Р Е Ш
Е Н И Е N 335
гр. С., 26.11.2020 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
С.СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ
СТЕФКА МИХАЙЛОВА
при участието на прокурора ………и при секретаря Радост Гърдева, като разгледа
докладваното от М. Сандулов гр. д. N 664 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 845/02.10.2020г. по гр. дело
№ 20202230102626 по описа за 2020г. на Районен съд С., с което е признато за
установено, че И.Х.И. ЕГН ********** е осъществил на 20.08.2020г. около 13,00
ч. в гр. С. ул. „Г.М.“ № 17, вх. В ет.1 ап.2 акт на домашно насилие спрямо Ю.Г.К.
ЕГН **********, изразил се в упражняване на физическо насилие върху нея, като
по време на насрочено принудително въвеждане на молителката в имота, я блъснал
с ръце, както и психическо насилие, като е отправил закана, че дори да я
въведат във владение никога няма да я остави да живее в апартамента и ще се
разправя с нея. С решението си съдът е наложил на И.Х.И. мерки за защита, а
именно да се въздържа от домашно насилие, забранил му е да приближава на
разстояние по-малко от 500 метра от Ю.Г.К., както и от жилището й в гр. С. ул.
„Г.М.“ № 17, вх. В ет.1 ап.2 за срок от 12 месеца. На основание на чл. 5 ал.4
от ЗЗДН на И.Х.И. е наложил глоба в размер на 200 лева и е осъден да заплати
разноски.
Против това решение подадена въззивна жалба от ответника. В противоречие с доказателствата по делото
съдът е прел, че заявените от молителката в декларацията й по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН твърдения относно осъществен спрямо нея акт на физическо насилие в пълна
степен се подкрепят и от показанията на разпитаните по делото свидетели.
Оплаква се, че е бил лишен от възможността да проведе пълно доказване на
твърденията си, като му били отказани редица относими и съществени за крайния
изход на делото доказателства. Не е изискано изпълнителното дело, по което беше
съставен протокол за опита за въвод на 20.08.2020 г. При разпита на свид. М. Г.
— старши полицай, не било изяснено защо, ако е имало физическо насилие, нито
бил задържан, нито е съставен предупредителен протокол по ЗМВР. Не било
изяснено давал ли е този полицай докладна за случая до началника си. Направени
са доказателствени искания да се изиска справка-от ОДМВР-С. дали за случая са
давани докладни записки от присъствалите на място полицейски служители и ако са
давани - да предоставят по делото преписи от същите. Да се изиска справка от
ОДМВР-С. дали за случая са съставяни и връчвани предупредителни протоколи по
ЗМВР и ако да - да представят преписи от същите. Чрез ОДМВР-С. да бъдат
призовани по месторабота и разпитани като свидетели всички присъствали на
случая полицейски служители - за установяване на обстоятелството осъществен ли
е бил на 20.08.2020 г. акт на физическо насилие.
Постъпил
е отговор на жалбата, в който се твърди, че тя е неоснователна.
Доказателствените искания са преклудирани. Показанията на свидетелите са
непротиворечиви и установяват фактическата обстановка. Иска се да бъде оставена
без уважение жалбата.
В с.з. въззивникът, призован по реда на чл.41 от ГПК, не се явява.
Въззиваемата се явява лично и с представител по
пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в
срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно,
и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност
и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение
е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, така както е
изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА
своята към нея.
Изградените въз основа на нея правни изводи,
кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд
ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации
първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили
правилното уважаване на молбата.
Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са
били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
При напълно изяснена и правилно възприета от районния съд фактическа
обстановка, правилно същият е приел, че от събраните по делото доказателства - писмени и
гласни може да бъде направен извод за основателност на искането за издаване на
заповед за защита. Според разпоредбата на чл. 13, ал. 1 ЗЗДН в производството
по издаване заповед за защита са допустими всички доказателствени средства по
ГПК, а в ал. 3 е посочено, че когато няма други доказателства, заповедта се
издава само на основание декларацията по чл. 9, ал. 3 от закона. Логиката на законодателя е била, че към издаване на
заповед за защита въз основа на декларация се пристъпва само в случаите, в
които няма други доказателства. В противен случай, декларацията се преценява в
съвкупност с останалите събрани по делото доказателства.
Основните възражения съдържащи се във въззивната жалба са
свързани с твърденията за необоснованост на първоинстанционното решение, което
не почивало на събраните по делото доказателства. Това обаче не може да бъде
споделено. От показанията на свидетелите М. и Г., очевидци, е безспорно, че
въззивникът е осъществил по отношение на Ю.Г.К. ЕГН **********, изразил се в упражняване на физическо насилие върху
нея, като по време на насрочено принудително въвеждане на молителката в имота,
я блъснал с ръце, както и психическо насилие, като е отправил закана, че дори
да я въведат във владение никога няма да я остави да живее в апартамента и ще
се разправя с нея.
Щом правните
изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват
отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно
и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е
формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към
съответстващата им правна норма, като по този
начин е достигнал до законосъобразни правни изводи. Решението обаче
следва да бъде отменено в частта, с която съдът е забранил на жалбоподателя да
приближава на разстояние по-малко от петстотин метра Ю.Г.К., над ограничението
от петдесет метра.
Въззиваемата страна
е претендирала разноски и такива
следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 400 лева представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
Ръководен от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 845/02.10.2020г. по гр. дело №
20202230102626 по описа за 2020г. на Районен съд С. В ЧАСТТА , с която е
забранено на И.Х.И. да приближава на разстояние по-малко от петстотин метра Ю.Г.К.
над ограничението от 50 /петдесет/ метра.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 845/02.10.2020г. по
гр. дело № 20202230102626 по описа за 2020г. на Районен съд С. в останалата
част.
ОСЪЖДА И.Х.И. ЕГН ********** да заплати на Ю.Г.К. ЕГН ********** сумата от 400 /четиристотин/ лева представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение за тази инстанция.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: