Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 19.07.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми
състав
на
четиринадесети май година 2019
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
Секретар:
Вяра Баева
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1071
по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 45 ЗЗД,
във вр. чл. 52 ЗЗД.
Производството е образувано по искова
молба от С.Г.Д., ЕГН **********, чрез адв.Т.
Д. -САК и адв.Д.-пълномощници,
против Д.С.П., ЕГН **********, с
която е предявен иск по чл.45 ЗЗД, вр. чл. 52 ЗЗД ЗЗД, за сумата от 70 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди произтичащи от обидни и клеветнически
твърдения на ответника по отношение на ищеца, съдържащи се в негово обръщение
до медиите от 10.01.2018 г., ведно със законната лихва от завеждане на иска до
окончателното изплащане на дължимите суми.
Твърди се в
исковата молба, че в свое писмено обръщение
от 10.01.2018г., до медиите, по повод представянето на 10.01.2018 г. от
Съюза на издателите в България на „Бяла книга за свободата на медиите в
България", ответникът Д.П. разпространил за ищеца редица обидни и
клеветнически твърдения, както следва:
Видно от
началото на текста на обръщението, „адресати" на обидните и клеветнически
твърдения са: „..олигарсите
И.П., О.Д.и С.Д..". Ищецът твърди, че част от твърденията в обръщението са
отправени към тримата изброени, а друга част - са за всеки конкретно.
На първо място,
в обръщението ответникът заявява, че: „Удовлетворен съм от факта, че
притежаваните от мен „Телеграф" и „Монитор" разказаха на хората за олигарсите И.П., О.Д.и С.Д., но най-вече, че нашият труд
дава своя резултат - тези хора, ограбили
страната ни, вече са под светлината на прожектори и това ги е изнервило до
краен предел." Ищецът поддържа, че с твърдението си, „тези хора, ограбили
страната ни", ответникът му приписва извършване на множество тежки умишлени
престъпления от общ характер, в особено големи размери, представляващи особено
тежък случай, като същевременно го представя по обиден и унизителен за честта и
достойнството му начин.
Сочи в исковата
молба, че в следващия абзац на обръщението до медиите, ответникът П. отправя по
отношение на ищеца клеветнически твърдения, като внушава, че Д. притежава газопреносни
мрежи и „..богатеe от таксите, плащани от хората..", укрива
данъци, води съдебни искове срещу своята Родина и я „клевети в Брюксел или зад
океана.".
Ищецът заявява, че с тези клеветнически твърдения, ответникът му приписва
извършване на данъчни престъпления, реализиране на незаконни доходи и
неследващи се печалби от такси, както и поведение на безродник.
По-долу в текста
на обръщението, ответникът заявява, че: "..не съм част от т. н.
„Преход", ограбил страната ни,
към който вие всички /посочените по-горе три лица, бел. наша/
принадлежите." Ищецът Д. поддържа, че с това твърдение, ответникът го
представя по крайно обиден и обществено укорим начин, определяйки го като
престъпник, като същевременно му приписва извършване на престъпления.
В последния абзац на обръщението, ответникът посочвал ищеца сред лицата /П.,
Д.и Д./, които са „...приватизирали
икономиката на страната, узурпирали националните телевизии и съдебната система...създатели
на..мрежи от зависими НПО-та за уличен
натиск." Д. навежда довод, че с тези клеветнически твърдения,
ответникът му приписва извършване на престъпления против съдебната система, упражняването
на обществено влияние с неправомерни средства и по укорим начин.
Твърди се, че в края на обръщението,
ответникът, с израза си: ....неминуемо ви /П.. Д.и Д./ асоциирам
с мафиотите.." заявява, че
ищецът е мафиот, което е обида.
Твърди се в исковата молба, че процесното обръщение на ответника до медиите е незабавно
разпространено и възпроизведено дословно и в цялост в националните електронни и
печатни медии, поради което е станало
достояние на неограничен /максимално голям/ брой лица /зрители и читатели/.
В исковата молба още се твърди, че в процесното обръщение, ответникът е разпространил за ищеца
клеветнически твърдения за „извършени" от него престъпления от общ
характер, позорни обстоятелства, както и унизителни за честта и достойнството
квалификации и оценки. Характерът и тежестта на неправомерните деяния на
ответника следва да се ценят особено в контекста на обстоятелството, че същият,
чрез притежаваните от него „Телеграф" и „Монитор" и редица други
електронни и печатни медии, води срещу ищеца целенасочена, методична и
интензивна кампания за опозоряването и дискредитирането му в продължение на
години.
Ищецът поддържа,
в резултат на това умишлено противоправно поведение
на ответника са му причинени неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на
доброто име, честта, достойнството и авторитета, сериозно са нарушени
конституционните му права /чл. 32 от Конституцията на Република България/ на
чест, достойнство и добро име. Изживял психически страдания, психоемоционален стрес. Посочва, че обръщението на
ответника се отразило крайно негативно, както на него, и на семейството му,
така и на колеги и служители в управляваните от него дружества, които го считат
като посегателство и върху тях.
Ответникът Д.С.П. в срока по чл.131 ГПК е депозирал отговор, в
който предявения иск е оспорен по основание и размер. Ответникът поддържа, че в
инвокираните в исковата молба „обидни и клеветнически твърдения“ не са
посочени ясно и конкретно от ищеца, което препятства правото му на защита.
Твърди, че посочените в исковата молба думи и изрази представляват единствено
оценка, изложена в лично мнение, което не подлежи на ограничения съгласно чл.
39, ал.1 на Конституцията. Заявява, че не е налице нарушение на това конституционно
ограничение, когато изразеното мнение или оценка (дори и крайно негативна) се
основава на верни факти и обстоятелства, каквито безспорно са налице в
настоящия случай. Посочва, че на 10.01.2018г. в гр.София била представена „Бяла
книга за свободата на медиите в България“, издадена от Съюза на издателите в
България. На кръглата маса, провела се в „София Хотел Балкан“, присъствали
лично ищеца С.Д., заедно с И.П., О.Д.и други лица. Посочва, че от внимателния
прочит на тази „книга“, ставало ясно, че С.Д., като член на Съюза на издателите
в България (чрез притежаваното от него издание вестник „Сега“), и афиширайки се
по този начин като автор на тази „Бяла книга“, е разпространил публично
многобройни лъжи спрямо ответника Д.П.. Посочва още, че на ответника е отделена
цяла Глава № 2 в „книгата“, в която се съдържат откровени обиди, клевети и
неистини спрямо него. Ответникът заявява, че разпространено в медиите вечерта
на 10.01.2018г. изразява негативното си лично мнение спрямо въпросната „Бяла
книга“ и неистините в нея, както и изобличава задкулисната роля през годините
на Д., Д.и П. в обществото ни. Посочва, че нито един
от изразите в обръщението не е насочен единствено и само против ищеца Д.. Поддържа, че
обръщението се говори общо за тримата, като част от провокацията „Бяла
книга“, като всеки един от изразите е общ и е в множествено число. В отговора
се поддържа, че поведението на ответника не е противоправно
и по никакъв начин не нарушава закона, поради което не може да се обоснове
твърдяната противоправност на деянието и да се
реализира фактическия състав на деликтната
отговорност. Твърди, че в обръщението са използвани само верни факти и
обстоятелства, въз основа на публични и общодостъпни източници. В отговора се
посочва, че с това ответникът е изразил личната си позиция и оценка, които не
подлежат на регулация и контрол и са в съответствие с конституционно
гарантираното право на всеки свободно да изразява мнение (и да критикува), да
търси и да разпространява информация.
В открито с.з. ищецът чрез адв.Т. Д. и адв.Д.–пълномощници, поддържа
предявения иск. Представя списък на разноски и писмена защита.
В открито с.з. ответникът, чрез адв. П.
оспорва предявения иск. Представя
писмена защита.
Софийски
градски съд, ГО, I - 7 състав, като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК и чл.12 от ГПК , както и доводите на
страните и техните възражения, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори, че ищецът С.Г.Д.
е общественик, бизнесмен, председател на представителна стопанска организация и издател, което се установява и от
представените с исковата молба документи.
От приетия в заверен препис Приз „Б.” издаден
от Фондация „А.Б.” е видно, че наградата е присъдена на ищеца през 2004г. за индустриално управление./л.19 от делото/ На ищецът е присъден Диплом от Българска
стопанска камера /БСК/ за приноса му в изграждане на газовата инфраструктура и
съдействие за създаване на енергийна система в България. /на л.18 от
делото/
Ноторно
е, че ответникът Д.С.П. е действащ български политик – депутат, общественик и издател на печатни и електронни медии,
към релевантния за спора период - 2018 г.
Не е спорно, че в
началото на 2018г. публично е представен
материал озаглавен „Бяла книга за свободата на медиите в България” – проект на
Съюза на издателите. Цитирано изследване на медийната среда в страната е прието
по делото на л.128-л.161 от делото.
Не се спори между страните, че на 10.01.2018г.
ответникът е разпространил до средствата за масово осведомяване свое писмено
изявление, озаглавено „Обръщение от Д.С.П.” по повод „Бялата книга за медиите”.
Изявлението е публикувано на титулната страница на в-к „Телеграф”
отпечатан на 11.01.2018г. /четвъртък/, с продължение на страница 3 от изданието.
/л.21-
л.22 от делото/.
Обстоятелството, че ответникът е автор на
публикуваното обръщение е прието за
безспорно с обявения съгл. чл.146, ал.1 ГПК, доклад по делото, приет без възражения от страните.
Спорен е въпроса, дали в изявлението се
съдържат клеветнически и обидни за ищеца думи и изрази.
В началото на изявлението, ответникът
сравнява с пасквил „Бяла книга за свободата на медиите в България”
представена от лицата И.П., О.Д.и С.Д..
Ищеца и другите две лица са обект на обсъждане от автора в изявлението.
В
първия абзац на обръщението ответникът
заявява, че: „Удовлетворен съм от факта, че притежаваните от мен „Телеграф” и „Монитор” разказаха на
хората за олигарсите И.П., О.Д.и С.Д.,
но
най- вече, че нашият труд дава своя резултат - тези хора,
ограбили страната
ни,
вече
са под светлината на прожектори и това ги е изнервило до краен предел.”
Във втория абзац, ответникът заявява, че „Не съм олигарх, като И.П., О.Д.и С.Д.”, като внушава, че ищецът Д. притежава газопреносни мрежи и ...богатее от таксите, плащани от хората..”, „укрива данъци, води съдебни искове срещу своята Родина и я „клевети в Брюксел или зад океана ”.
В края на втори
абзац, ответникът сочи: ”.... не съм част от т. н. „Преход”, ограбил
страната ни, към
който вие всички / И.П.,
О.Д.и С.Д. / принадлежите.”
В последния трети абзац, ответникът заявява: „ Гледам ви събрани заедно - П., Д.и Д., българските олигарси,
приватизирали
икономиката на страната, узурпирали националните телевизии и съдебната система,
създатели на политически проекти и на мрежи
от зависими НПО-та за уличен
натиск.”
Според синонимния речник на думите в
българския език. Синоними на узурпация са думите – заграбване, присвояване ,
завладяване, завземане
В края на обръщението, ответникът, с
израза си: „....неминуемо ви /П., Д.и Д. / асоциирам с
мафиотите”, всъщност
характеризира ищецът като „мафиот”. Според Тълковния речник на българския език
изд. БАН (който
е достъпен и в глобалната мрежа (*******): „мафиот” е
участник, член на „мафия” – група за организирана престъпност.
Обръщението на ответника е публикувано на същия ден – 10.01.2019г., и в
електронното издание на вестник „24 Часа”, видно от приетия препис./л.20 от делото/ Печатният материал е публикуван в цялост и във вестник „Монитор” на
11.01.2019г. , под заглавие „Няма да ме уплашат жалките
мероприятия на олигарсите”. /л.24 от
делото/. Обръщението на Д.П. е публикувано и във вестник „Стандарт” от
11.01.2018г., като до него са поставени
портретни снимки на ищеца С.Д., както и на други две лица, чиито имена са
цитирани, като „олигарси”, както и в вестник
„Телеграф”/л.25
от делото/
Не е спорно, че текста на обръщението
на ответника П. е публикувано и в редица електронни медии.
За установяване на неимуществените вреди, на
ищеца са допуснати до двама свидетели.
Свидетелят К.С.Б./65г., без
родство /,
разпитан в о.с.з. на 04.12.2018г. сочи в показанията си, че са дългогодишни познати с ищеца. Свид. Б.пояснява, че е лекар със специалност „вътрешни
болести”, и е лекар в дружеството
ръководено от ищеца. Свидетелят заявява, че при провеждане на медицински
преглед на ищеца в началото на 2018 г. установил, че същият е пред хипертонична
криза, кръвното му налягане наближавало кризисно състояние/180 на 100/, ищецът
бил разгневен. Когато свидетелят попитал
ищеца за причината, Д. му обяснил, че повод за състоянието му са обвиненията,
които Д.П. отправил срещу него в свое обръщение публикувано в медиите. В обръщението Д. бил обвинен, че е олигарх,
участвал в ограбване на държавата, в крадене на пари от данъкоплатците, в
родоотстъпничество и др., които
несъстоятелни обвинения му причинили сериозни притеснения и разстройство
на здравето. Свид. Б.сочи, че в дружеството
управлявано от ищеца работят около 1100 човека служители, специалисти в
областта си. Процесното изявление на ответника е
станало достояние и на служителите, които също се почувствали обидени и
осквернени от публикуваните обвинения.
Свидетелят С.Р.И./50г.,
без родство/,
разпитан в о.с.з. на 04.12.2018г., сочи
в показанията си, че работи като изпълнителен
директор на „Овергаз мрежи“. Сочи, че С.Д.
управлява група от компании, в които работят над 1500 служители. След
разпространение на обръщението на ответника в медиите през 2018г. ищецът изпаднал в силно негативно емоционално
състояние; нарушил се работният му ритъм - в продължителен период от време не
били провеждани заседания на съвета на директорите на „Овергаз мрежи“ АД. Свид. И.сочи, че ищецът бил притеснен, застрашен и под
много силен емоционален натиск, поради разпространените в обръщението на
ответника клевети и обиди за него. Според свидетеля, ищецът възприел това
обръщение на ответника и като заплаха за бизнеса си и поради статута на П.,
като народен представител. Относно личността на ищеца свидетелят заявява, че
същият е изградил с лични средства училището „Българско школо“, спонсорира
читалища, спортни клубове, млади поети, театралното и филмовото изкуство, „с
неговото спомоществователство са създадени 17
паралелки в 17 български гимназии“, компанията е газифицирала над 20 български
храма с благотворителни средства.
Събраните по делото
свидетелски показания, ценени по реда на чл.172 ГПК, съдът кредитира като обективни,
непротиворечиви и почиващи на непосредствени и продължителни възприятия на свидетелите.
Приети са, неоспорени по реда на чл.193 ГПК, благодарствени писма до С.Д., в качеството му на директор на „Овъргаз” АД от Дом за стари хора „Св. Ар. Михаил” – гр.Ямбол, от ВУЗФ гр.София,
от Дом за деца „Асен Златарев”, от
Община Пазарджик, от Област Ловеч и МБАЛ Ловеч, от Клуб на пенсионера гр.Ямбол,
за предоставена подкрепа и присъединяване към
газопреносната мрежа./л.444-л.450
от делото/
Представени са и множество други печатни
публикации, които нямат връзка с процесното
обръщение, поради което, съдът не ги обсъжда.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
По допустимостта: Предвид подържаните в исковата
молба фактически твърдения, съдът приема, че предявения иск е процесуално допустим, а правото на иск е надлежно
упражнено.
По същество:
Предявения иск е с правно основание
чл.45, ал.1 ЗЗД, за обезщетение на неимуществени вреди от непозволено
увреждане, при публикация с клеветнически и обидни за ищеца изрази.
С доклада по делото, съгласно
чл.146, ал.1, т.4 ГПК, на ищецът е указано, че носи тежестта да установи: 1/ че в писменото обръщение се съдържат
изрази, които са обидни - унизителни за
честта и достойнството на ищеца; 2/ че ищецът е възприел обидните думи; 3/
обидата е нанесена публично и по начин, предполагащ последната да стане
достояние на широк кръг лица; 5/ претърпените вреди– психически страдания и
неудобства, както и уронване на доброто име; 4/ че в писменото обръщение се
съдържат клеветнически твърдения- на ищеца е приписано извършването на
престъпление, т.е. твърди се пред трети лица ищецът да е извършил конкретно
престъпление; 5/ твърдението е разпространено публично – по начин, предполагащ
последната да стане достояние на широк кръг лица.
При
съобразяване на разпределената на страните доказателствена
тежест, и установеното от фактическа страна, решаващия състав намира, че предявеният иск е частично основателен,
поради следните съображения :
Предявената претенция е за обезщетяване на
вреди, причинени на физическо лице от нарушаване на неговото право на защита
срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име, защитено от чл.32
от Конституцията, като част от правото
на зачитане на личен живот, осъществено чрез седем израза и твърдения относно
ищеца, съдържащи
се в обръщение на ответника до медиите
от 10.01.2018 г., публикувано във
вестник „24 Часа”, вестник „Монитор” , вестник „Телеграф”, вестник
„Стандарт”, които са проява
на правото на свобода на изразяване, защитено по чл.39 от Конституцията и от
чл.10 от ЕКЗПЧОС от ответника, за които е установено, че е издател на вестник
„Монитор” , вестник „Телеграф”, към момента на
публикацията.
В случая е налице конкуренция на
основни права, всяко от които е от съществено значение за демократичното
общество, от особена важност е намирането на техния баланс.
В Решение № 7 от
4 юни 1996 г. на КС по конст. дело № 1/1996 г. за тълкуване
на чл.39, чл.40 и чл.41 от Конституцията с цел изясняване на съдържанието на
правото свободно да се изразява мнение и то да се разпространява,
конституционния съд прие, че накърняването
на правата и доброто име на другиго е основание за ограничаване на възможността
свободно да се изразява мнение както по силата на общата ограничителна
разпоредба на чл.57, ал.2 на К Р България, така и с оглед на възприетата
структура на чл.39 от КРБ, в който правото на мнение се ограничава заради
друго, конкуриращо право. В случая това е правото на лично достойнство, чест и
добро име, което съгласно чл.32, ал.1, изр.1 от Конституцията е също защитено.
Следва да се съобрази и разграничението, което прави
установената в страната съдебна практика /решения постановени по чл.290 от ГПК
с № 204 от 12.06.2015г. по гр.д.№ 7046/14г.на ІV г.о.,№ 253 от 29.01.2014г. по
гр.д.№ 1251/12г. на ІІІ г.о., № 62 от 6.03.2012г. по гр.д.№ 1376/11г. на ІV
г.о./ между оценъчни съждения /субективни преценки, съставляващи коментар на
факти/, за които се приема, че не подлежат на проверка за вярност и твърдения
за факти, разпространени с печатно произведение, които позорят адресата.
В
случая по делото безспорно
се установи, че на 10.01.2018 г. и на 11.01.2018 във в-к „Монитор”,
в-к „Стандарт”, в-к „Телеграф” и в електронното издание на в-к „24 Часа” е
публикувано обръщението, в което
Д.П. е направил визираните по-горе
изказвания. Тези изказвания са негова
реакция на отразените констатации в „Бяла книга за
свободата на медиите в България”. С изявленията, направени от ответника, се внушава, че С.Д. е ограбил
страната, приватизирал икономиката на страната, узурпирал националната телевизия,
както и съдебната власт, богатее от таксите плащани от хора;
укрива данъци; води съдебни искове срещу България и я клевети в Брюксел или зад
океана, че е създател на мрежа от зависими НПО за уличен натиск.
Въпросните
изявления са клеветнически, като с тях се разпространяват позорни
обстоятелства за ищеца, внушават че действията му са престъпни,
които не е истина, доколкото твърдените
обстоятелства не са доказани от ответника. Липсата на достатъчно фактическо
основание в подкрепа на оценъчните съждения означава, че в случая има
злоупотреба със свободата на словото, злонамереност и отправяне на оскърбителни
лични нападки. Това е виновно и противоправно
поведение.” - в този смисъл - решение № 369/26. 11. 2015 г., по гр. д. №
2098/2015 г„ ВКС, 4 гр.отд.
В изказванията се
съдържат и обидни за личността на ищеца Д. оценки. От цялостния смисъл на
твърденията на П. в обръщението до медиите, е видно, че думата „олигарх“ е
използвана в обидния смисъл. Обикновено думата има негативно звучене,
защото се приема, че парите
на олигарсите са незаконно
придобити - „Речник на българския език, 2017“. Безспорно
обидно е и сравнението с мафиот. Както бе посочено по-горе според Тълковния
речник на българския език, „мафиот” е
участник, член на „мафия” – група за организирана престъпност.
Решаващия състав намира, че така направените изявления излизат
от границите на позволеното, като попадат в забраната на чл.39, ал.2 от Конституцията на Република България и осъществяват съставите на обидата и на
клеветата. Използваните изрази: „олигарсите .....и С.Д., но
най-вече, че нашият труд дава своя резултат - тези хора, ограбили страната
ни......."; „..богатеe
от таксите, плащани от хората..", укрива данъци, водя съдебни искове срещу
своята Родина и я „клевети в Брюксел
или зад океана."; „/...П., Д.и Д., българските олигарси приватизирали икономиката на страната, узурпирали
националните телевизии и съдебната система...създатели на..мрежи от зависими
НПО-та за уличен натиск.", „....неминуемо ви /П.. Д.и Д./ асоциирам с мафиотите.." , представляват обидни и клеветнически твърдения, излизащи
далеч извън допустимия тон и език, внушаващи нравствено укоримо,
неморално и противоправно поведение и засягащи по
недопустим начин правната сфера на ищеца.
Обстоятелството, че са ответникът се обръща в множествено
число, към три лица, не променя горните изводи.
На следващо място
процесната публикация е графично онагледена в публикациите и съпътствана от снимка на ищеца и
на други две цитирани лица, оставяйки извън съмнение читателската аудитория, че
съдържанието на материала и посоченото в
него касаят именно неговата личност.
Съдът намира, че така направените изявления излизат от границите на
позволеното, като попадат в забраната на чл.39, ал.2 от Конституцията на
Република България и осъществяват съставите на обидата и на клеветата.
В останалата част на публикацията, касаеща изявлението на ответника, че ищецът е част от
т.нар. „Преход”, който преход е ограбил страната, макар и да са използвани изразни средства,
манифестиращи крайно негативно отношение към личността на ищеца Д., доколкото
не осъществяват състав на престъпленията обида и клевета, не съставляват и
елемент от фактическия състав на гражданския деликт.
По въпроса за размера на дължимото се обезщетение:
В
тази връзка съдът намира, че присъденият размер на обезщетението е съобразен с
правно релевантните за това обстоятелства: характера на клеветнически и обидни твърдения, положението на ищеца на
публична личност с изградено име в обществените и бизнес среди и с широка
известност в обществото, за която всяка невярна информация се разпространява
многократно (което е видно и от представените с исковата молба доказателства)
заради засиления обществен и журналистически интерес, поради което и
неприятните преживявания са от по-висока степен; обстоятелството, че обидите и
клеветите са разпространени чрез средство за масова информация и са станали
известни на широк кръг лица; факта, че същите са заявени от висш представител
на политическа партия със значителен кръг от поддръжници и с познания за
обществените и политически взаимоотношения, т.е. от лице, на което мнозина биха
дали вяра; характера и степента на понесените от неимуществени вреди - претърпени интензивни отрицателни преживявания установеното
въздействието върху здравето на ищеца /получил е хипертонична криза, наложило
се е ползване на медицинска помощ/, въздействието върху социалната сфера на
общуване, установените със заключения на експерти субективни; обществено-икономическите условия в страната към осъществяване на деликта, включително жизнения стандарт, решаващия състав
намира, че сумата от 10 000 лв. се явява справедливо обезщетение по см. на чл.52 от ЗЗД в конкретния казус. До тази сума е
основателен искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, като за
разликата до пълния предявен размер от 70 000 лева следва да се отхвърли.
Основателно е искането за присъждане на законна лихва върху присъдената сума от
датата на предявяване на иска - 25.01.2018г. до окончателното плащане.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора, съгласно чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК право на
разноски имат и двете страни в процеса – ищецът съразмерно на уважената част, а
ответникът съразмерна на отхвърлената.
От страна на ищеца се доказаха извършени
разноски в общ размер на 6800лева, от които 2 800 лв. за внесена държавна
такса и 4000лв. адвокатско възнаграждение. С оглед уважената част от иска му се дължат разноски
в размер на 971,43 лева.
От
страна на ответника не е заявена претенция за разноски, като не е и представен
списък по чл.80 ГПК.
Така мотивиран, Софийски градски съд, ГО, I -7 състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.С.П., ЕГН **********,***, да заплати на С.Г.Д., ЕГН **********,***, на
основание чл.45, ал.1 ЗЗД, сума в
размер на 10000 лева /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, произтичащи
от обидни и клеветнически твърдения относно ищеца, съдържащи се в обръщение на Д.П. от 10.01.2018 г. разпространено в печатни и електронни средства
за масова информация на 10.01.2018г. и 11.01.2018г., ВЕДНО със
законната лихва върху главницата от 25.01.2018 г. до окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата о10 000 лева до пълния
предявен размер от 70 000 лева.
ОСЪЖДА Д.С.П., ЕГН **********,***, да
заплати на С.Г.Д., ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума от 971,43 лева,
представляваща направени разноски пред СГС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: