№ 11712
гр. София, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20211110132981 по описа за 2021 година
Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН).
Образувано е по молба, депозирана на 10.06.2021г., уточнена с молба от 21.06.2021 г.
(на лист 54 от делото) на А. Б. А., действаща лично и като законен представител на
малолетните Д. Г. Г. и Ц. Г. Г., срещу Г. Р. Г.ев за защита от домашно насилие. Ответникът
Г.ев е бивш съпруг на първата молителка и баща на малолетните деца.
В молбата се твърди, че на 09.05.2021 г. около 17:00 часа пред жилището на
молителките с адрес: София, кв. „Изгрев“, ул. „Елемаг“, № 75, бл. 26, ответникът реагирал
на искания на молителката за обяснения защо не е имала контакт с децата си със
заплашително насочване към молителката и заканително изричане на фразата: „Ти сега
заплашваш ли ме?“, което провокирало у децата, пред които се водил Д.логът, реакция на
молби към ответника да не бият първата молителка; че на 22.05.2021 г. и 23.05.2021 г. по
време на режима за лични отношения с него ответникът оставил двете малолетни молителки
сами и без надзор и не сменил дрехите им в продължение на две денонощия; на 27.05.2021
г. се обадил вечерта от телефон с номер: 088 404 85 11 на молителката Д. Г. Г. на телефон
088 490 86 12, като не съобразил тежкото емоционално състояние и отказал да се
интересува от нейните емоции относно преминал изпит, и така предизвикал у нея
емоционален срив; на 07.06.2021 г. в 11:11 – 11:12 часа чрез съобщение по „Вайбър“ от
профил с номер 088 404 85 11 отправил заплаха със съобщение до профил с номер 089 564
81 40 да подаде сигнал срещу молителката А. Б. А. за това, че молителката Ц. Г. Г. е
записана в 119 училище в София, но не живее в района на същото, и на 07.06.2021 г. около
20:00 часа позвънил от телефон 088 404 85 11 на молителката Д. Г. Г. на телефон 088 490 86
12, като се скарал за лош резултат на оценяване по математика в присъствието на
молителката Ц. Г. Г., а последната гонила молителката А. Б. А. по поръка на баща си през
телефона, за да не чува последната какво се говори на молителката Д. Г. Г.. Молителката А.
твърди, че насилническото поведение на ответника, което е постоянно и системно е довело
до постоянна тревога на майката и двете деца. В резултата на това поведение на ответника
Д. не желаела да разговаря с майка си, удряла и сестра си Цвети, майка си, леля си и
1
родителите на майка й, държи се агресивно и в училище, обижда близките си като ги нарича
„кучка”. В молбата се сочи още, че на 08.06.2021г. след ескалация на поведението й Д. взела
нож и го насочила към майка си и сестра си с думите, че са виновни за всчико, а сестра й
изобщо не е трябвало да се ражда. Детето Ц. също започнало да има агресивни прояви и да
се чувства емоционално нестабилна. Със сезиращата молба се иска издаване на заповед за
защита от домашно насилие от ответника Г. Р. Г.ев със следните мерки по чл. 5 ЗЗДН:
задължаване да се въздържа от насилие; забрана да приближава молителките; посещение на
специализирани програми. Претендира разноски.
Ответникът Г. Р. Г.ев оспорва твърденията в молбата. Същият още в отговора на
молбата заявява, че отношенията с бившата му съпруга са останали много влошени след
развода, а двамата работят в системата на МВР, като са служители на 01 РУ на СДВР, което
предполага ежедневен контакт между тях. С цел запазване на нормална работна атмосфера
ответникът е поел ангажимент пред своите началници да не влиза в конфликт с бившата си
съпруга както на работното си място, така и другаде. Това го е накарало да ограничи
контактите си молителката А. и комуникацията им да минава през децата. Твърди, че никога
не се е държал агресивно с децата си и бившата си съпруга. По изложения моли за
отхвърляне на молбата за защита като неоснователна. Претендира разноски в минимален
размер.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира
за установено следното:
В молбата си от 10.06.2021г. молителката А. Б. А. подробно описва всички актове на
домашно насилие от страна на ответника Г. Г.ев извършени по отношение на нея и на
непълнолетните им деца. С декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН молителката декларира, че
актовете на домашно насилие са извършени от ответника Г. Рудеи Г.ев, който е нейн бивш
съпруг и баща на двете деца.
По делото е представено Решение от № 69725/16.03.2020г., постановено по гр.д. №
73912/2019г. по описа на СРС 117 състав. С него е прекратен гражданския брак между
страните Г. Р. Г.ев и А. Б. Г. и е утвърдено постигнато между страните споразумение
относно последиците от прекратяване на брака. По силата на това споразумение
родителските права по отношение на двете малолетни деца Д. Г. Г., родена на 07.11.010г. и
Ц. Г. Г., родена на 04.10.2014г. са предоставени на майката А. Б. Г., а на бащата е определен
режим налични отношения, подпорбно описан в решението. Страните са се договорили
освен във времето, определено за лични отношения ответникът да може да вижда и взема
децата при себе си и по всяко друго време извън определеното, при предварително
договаряне с майката като това не трябва да нарушава и пречи на режима на децата.
Съответно и ако по обективни причини бащата е възпрепятстван да спазва така уговорения
режим то по общо съгласие на страните той ще може да стори това в други дни, уточнение
съвместно между двамата родители.
Молителката А. е копие на своя кореспонденция със социални служби, в които е
излагала твърдения, че ответникът Г.ев е осъществявал системно психологическо насилие
по отношение на нея лично и на малолетните им деца. По делото са приложени протоколи
от срещи със социални работници в ДСП Младост, в които се съдържа информациа, че
когато на детото Д. се направи забележка същата започва да крещи и да обижда околните,
да се държи агресивно с тях и най-веече със сестра си Цвети.
По делото са приобщени социални доклади, изготвени от Д.. В доклада от
18.07.2022г. се съдържат данни за това, че отношенията между родителите 8са силно
влошени. Майката споделя, че след посещение при баща си децата се държат гадно с нея , не
си правят тоалет, връща ги мръсни . Майката е споделила за случай на самонараняване на
детето Д. с ножче, по време когато е била на училище. Според социалните работници децата
имат добре изградена емоционална връзка с двамата родители.
По повод на установеното от съда, че детето Д. се е самонаранила на училище съдът е
възложил извършване на ново социално проучване от компетентната ДСП. Такова е
2
извършено и по делото е депозиран социален доклад с изх. № ПР/Д-С-СЛ/257-
003/24.08.2022г. Докладът е изготвен след проведена среща – разговор с децата Д. и Ц.
Г.еви.
При проведената среща разговор е констатирано следното: Двете деца имат силно
изградена емоционална връзка с двамата си родители. Към момента на срещата децата са в
добро психо-емоционално състояние., били са спокойни са общували без затруднения.
Децата са споделили, че се чувстват добре както при майка си, така и при баща си по време
на режима на лични отношения. Разбират се с детето на съжителката на баща си – Иван и не
чувстват ревност към него за това, че прекарва повече време с баща им. Детето Д. е
споделило, че се чувства добре когато не се налага да ходи в социалната услуга на
Фондация „Анимус“ където я принуждават да ходи на психолог.
Проведена е мултидисциплинарна среща в Д. по повод случая на двете деца. На нея
са присъствали представители на социалната услуга, която ползват децата и майката, а
именно КСУД-ЦОП при Фондация „Анимус“, представител на училището в което учат –
119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“, лични лекари на децата и социални работници,
работещи по случая. След извършените проучвания на вероятната причина за
съществуващите личностни проблеми на двете деца, предложението на социалните
работници за справяне със ситуацията и следното: децата да бъдат насочени към друг
доставчик на социални услуги, предвид това, че изпращаните от услугата доклади не
отговарят на обсъденото по време на мултидисциплинарната среща /в разпита пред съда
социалният работник заяви, че във Фондацията са изготвяни доклади за състоянието на
детето Д., без то реално да е ходило на определените срещи в продължение на 6 м./ На
молителката А. е предложено да ползва услугата „Психологическо консултиране“ както и
възможността да ползва социална услуга „повишаване на родителския капацитет“. За
подобряване на комуникацията между двете деца ОЗД при Д. ще работи с децата Д. и Ц. за
потушаване на конфликта, възникнал между тях. Социалните служители препоръчват в
интерес на децата за тях да полага грижи баща им – ответникът Г.ев. Съдът кредитира
напълно отразеното в социалните доклади, изготвени от представители на Д.. Самите
доклади са плод на поредица от срещи и проучвания, извършени от социални работници с
опит при обследване на поведение на деца, поставени в риск. Към социалния доклад е
приложен и протоколът от проведената мултидисциплинарна среща на 17.08.2022г., в който
са отразени становищата на всички присъствали институции на срещата. Съдът не приема и
не цени докладите от КСУД-ЦОП при Фондация „Анимус“, приети по делото, защото както
се изясни в хода на производството, те са плод на инцидентни срещи с някоя от страните, а
не на цялостно проучване на децата и техните родители.
В съдебно заседание, проведено на 27.0.2022г. е изслушан социалният работник
Преслава Маринов, изготвила социалния доклад и извършила обследването по случая.
Според социалния работник децата са привързани и към двамата си родители, не се чувстват
застрашени от нито един от двамата. Не чувстват страх от баща си и в поведението им няма
признаци, че са жертва на актове на домашно насилие. В същото време имат проблеми с
поведението, особено детето Д.. Според професионалното мнение на социалния работник
причина за това е отношението на двамата родители един към друг, а не към децата.
Разделянето между двете деца би нанесло допълнително напрежение в отношенията между
тях. Съдът кредитира изцяло показанията на социалния работник Маринова както и
изготвения от нея социален доклад, като професионално и педантично съставен с желание за
решаване на възникналия проблем изцяло в интерес на малолетните молители Д. и Ц. Г.еви.
По делото е назначена съдебно – психологическа експертиза. От заключението на
вещото лице се установява, че емоционалното състояние на детето Д. е силно влошено, като
са налице повишена тревожност, агресивност, проблеми в социалните взаимоотношения.
Констатирано е още при същото дете необичайни за възрастта трудности в саморегулацията
на поведението, психосоматични индикатори за преживян вътрешен конфликт и
емоционално страдание, включително суициден риск.
Доколкото заключението на назначената експертиза не касае пряко случилото се на
3
процесните дати, а е концентрирано на становище относно родителски качества на майката
и бащата, на привързаността на децата към всеки един от тях, на цялостното емоционално
състояние на децата, вследствие на травми възникнали у съзнанието им, в резултат на
многобройни случки и събития, предхождащи и намиращи се извън процесния период, на
отношенията между родителите и между тях и децата същото, поначало, би имало значение
при спор относно упражняване/ ограничаване или лишаване от родителски права, какъвто не
е настоящия предмет на делото. Поради тази причина изготвеното заключение не следва да
се обсъжда подробно от настоящия състав, тъй като не е пряко относимо към изясняване
предмета на настоящия правен спор. Настоящата инстанция намира за нужно да отбележи,
че недоброто родителстване от страна на който и да е от родителите е основание за промяна
на мерките на упражняването на родителските права (арг. от чл.59, ал.9 от СК), респ. за
ограничаване на родителски права или за промяна на режима на лични контакти, а не за
защита по ЗЗДН. Целта на този закон е да се защитят лица, пострадали действително от
домашно насилие, а не да урежда спорове между родителите за родителски права върху
общите им деца, нито да се използва за уреждането на други отношения между родителите
свързани с упражняването на родителските права и задължения (арг. от чл.123 от СК). В
случая обаче, в обстоятелствената част на депозираното заключение е посочено, че
тревожността у децата не е резултат от конкретно действие на агресия от страна на бащата.
Посочено е, че причините за личностните проблеми на детето Д. са трудностите й да се
адаптира към ситуацията на раздялата между родителите, трудностите във
взаимоотношенията между родителите и детето, и най-вече ролята на детето в актуалните
отношения между родителите – да бъде посредник между тях, като комуникацията се
осъществява единствено през детето. Според вещото лице поведението на двамата родители
е поставило в риск и по-малкото дете- Ц.. Рискът за влошаване на нейното емоционално
състояние се дължи на стресогената среда, в която живее, провокирана от поведенческите
проблеми на сестра й, някои открито директно насочени срещу нея. Вещото лице е
изразило лично мнение, относно отношенията между родителите, че чайката не е
подкрепяна в родителската си роля от бащата, което пречи на майката да управлява
проблемното поведение на детето ефективно. Този извод е извън предмета на делото и
съдът не го взема предвид при постановяване на настоящото решение, доколкото предмет
на производството е не спор за упражняване на родителски отношения, а твърдени актове на
домашно насилие.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетели, водени и от
двете страни в съдебно заседание, проведено на 09.05.2022г. В показанията си свидетелката
Весела Б. А., сестра на молителката се твърди, е отношенията между бившите съпрузи са
влошени, че липсва комуникация помежду им относно отглеждането и възпитанието на
общите им деца. Свидетелката твърди, че ответникът не желае да комуникира със сестра й и
е блокирал телефона й. това налагало цялата комуникация между родителите по повод на
децата да се осъществява с посредничеството на по-голямото дете – Д.. Свидетелката
разказва, че Д. често след посещение при баща си била враждебна и агресивна км майка си и
сестра си , обиждала ги, държала се лошо с тях. Свидетелката разказва, че през месец май
2021г. Д. била много разтроена по повод на матурата си по български език, защото сутринта
преди нея не могла да види баща си, а той бил с детето на своята съжителка. Свидетелката
А. не е пряк очевидец на срещата на страните на 09.05.2021г., но знае от сестра си, че
поведението на ответника било много агресивно и оставило впечатление у децата, че баща
им ще удари майка им. В резултат на това Ц. реагирала много емоционално и се разплакала.
Съдът кредитира показанията на свидетелката А. в частта, в която те пресъздават лични
впечатления.
По делото е разпитана и свидетелката Альона Ивановна Куртева, която съжителства с
ответника Г.ев. Същата разказва за личните си впечатления на ответника с двете деца по
време на режима им на лични отношения, когато двете деца с заедно с него. Според
свидетелката се е случвало бащата да им прави забележка за поведени, да се опитва да ги
възпитава да се държат добре една с друга. Присъствала е на разговори, при които бащата е
обяснявал на децата, че раздялата между родителите им не е по тяхна вида и това, че вече са
4
разделени не означава, че родителите им са лоши хора или че не ги обичат. Свидетелката
разказва, е поради естеството на работата му се е налагало през почивните дни да е
ангажиран, тогава вземал децата въпреки, че бил на работа. Никога не ги оставял без надзор.
Били са в присъствието на свидетелката Куртева заедно с нейния син Иван, с когото се
разбирали много добре. Майката на ответника Г.ев бил медицинска сестра, все още работела
и нямала възможност да гледа децата, затова рядко били при нея. Съдът кредитира
показанията на свидетелката Куртева, въпреки връзката й с ответника. Същите се подкрепят
от останалите събрани по делото доказателства.
В настоящия случай остана недоказано авторството на твърдения акт на домашно
насилие. Молителката не ангажира доказателства за твърдения акт на домашно насилие,
въпреки указанията на съда в доклада по § 1 от ЗР на ЗЗДН, във вр. с чл. 146, ал. 1 от ГПК.
Представената от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН няма характер на
годно доказателствено средство, тъй като не съдържа всички индивидуализиращи белези на
твърдяния от нея акт на насилие, посочен от молителката и отразен в доклада на съда по § 1
от ЗР на ЗЗДН, във вр. с чл. 146, ал. 1 от ГПК
Съдът намира за необходимо да изложи в настоящето решение така констатираните
по делото обстоятелства и всички събрани доказателства, тъй като те, макар и да не са пряко
и непосредствено свързани с конкретните актове на твърдяно домашно насилие на сочените
от молителите дати, дават обяснение за поведението на децата Д. и Ц. Г.еви., за причините,
поради които децата изпитват несигурност, страх и напрежение, което пък е от косвено
значение за извършване на преценката - осъществен ли е действително или не акт на
домашно насилие спрямо тях от страна на баща им – ответника Г.ев.
Легалното определение на понятието "домашно насилие" е дадено в чл. 2, ал. 1 от
ЗЗДН, съгласно който "домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство. Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН, за психическо и
емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово
присъствие. Производството по ЗЗДН е спорно и съдът се произнася с решение за налагане
или отказ да бъдат наложени мерки на защита, с които се цели за се даде ефективна защита
на пострадалите лица. Разяснено е в ТР № 6/2013г- на ОСГТК- т. 22, че налаганите по ЗЗДН
мерки не са административни наказания и са предназначени да охранят пострадалото лице, а
не да санкционират извършителя.
Спорът в случая е концентриран по въпроса дали спрямо молителите-деца- Д. и Ц.
Г.еви са осъществени актове на домашно насилие на сочените дати, изразяващи се в
невербална агресия на ответника спрямо тях, във въвличането им в конфликт с другия
родител, което е провокирало у тях психически дискомфорт, безпокойство и тревога. Т.е
дали поведението на ответника би могло да бъде квалифицирано като акт на домашно
насилие от вида на психическо и емоционално такова, според легалната му дефиниця в чл. 2,
ал. 1 ЗЗДН.
Според регламентираната в ЗЗДН специфика на производството, е допустимо,
съгласно чл. 13, ал. 3 издаване на заповед за защита само на основание приложената от
молителя декларация по чл. 9, ал. 3., когато няма други доказателства. В случая обаче са
събрани доказателства, които изключват приложението на горната хипотеза и не
установяват предпоставките за издаване на заповед за защита. Или, според настоящия
съдебен състав, в хода на настоящото съдебно производството са събрани доказателства, от
които не може да се направи извод за обективно извършени актове на домашно насилие от
страна на ответника спрямо децата и тяхната майка, а описаното в молбата и установено по
делото поведение на ответника, според настоящият съдебен състав не покрива признаците
на домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 и ал.2 ЗЗДН.
5
От доказателствата по делото е безспорно установено, че са налице влошени
взаимоотношения между молителката А. А. и нейният бивш съпруг – ответникът. Причина
за тези влошени отношения обаче са спорове относно режимът на осъществяване на лични
отношения на ответникът с децата, а основна причина за това е характера му на работа.
Ответникът заявява, че работи като квартален полицейски инспектор в кв. „Редута“ в гр.
София към 01 РУ на СДВР. Това налага при служебна ангажираност промяна на
определения режим на лични отношения, но вместо да се уговаря с другия родител
ответникът контактува директно с децата. От събраните по делото писмени и гласни
доказателства не се установи ответникът да е упражнил твърдяното невербално психическо
насилие над децата или върху тяхната майка -молителката А..
Както бе посочено по-горе установените по делото данни сочат на трайно влошени
отношения между ответника и бившата му съпруга, датиращи от няколко години. В същото
време е налице изразена привързаност на децата към техния баща, което се установява от
представените социални доклади, така и пред вещото лице по назначената експертиза.
Въпреки това режимът на лични отношения на бащата с децата е повод за негативни емоции
у тях, и най-вече у тяхната майка. Съдът счита, че и двамата родители имат "заслуга" за това
отношение на децата, защото отглеждащият родител предава на децата своите негативни
емоции към бившия си съпруг, който пък от своя страна не прави нищо за преодоляването
на нейните страхове и притеснения. Изпитваните поради това тревожни емоционални
състояния от децата след контакт с бащата- личен или посредством други средства на
комуникация не дават основание за налагане мерки по ЗЗДН, особено на поисканата в
молбата мярка по чл. 5, ал. 1 т. 3 ЗЗДН. Ако тази мярка бъде наложена заради конкретно
установени по делото ситуации на сочените дати, това би означавало да се елиминира чрез
съдебното решение всеки опит на неотглеждащия родител да осъществява лични отношения
с децата си и да се сложи началото на отчуждение спрямо него, което не е в интерес на
децата. Съдът счита, че родителите не осъзнават в достатъчна степен пораженията, които се
нанасят на детската психика от враждебните отношения помежду им и нежеланието или
неспособността им да надмогнат собствения си негативизъм един към друг в името на
интереса на детето. Родителите не осъзнават и факта, че децата не следва да бъдат
принуждавани да вършат неща, които биха предизвикали стрес и тревожност у тях. От тази
враждебност идва и предварителната им нагласа да приемат всяко действие или вербален
контакт по повод осъществяването на лични отношения на бащата с децата като проява на
недопустимо емоционално въздействие върху тях. Родителите не са проявили разум и
родителски капацитет да се справят със ситуацията по най-безболезнения за децата начин и
са въвлекли същите в многобройни съдебни и извънсъдебни процедури, които не са дали
никакъв положителен резултат. Съдът не приема за доказано твърдението на молителката
А., че ответникът е осъществил психическо насилие спрямо детето Д., което е породено от
няколко срещи с детето, в който срещи детето дори не е осъществило личен контакт с баща
си, факт който и самата Д. споделя със социалните служители и с експертите. Не се приема
от съда и доводът, че това е предизвикало тежка психотравма в съзнанието на детето Д.,
довело до суицидни прояви. Не са налице и актове на домашно насилие спрямо детето Ц..
Тя от своя страна е въвлечена в конфликта на своите родители и освен комуникацията и
близостта си с тях е на път да загуби и сетринската обич и подкрепа на Д.. 3а пълнота съдът
отбелязва, че дори да се приеме за доказано, че самият контакт на въззиваемия с децата-
лично и посредством телефон на сочените в молбата дати е предизвикал силен стрес у тях,
това не дава основание да се приеме за акт на домашно насилие по отношение на тях,
защото насилие има когато то е резултат на съзнателно поставена от извършителя цел да се
предизвика съответно накърняване на психиката или емоционалната сфера на пострадалото
лице. В случая не се установява въззиваемият да е преследвал съзнателно такава цел по
отношение на децата.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема, че целта на
ответника Г.ев на посочените в молбата за защита дати е била да реализира правата си на
регламентирани контакти с децата, поради което и с оглед крайно изострените отношения с
майката, реакцията му няма как да бъде приравнена на насилие, макар, че е причинила,
6
негативна емоция, безпокойство и тревога у децата (има предвид описания акт – срещата на
09.05. 2021г.). Единственото, което се установява от представените доказателства, че
ответникът, в желанието си за контакт с децата и осъществяване на родителски контрол
както върху поведението им, така и върху успеха им в училище, не прилага правилен
подход и не съзнава, че силното му желание да комуникира с тях към настоящия момент
причинява състояние на силна тревога у тях и и е в повече в тяхна вреда, отколкото в тяхна
полза. Без да притежава нужните специални знания, настоящият състав счита за нужно да
отбележи и констатира, че децата се намират в такава възраст, в която ясно и съзнателно
могат да заявят своите позиции и желания и същите не следва да бъдат принуждавани за
каквото и да било. Спрямо децата следва да бъде приложен правилен подход и да им бъде
обяснено по разбираем и достъпен начин наличието на раздяла между родителите,
необходимостта да живеят отделно, както и необходимостта и значението на личните
контакти с баща им, както и да бъдат предразположени за това. В настоящият случай съдът
счита, че възможността за решаване на проблема в отношенията страните е в собственото
им поведение, в това да проявят воля и желание да надмогнат негативизма един към друг и
да започнат разумен Д.лог в интерес на децата. Ако не сторят това и не установят " култура
на раздялата" помежду си, последиците за децата ще бъдат необратимо вредоносни. Трябва
да осъзнаят, че не училището, не обществото, не съдебните дела, не близките им могат да
решат проблема за личните контакти на бащата с децата и отражението им върху детското
психично, физическо и емоционално съзряване, а собствената им родителска загриженост и
отговорност да се справят с това в техен интерес. В контекста на изложеното по-горе съдът
посочва, че счита, че и двамата родители не проявяват нужната родителска отговорност и
грижа за интереса на децата. На преден план и двамата извеждат личния си интерес, а не
този на децата. Очевидно и двамата родители имат нужда от специализирана помощ от
психолози, а не само децата да бъдат водени на консултации при такива специалисти. В този
смисъл съдът счита, че налагането на мерки по ЗЗДН за случая, описан в молбата не само
няма да способства за подобряване на комуникацията между самите родители, и между
бащата и децата, но би имало обратен ефект. Съдът намира за нужно да отбележи и
подчертае, макар това да не е предмет на изследване в настоящото производството, че
предвид създалата се ситуация, в експертен план за преодоляване на посочените механизми
на защита с отричане и интензивна тревожност е необходимо без натиск да бъде дадена
възможност на децата да изберат, подкрепят и изградят алтернативен начин на поведение и
да изградят добър образ на бащата, чрез успокояване на скандалната комуникация между
родителите, снижаване на нивото на емоционална експресия, промяна на начина на
родителстване на бащата и партниране на родителите във времето.
Поради изложеното съдът намира, че молбата следва да бъде оставена без уважение и
да бъде отказано издаването на заповед за съдебна защита в полза на трите молителки а
против ответника.
Като съобрази изхода на делото и разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, вр. с чл. 3 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът осъжда
молителката да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса по молбата за
защита в размер на 25 лева.
Ответникът е претендирал възстановяване на сторените в производството разходи за
адвокатски хонорар в размер на 200 лв. Своевременно е представен списък по чл. 80, от
ГПК, както и договор за правна защита и съдействие от 23.07.2021г. , в който е удостоверено
заплащането му. По изложените съображения съдът намира, че молителката А. А. следва да
бъде осъдена за заплати сторените от ответника разноски в размер на 200 лв.
С оглед изхода на делото, разноските, сторени от молителката А. А. трябва да
останат за нейна сметка.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. Б. А., ЕГН **********, действаща лично
и като майка и законен представител на малолетните деца Д. Г. Г., ЕГН ********** и Ц. Г.
Г., ЕГН **********, трите с адрес гр. София, ж.к. Младост, 1, бл. 132, вх. 2, ет. 6, ап. 33 за
издаване на заповед за съдебна защита срещу Г. Р. Г.ЕВ, ЕГН **********, с адрес гр.
София, ул. „Попова шапка” № 74, ет. 4, ап. 13 и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА
СЪДЕБНА ЗАЩИТА, с която по отношение на ответника да бъдат взети мерките по чл. 5,
ал. 1 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА А. Б. А., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. Младост, 1, бл. 132, вх.
2, ет. 6, ап. 33 да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на
25.00 (двадесет и пет) лева, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
ОСЪЖДА А. Б. А., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. Младост, 1, бл. 132, вх.
2, ет. 6, ап. 33 да заплати Г. Р. Г.ЕВ, ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „Попова шапка”
№ 74, ет. 4, ап. 13 на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сторените по делото разноски в размер
на 200 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. Б. А., ЕГН **********, с адрес гр.
София, ж.к. Младост, 1, бл. 132, вх. 2, ет. 6, ап. 33за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
ДА СЕ УВЕДОМИ 01 РУП-СДВР, след влизане в сила на настоящото решение, че
издадената по делото заповед за незабавна защита няма действие занапред (чл. 19 ЗЗДН).
ДА СЕ УВЕДОМИ И Д. за продължаване на работата с децата за преодоляване на
съществуващите емоционални проблеми по време на съдебните и извънсъдебните спорове
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8