№ 591
гр. София, 01.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен Дацов
Членове:Димитър Фикиин
Светла Букова
като разгледа докладваното от Светла Букова Въззивно частно наказателно
дело № 20221000600656 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2 от НПК, вр. чл.341, ал.2, вр. чл.345 от
НПК.
Образувано е по жалба от защитника на Д. К. срещу определение на СГС по нчд
№ 2004/22 г. от 20.06.2022 г., с което е оставена без уважение молбата на
жалбоподателя за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от
наложеното му наказание лишаване от свобода. Направени са възражения срещу
възприетото от съда отрицателно становище на затворническата администрация,
относно извода за по-висока степен на обществена опасност на молителя, направен въз
основа на постановеното ефективно наказание, както и относно липсата доказателства
за полагане на грижи за децата му. За раждането на последните са приложени седем
броя удостоверение за раждане, както и документ за преглед на съпругата на молителя,
сочещ констатирани проблеми – тревожност и панически атаки. Направено е и
доказателствено искане за приобщаване на прокурорска преписка на ВКС, касаеща
произнасяне по направена молба за трансфер на К..
САС, като се запозна с материалите по делото, относими към настоящото
производство и доводите в жалбата, прие за установено следното:
Депозираната жалба срещу определението на СГС е допустима като изхождаща от
легитимирана страна, но по същество същата е неоснователна.
Спрямо лишения от свобода Д. К. по нохд № 577/16 г. на РС- Несебър е наложено
наказание лишаване от свобода в размер на една година и три месеца за престъпление
по чл.343б, ал.1 НК. Началото на наказанието е прието от 16.07.2021 г. след предаване
на лицето от Ирландия въз основа на Европейска заповед за арест с приспаднато
1
предварително задържане, като към 20.06.22 г. е изтърпял една година и пет дни, а
остатъкът е в размер на четири месеца и двадесет и един дни. Според приложените по
делото доклад и становище за лишения от свобода, същият е постъпил в група за чужди
граждани в затвора – гр. София, където спазвал установените правила и не се
конфронтирал с никого, стремейки се да остане в периферията на възникнали
конфликтни ситуации. Поради езикова бариера не поддържал контакт с голяма част от
лишените от свобода, но проявявал самоинициатива и съдействал за организиране на
спортни мероприятия. Работил е като чистач до момента на налагане на наказание,
като е освободен със заповед от 06.01.22 г. Въпреки желанието му да продължи да
работи, не му била осигурена ангажираност поради все още действащото наказание –
това по заповед от 01.02.22 г. Не е отразено поощряването му с награда, но от
материалите по делото се установява, че такава е получил на 11.05.22 г., с която е
отменено предходно наказание от 31.12.21 г. Към корекционната дейност е отразено
положително отношение, а първоначалната оценка на риска от рецидив е в ниски
стойности – 31 точки, останали непроменени поради липсата на извършена преоценка.
При него са били отчетени дефицити в зоните, свързани с образованието и обучението,
към които липсва положителна нагласа, както и в уменията за мислене, конкретно
свързани с омаловажаване последиците от собствените действията. Изрично в
изготвения доклад е отразено, че корекционният процес с лишения от свобода
продължава съобразно прогресивната система чрез поощряване с предвидени награди
за добро поведение и замяна на режима с по-лек. Даденото по молбата на осъдения
становище от администрацията при затвора е отрицателно, като е посочено, че не са
изпълнени целите на наложеното наказание в цялост и следва да продължи работа по
фиксираните проблемни зони с оглед непроменения риск от вреди за обществото и за
постигане на устойчива мотивация за промяна в нагласите и поведението.
За да остави без уважение молбата за предсрочно освобождаване съдът е счел че
не е налице постигнат поправителен ефект спрямо осъдения, за който извод се е
позовал на даденото становище от затворническата администрация и на факта на
предходно осъждане на молителя като сочещ по-висока степен на обществена
опасност.
Настоящият съдебен състав сподели крайния извод на първата инстанция и част
от изложените мотиви за обосноваването му, като прие, че законосъобразно е отчетена
липсата на предпоставката по чл.439а НПК за наличието на достатъчно данни за
завършен процес на поправяне на осъдения. Видно от изготвените по делото
становище и доклад спрямо К. са отчетени проблемни зони, за преодоляването на
които е провеждана възпитателна работа съобразно индивидуалния план на присъдата
му. При сравнително непродължителния времеви период на това въздействие спрямо
него, може да се приеме, че макар да е декларирал нагласи за безпроблемно
изтърпяване на присъдата и да е изразил готовност да работи и участва в организиране
2
на спортни дейности в затвора, е отчетено и нарушаване на дисциплината, в която
връзка е бил двукратно наказван. Награждаването му действително е съвсем актуално,
но то е довело до заличаване само на едно от наложените наказания, а и въз основа на
него не може да се отрече обосноваността на извода за липсваща към настоящия
момент устойчива нагласа за правомерно поведение. Съдът не би могъл да игнорира
даденото в този смисъл становище от съответните служители при затвора, след като
същото е обосновано и се подкрепя от писмените доказателства /две заповеди за
налагане на наказания и една за награждаване/ по приложеното затворническо досие.
Непроменен е останал и първоначално отчетеният риск от рецидив, за чиято преоценка
е необходимо да не се нарушават правилата в затвора и да е настъпила положителна
промяна в отбелязаните дефицитни зони. Отговорността на лишения от свобода е
ангажирана за извършено общоопасно престъпление след като вече е бил осъждан за
други две такива /по чл.354а, ал.3 НК и чл.339, ал.1 НК/, което обстоятелство в
съвкупност с даденото отрицателно становище от затворническата администрация и
според настоящия съдебен състав изисква по- продължителен времеви период на
въздействие, за да се счете за трайно постигната промяна и мотивация за правомерно
бъдещо поведение. Несъмнено предсрочното освобождаване следва да се цели при
работата с лишените от свобода, но с основание от затворническата администрация се
подчертава, че постигането му не е гарантирано с формалното изтичане на определено
време на изолиране от обществото и обичайното спазване на режимните изисквания.
Сочената в конкретния случай необходимост от прилагане докрай на стъпките от
прогресивната система произтича от все още наличните проблемни зони при лицето,
като се отчете, че именно това е възможният способ за органите по изпълнение на
наказанието да се постигне търсеното положително въздействие.
На следващо място с основание СГС е отхвърлил довода за необходимостта от
контакт и полагане на грижи за децата на лишения от свобода, като настоящият
съдебен състав счита, че без да се поставят под съмнение ограниченията и несгодите,
които търпят в тази насока той и семейството му, това обстоятелство въобще не е
значимо за преценката относно постигането на поправителен ефект на наказанието.
Същият извод е относим и за следващото оплакване в жалбата, касаещо затрудненията
по искания трансфер, поради което и проследяване развоя на така направеното искане
от осъдения /съобразно направеното доказателствено искане в жалбата/ бе счетено за
неоснователно.
Предвид изложените съображения правилно първоинстанционният съд е счел, че
не е налице обсъжданата предпоставка за освобождаване от изтърпяване на оставащото
наказание и постановеното в този смисъл определение следва да се потвърди.
Водим от горното, САС
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА определение на СГС, 31 с-в по нчд № 2004/22 г. от 20.06.2022
г., с което е оставено без уважение искането на Д. К. за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание лишаване от
свобода.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4