Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр.Оряхово 11.06.2021г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Оряховският
районен съд, в публично съдебно
заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: И.КЪНЕВА-САНКОВА
при
секретаря Вержиния Иванова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 39
по описа за 2021 г.,за да се произнесе, взе предвид следното:
От Д.В.Д.,
с ЕГН ********** *** против Прокуратурата на Република България, е предявен иск с правно основание чл.2 ал.1
т.3 от ЗОДОВ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 000 лв. /две хиляди лева/, представляваща неимуществени вреди и сумата
от 1 000 лв. /хиляда лева/
имуществени вреди, причинени в резултат от незаконно обвинение за извършено
престъпление по чл.345 ал.2, вр.ал.1 ал.2 от НК, повдигнато по ДП № 692/2018 г.
по описа на РП Оряхово / ДП № 361/2018
г. по описа на РУ Оряхово/, което досъдебно производство е било прекратено
поради това, че извършеното деяние не е престъпление, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от влизане в сила на постановлението за прекратяване
на ДП-18.06.2019 г.
Претендират се и направените съдебно-деловодни
разноски в настоящето производство.
В исковата молба се твърди, че в РП Оряхово е
образувано и водено срещу ищеца ДП № 692/2018 г. за извършено престъпление по
чл. 345 ал.2 от НК. В последствие е прекратено и друго ДП № 693/2018 г. по чл.
343в ал.3 от НК, присъединено към ДП 692/18 г. на РП Оряхово, като са обединени
под № 692/2018 г. по описа на РП Оряхово. Същите са прекратени, поради липса на
престъпление от общ характер, като постановлението за прекратяване на
наказателното производство е от 18.06.2019 г.
Ищецът сочи, че в резултат на повдигнатите му
обвинения и други репресивни мерки произтичащи от това, здравето му
чувствително се влошило, което наложило не еднократно посещаване на здравни
завадения и лекарски консултации. Емоционалното му състояние също значително се
променило в негативен план-станал раздразнителен и неконтактен. Сочи, че е със
сърдечни операции и с решение на ТЕЛК за 75% инвалидност.
Сочи също, че търсенето на наказателна
отговорност от страна на разследващите органи и Прокуратурата, многократното му
призоваване както в РУ Оряхово така и в РУ Враца, се отразили негативно на
здравето и психиката му, а и на финансовото му състояние, тъй като единственият
му доход е пенсията му.
В подкрепа на иска е представено и прието
Постановление за прекратяване на наказателно производство от 18.06.2019 г. вх.
№ 692/2018 г. на РП Оряхово, Експертно решение № 0872/20.03.2017 г. на УМБАЛ
„д-р Г. Странски“ ЕАД гр. Плевен.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, от ответника
РП Враца, ТО Оряхово е постъпил писмен такъв. В отговора се сочи, че размерът на
предявените искове е многократно завишен и несъобразен с нормата на чл. 52 от ЗЗД – принцип на справедливост, както и несъобразен с вредите, причинени
вследствие на воденото ДП.
По отношение на имуществените вреди: ответника
сочи, че ИМ е нередовна и не става ясно каква е цената на иска по отношение
размера на имуществените вреди, поради
противоречие в словесното и цифрово изписване на техния размер, както и
каква сума реално се претендира. Сочи се, че по ДП № 692/2018 г. ищецът не е
привличан в качеството на обвиняем за извършени от него престъпления по чл.
343в ал.3 и чл.345 ал.2 от НК, не е разпитван в това му процесуално качество и
с него не са извършвани действия по разследването, като не са налице обвинения
по смисъла на чл. 2 ал.2 т.3 ЗОДОВ. Не са представени и доказателства за
предизвикани неудобства, които са в причинно следствена връзка с действията на
прокуратурата. Приложеното експертно решение от МБАВ „Д-р Г. Странски“ ЕАД гр.
Плевен от 20.03.2017 г. е една година и осем месеца преди образуване на
наказателното производство, в което е отразено, че Д. е инвалидизиран на
18.12.2012 г. и наличието на здравословни проблеми не е причина за неносене на
наказателна отговорност или причина да не бъде търсена такава. Не са ангажирани
и доказателства за нееднократно посещаване на здравни заведения и лекарски
консултации, нито какъв е бил резултатът от тях както и за това, как
призоваването му се е отразило на здравето и психиката.
На следващо място в отговора се сочи, че по
време на наказателния процес, действията и материалите на Прокуратурата не се
оповестяват публично, действията по привличане на конкретно лице като обвиняем
не се огласяват и не следва да бъдат публично достояние, а съгласно чл.198 ал.1 НПК, материалите по разследването не могат да се разгласяват без разрешение на
прокурора.
По отношение на неимуществените вреди се сочи,
че същият е прекомерен, многократно завишен и несъобразен с вредите, причинени
вследствие на воденото ДП, както и с фактическото и правно положение по делото.
Не са доказани твърденията на ищеца, че е търпял вреди, в резултат на
многократните явявания пред различни органи на наказателното производство.
Видно от материалите по делото, Д.Д. не се е явявал пред разследващи органи и
Прокуратурата, не е призоваван както в РУ Оряхово, така и в РУ Враца и с негово
участие и присъствие не са извършвани никакви действия по разследването. По ДП
№ 692/2018 г. Д. не е привличан в качеството на обвиняем, не е разпитван в това
му качество, по отношение на него не е взета мярка за неотклонение или друга
мярка за процесуална принуда, няма провеждани действия с негово участие, като
проведеното разследване е в разумен срок.
В отговора се възразява и по отношение на
адвокатското възнаграждение, като прекомерно.
В съдебно заседание, ищецът, поддържа изцяло исковата молба така, както е
предявена, като счита, че както материалния, така и нематериалния иска са
допустими.
Ответникът ПРБ се представлява от
прокурор Палански, който оспорва иска по основание и размер и моли същият да
бъде отхвърлен изцяло. Поддържа писмения отговор.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Допуснат и разпитан свидетеля Г.
Христов Георгиев, при режим на довеждане от ищеца.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
От
приложеното по делото ДП № 692/2018г.по описа на РП-Оряхово, се установява, че
на 05.11.2018 г., на основание чл. 356, ал. 2 от НПК, РП Враца, ТО Оряхово,
Разпореждане на прокурор Г.Кюрккчийска е разпоредено провеждане на БП №
692/2018 г. по описа на РП Враца, ТО Оряхово/№ 361/2018 г. по описа на РУ
Оряхово/ срещу ищецът Д.В.Д., за
извършено престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, а именно за това,
че на 29.08.2018 г. около 10:30 часа, в с. Селановци, обл. Враца, по ул.
„Скакуц“, пред дом № 78, е управлявал лек автомобил „Хюндай Аксент“ с рама № KMHVA31LPWU326443, негова собственост, което не е
регистрирано по надлежния ред – по реда на Наредба I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в
движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /Д.В.Бр.30 от
15.04.2016 година/.
БП е образувано въз основа на събраните данни по ЗМ № 361/2018г.
по описа на РУ – Оряхово и съставен на ищеца Д. АУАН № 348 от 29.08.2018 г. за
извършено нарушение по чл.140, ал. , от ЗДвП, а именно за това, че на
29.08.2018, около 10:30 часа, в с. Селановци, по ул. „Скакуц“ пред дом № 78, с
посока изхода към гр. Кнежа, управлява лек автомобил „Хюндай Акцент“, с рег. № ЕН 8717 КМ. При
проверката се установи, че автомобилът е без поставени на определените за това
места предна и задна регистрационни
табели. След справка в ОДЧ – прекратена регистрация за 6 месеца.
С Постановление за преобразуване на бързо производство
в досъдебно производство по общия ред от 19.11.2018г., било постановено
разследването по БП № 692/2018г. по описа на РП – Враца, ТО Оряхово, да се извърши
по общия ред, като същото да продължи да се води под същия номер и същото лице,
за извършено престъпление по чл.345, ал.2, вр. с ал. 1 от НК.
С Постановление за образуване на досъдебно
производство от дата 02.11.2018г. на РП – Враца, ТО Оряхово, било образувано ДП
№ 693/2018г. по описа на РП – Враца, ТО Оряхово/ № 362/2018г. по описа на РУ–
Оряхово/ за извършено престъпление по чл.343в, ал.3, вр.ал.1 от НК, а именно,
за това че на 29.08.2018 г. около 10:30 часа в с. Селановци, обл. Враца, по ул.
„Скакуц“, пред дом № 78, е управлявал лек автомобил „Хюндай Аксент“ с рама № KMHVA31LPWU326443, негова собственост, в срока на
изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на
свидетелство за управление на моторно превозно средство.
С Постановление за обединяване на досъдебни
производства на основание чл.217, ал.2 от НПК от 08.04.2019г., материалите по
ДП № 692/2018г. по описа на РП – Враца, ТО Оряхово /ДП № 361/2018г. по описа на
РУ – Оряхово/ и материалите по ДП № 693/2018г. по описа на РП – Враца, ТО
Оряхово /ДП № 362/2018г. по описа на РУ– Оряхово/ били обединени, като
производството е продължило да се води като ДП № 693/2018г. по описа на РП – Враца,
ТО Оряхово/ДП № 362/2018г. по описа на РУ – Оряхово/, за извършени престъпления
по чл.345, ал.2, вр. ал. 1 от НК и чл.343в, ал.3, вр. с ал.1 от НК.
На 18.06.2019г. РП – Оряхово прекратила досъдебното
производство №361/2018г. по описа на РП – Оряхово/ №692/2018г. по описа на РУ
на МВР – Оряхово /, водено срещу ищеца Д. за престъпление по чл.343в, ал.3,
вр.ал.1 от НК и чл.345, ал.2, вр.ал.1 от НК на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК, а именно поради липса на извършено престъпление от общ характер, за което
било съставено Постановление за прекратяване на наказателно производство.
От показанията на доведения в съдебно заседание от
ищецът свидетел Г. Христов Георгиев се установява, че познава Д. от
ученическите си години. Разказва, че същият нееднократно е бил награждаван в
учението и спорта, че завършил с отличие Великотърновския университет и
започнал работа в МВР, като в работата си бил честен, трудолюбив и спечелил
име. Сочи, че постоянно е с ищеца, тъй като обстоятелствата които са, му
налагат да му помага, а именно от 2017 г. му е отнета шофьорската книжка и св.
Георгиев с личния си автомобил нееднократно е возил Д. до Оряхово до полицията,
до съда. Посочва още, че откакто през 2017 г. му е отнета шофьорската книжка, Д.
живее в с. Бреница, да се усамоти, да се оттегли от хората, тъй като това му е
коствало много нерви и здраве. Твърди, че промените в поведението му на
психическото състояние, започнали най вече през 2019г., като му споделял, че не
е очаквал, че колегите му ще започнат такава кампания срещу него, като св.
Георгиев посочва, че ищеца е идвал на панаир в гр. Оряхово и на връщане
неправомерно го били спрели в с. Селановци и след това в гр. Кнежа, станало за
много кратко време и му написали два акта. Сочи, че точно това е и причината да
си отиде в с. Бреница, да се поуспокои, като сочи и че нееднократно е возил
ищеца до болнични заведения.
От приетата по делото справка за съдимост на ищеца се
установява, че същият е осъждан, както следва:
1.С присъда
№ 31/30.09.2019 г., постановена от Районен съд – Червен бряг по НОХД № 413/2018 г., в сила от 02.03.2020 г., за извършено престъпление на
12.10.2018 г. по чл. 343в, ал. 2 от НК на основание чл. 343в, ал. 2 от НК, вр.
чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок
от 3 /ТРИ/ МЕСЕЦА, чието изтърпяване е отложено по реда на чл.66 от НК за срок
от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ.
За
престъпление по чл. 343в, ал. 3 от НК, извършено на същата дата – 12.10.2018
г., на основание чл. 343в, ал. 3 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ месеца и „Глоба“ в
размер на 300,00 лева /триста лева/, като изпълнението на наложеното наказание
„Лишаване от свобода“ на основание чл. 66 от НК е отложено за срок от 3 /ТРИ/
ГОДИНИ.
За
престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, извършено на същата дата – 12.10.2018 г.,
на основание чл. 345, ал. 2 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 /ТРИ/ МЕСЕЦА, чието изпълнение на
основание чл. 66 от НК е отложено за срок от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ.
На
основание чл.23, ал. 1 от НК е ОПРЕДЕЛЕНО едно общо наказание в размер на
най-тежкото от наложените му с горната присъда, а именно „Лишаване от свобода“
за срок от 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА и „Глоба“ в размер на 300,00 лева /триста лева/,
като на основание чл. 66 от НК изпълнението на наложеното наказание „Лишаване
от свобода“ е отложено за срок от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ.
Окръжен съд
гр. Плевен с Решение № 39/02.03.2020 г. по ВНОХД № 828/2019 г. е изменил
присъдата на РС-Червен бряг в частта, с която на подс. Д. е определено общо
наказание в размер на 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА
„Лишаване от свобода“, като е постановил общо наказание в размер на „Лишаване
от свобода“ за срок от 3 /ТРИ/ МЕСЕЦА, чието изпълнение е отложено за срок от 3
/ТРИ/ ГОДИНИ.
От приетата по делото характеристика справка по делото
от Районно управление – Кнежа е видно, че ищецът Д. е криминално проявен, срещу
него до момента са водени 9 броя ЗМ във връзка с чл. 345, ал. 2 от НК, чл.
343в, ал. 2 от НК и чл. 343в, ал. 3 от НК по описа на РУ-Кнежа, РУ-Червен бряг
и РУ-Оряхово. Срещу лицето са извършени 9 броя криминалистически регистрации и
има водени срещу него 2 броя съдебни дела на РС-Кнежа и РС-Червен бряг. Няма
данни за подавани сигнали срещу лицето за нарушаване на обществения ред, и
подавани сигнали по Закона за домашно насилие. Д. през по-голямата част от
годината пребивава на територията на с. Бреница, където живее сам. Лицето от
дълги години е в обтегнати отношения с роднините си. Конфликтен е и не се
ползва с добро име в обществото. Често влиза в спорове и кавги със съседи, като
впоследствие подава сигнали срещу тях до различни институции. Няма данни лицето
да злоупотребява с алкохол, да е настанявано в Клиника по психиатрия и същият
да има психични заболявания. Д. е пенсионер, като в момента се занимава с
животновъдство в с. Бреница.
На основание така установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на
чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ , държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по
давност или деянието е амнистирано.
В чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ са
предвидени хипотези на отговорност на държавата за вреди при обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради неизвършване на деянието от
лицето или извършеното деяние не е престъпление /защото липсва някой от
елементите от обективна и субективна страна на фактическия му състав/. Доколкото
срещу ищеца е било повдигнато обвинение по досъдебно производство, което
впоследствие е било прекратено поради това, че деянието не е извършено от него,
настоящият състав намира, че са налице предпоставките на горната разпоредба за
ангажиране на отговорността на ответника Прокуратурата на РБ.
Тук следва да бъде посочено,
че по делото от страна на ищеца не са ангажирани доказателства за датата на
връчване на постановлението за прекратяване
на ДП. Страните обаче не спорят че постановлението е влязло в законна сила.
В процесния случай
претенцията на ищеца касае претърпени от него неимуществени и имуществени вреди,
подробно описани в исковата молба. Обезщетението за неимуществени вреди се
определя глобално по справедливост /арг. от чл.52 ЗЗД; ТР 3/22.04.2005 по т.
гр. д. № 3/2004, ОСГК на ВКС/.
Трайната практика на ВКС е в
посока, че при наличие на обвинение в извършване на престъпление, наказателното
производство за което е прекратено, тъй като не е извършено от лицето, е
несъмнено и без да са налице други доказателства, че ищецът търпи неимуществени
вреди в рамките на обичайните в подобни случаи негативни преживявания, логично
обусловени от провежданото производство, рефлектиращи върху честта и
достойнството и обичайния му начин на живот / в тази насока решение по гр.д. №
85/2012г. на ВКС ІV ГО , Решение №431/11.04.2016 по дело №2329/2015 на ВКС, ГК,
IV г.о.и др./. Размерът на търсеното от увреденото лице справедливо обезщетение
се обуславя от претърпени от него болки и страдания, от степента на уронения
престиж и добро име в обществото и от настъпилите негативни последици.
Предвид неоснователното
обвиняване в извършване на престъпление, ищецът е търпял неимуществени вреди.
Претендираното право
произтича от наличието на следните обстоятелства: настъпване на неимуществени
вреди / болки и страдания / и на имуществени вреди, които да са причинени от
незаконно обвинение на ищеца в извършване на престъпление, което в последствие
е прекратено с влязло в сила постановление за прекратяване на наказателното
производство срещу него на осн. чл.243 ал.1 т.2 от НПК. Отговорността е
обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното
лице, пряк причинител на вредите.
Съгласно задължителната
практика на ВКС при определяне на размера на дължимото обезщетение по чл. 52 от ЗЗД трябва да се вземат предвид:
- тежестта на повдигнатото
обвинение /дали е от общ характер, дали е за няколко отделни престъпления,
какви наказания се предвиждат за него /;
- вида на наказателното
производство - дали е приключило в досъдебната фаза или е проведено и съдебно
производство;
- продължителността на
наказателното производство (като период от време);
- видът на взетата мярка за
неотклонение, продължителност на задържането, момент на задържането;
- има ли разгласяване чрез
медиите;
- има ли влошаване на
здравословното състояние;
- конкретните преживявания
на ищеца и отражение върху живота му - семейство, професионална и обществена
среда;
- други обстоятелствата
относими към характера на увреждането, за което имат значение и други и
предишни обвинения и осъждания, задържания и ефективно изтърпяване на
наказания;
- прояви на съпричиняване на
вредите от увредения /само ако е заявено такова възражение от ответника в срока
за отговор /.
В случая съдът трябва да се
отчете само вредите, които се явяват пряка и непосредствена последица от
увреждането, т.е. вредите, настъпването на които е в пряка причинна връзка с
непозволеното увреждане.
Трайната задължителна практиката
на ВКС е, че приема, че при търсене на обезщетение за неимуществени вреди по
чл.2 ЗОДОВ съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за
установяване наличието на вреди в рамките на обичайното за подобни случаи.
Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето,
незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се
унизено, а също така е притеснено и несигурно, накърняват се моралните и
нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване.
Когато се твърди причиняване
на болки и страдания, над обичайните за такъв случай, или конкретно увреждане
на здравето, а също и други специфични увреждания, с оглед конкретни
обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено
положение, съдът може да ги обезщети само при успешно проведено пълно и главно
доказване.
Законът за отговорността на
държавата и общините за вреди / §1 от ЗР на ЗОДОВ / свързва обезщетяването за
претърпяна неимуществена вреда с критерия за справедливост, дефинитивно
определен в чл.52 от ЗЗД.Спрямо този критерий в конкретния случай настъпилата
вреда се съизмерява с отрицателните изживявания на ищеца от незаконно
повдигнатото му обвинение, по което наказателно производство е прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето.
Ищецът претендира
обезщетение за неимуществени вреди, които очертава като безпокойство,
дискомфорт, притеснение, станал раздразнителен и неконтактен, влошило се
здравословното му състояние за което често посещавал лекари, за да се успокои
психически се наложило да отиде да живее сам – далеч от семейството си в с.
Бреница.
За доказването им по делото
са събрани единствено гласни доказателства чрез разпита на свидетелят Г.
Георгиев. От показанията им се установи, че ищецът е изпитвал, притеснение,
дискомфорт, затваряне в себе си, както и станал раздразнителен и неконтактен.
Съдът намира, че това
несъмнено е довело и известен душевен дискомфорт у него.
От събраните по делото
писмени доказателства не се установи ищецът да бил задържан или да му е била
вземана постоянна мярка за неотклонение "Задържане под страна" или
"Домашен арест", или каквато и да е било друга мярка за неотклонение,
а още по-малко да му е налагано наказание "лишаване от свобода".Също
така няма данни делото да е разгласявано в медиите, както и воденото
наказателно производство да е довело до влошаване на здравословното ме
състояние.
От друга страна повдигнатото
му обвинение е за умишлено престъпление, за което се предвижда наказание „ Лишаване от свобода„до
една година или с глоба от петстотин до хиляда лева, т.е не се касае за тежко
умишлено престъпление по смисъла на закона.
Също така наказателно преследване е
продължило 6 месеца и 15 дни, считано от датата образуване на бързото досъдебно
производство срещу ищеца Д.В.Д. – 05.11.2018г. с постановление на РП – Оряхово
по чл.356 ал.2 от НПК. На ищеца не са повдигани обвинения по него и не са
провеждани разпити с негово участие. По досъдебното производство са проведени
ПСД – разпити на свидетели и са изискани са справки от други институции, поради
което продължителността му е разумна.
След обединяване на двете ДП, няма данни да
са извършвани процесуални следствени действия с участието на ищеца.
От представената по делото справка за съдимост
на ищеца се установи, че по отношение на същия има една влязла в сила осъдителна
присъда по която на същия е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
три месеца, което на осн. чл.66 от НК е отложено за срок от три години.
Обстоятелството, че присъдата е влязла в сила след прекратяване на процесното
досъдебно производство, е ирелевантно предвид че деянието за което е осъден е
извършено на 12.10.2018г. т.е един месец преди образуване на БП, и с оглед на
дължимата от съда преценка, че уврежданията за ищеца са с много по - нисък
интензитет, отколкото за човек, който не е имал досег с правосъдните органи,
както и че няма данни по делото обвинението да е дало трайно отражение върху
физическото и психическото му състояние.
В задължителната си практика ВКС приема, че
от обстоятелствата, че е осъждан и изтърпявал ефективно наказания
"лишаване от свобода" преди обвинението, следва и изводът за
недоказаност на твърдението, че е преживял унижението да бъде считан за
участник в тежки престъпления в причинна връзка с незаконното обвинение.
В следствие на воденото срещу ищеца
наказателно производство, съдът намира, че той е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в негативни преживявания. За да обоснове този извод, настоящият
съдебен състав съобрази задължителната съдебна практика, установена с решение
№427/16.06.2010 г. по ГД №273/2009г. на Трето ГО на ВКС, съгласно която фактът
на незаконното обвинение е достатъчен да индицира, че подсъдимият е претърпял
вреди, рефлектиращи върху честта и достойнството му и е имал отрицателни
изживявания за периода на наказателно преследване.
В тази връзка, доказа се, че ищецът е изживял
негативни емоции от това, че срещу него е било образувано ДП, а именно - негативно отражение в психическото му състояние
и промяна в емоционалното състояние - станал раздразнителен и неконтактен,
променил начина си на живот – преместил се да живее в.с.Бреница разделен от
семейството си.
С оглед изложеното съдът
приема, че в настоящия случай са налице изискуемите предпоставки за ангажиране
отговорността на държавния орган Прокуратурата: било е образувано наказателно
производство, в досъдебна фаза, което е било прекратено преди съдебната фаза
- с постановление за прекратяване на
наказателното производство от Прокуратурата.
Следователно, налице е причинна връзка между
действията на ответната страна и увреждането на ищеца, която се извежда от
общите правила на чл. 51 ЗЗД и чл. 4 ЗОДОВ.
През процесния период от 6
месеца и 15 дни, Доновски е претърпял
неимуществени вреди - преживян стрес и страх от евентуалното му осъждане. Съгласно посочените норми обезщетение се
дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деликта.
Преките вреди обосновават причинно-следствената връзка между противоправността
на поведението на деликвента и вредите. Непосредствени вреди са тези, които по
време и място следват противоправния резултат.
Самият факт на образуване на наказателното производство срещу едно лице
води до преживяване на стрес и вътрешно безпокойство, поради което са налице основанията
на закона и е доказано, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които следва
да се обезщетят.
От събраните гласни
доказателства съдът приема за безспорно доказан негативният ефект, който
незаконното обвинение, чрез образуване на бързото досъдебно производство срещу
ищеца е имало върху живота му.
По делото не са представени
доказателства при ищеца да са настъпили увреждания, имащи трайна последица за
психичното и физическото му състояние.
Относно твърдението, че
представляваното от него дружество е било принудено да преустанови дейност,
съдът намира същото за недоказано, като в тази връзка не бяха представени
каквито и да било писмени доказателства.
Съобразно правилото на чл.52
от ЗЗД, размерът на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.Справедливостта
като понятие няма абстрактен характер, а следва да бъдат съобразени редица
обстоятелства и факти при определяне размера на обезщетението.
В настоящото производство се
установи по несъмнен начин, че в резултат на повдигнатото му незаконно
обвинение ищецът е изживял притеснение.
От изложеното следва, че
размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди не е доказано в
пълния си размер.
С оглед на всички изложени
обстоятелства съдът счита, че искът за заплащане на обезщетение за претърпените
в следствие незаконосъобразните действия на Прокуратурата неимуществени вреди е
доказан по основание и до размера от 300.00 лева, като разликата
до пълния предявен размер на главния иск до 2 000.00 лева, последният следва да
бъде отхвърлен, защото в производството по делото не се установи, ищецът да е
изпитвал толкова силни притеснения, страх и дискомфорт, които да обосноват
присъждането на справедливо обезщетение в размер от над 2000.00 лева.
С оглед заявеното искане за
присъждане на законна лихва върху обезщетението същото е основателно като
началният период на нейната дължимост е датата на завеждане на исковата молба в
съда – 19.01.2021г. до колкото по делото не бяха ангажирани доказателства за
датата на влизане в сила на Постановлението на Районна прокуратура Оряхово от 18.06.2019г.
Ищецът претендира
имуществени вреди в размер на 1000.00 лева, като към исковата молба са
представени 2 бр. договора за правна защита и съдействие с адв. Калин Кънчев и
адв. Г.с., с които ищецът е упълномощил двамата адвокати да го защитават по ДП
№ 311/2018г. по описа на РУ Оряхово. И в двата договора е отбелязано, че ищецът
е платил на всеки един адвокат възнаграждение в размер на по 500.00 лева /
петстотин лева /. С оглед представените доказателства съдът намира, че
представените договори за правна помощ са неотносими към досъдебно производство
е с № 361/2018г. по описа на РУ Оряхово, тъй като освен че производството по
което са упълномощени да защитават ищеца не съответства на номера на ДП, в процесното
досъдебно производство Д., нито е
призоваван в някакво процесуално качество, нито пък е присъствал при
извършване на процесуално следствените действия личо или чрез процесуални
представители, поради което съдът намира, че искът за имуществени вреди за
сумата от 1000 лева, представляваща настъпили за ищеца в следствие на
незаконното обвинение по ДП № 692/2018г. по описа на РП-Оряхово/ ДП№ 361/2018г.
по описа на РУ – Оряхово/имуществени вреди, следва да бъде отхвърлен изцяло,
като неоснователен и недоказан.
Съгласно разпоредбата на
чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда
ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса.Ищецът е сторил разноски в размер на 10.00 лева –
държавна такса, 800.00 лева - възнаграждение за адвокат.
По възражението за
прекомерност, направено от страна на ответника по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК,
съдът намира следното:
Минималният размер за
адвокатското възнаграждение по чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. в
случая е 370 лв. Тъй като делото не е с
фактическа и правна сложност, проведено е едно съдебно заседание в което ищецът
не е представляван от упълномощения адвокат, поради което съдът намира, че
уговореният хонорар от 800.00 лева следва да бъде редуциран, до фиксирания
минимум съгласно наредбата в размер на 440.00 лева.
С оглед изложеното
ответникът следва да бъде осъден и да заплати на ищеца направените по делото
разноски съобразно степента на уважаване на иска, а именно сумата от 44.00
лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ - с адрес: гр.София, бул. „Витоша“ № 2 да
заплати на Д.В.Д., ЕГН:********** ***
сумата от 300.00 лева / триста лева /, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на воденото срещу
него наказателно производство по ДП № 692/2018 г. по описа на РП Оряхово, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 19.01.2021г. /датата на завеждане
на исковата молба в съда/ до окончателното изплащане на сумите, като отхвърля
иска за заплащане на неимуществени вреди над уважения до предявения размер от 2000.00
лева и отхвърля изцяло предявеният иск за заплащане на имуществени вреди, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ - с адрес: гр.София,
бул.”Витоша„ № 2 на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на Д.В.Д., ЕГН:********** *** сумата от 44.00 лева / четиридесет и четири лева
/ - сторени разноски в настоящето производство, с оглед уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: