№ 108
гр. София, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Кирил Д. Павлов
при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова
като разгледа докладваното от Георги Ст. Мулешков Въззивно гражданско
дело № 20221800500331 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 56 / 14.02.2022 г. по гр. д. № 1017 / 2019 г. Самоковският
районен съд е отхвърлил предявените от „А.Л.К.“ ООД срещу „П.И.Б.“ АД
частични искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за
осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 15 000 лв. без ДДС,
предявена като частичен иск от вземане в размер на 6 882 000 лв. без ДДС,
представляващо дължимата цена по договор за покупко-продажба на
недвижими имоти, сключен с Нотариален акт № 81 от 24.02.2016 г. на
Борислав Механджийски – нотариус с рег. № 411 в регистъра на
Нотариалната камара, както и сумата от 5 000 лв., предявена като частичен
иск от вземане в размер на 2 498 760,55 лв., представляващо мораторна лихва
върху главницата за периода от 12.03.2016 г. до 09.10.2019 г.
Районният съд е възложил в тежест на ищеца направените от ответника
разноски в общ размер на 1841 лв.
Решението е обжалвано от ищеца „А.Л.К.“ ООД със съображения за
1
неправилност (необоснованост). Тъй като към датата на подаване на
въззивната жалба дружеството е било обявено в несъстоятелност, действията
на пълномощника, разполагащ с представителна власт от завеждане на
исковата молба до приключване на делото пред всички инстанции, са били
потвърдени от синдика.
Въззиваемата страна – ответник пред районния съд, е подала отговор по
реда на чл.263 ал.1 ГПК, с който оспорва жалбата.
Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е
допустима. С нея се обжалва валидно и допустимо решение на
първоинстанционен съд.
Решението на районния съд е и правилно. То е постановено в
съответствие с ангажираните от страните доказателства.
Не е спорно, че от 2007 г. насетне страните са се намирали в сложни
договорни отношения по отпускането, усвояването и погасяването на
множество кредити. Не е спорно, че за да осигури паричен поток за
погасяване на част от задълженията си, ищецът е продал на ответника
поземлен имот, ведно с 63 самостоятелни обекта от построената в имота
сграда, за общата сума 6 882 000 лв. без ДДС (Нотариален акт № 81 от
24.02.2016 г. на нотариус Механджийски). Не е спорно, че ответникът е
превел на два транша продажната цена, ведно с ДДС от 1 376 400 лв., по
открита при него банкова сметка на ищеца. Не е спорно, че веднага след
извършването на паричните преводи банката е изтеглила обратно от сметката
на ищеца данъчната основа от 6 882 000 лв., като данъкът върху добавена
стойност не е бил засегнат и е останал по сметката на кредитополучателя.
Спорът е дали банката е имала право сама да извърши обратното
изтегляне на средствата от сметката на кредитополучателя, след като по
силата на споразумение от 05.02.2016 г. кредитополучателят се е задължил да
преведе на банката сумата от 6 882 000 лв. С други думи, спорът е дали
липсата на изрична воля от страна на ищеца да нареди превод за погасяване
на свои задължения съгласно споразумението, опорочава действията на
банката сама да изтегли обратно сумата от 6 882 000 лв. и дали тези действия
могат да бъдат приравнени на неизпълнение на задължението на купувача да
плати на продавача продажната цена по нотариалния акт от 24.02.2016 г.
2
Споразумението от 05.02.2016 г. е било сключено между ответника
(банката) като кредитодател, ищеца като кредитополучател и още две
физически и три юридически лица, някои от които са поели задължението за
встъпят частично в дълга на ищеца. Със споразумението ищецът е признал
размера на непогасените свои задължения по пет договора за банков кредит:
- 7 093 405,87 лв. по Договор № 2978 от 30.05.2007 г.;
- 4 692 835,15 лв. по Договор № 207 от 20.12.2010 г.;
- 1 992 689,74 лв. по Договор № 350 от 28.11.2012 г.;
- 1 245 713,13 лв. по Договор № 119 от 12.02.2010 г.;
- 2 439 587,98 лв. по Договор № 24 от 18.08.2008 г.
С т. 1 от споразумението ищецът е поел задължението за преведе по
сметка на банката сумата 6 882 000 лв. за частичното погасяване на
задълженията по договорите от 30.05.2007 г., от 20.12.2010 г., от 28.11.2012 г.
и от 12.02.2010 г. В споразумението е посочено каква част от дълга по всеки
един от договорите ще бъде погасена с общата сума 6 882 000 лв.
Освен това с т. 5 от споразумението ищецът се е задължил да преведе
по сметка на банката 997 735 лв. за частичното погасяване на дълга по
Договор № 24 от 18.08.2008 г.
Страните по споразумението са постигнали съгласие каква част от
дълговете на ищеца ще бъде погасена от останалите физически и юридически
лица. В т. 9 е бил посочен размерът на оставащите непогасени главници след
извършване на договорените плащания:
- по Договор № 2978 от 30.05.2007 г. – 2 385 000 лв.;
- по Договор № 207 от 20.12.2010 г. – 260 000 лв.;
- по Договор № 119 от 12.02.2010 г. – 78 233 лв.
Страните са приели (т.9.1, in fine), че с извършване на плащанията
задълженията по Договор № 24 от 18.08.2008 г. и Договор № 350 от
28.11.2012 г. ще бъдат изцяло погасени.
И тук следва въпросът дали за изпълнение на задълженията по
споразумението ищецът е следвало да формира изрична воля за плащане, като
нареди съответните преводи.
Отговорът е положителен за част от сумата 6 882 000 лв., тъй като
3
кредитополучателят е дал предварителното си изрично съгласие банката да
събира дължимите суми от всички негови сметки само по Договор № 2978 от
30.05.2007 г. Това предварително съгласие е било дадено:
- с т. 17 от посочения Договор за банков кредит № 2978 от 30.05.2007 г.
- и с т. 8 от Договор от 28.11.2012 г. за встъпване в дълг към Договор №
2978 / 30.05.2007 г. за банков кредит.
Такова съгласие не се установява за останалите договори, тъй като те не
са били представени по делото.
Въпреки изложеното, действията на банката по обратното изтегляне на
сумата 6 882 000 лв. след извършването на двата превода по сметка на ищеца
не могат да бъдат ценени като неизпълнение на задължението на купувача по
нотариалния акт от 24.02.2016 г. да плати на продавача договорената
продажна цена от 6 882 000 лв. без ДДС. Установява се, че по силата на т. 1 от
споразумението от 05.02.2016 г. банката е имала свои ликвидни и изискуеми
вземания в посочения размер. С обратното изтегляне на продажната цена
(данъчната основа) тя е извършила своеобразно прихващане на задълженията
си към кредитополучателя като продавач по нотариалния акт. В случая дори
не е било необходимо данъчната основа от 6 882 000 лв. да бъде превеждана
по сметка на продавача. Достатъчно е било само изявление на купувача,
отправено до продавача, за извършване на прихващането (чл. 104, ал. 1 ЗЗД).
Видно е също така от допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, приета
от районния съд, че сумата от 6 882 000 лв. е била осчетоводена от банката
именно за погасяване на задълженията по четирите договора, посочени в т. 1
от споразумението от 05.02.2016 г., а не за погасяване на някакви други
задължения на ищеца към ответника.
Изводът е, че не се установява ответникът да има непогасени
задължения към ищеца по договора за покупко-продажба на недвижими
имоти, сключен с Нотариален акт № 81 от 24.02.2016 г. на нотариус Борислав
Механджийски. Липсата на главен дълг изключва задължението за
обезщетение за забава (мораторна лихва).
Ето защо обжалваното решение на районния съд следва да бъде
потвърдено изцяло, включително и в частта за разноските.
При този изход на делото жалбоподателят дължи на насрещната страна
4
направените разноски във въззивното производство в размер на 1872 лв. с
ДДС за адвокатско възнаграждение. За реалното извършване на разноските са
ангажирани доказателства.
По изложените съображения Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 56 / 14.02.2022 г. по гр. д. № 1017
/ 2019 г. на Самоковския районен съд.
ОСЪЖДА „А.Л.К.“ ООД (в несъстоятелност) с ЕИК ********* да
заплати на „П.И.Б.“ АД с ЕИК ********* направените във въззивното
производство разноски от 1872 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5