Р Е Ш Е Н И Е
№ ……../31.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на четиринадесети
май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Христина Колева
при секретаря
Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5679 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
***, ****срещу А.Р.М., ЕГН ********** с настоящ адрес ***, съединени в условията на първоначално
обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 във вр.
чл.415, ал.1 ГПК във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 342, ал.1 ТЗ и чл.92, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на
дружеството ищец съществуват вземания против ответника в общ размер на 362.42
лева, формирани като сбор от следните задължения: по договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ****-
30.97 лева, представляващи неплатени абонаментни такси и ползвани услуги за отчетен период
15.06-14.08.2018г.; 42.48 лева, представляваща неустойка за неизпълнение в размер на
три месечни абонаментни такси и 96.46
лева, представляваща разлика между цената на предоставено устройство Huawei
Telenor 4G MiFi без
абонамент и заплатената при предоставянето му преференциална сума, за които вземания е издадена фактура
№ **********/15.10.2018г.; по договор
за мобилни услуги с предпочетен номер **** -
27.21 лева, представляваща неплатени
абонаментни такси и ползвани услуги за отчетен период 15.07- 14.08.2018г. и 42.48 лева,
представляваща неустойка за неизпълнение в размер на три месечни абонаментни
такси, за които
вземания е издадена фактура № **********/15.10.2018г.; по договор за лизинг - 23 лева,
представляваща лизингови вноски за отчетен период 15.07-14.10.2018г.; по договор за мобилни услуги с предпочетен номер **** - 99.82 лева,
представляваща разлика между цената на предоставено устройство Huawei Telenor 4G MiFi без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена по договора за лизинг и начислената с фактура № **********/15.10.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда - 03.02.2020г. до окончателното погасяване на задължението.
Ищецът обосновава
съществуващия за него правен интерес от провеждане
на исковете, навеждайки следните фактически твърдения: На 15.06.2018г.
между А.Р.М. и „Т.Б." ЕАД е сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер ****за срок от
24 месеца, като е предоставено и устройство Huawei Telenor
4G MiFi. Договорът е прекратен едностранно от
оператора на 09.10.2018г., поради неизпълнение на задължението на абоната за
заплащане на месечните абонаментни такси и използван услуги. На 29.07.2018г.
страните са сключили договор за мобилни услуги с предпочетен номер **** и договор
за лизинг за устройство Huawei Telenor 4G MiFi. Цената на лизинговата
вещ възлизала на 23 лв. с вкл. ДДС. За ползването й лизингополучателят се
задължил да извърши двадесет и три месечни вноски в размер на 1
лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират с месечните сметки
за ползвани мобилни услуги. Твърди
се, че въз основа на договорите ищецът е предоставил, а ответникът е потребил определено количество мобилни услуги. Заплащането
на ползваните по договорите услуги се извършвало въз основа на фактура, която
се издавала за всеки месец. Така в срока на действие на договора, ищецът е
издал процесните фактури остойностяващи цена на потребени
мобилни услуги и лизингови вноски. Ищецът имал право да получи в срок всички
плащания дължими от потребителя, на което реципрочно било задължението на
потребителя да плати, като съобразно уговореното в договора неизпълнението на
тези задължения обуславяло правото на оператора да прекрати едностранно
договора. Поради допуснатото от ответника договорно неизпълнение, договорите
били прекратени по вина на потребителя. Неизпълнението на задължението на
абоната по заплащане на потребените от него услуги е
дало право на оператора, на основание чл.11 от договорите да начисли и
неустойка за неизпълнение съобразно уговореното между страните, а именно в
размер на дължимите месечни абонаментни такси до края на срока на действие на
договора, като в настоящия случай са начислени неустойки в размер равняващ се
на три стандартни месечни абонаментни такси без вкл. ДДС. На основание т.12 от
ОУ към лизинговите договори, вноските за предоставеното мобилно устройство са
обявени за предсрочно изискуеми. Потребителят е следвало да заплати и разликата
между стандартната цена на устройството без абонамент и преференциалната цена,
на която е предоставено. За вземанията си срещу ответника, ищецът се снабдил
със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело №
1365 по описа на ВРС за 2020 г.. Издадената в негова полза заповед за
изпълнение била връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, като му е указано да
предяви иск на основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, поради което за него е налице
правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли за
постановяване на положително решение по предявените искове.
В
предоставената му възможност, в рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначения особен представител е депозирал отговор на
исковата молба, като изразява становище по допустимостта и съществото на
предявените искове. Оспорва се сключването на сочените договори и тяхното
прекратяване. Възразява ответникът да е неизправна страна по договорите.
Оспорва реалното доставяне на услугите и предоставяне на мобилните устройства.
Оспорва основанието за начисляване на претендираните неустойки. Моли поради
изложените съображения за постановяване на решение по спора, с което
предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни.
След съвкупна преценка на
ангажираните по делото писмени доказателствата, по вътрешно убеждение и
преценка на приложимия закон, съдът прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са
положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 ГПК във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.
342, ал.1 ТЗ и чл.92, ал.1 ЗЗД.
Предмет на
исковата претенция са суми дължими като насрещна престация по съществували
между страните договорни отношения. Правният интерес от търсената защита се
извежда от предходно развило се заповедно производство по ч.гр.д. № 1365/2020г. по описа на Районен съд -
Варна, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена
на ответника при условията на чл. 47 ГПК. Налице е субективен и обективен идентитет между вземанията, за които е издадена заповедта
по чл. 410 ГПК и тези, чиято дължимост е предмет на
установяване в настоящото производство.
За да бъдат
уважени така предявените искове, ищецът следва да докаже наличие на посочените в исковата
молба облигационни отношения между него и ответника, че е бил изправна страна в
тези отношения, предоставял е мобилни услуги и е предоставил вещ, предмет на
договора за лизинг за ползване, съдържанието на правоотношенията, уговорена
клауза за неустойка при предсрочно прекратяване на договорите по вина или
инициатива на ответника в претендирания размер, уговорена клауза за предсрочна
изискуемост на лизинговите вноски при прекратяване на договора по вина на
ответника, прекратяване на договорите по вина на ответника, уведомяване на
ответника за предсрочната изискуемост, размер на дължимите неустойки, на
лизинговите вноски и предсрочно изискуемите лизингови вноски, както и
валидността на уговорената клауза за неустойка. В тежест на ответника е да
проведе насрещно доказване по тези факти. При установяване на горните
предпоставки от ищеца, ответникът следва да докаже, че е погасил задълженията
си.
Ищецът
е представил писмени доказателства, от които е видно, че ответникът
А.Р.М. е абонат на ищцовото
дружество за мобилни и фиксирани услуги по силата на два договора. Услугите за предпочетен номер **** са
уредени в Договор от 29.07.2018г.. Договорен
е абонаментен план Интернет+, при стандартен месечен абонамент 16.99 лева.
Предоставен е мобилен апарат
Huawei Telenor 4G MiFi. Общата
лизингова цена с абонаментния план възлиза на 24 лева. Стандартна цена на
устройството без абонаментен план е 149.99 лева, като отстъпката от
стандартната цена е 125.99 лева. Договорът е сключен за срок от 24 месеца.
Между страните е сключени и Договор за лизинг от същата дата, в който е отразен
погасителен план. В чл.4 е посочено, че потребителят декларира, че устройството
му е предадено.
Услугите за
предпочетен номер ****са уредени в Договор
от 15.06.2018г.. Договореният абонаментен план е Интернет+, при стандартен
месечен абонамент 16.99 лева. Предоставен е мобилен апарат Huawei Telenor 4G MiFi. Общата лизингова цена с абонаментния план възлиза на
19.99 лева. Стандартна цена на устройството без абонаментен план е 149.99 лева,
като отстъпката от стандартната цена е 130 лева. Договорът е сключен за срок 24
месеца.
Договорите са
подписани за потребител от А.Р.М..
По делото са приобщени Фактура
№ **********/15.07.2018г.; Фактура № **********/15.08.2018г. и Фактура
№**********/15.10.2018г., остойностяващи задълженията на ответника по договорите за мобилни услуги и
лизинг, както и начислените неустойки.
Представени
са Общи условия на „Т.Б.“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни
съобщителни услуги.
При така установените факти, в тежест на ищеца бе да
докаже, че реално е предоставил услугите, чиято цена се търси понастоящем.
Видно от представените договори, между страните са
възникнали валидни облигационни правоотношения, по силата на които операторът е
предоставил на абоната телефонни номера, при съответни месечни такси и срокове
на действие на договорите, срещу задължението за заплащане на уговорената цена
на услугата. Във всеки един от договорите се съдържа описание на тарифните
планове, ценовите условия, като са посочени и задълженията на абоната, вкл. последиците
от неизпълнението им. Договорите откъм съдържание отговарят на законовите
изисквания за договори, сключени при общи условия, като те включват
необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а
липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са
неразделна част от тях. Те са приети с положения подпис на абоната, който не е
оспорен и по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило
екземпляр от същите.
От събраните
писмени доказателства се установи, че страните са били в твърдяните
облигационни правоотношения с предмет предоставяне на мобилни услуги. Договорът
за мобилни услуги касае доставката на електронни съобщителни услуги, доколкото
не са наведени твърдения и представени доказателства за уговорка в различен
смисъл и поради това отношенията между страните се регламентира от общите
правила за договорните задължения с предмет натурална престация. Съответно,
договорената цена се дължи при реално извършена доставка.
Въпреки
предоставената възможност, ищецът не ангажира доказателства, че е предоставил допълнителните
услуги /извън тези включени в абонаментния план/ на ответника, по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ****възлизащи
на общо 10.15 лева. Претенцията следва да бъде отхвърлена за разликата над
20.82 лева до претендираните 30.97 лева,
като неоснователна.
В настоящия
случай от ищцовото дружество се претендират и
дължимите по договорите месечни абонаментни такси. Месечният абонамент
осигурява достъп до услугите, за които е сключен договора и включва разходите
за поддръжка на мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери
съгласно избрания от него абонаментен план. Следователно, задължението за
заплащането им не е обвързано от потреблението на мобилни услуги и се дължи без
значение дали мобилният оператор действително ги е доставил и съответно дали
абонатът ги е потребил. Извод за осигурен достъп до
мрежата може да се направи и от обстоятелството, че в договорите за мобилни
услуги са посочени конкретни номера, посредством които потребителят бива
идентифициран сред абонатите на ищеца и са издадени нужните за целта СИМ-карти.
Сумите са начислени за осигурен достъп до услуги и са дължими, поради което
потребителят дължи цената за тях.
Доказателства
за извършено плащане на месечните абонаментни такси на обща стойност 20.82 лв. за мобилен номер ****и на обща стойност 27.21 лева за мобилен номер **** не са ангажирани по делото и при
изначална липса на твърдения за този факт, претенциите се явяват доказани по
основание и размер и следва да бъдат уважени.
Установи се, че между страните е сключен Договор за лизинг от 29.07.2018г. за устройство Huawei Telenor 4G MiFi, както и че по
силата на двата договора за мобилни услуги е предоставено устройство на преференциална
цена.
В чл. 4 от договора за лизинг е посочено, че
устройството е предадено на лизингополучателя. Същият не е оспорил
удостовереното в чл. 4 от договора за лизинг обстоятелство, че е получил
мобилното устройство, което е предмет на договора, поради което следва да се
приеме, че лизингодателят е изпълнил задължението си
по чл. 342, ал. 1 ТЗ да предостави устройството на лизингополучателя, като
същото е прието от последния без забележки. Поради това за него е възникнало
задължението по чл. 345, ал. 1 ТЗ, във вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД и същият е бил
длъжен да заплаща дължимите се лизингови вноски. Същевременно той е бил длъжен
по силата на чл. 345, ал. 1 ТЗ да върне мобилното устройство след изтичане на
лизинговия договор, освен в случаите по чл. 342, ал. 3 ТЗ. И в двата случая
обаче той е бил длъжен да заплати уговорените в договора лизингови вноски.
Доказателствената тежест за установяване на това плащане е на лизингополучателя
– ответник в настоящото производство. В случая ищцовата
страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане по договора, който не
подлежи на доказване от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за
това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимите вноски, което
може да стане само с писмени такива. По делото не са представени документи,
доказващи плащане от страна на ответника.
Същевременно ответникът не е ангажирал доказателства
за извършени плащания като оспорва наличието на задължения към „Т.Б.“ ЕАД.
Дружеството е навело твърдения, че е прекратило предсрочно договора за лизинг
поради неизпълнение на задълженията от страна на ответника, поради което същият
му дължи пълната стойност на предоставеното по договора мобилно устройство. В
конкретния случай се касае само за заплащане на дължимите се лизингови вноски,
които се дължат по силата на договора срещу предоставената за ползване вещ, а
не за други уговорки, които дават предимство на „Т.Б.“ ЕАД, в качеството му на
търговец, пред ответника, в качеството му на потребител.
По делото не са представени доказателства, че
лизингополучателят е върнал лизинговата вещ, нито че последният е упражнил
правото си на изкупуване на посочената вещ, което е обусловено от заплащане на
цената на устройството. Във всички случаи, освен при прехвърляне на
собствеността, лизингополучателят дължи връщане на вещта - чл. 1, ал. 3 от
Договора, без да му се възстановяват платените вноски или без да се освобождава
от отговорност за неплатените и изискуеми вноски по договора, представляващи
възнаграждение по договора.
Обстоятелството, че възникналите от процесните
договори за лизинг парични задължения е изпълнено, подлежи на пълно и главно
доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК от ответника. Този правен извод се
извежда и от правната норма, регламентирана в чл. 77 ЗЗД, която предписва, че
при изпълнението длъжникът може да поиска от кредитора разписка, за да се
снабди с писмено доказателство, установяващо точното и добросъвестно изпълнение
на своето правно задължение.
Доколкото ответникът, чиято е доказателствената
тежест за установяване на това правнорелевантно
обстоятелство не установи, че е заплащал в срок задълженията си към лизингодателя, следва да се приеме, че към момента на
депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, вземането е
било дължимо и на соченото от ищеца основание – поради настъпила на основание
чл. 12, ал. 2 ОУ предсрочна изискуемост на вземането, тъй като длъжникът е
загубил преимуществата на срока. В случая и доколкото не се установи
лизинговата вещ да е била върната в лизингополучателят е имал право да обяви
предсрочната изискуемост на вземането, в който смисъл е практиката на Върховния
касационен съд, обективирана в Решение № 72/18.07.2017 г. по т. д. № 3310/2015
г., ТК, ІІ т.о. на ВКС.
Видно от договора и инкорпорирания в него погасителен
план към момента на приключване на съдебното дирене е настъпил падежът и на
последната вноска по договора за лизинг.
Предвид
липсата на доказателства, от страна на ответника, за плащане на претендираната
сума за лизингови вноски, съдът намира, че искът е доказан по основание и
размер и следва да бъде уважен изцяло в заявения размер от 23 лева.
Следва да бъде признато за установено и обстоятелството,
че ответната страна дължи законна лихва за забава върху установените главници,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, а именно от 03.02.2020г. до окончателното изплащане,
тъй като това изрично следва от разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК.
От ищеца се претендира неустойка в общ размер 84.96 лева /по 42.48 лева за всеки от двата договора/.
В договорите е предвидено, че при прекратяване на
услугите, предоставени от ищеца по вина или инициатива на потребителя,
последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти за всеки един мобилен номер до края на
срока на договора.
Съдът
следи служебно за противоречие с добрите нрави на неустоечната
клауза. В този смисъл решение №
229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР №
1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др., както и следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП - решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д. №
3686/2014 г. на I т. о., решение № 142
от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на II т. о. на
ВКС и др.
Съдът намира, че предвидените клаузи за неустойка при прекратяване
на договора по вина или инициатива на потребителя противоречи на добрите нрави.
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите
нрави на неустойка, се съдържат в ТР
№ 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно -
такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност
се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и
обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството
и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото
задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата
уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението
между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.
В този смисъл решение № 107/25.06.2010
г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.При
тази преценка следва да се
изходи преди всичко от характерните
особености на договора за услуга
и вида на насрещните престации. Мобилният оператор
се задължава да предостави на
потребителя ползването на мобилни услуги
срещу абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но
само срещу предоставената му услуга. От друга
страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга,
в размер на всички неплатени по договора абонаментни
вноски до края на срока
му, мобилният оператор по прекратения
договор ще получи имуществена облага от насрещната
страна в размер, какъвто би получил,
ако договорът не беше прекратен,
но без да
се предоставя ползването на услугата
по договора, като в случая дори в пъти повече, доколкото
неустойката се определя въз основа на стандартната месечна такса, а не въз
основа на индивидуално договорената между страните преференциална месечна
такса. Следователно уговорената по този начин
неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе
очертаните функции на неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор и нарушава принципа за справедливост. Уговорката за
неустойка в полза на мобилен оператор
при предсрочно прекратяване на договор за услуга
поради неплащане на сума по
договора от потребителя, определена в размер на всички
абонаментните вноски за периода от
прекратяване на договора до изтичане
на уговорения в него срок, е нищожна,
поради противоречие с добрите нрави на
осн. чл.
26, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД. В този смисъл константната
практика на ВКС: Решение №110/21.07.2016 по дело №1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 193/09.05.2016г. по т.д.
№ 2659/2014г. на ВКС, I т.о. и Решение № 219/09.05.2016г.
по т.д.
№ 203/2015г. на ВКС , I т.о.
Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите
нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в
конкретния случай не е налице валидно неустоечно
съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази
си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази
клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по договорите.
Обстоятелството, че в случая кредиторът претендира
заплащане на неустойката частично, а именно в размер на сбора от три месечни
абонаментни такси, не санира недействителността на клаузата, която представлява
правопораждащият юридически факт – нормата,
установяваща неустоечното задължение. След като
последната е изцяло недействителна, не може по нея да се претендира дори
частично изпълнение, което според кредитора е в съответствие с нормите на
добросъвестността /Решение по въззивно търговско дело №458 по описа за 2019 г. на ВОС;
Определение по въззивно търговско дело № 331 по описа за 2020г. на ВОС/.
Ето защо претенциите за неустойка за предсрочно прекратяване на
договорите по вина или инициатива на потребителя в общ размер на 84.96 лева следва да се отхвърли изцяло, поради
противоречието на клаузите от процесните договори на добрите нрави.
По отношение на претенциите от 96.46 лева и 99.82 лева,
представляващи разликата между стандартната цена без отстъпка на устройството и
преференциалната цена при сключване на договора, съдът счете, че същите противоречат
на закона и добрите нрави и се основават на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител. Съобразно чл.143, ал.1 ЗЗП, неравноправна клауза в
договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Видно е, че претенцията
е така формулирана, че при предсрочно прекратяване на договора за абонамент на
мобилни услуги, потребителят възстановява в полза на мобилния оператор пълния
размер на отстъпката, направена за устройството. В процесния случай размерът на
претенциите от 96.48 лв. и съответно 99.82 лв. при цена при продажбата от 19.99
лв., е над 200% на вече заплатената и договорена цена. Този размер и
допълнителен компонент на неустойката, уговорена в чл.11 от договорите
противоречи на добросъвестността и води до значително неравновесие между
правата на търговеца и потребителя по смисъла на чл.143 ЗЗП. Поради това, в
тази част исковата молба подлежи на отхвърляне /Определение по в.ч.т.д. дело № 787 по описа
за 2020 г. на ВОС/.
По разноските:
Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но
според мотивната част на точка 12 от ТР № 4/ 2013 г.
на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с
изричен осъдителен диспозитив, който да се отрази в настоящото решение.
Доколкото обаче претенцията е само частично уважена, то и разноските в
заповедното производство, направени от заявителя за държавна такса и за адвокатско
възнаграждение, също следва да се присъдят по съразмерност, като на страната се
присъди по- малко от претендираната сума. Изчислени съобразно уважените
вземания за главница, разноските в полза на ищеца - заявител възлизат на сумата
от 75.46 лева, като разликата до пълния им присъден в заповедното производство
размер от 385 лева, остава за сметка на страната, която неоснователно е
претендирала установяване на суми в по-висок от реалния им размер.
Предвид изхода на делото -
частичното уважаване на исковите претенции, на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 3 ГПК всяка от страните принципно има право да получи разноски по съразмерност.
Тъй като само ищецът претендира разноски, на него следва да се присъдят
такива. Представен е и списък по чл. 80 ГПК и са налице доказателства за действителното заплащане от ищеца на следните
разходи в процеса: държавна такса в размер на 325 лева; депозит за особен
представител – 300 лева; възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат
- 360 лв. с ДДС. Така по съразмерност на
ищеца се дължат общо 193.05 лева.
Мотивиран от така изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че в полза
на ищеца „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***,
****съществуват
вземания срещу ответника А.Р.М., ЕГН ********** с настоящ адрес ***, в следните размери:
по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ****- 20.82 лева, представляващи неплатени абонаментни такси и ползвани
услуги за отчетен
период 15.06-14.08.2018г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 20.82 лева до
предявения размер от 30.97 лева,
като неоснователен;
по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ****
- 27.21 лева,
представляващи неплатени абонаментни такси и ползвани услуги за отчетен период 15.07-
14.08.2018г.;
по договор за лизинг от 29.07.2018г.
- 23 лева, представляващи лизингови вноски за отчетен период
15.07-14.10.2018г.,
ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 03.02.2020г.
до окончателното погасяване на задължението, на основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415,
ал.1 ГПК във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 342, ал.1 ТЗ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***,
****срещу А.Р.М., ЕГН
********** с настоящ адрес ***, съединени в условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 във вр.
чл.415, ал.1 ГПК във вр. чл.92, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец съществуват вземания
против ответника в следните размери:
по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ****- 42.48
лева, представляващи неустойка за
неизпълнение в размер на три месечни абонаментни такси и 96.46 лева, представляващи разлика между цената на предоставено
устройство Huawei Telenor 4G MiFi
без абонамент и заплатената при предоставянето му преференциална сума, за които вземания е издадена фактура
№ **********/15.10.2018г.;
по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ****
- 42.48 лева, представляващи неустойка за неизпълнение в размер на три
месечни абонаментни такси и 99.82
лева, представляващи разлика между
цената на предоставено устройство Huawei Telenor 4G MiFi без абонамент и преференциалната обща лизингова цена
по договора за лизинг, за които вземания е издадена фактура № **********/15.10.2018г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението
в съда - 03.02.2020г. до окончателното погасяване на задълженията, като
неоснователни.
ОСЪЖДА А.Р.М., ЕГН ********** с настоящ адрес *** да заплати на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***,
****сумата от 75.46 лева, представляваща направени в
производството по ч.гр.д. № 1365/2020г. по описа
на ВРС съразмерно уважената
част на иска съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА А.Р.М., ЕГН
********** с настоящ адрес *** да заплати на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление ***, Бизнес парк София, сграда 6, сумата от 193.05 лева, представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: