв и охлузвания,
единият ú крак бил пострадал, но можела да ходи с чужда помощ. Видял мястото, където
била паднала. Имало ремонт и огради от едната страна, а от другата – не. Имало разкопани и
вдигнати павета на бордюрите на мястото, където се е спънала. Мястото било в района на
паметника на Цар Самуил. Ищцата идвала откъм църквата „Св. Александър Невски“ към ул.
„Г.С. Раковски“. С такси отишли в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“, където ищцата била
прегледана и ú били направени образни изследвания, които били много болезнени поради
силната болка в рамото. Отказала приемане в болницата, като се прибрали вкъщи. Не
можела да се обслужва и храни, да чисти и готви. После била хоспитализирана във Военно-
медицинската академия, където я оперирали. Преди операцията била много притеснена, тъй
като се тревожела, включително от пълната упойка. Чувствала се депресирана от
обстановката и другите болни, някои в тежко състояние. След операцията не се чувствала
добре, налагало се да бъде обслужвана. Срамувала се, че синът ú трябва да я къпе, което
никога преди не се било случвало. Ходила на допълнително лечение за рехабилитация в град
Банкя и град Хисаря, което допълнително я натоварвало, тъй като се осъществявало пак в
болнични заведения. Особен дискомфорт изпитвала от това, че се налагала и втора операция.
От първата останал голям белег. През лятото били на море в Гърция, а ищцата се срамувала
да се съблече и се покривала с шал, за да не се вижда белегът. На конкретното място, където
се спънала, нямало ограждения или знаци.
Свидетелят М. е очевидец на инцидента. През м.07.2023г. вървял по ул. „Оборище“ в
посока към ул. „Г.С.Раковски“, идвайки от църквата „Св. Александър Невски“. След статуята
на Цар Самуил имало пешеходна пътека за пресичане надолу по ул. „Г.С.Раковски“, но по
нея не можело да се пресече, тъй като там имало ограждения във връзка с ремонт на тротоар,
както и имало коли, които били спрени на пешеходната пътека. На практика не можело да се
стигне до тази пешеходна пътека. Видял ищцата, която тръгнала да пресича преди
пешеходната пътека, спънала се и паднала. На мястото имало липсващ бордюр от тротоара и
по-издадена плочка. Б. се спънала на тази плочка и паднала на протегнатата си дясна ръка.
Когато паднала, извикала много силно, разплакала се и видимо изпитвала болка. Свидетелят
бил на няколко метра зад нея. На ръката си нямала кръв, но видимо не можела да я движи.
Имала кръв на десния крак, а за левия казала, че си е ударила коляното. Дрехата ú била
скъсана. Стъпвала на крака си, но дясната си ръка не можела да движи, и се разплакала. М.
вдигнал Б., завел я на пейка наблизо. Била много притеснена и се обадили на сина ú да
дойде. Той дошъл, качили се със сина ú в такси и отишли в болница. След това не я е
виждал.
3
По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебно-медицинска експертиза.
Същото съдът кредитира напълно, като изготвено от компетентно вещо лице, при пълно и
ясно дадени отговори на поставените въпроси, при задълбочено обосноваване на изводите и
при липса на обстоятелства, поставящи под съмнение тяхната вярност. Вещото лице
разяснява, че раменната кост е разположена между раменната става и лакътната става, като е
вид тръбеста кост, която в горния си край се разширява и участва в образуването на
раменната става. Поради това, че е гъбеста, горната ú част е по-податлива на счупвания,
особено при наличие на остеопороза. Счупванията на горната ú част се считат за трудни за
лечение, тъй като засягат пряко или косвено функцията на раменната става. Лечението може
да е оперативно или неоперативно. При оперативно лечение костта се намества открито или
кръвно и се поставят фиксиращи материали. Неоперативното се провежда чрез закрито или
външно наместване и имобилизация с превръзка или ортеза, а ако няма разместване – само с
имобилизация. Вещото лице е установило въз основа на медицинската документация по
делото, че след падането на ищцата в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ е установено счупване на
дясната раменна кост в областта на горния ú край, както и нараняване на дясната
подбедрица и лявото коляно. Направена е профилактика против тетанус, превръзка и е
предписан антибиотик, като пациентката е отказала хоспитализация. На 13.07.2023г. е
приета във Военно-медицинската академия, където е оперирана – направена е открита
репозиция и вътрешна фиксация с планка и винтове. При личен преглед на 06.10.2024г.
вещото лице е установило добро общо състояние, терапия след прекаран инфаркт на
миокарда на 30.09.2024г. Самообслужването и извършването на ежедневни дейности е било
възможно след третия месец от травмата. Към момента на прегледа са налице умерени болки
в дясно рамо при смяна на времето и натоварване. Налице е ограничено движение на ръката,
като същата при норма от 180° може да се повдигне до 140°, а ротацията – при норма от 80°
може да се извърши на 70°. Налице е оперативен цикатрикс /белег/ в района на дясната
раменна става с размер около 9 см. без патологични промени. Обемът на дясната мишнична
мускулатура е възстановен, като са налице белези от травматични рани в областта на дясната
подбедрица и лявото коляно. Цялостните травматични увреждания се изразяват в счупване
на горната част на раменната кост вдясно, охлузване на лявото коляно, рана на дясна
подбедрица. Счупването е протекло с болка и ограничение на движенията на раменната
става. След настъпване на уврежданията и операцията болката в дясното рамо и била
интензивна и значителна за 1-2 седмици, като след това постепенно е намаляла.
Нараняванията са в причинна връзка с процесния инцидент. Сторените разходи са във връзка
с проведеното лечение, с изключение на закупените препарати „Допелхерц – колаген,
куркума и джинджифил“ и „Дивертаза“, които са хранителни добавки и нямат пряка връзка
с лечението на травматичните увреди.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебно-психологическа
експертиза. Съдът кредитира и него. От заключението се установява, че З. Б. не страда от
соматични оплаквания, тревожността ú е в норма, няма депресивни оплаквания, с нисък
риск от мания и хипомания, няма проблеми с доверието, концентрацията и вниманието.
Емоционално е стабилна, успешно контролира импулсите и гнева си и няма риск от развитие
на наркотични зависимости и суициден риск. Умерено отворена е в общуването си,
дистресът е в норма. Като личност се характеризира с лека степен на личносттна и
ситуативна тревожност. Подобни хора са склонни да възприемат заплахата към своята
личност в разширен диапазон от ситуации и да реагират с умерено състояние на тревожност.
Стойностите на резултатите от изследванията ú показват леки депресивни състояния. Такива
хора е възможно да се чувстват потиснати, тъжни, отпаднали и уморени, често да плачат, а с
ежедневните ангажименти да се справят по-бавно и трудно.
Фактът, че улиците „Оборище“ и „Г.С. Раковски“ и районът на кръстовището между
тях се намират в град С. и на територията на С.О., е публично и ноторно известен, поради
което не се нуждае от доказване по делото.
4
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС вр. §7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА общинските пътища, улиците,
булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за
обществено ползване са собственост на общините, стига да не са включени в уставния фонд
на търговски дружества. По делото не са ангажирани доказателства, които да сочат
собственик на улиците „Оборище“ и „Г.С. Раковски“ и района на кръстовището между тях
да е лице, различно от С.О.. Последната, като собственик на улиците и тротоарите към тях, е
длъжна, съобразно чл. 11, ал. 1 ЗОС и по аргумент от чл. 195, ал. 1 и чл. 75, ал. 3 ЗУТ, да ги
поддържа с грижата на добрия стопанин в такова състояние, осигуряващо безопасното и
безпрепятственото им ползване. Поддръжката е дейност с постоянен и регулярен характер.
Общината чрез своите органи и назначените в тях служители следва непрестанно да
проверява състоянието на съоръженията към транспортната инфраструктура, улиците и
парковете, като немедлено отстранява всяко увреждане или препятствие в тях, което може да
създаде опасност за живота, здравето и собствеността на гражданите и да застраши
останалите елементи на инфраструктурата. Осъществяването на поддръжка е свързано с
активност на компетентните за това общински структури, като по никакъв начин не е
обусловена и не зависи нито от липсата или наличието на подадени сигнали, нито от
възникнали инциденти по повод това съоръжение/пространство. Общината следва да
поддържа улиците и тротоарите в такова състояние, че да не допуска по тях да има повреди
и неравности, а ако такива се образуват, то те незабавно да се поправят с цел недопускане
на инциденти. Ирелевантно е дали тези дейности са възложени за изпълнение или се
възлагат на трети лица, по аргумент от чл. 49 ЗЗД.
От показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от приложените снимки
/л.174-175/ се установява, че на ул. „Оборище“, където ищцата се е спънала и паднала, има
липсващо голямо парче от бордюра, разместен и повдигнат бордюр, и, в следствие от това,
значителна неравност, която е причинила и падането на Б.. Местонахождението им е извън
обхвата на ремонтната дейност и поставените ограждения. Поради това и подобно състояние
не може да се приеме за следствие или цел на текущите строителни дейности, нито се
намира в пространство с ограничен физически достъп и възможност за преминаване на
пешеходци. Оттук, доколкото служителите на общината не са предприели ефективни
действия за поправка или поне означаване на този участък от настилката като опасен,
общината носи отговорност за настъпилите от тези свои действия за трети лица вреди.
Понесените от ищцата наранявания са в пряка причинно-следствена връзка с
неизпълнението на С.О. на задължението ú да поддържа улиците и тротоарите в изрядно
състояние. Не се установяват факти и обстоятелства, които да позволяват да се направи
извод за наличие на съпричиняване от страна на ищцата, включително поради това, че
възможността ú да ползва за пресичане намиращата се в непосредствена близост пешеходна
пътека е била ограничена поради ремонта на тротоара и спрели превозни средства, в каквато
насока са показанията на свид. М.. По никакъв начин събраните по делото доказателства не
могат да обосноват и извод, че падането се дължи на други субективни фактори и на
невнимание. Ищцата се е движила по място, предназначено за движение на пешеходци,
стъпвайки на места, на които е обичайно и нормално да се стъпва. Единствено неполагането
на дължимата грижа от страна на С.О. и нейните служители, довело до компрометирано
състояние на тротоара, е причина ищцата да получи процесните травми, а оттам и
следващите от тях разходи, болки и страдания. Поради това съдът намира, че по делото се
доказаха настъпването на вредоносното събитие и предпоставките, ангажиращи
отговорността на ответника за последиците от него в патримониума на ищцата.
По иска за имуществени вреди:
Ищцата е доказала сторени разноски във връзка с диагностицирането и лечението на
понесените от нея травми в размер на 2574,32 лева, които следва да се присъдят в нейна
полза. Не следва да се присъждат разноските, сторени за закупуване на препаратите
„Дивертаза“ и „Допелхерц“ /общо 96,30 лева/, доколкото, видно от заключението на вещото
5
лице по съдебно-медицинската експертиза, същите нямат пряка връзка с лечението на
травматичните увреждания. Не са представени доказателства и за заплащането на 190,00
лева за компютърна томография.
По иска за неимуществени вреди:
Обезщетението за неимуществени вреди, съобразно чл. 52 ЗЗД, се определя по
справедливост. Съгласно ППВС 4-1968г., справедливостта не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението: характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и т.н. Паричният еквивалент на неимущественото увреждане
съдът определя към датата на деликта, изхождайки от обществено-икономическите условия
в страната, а присъдената от този момент лихва има компенсаторен характер и се дължи от
датата на увреждането (арг. чл. 84, ал. 3 ЗЗД), като размерът на присъденото обезщетение не
може да служи като източник за неоснователно обогатяване (арг. р.214/08.01.2019г.-
гр.д.3921/2017г.-ІVг.о.).
Касае се за внезапно травматично увреждане, реализирано през деня на публично
място, последиците от което са се разгърнали допълнително във времето. Ищцата се е
ударила, нуждаела се е от помощ за ставане от улицата и за придвижване до пейка. Травмите
ú са значителни, като са свързани със счупване на кост, необходимост от болезнени
изследвания, болничен престой и рехабилитация. Направена е операция, при която върху
костта е поставен фиксиращ имплант, за премахването на който е необходимо да бъде
направена нова операция, от която ищцата изпитва страх. Претърпените болки са били
интензивни за сравнително продължителен период от време, с остатъчна болка при
определени функционални дефицити. Има останал белег, който носи естетичен дискомфорт
и моделира поведението на ищцата за съобразяване с наличието и видимостта му. Травмите
са довели до значителни затруднения в ежедневието и бита, като ищцата не е можела да
поддържа домакинството си и да обслужва себе си. Допълнително неудобство е добавило
това, че ищцата е следвало да разчита на другиго за извършване на дейности с подчертано
личен и индивидуален характер - по поддържането на хигиена и къпане. Налице са
съответни прояви на тревожност и депресия във връзка с инцидента и последиците от него,
свързани с претърпени или предстоящи неудобства, страдания и хирургични интервенции.
В тази връзка съдът намира, че сумата от 20000,00 лева е достатъчна адекватно да
овъзмезди понесените от нея неимуществени вреди, като размерът ú отговаря на критерия
на справедливостта по чл. 52 ЗЗД и е съобразен със стопанското положение, икономическите
тенденции и условията за живот в нашата страна.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от делото право на разноски имат и
двете страни, които своевременно са заявили претенции в тази насока.
В полза на ищцата и в тежест на С.О. следва, съобразно изхода от спора, да се
присъдят разноски по делото в размер на 4260,39 лева. Заплатеният адвокатски хонорар от
2500,00 лева, с оглед естеството на делото и неговата степен на фактическа, правна и
процесуална сложност, защитаван интерес и необходим интензитет на професионално
усилие, не може да бъде преценен като прекомерен.
В полза на С.О. следва да се присъдят разноски в размер от 1,87 лева за
юрисконсултско възнаграждение, изчислено на база от 150,00 лева.
Водим от горното, съдът
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О., ЕИК ***********, с адрес: град С., ул. "*********" № 33, да
заплати на З. С. Б., ЕГН **********, от град С., на основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и
във връзка с претърпян от нея инцидент на 11.07.2023г., когато същата се спънала в района
на кръстовището на ул. „Оборище“ и ул. „Г.С.Раковски“ в град С. поради липсващ бордюр и
стърчаща тротоарна плочка, при което паднала и претърпяла травматични увреждания,
както следва:
2574,32 лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди
– разходи за лечение и лекарства, ведно със законната лихва от датата на
увреждането /11.07.2023г./ до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за горницата над 2574,32 лева до пълния му предявен размер от
2860,62 лева.
20000,00 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди – болки, страдания и неудобства, свързани с претърпените травми и
наранявания, ведно със законната лихва от датата на увреждането /11.07.2023г./ до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА С.О., ЕИК ***********, с адрес: град С., ул. "*********" № 33, да
заплати на З. С. Б., ЕГН **********, от град С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
4260,39 лева, представляваща разноски по делото пред районния съд (гр.д. № 33157/2024г.
на СРС).
ОСЪЖДА З. С. Б., ЕГН **********, от град С., да заплати на С.О., ЕИК
***********, с адрес: град С., ул. "*********" № 33, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
от 1,87 лева, представляваща разноски /юрисконсултско възнаграждение/ по делото пред
районния съд (гр.д. № 33157/2024г. на СРС).
Решението е постановено при участието на „***********“ АД в качеството му на
трето лице – помагач на страната на ответната С.О..
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/,
поради което не носи саморъчен подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7