Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Росица Динкова | |
Делото е образувано по подадената искова молба от „А. П.” Е. ,със седалище и адрес на управление гр.С., У.”О.”, №29,.4, А.6, представлявано от управителя си Б. Ф. Д., против „В. И К.-Й.” О., с ЕИК .................., със седалище и адрес на управление гр.В.Т.,У.”П.Я.”,№., представлявано от управителя си Н. Ц. Р..В молбата се твърди, че в качеството си на едноличен търговец с фирма „Ш.-Б. Д.” гр.С. ищецът е доставил на ответника през 2005 г. водонепромокаем защитен комплект-150 броя, който е бил приет от ответника и за което ищецът му е издал фактура №828/08.06.2005 г. на стойност 42150 лв с начислен ДДС в размер на 8430 лв,или общ размер на задължението по издадената фактура 50580 лв.На 24.02.2006 г. „Ш.-Б. Д.” прехвърлил собствеността на предприятието си на „А. П.” Е. с договор за прехвърляне на търговско предприятие по реда на чл.15 и 16 от ТЗ, като уведомил ответника,че следва да заплати дължимото по фактурата на приобретателя. Многократно го канил да плати.На 26.11.2008 г. ответникът е направил плащане по фактурата в размер на 5000 лв чрез „Ю. и Е. Д. Б.” гр.С.. На 21.06.2010 г. ищецът отправил до ответника нотариална покана, връчена му чрез нотариус Д. Р., да заплати разликата от 45580 лв.След направена справка в счетоводството на ответника се установило, че сумата по фактурата е платена от ответника на друго дружество-„Н.-03” Е., с което ищецът заявява, че няма търговски взаимоотношения.Сумата с ДДС е преведена на два пъти- на датите 08.08.2006 г. и на 14.08.2006 г. Ищецът отправя Þскане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати исковата сума в размер на 45580 лв,представляваща остатъка за плащане по фактура №828/08.06.2006г.,заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждането на иска, както и направените по делото разноски. В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът чрез процесуалния си представител адвокат В. К., заявява, че оспорва иска изцяло.Счита го за неоснователен и погасен по давност.Не оспорва твърдението на ищеца, че е издал фактура №828/08.06.2005 г. и че тази фактура е осчетоводена при него и стоката е доставена.Оспорва твърдението, че на 26.11.2008 г. е заплатил сумата 5000 лв на ищеца чрез „Ю. и Е. Д. Б.” гр.С. по процесната фактура чрез вноска на каса.Заявява, че такава сума не е излизала от касата или от банкова сметка на ответното дружество, нито пък е осчетоводено от него такова плащане.Заявява, че плащане по фактурата действително е извършено в полза на трето лице, а именно фирма „Н.-03”Е. и това е станало по искане на доставчика.Прави възражение за изтекла погасителна давност на вземането на ищеца по процесната фактура,тъй като от датата на падежа на вземането-08.06.2005 г. до датата на завеждането на делото 02.06.2011 г. са изтекли повече от 5 години.Заявява, че не е извършвал плащане по фактурата, с което да е направил признание на иска и давността да бъде прекъсната.Твърди, че е сигнализирал прокуратурата във връзка с изплащането на сумата по процесната фактура на трето лице и в момента е образувано и висящо досъдебно производство № ДП 233/2010 г. по описа на ОД на МВР В.Т. по Преписка №1850/2010 г. на В. окръжна прокуратура,което още не е приключило.В хода на досъдебното производство са предприети действия по разкриването на банкова тайна по отношение на „Н.-03” Е..Заявява, че не дължи на ищеца исковата сума,както поради извършено плащане на третото лице, така и поради изтекла погасителна давност.Оспорва факта, че вноската на сумата 5000 лв чрез „Ю. и Е. Д. Б.” гр.С. е направена от „В и К Й.” О.. В допълнителната си молба,подадена по реда на чл.372 от ГПК, ищецът оспорва ,че плащането на сумата по фактурата на трето лице е станало по искане на доставчика и че с фирма „Н.-03” Е. няма никакви взаимоотношения.Твърди, че не е упълномощавал никого да го представлява пред ответника и не е заверявал копия от платежни документи, нито е уведомявал ответника да извършва плащания на тази фирма.Счита, че обстоятелствата, поради които е заплатена на третото лице, са правно ирелевантни.Твърди, че давността е прекъсната с плащането на сумата 5000 лв по фактурата и че многократно е канил ответника по телефона. В допълнителния си отговор подаден по реда на чл.373 от ГПК ответникът заявява, че поддържа възражението си за изтекла давност,поради това че няма частично плащане по фактурата и че не е правил признание на иска, а е оспорил същия по основание и размер. Съдът с определението си от 27.09.2011 г. е приел исковата молба за редовна и е квалифицирал спора като търговски по смисъла на чл.365, т.1 от ГПК.Квалифицирал е твърденията на ищеца като спор по чл.327 от Търговския закон.Отделил е спорното от безспорното и е разпределил доказателствената тежест между страните. След анализ и преценка на доводите на страните и на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното: Безспорно е по делото, че „Ш.-Б. Д.” е доставил на „В и К Й.” О. 150 броя „Водонепромокаем защитен комплект” ,за което е издал фактура №828/08.06.2005 г. на обща стойност 50580, от които 42150 лв данъчна основа и 8430 лв начислен върху нея ДДС, с което е оформена сделка търговска продажба.Заверено копие от фактурата е представено по делото като доказателство.Безспорно е също, че тази стока е получена от ответника.Не се спори и обстоятелството, че цялата сума по фактурата в размер на 50580 лв е платена от ответника на фирма „Н. 03” Е. на два транша , а именно на 08.08.2006 г. са заплатени 21075 лв и 4215 лв ДДС и на 14.08.2006 г. са заплатени 21075 лв и 4215 лв ДДС по банков път от разплащателната сметка в лева и от ДДС-сметката на ответното дружество. Това е видно и от представените по делото като доказателства четири броя платежни нареждания на стр.8,9,10 и 11 от делото, както и от заключението на допуснатата и изслушана съдебно-счетоводна експертиза. Не е спорно също така и обстоятелството, че на 26.02.2006 г. Б. Д. е продал търговското си предприятие с фирма „Ш.-Б. Д.” гр.С. на „А. П.” Е. по реда на чл.15 и 16 от Търговския закон.Спорно е обстоятелството, че сумата по фактурата се дължи на ищеца, поради това, че е извършено плащане на трето лице ,както и обстоятелството, че от ответника са изплатени по сметката на ищеца 5000 лв по процесната фактура на датата 26.11.2008 г. чрез „Ю. И Е. Д.” , с което фактически е направено признание за дължимостта на вземането, респ. е прекъсната погасителната давност за това вземане. От представеното по делото заверено копие от вносна бележка с дата 26.11.2008 г. се вижда, че на тази дата в полза на „А. П.” Е. по сметка в „Ю. и Е. Д. Б.” клон гр.С. са постъпили 5000 лв внесени в брой.В бележката като вносител е вписано „В и К Й.” О., а като основание за внасянето е посочено „по ф-ра №828/8.06.2005 г.”.Липсва посочване на физическото лице-вносител на сумата.Поставен е само подпис. За изясняване на фактите съдът е допуснал и изслушал съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която е прието по делото.Съдът кредитира това заключение като компетентно и обективно.Вещото лице е изградило изводите си въз основа на извършената проверка на документите по делото, както и извършена проверка в счетоводствата на двете страни. При проверката в счетоводството на ищеца експертизата установява, че издадената фактура №828/08.06.2005 г. е включена в месечния дневник на продажбите на „Ш.-Б. Д.”, а ДДС в размер на 8430 лв е начислен в общия размер на дължимия ДДС върху продажбите и е отразен в месечната справка-декларация по ЗДДС.За счетоводното отразяване на процесната фактура в счетоводството на „Ш.-Б. Д.” са взети следните счетоводни операции: Дебит сметка 411 „Клиенти”-50580 лв Кредит сметка 4532 „Начислен ДДС” на продажбите-8430 лв Кредит сметка 702/2 „Постъпления от продажби на стоки на едро” -42150 лв. След прехвърлянето на предприятието е извършено прехвърляне на вземането от клиента „В и К Й.” като вземане на „А. П.” Е.. От представеното банково извлечение от разплащателната сметка на „А. П.” Е. в „Ю. и Е. Д. Б.” гр.С. от 26.11.2008 г. е видно извършено плащане от „В и К Й.” в размер на 5000 лв по ф-ра №828/08.06.2005 г., което е осчетоводено на сметка 411 „Клиенти”-аналитична партида „В и К Й.”,с което неплатеният остатък по ф-ра №828/08.06.2005 г. като вземане от клиента е намален до размер на 45580 лв. При проверката в счетоводството на ответника експертизата установява, че процесната фактура №828/08.06.2005 г. е осчетоводена, като са взети следните счетоводни операции: Дебит сметка 302 „Материали”-42150 лв Дебит сметка 4531 „Начислен ДДС на покупките-8430 лв Кредит сметка 401 „Доставчици”-партида „Ш.-Б. Д.”-50580 лв. По фактурата за доставка е съставена Складова разписка от 08.06.2005 г., с която получените материали са заприходени като материален запас в склада на ответника с партиден №90096-водонепромокаем комплект 150 броя. При проверката на плащанията по кредита на сметка 501 „Каса в лева” за периода месец 11.2008 г. вещото лице установява, че в касата не е осчетоводен разход на сума в размер на 5000 лева.Тъй като при плащането е посочено „вноска на каса” в банковото извлечение на ищеца,би следвало сумата да е платена с вносна бележка от ответника.Екземпляр от такава бележка следва да се съхранява в банката и при ответника заедно със съставен разходен касов ордер /РКО/ за платена вноска по фактура на доставчик, но такъв екземпляр от вносна бележгка,както и от РКО вещото лице не е открило в счетоводството на ответника. Експертизата установява счетоводно плащания от ответника в полза на „Н. 03” Е. по процесната фактура с четирÞ платежни нареждания с дати 08.08. 2006 г. и 14.08.2006 г.При това са закрити разчетните отношения по процесната фактура по партидата на доставчика „Ш.-Б. Д.”, което представлява нарушение на счетоводните разпоредби, тъй като е закрита аналитична партида на доставчик при съществуващи задължения след плащане на друго лице, което не е съконтрахент на ответника. Задължението по партидата на доставчика е закрито с извършените банкови преводи към фирма „Н. 03” Е., който не съществува като съконтрахент по задължения или вземания на ответника, в какъвто смисъл и по отношение закриването на тази партида счетовосдтвото е нередовно.И при двете страни процесната фактура е редовно осчетоводена и вярно отразена по съответните сметки.В съдебно заседание вещото лице уточнява, че в счетоводството на ответника няма документи за извършено плащане в брой на въпросните 5000 лв.Ако имаше такова плащане по вносната бележка, с която е извършено, следваше да има съставен разходен касов ордер и тези пари следваше да бъдат осчетоводени като разход на касата, каквото в случая няма.При проверката експертизата установява само, че сумите по процесната фактура са платени на фирмата „Н. 03” Е.,след което са закрити разчетните отношения с доставчик „Ш.-Б. Д.”.Липсват счетоводни данни да са излизали пари от касата на ответното дружество в този период.Вещото лице пояснява, че във вносната бележка, с която е внесена сумата 5000 лв, следва освен точното наименование на фирмата, която внася в брой, да се допълни и името на физическото лице-представител на фирмата-платец.Редно е да се спазват всички клетки на банковите бланки, което в случая не е направено. По делото е представен от ответника Правилник за документооборота, където в раздел трети е посочено, че разходният касов ордер представлява нареждане на ръководителя на предприятието и главния счетоводител до касиера да изплати за посочената в ордера цел определена сума на вписаното в ордера лице.Разходният касов ордер се регистрира в касовата книга.Подписва се от касиера непосредствено след изплащане на посочената сума.По делото е установено от вещото лице,че в касовата книга няма вписан ордер за сумата 5000 лв,която да се изплати на ищеца.Такъв ордер не е съставян.Т.е. тази сума по счетоводни данни не е излизала от касата на ответното дружество и плащането не е извършено със средства на ответника.Липсва и логика за извършване на такова плащане след като далеч преди датата 26.11.2008 г. още през месец август 2006 г. цялата сума по процесната фактура 828 е била преведена на друго лице -фирма „Н. 03” Е.. По делото са разпитани като свидетели М. С. К., А. С. В. и В. Й. Н., показанията на които съдът напълно кредитира, тъй като макар и служители в двете дружества, техните показания са конкретни и кореспондират с писмените доказателства по делото и със заключението на експертизата. Свидетелката В., счетоводителка към фирмата на ищеца, установява, че при изготвянето на баланса 2006-2007 г. на фирмата-ищец е открила една неразплатена фактура от „В и К Й.”/процесната/.Свързала се по телефона с главната счетоводителка на ответното дружество. Последната била категорична, че е платено и че имало депозирано писмо.Собственикът на фирмата говорил с новото ръководство на ответното дружество и след известно протакане дошла една сума от 5000 лв по същата фактура, доста по-късно през 2008 г.При разговора казали, че е платено на някой друг и че имало писмо.Не казали от кого е.На всички длъжници на „Ш.” били изпратени по факса писма, в които ги уведомили поради какви причини парите по фактурите от старото дружество трябва да се преведат на новото.Сметките били същите, собственикът-един и същ.Свидетелката счита, че отговорът че има такова писмо е за да се отърват.Не си спомня да е изготвяла такова писмо,макар и да е счетоводител отдавна, още от 1995 година . Свидетелката К., икономически директор във „В и К Й.” от началото на месец май, 2007 г., установяа,че през 2010 г. в дружеството получили нотариална покана за изплащане на задължение към „А. П.” и след направената проверка не намерили никакви задължения към тази фирма.Двете издадени фактури през 2005 г. от нея били платени през 2006 г.,като въпросната ф-ра №828 била платена на фирмата „Н. 03” Е.., с която никога не са имали взаимоотношения и не им е известно коя е тази фирма.Платежните нареждания зÓ изплащане на „Н. 03” били подписани от предишната счетоводителка В. Н..Със свидетелката осъществила връзка служителка на ищеца през м. 11.2010 г., която заявила, че при тях има вноска от 5000 лв по фактурата и затова сумата, която изискват от тях е с 5000 лв по-малко.Свидетелката К. заявява, че за да излязат пари от касата трябва или тя или управителят, или главният счетоводител да разпише РКО.Политиката на предприятието била такава, че разплащания в брой се правели в изключителен случай и то на малки суми от порядъка максимум до 500 лв.Категорична е , че от касата на „В и К” не са излизали тези 5000 лв и тя няма представа как са постъпили по сметката на ищеца.Не са получавали писмо от „А. П.” за да потвърждават някакво задължение към тях.Единственото съобщение, получено, неадресирано до никого и неподписано от никого е изпратено във връзка с преминаването от в Е., за което говори свидетелката В.Свидетелката не знае защо плащането по ф-ра 828 е станало на фирма „Н. 03”.Категорична е, че ако има плащане от касата трябва при тях да остане РКО и ако има фактура тя е приложение към РКО.Управителят на дружеството също не знае и материалите по случая били предадени в прокуратурата.Когато получили нотариалната покана за плащане през 2010 г. давността на вземането била вече изтекла, такъв бил и отговорът на фирмата.За да излязат пари от фирмата, според нейните показания, се изисквал двоен подпис- на управителя или нейният /ик.директор/ заедно с този на главния счетоводител или на неговия заместник.Имали двоен контрол.Твърди, че към тази дата / на плащането на въпросните 5000 лв/ никой от тези изпълняващи длъжността не е подписвал за сумата 5000 лв.Сигурна е в това, тъй като е проверявано и заявява, че такава голяма сума от касата не е излизала.Разплащанията ги правели предимно по банков път. Свидетелката Н., на работа в счетоводството на „В и К Й.”, заявява, че е подписала платежното нареждане от 14.08.2006 г., с което е платена сума по процесната фактура на фирма „Н. 03” Е..Установява, че за да се подпише на такова нареждане по принцип трябва да има фактура или писмо от насрещната страна за да се извърши конкретното плащане.Няма информация за извършено плащане към „А. П.” през ноември 2008 г.Тогава била редови счетоводител.Заявява, че хората, които били упълномощени да подписват платежни документи след 2007 г. били четирима –управителят Н. Р., М. К., Д. С. и може би зам.главния счетоводител към този момент П. Г.. Или като длъжности управител, икономически директор, главен счетоводител и зам. главен счетоводител.Свидетелката била разпитвана в полицията за случая.Спомня си, че това било след като били сдали архива.В счетоводството процесната фактура се водела платена. От представените по делото като писмени доказателства спесимени на подписи на лицата, имащи право да правят разплащания, съставени непосредствено преди датата на вноската от 5000 лв, се установява, че нито един от тях не е подписал вносната бележка.По делото е приложена като писмено доказателство нотариална покана от ищеца към ответника за плащане по фактурата , с рег.№3167/17.06.2010 г.,връчена на ответното дружество на 21.06.2010 г. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи: Предявени са обективно съединени осъдителни искове, както следва: иск с правно основание чл.327 от ТЗ за присъждане на неразплатен остатък по търговска продажба ,за която е издадена фактура № 828/08.06.2005 г. от ищеца към ответника, с цена на иска 45580 лв, както и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждането на иска до пълното й изплащане. По делото е безспорно установено възникването и съществуването на облигационно правоотношение между страните, възникнало въз основа на договор за търговска продажба на стоки- 150 броя „непромокаем защитен комплект” , за което е издадена фактура №828/08.06.2005 г. от праводателя на ищеца „ „Ш.-Б. Д.” гр.С.. Безспорно е, че стоката е получена и заприходена при ответното дружество.Фактурата е осчетоводена правилно от двете страни.Установи се също, че ответното дружество е заплатило изцяло задължението по сделката на трето лице –„Н. 03” Е. , за което няма писмени доказателства че е в търговски взаимоотношения.Този факт обаче е без правно значение с оглед на това, че задължението не е платено на доставчика-ищец по делото.С този факт единствено може да се обясни бездействието на длъжника по отношение на кредитора и дадения от него отговор на поканите на кредитора, че не дължи процесната сума. Основното възражение на ответника а именно,че искът е погасен по давност, се явява основателно и доказано.Съгласно чл.110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.Давността започва да тече от деня,в който вземането е станало изискуемо- чл.114,ал.1 ЗЗД. В случая се касае до правоотношение, възникнало от договор за търговска продажба. Редът за плащане е регламентиран в чл.327,ал.1 от ТЗ.Плащането на цената според цитираната разпоредба следва да стане от купувача при предаване на стоката или документите,които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго.В случая няма друга уговорка и видно от цитираната фактура, стоката е получена на датата на издаването й -08.06.2005 г.На тази дата вземането е станало изискуемо.При това петгодишната погасителна давност,предвидена в чл.110, от ЗЗД, е изтекла на 08.06.2010 г.Исковата молба е подадена след изтичането на давностния срок- на 02.06.2011 г. Недоказано остана твърдението на ищеца за прекъсване на давността и започване на нова такава на датата 26.08.2008 г. поради извършване на частично плащане по фактурата от ответника в размер на 5000 лв, което следва да се приеме за признаване на вземането по смисъла на чл.116, б.”а” от ЗЗД.Действително по делото е установено, че от името на ответника е извършено плащане в брой на сумата 5000 лв по сметка на ищеца чрез „Ю. и Е. Д. Б.” гр.С. на дата 26.11.2008 г.Плащането е извършено в брой с вносна бележка.Липсват обаче доказателства за това, че плащането е извършено от упълномощен представител на ответното дружество и със средства на същото.Напротив, съдебно –счетоводната експертиза установи категорично, че през м.11,2008 г. от касата на ответното дружество не е излизала такава сума.Липсва разходен касов ордер и екземпляр от вносна бележка в счетоводството на ответника, с които следва да се отчете този разход.На вносната бележка с дата 26.11.2008 г. не е посочено името на физическото лице, направило вноската от името на „В и К Й.”. А положеният подпис не е на нито един от упълномощените четири длъжностни лица,които към този момент са имали право да извършват плащания, според показанията на св.К., която е разговаряла с тях и е участвала в проверката на случая.Според показанията на св.К. предприятието е правело разплащания в брой в изключителни случаи и за дребни суми от порядъка до 500 лв.Тя е категорична, че от касата не са излизали тези 5000 лв, което се потвърждава и от заключението на експертизата.Кой е извършил тази вноска от името на дружеството служителите не знаят-св.Н. и К.. Те са считали отношенията за приключени и фактурата-разплатена , след като е била изплатена цялата сума по нея през август 2006 г.макар и на трето лице.По случая тече досъдебно производство в ОДП В.Т..Въз основа на събраните доказателства и главно на заключението на вещото лице, съдът прави извод, че че не е установено сумата от 5000 лв да е внесена от упълномощено от ответното дружество лице и със негови средства.При това не може да се приеме довода на ищеца за признание на вземането от страна на длъжника и в този смисъл за прекъсване на давността. В чисто житейски смисъл не е логично да се извършва подобно плащане, след като вече е платено макар и на друго лице, очевидно въз основа на някаква уговорка, която въпреки че не се установи конкретно, очевидно е съществувала. Друг е въпросът за евентуални неправомерни действия на служители на ответното дружество, за които се води разследване.В случая от значение е липсата на доказателства за валидно извършено плащане от оправомощен за това представител на ответното дружество и липсата на счетоводни данни за направен разход на средства на дружеството във връзка с такова плащане. Аргументът на ищеца за прекъсване на давността с отправяне на многократни телефонни покани до ответника за заплащане на сумата е неоснователен. В чл.116 от ЗЗД са изрично и изчерпателно изброени хипотезите на прекъсване на давността.Поканата за плащане не е включена в изброените случаи. Крайният извод на съда, изграден въз основа на съвкупната преценка на с·браните доказателства е ,че претенцията е погасена по давност и в този смисъл тя се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена .При този изход на делото ищецът следва да бъде осъден на основание чл.чл.78,ал.3 от ГПК да заплати на ответника направените от него разноски по делото, възлизащи общо на 3171 лв. Водим от изложеното, съдът Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения иск от „А. П.” Е., ЕИК .................., със седалище и адрес на управление гр.С.,У.”О.”, №29, .4,А.6, представлявано от управителя Б. Ф. Д., с ЕГН *, срещу „В. И К.-Й.” О., ЕИК .................., със седалище и адрес на управление гр.В.Т., У.”П.Я.” ,№.,представлявано от управителя Н. Ц. Р., с ЕГН * , с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 45580 лв /четиридесет и пет хиляди петстотин и осемдесет лева/,представляващи остатък за плащане по фактура №828/08.06.2005 г., с която е оформена търговска продажба, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждането на иска-02.06.2011 г. до окончателното й изплащане. ОСЪЖДА „А. П.” Е., ЕИК .................., със седалище и адрес на управление гр.С.,У.”О.”, №29, .4,А.6, представлявано от управителя Б. Ф. Д., с ЕГН *, да заплати на „В. И К.-Й.” О., ЕИК .................., със седалище и адрес на управление гр.В.Т., У.”П.Я.” ,№.,представлявано от управителя Н. Ц. Р., с ЕГН *, сумата 3171 лв / три хиляди сто седемдесет и един лева/, представляваща направени по делото разноски. Решението подлежи на обжалване пред В. апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: |