№ 571
гр. Перник, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря И.К.И.
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело №
20241720100856 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК
Производството е образувано по предявен от „НД Мениджмънт“ ООД
срещу В. М. В. ЕГН ********** гр.****** ул. ** . ******* № ** за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 672 лв. – представляваща
главница по договор за потребителски кредит № 31913 от 26.03.2019 г.
сключен между страните,
изтекла лихва 330.45лв. по същия договор за периода от деня след
датата на падежа – 22.06.2019г. до датата на завеждане на иска и
обезпечението 24.01.2024г.
ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
Претендира разноските в това производство.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения:
На 26.03.2019г. ответникът , в качеството си на кредитополучател
сключил Договор за потребителски кредит № 31913 с дружество „НД
Мениджмънт" ООД.
Договорът е сключен за предоставяне от Кредитора на
Кредитополучателя на сумата в размер от 672 лева.
Твърди се, че Кредиторът е изпълнил задължението си за
предоставената сума посочена в договора, като съгласно уговореното в
1
договора, Кредитополучателя се задължил да върне същата на 12 седмични
погасителни вноски, всяка от 56 лева, в които се включва главницата по
договора. Кредитът следва да бъде изплатен с 40 седмични вноски, всяка в
размер на 54 лева. – по погасителнен план
В исковата молба се твърди, че от представените към нея доказателства
се установява, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение по силата на сключения договор за предоставяне от ищеца
на ответника на кредит под формата на заем, по смисъла на чл. 9 от Закона за
потребителския кредит.
Уговорената сума е предадена на ответника, с което ищецът е изпълнил
поетите с договора задължения.
Кредитополучателят не е изпълнил поетите задължения, за което
ищецът е завел и обезпечение на иска
Ответникът към настоящия момент не е погасил сумата по договора за
кредит.
Сочи се, че е подадена молба за обезпечаване на бъдещ иск пред
Районен съд- Перник, която е уважена.
Поради което се твърди, че за ответника възниква задължението да
заплати на ищеца посочената сума
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника.
Съобщението е получено лично на 19.03.2024г.
Ответникът се явява лично в първо о.з. по делото и прави изявление,
което се приема като ПРИЗНАНИЕ НА ФАКТИ
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от
фактическа страна следното:
От представените към нея доказателства се установява, че между
страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на
сключения договор за предоставяне от ищеца на ответника на кредит под
формата на заем, по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит.
Уговорената сума от 672 лв.е предадена на ответника, с което ищецът е
изпълнил поетите с договора задължения.
Кредитополучателят НЕ Е ЗАПЛАТИЛ НИТО ЕДНА ВНОСКА, което
означава, че не е изпълнил поетите задължения
При така установено от фактическа страна, съдът от правна страна
намира следното:
2
Уважаването на предявения иск е обусловено от доказване на следните
материално правни предпоставки:
- валиден потребителски кредит сключен между страните по делото, по
който ищецът е предоставил на ответника сума пари и нейният размер;
- настъпила изискуемост на задължението
- размер на дължимата главница;
-изпълнение на задълженията на кредитора,произтичащи от
императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на
необходимата писмена информация за съдържанието на условията по
кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат
да се изменят;
- индивидуалното договаряне на условията по договора, въз основа на
които разходите могат да се изменят.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, ищецът носи доказателствената
тежест да установи при пълно и главно доказване наличието на посочените
предпоставки.
Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави
на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане.
От данните по делото се установява, че между „НД Мениджмънт“ ООД
и ответника е сключен договор за кредит № 31913 от 26.03.2019 г., по силата,
на който търговското дружество е предоставило на ответника кредит в размер
на 672 лв., кaто ответникът е поел
задължение да я върне с 12 седмични вноски, всяка от 56 лева
Предвид изложеното, съдът приема, че между страните по делото са
възникнали правоотношения по чл. 9 и сл. ЗПК.
Тук е мястото да се посочи, че с оглед събраните по делото
доказателства съдът намира, че сумата в размер на 672 лева действително е
предоставена на ответника.
Това кореспондира с изявлението на ответника в първото о.з. по делото
от 21.05.2024г. когато същият заявява, че ДЪЛЖИ СУМАТА и иска след
приключване на делото с решение да изплати, като не знае координатите на
ищцовото дружество / поради което съдът изрично му е издиктувал
фирмените данни за седалище и адрес на управление на ищцовата страна /
Това се установява и от представения и приет по делото като писмено
доказателство разходен касов ордер подписан от ответника в качеството му на
получател на сумата посочена в ордера.
От ответинка не се оспорва това доказателство ./ Само за пълнота -
3
Заинтересованата страна може да оспори истинността на документ най-късно
с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен
т.е.когато документът е представен с исковата молба какъвто е настоящият
случай, то най-късно с отговора на исковата молба ответника може да оспори
същият. С изтичането на срока за отговор се преклудира възможността
ответникът да противопоставя възражения по отношение автентичността на
документа. По силата на концентрационното начало страната не може да
поправи пропуските, които е допуснала поради собствената си небрежност
по-късно в процеса. Направено след преклузивния срок по чл. 193 ГПК
възражение неавтентичност на представения частен документ не следва да се
обсъжда. /
От представените по делото доказателства - погасителен план се
установява, а и между страните не е спорно, че ответникът НЕ е заплатил
НИТО ЕДНА ВНОСКА за погасяване на задълженията по договора за кредит,
която сума е приспадната от претендираната главница по процесния договор.
По делото не се наведоха твърдения от ответника, нито се събраха
доказателства, че са направени плащания за погасяване на задължението по
договора за кредит.
С оглед гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира, че
предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да се уважи
изцяло.
По разноските:
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се дължат
разноски в полза на ищеца. Ищецът е направил своевременно искане за
присъждане на разноски за исковото производство:
сумата 400 лв –адв. възнаграждение, като са представени и
доказателства, че същите са реално сторени и 56.10 лв – заплатена ДТ.
Съобразно дадените разяснение с т. 5 на Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК, ВКС направените
от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с
окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му
изход .
Ето защо в полза на ищеца и следва да бъдат присъдени разноските
направени в обезпечителното производство, а именно:
40лв.държавна такса по обезпечението
400 лева –адв. възнаграждение за образуване на обезпечително
производство, доколкото са
представени доказателства, че същите са реално сторени – л. 65 от
делото.
4
Не следва да се уважава искането за присъждане на разноски направени
в изпълнителното производство- такси и разноски заплатени на ЧСИ, както и
адвокатско възнаграждение за водене на изпълнителното дело, доколкото
същите са предмет на изпълнителното дело и дължимостта им се определя от
съдебния изпълнител, като е предвиден специален ред за обжалване на техния
размер, арг. чл 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Районен съд - Перник
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК, В. М. В. ЕГН
********** гр.****** ул. ** . ******* № ** да заплати на „НД
Мениджмънт“ ООД с ЕИК ********* гр.Перник ул.Р.Димитров бл.80 В ет.6
ап.71 и предст. от Л.Д.
сума в размер на 672 лв. – представляваща главница по договор за
потребителски кредит № 31913 от 26.03.2019 г. сключен между страните,
изтекла лихва 330.45лв. по същия договор за периода от деня след
датата на падежа – 22.06.2019г. до датата на завеждане на иска и
обезпечението 24.01.2024г.
ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата
КАКТО И ДА ИМ ЗАПЛАТИ РАЗНОСКИ В РАЗМЕР :
за исковото производство: сумата 400 лв –адв. възнаграждение, както и
56.10 лв – заплатена ДТ.
За обезпечителното производство:
40лв.държавна такса по обезпечението
400 лева –адв. възнаграждение за образуване на обезпечително
производство
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5