№ 4370
гр. Варна, 09.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Тони Кръстев
Д. Г. Жекова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20243100501925 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 4419/02.07.2024 г., подадена от „Банка ДСК“
АД срещу частта от Решение № 118/17.05.2024 г., постановено по гр. д. № 656/2023 г. по
описа на РС-Девня, с която са отхвърлени предявените от ищеца, настоящ въззивник, срещу
ответниците, понастоящем конституирани като въззиваеми страни, М. Д. Д. и И. М. М.
искове за приемане на установено на основание чл. 422 ГПК, че ответниците, в качеството
си на поръчители по договор за поръчителство от 12.07.2017 г. към споразумение за
обединяване на кредити № 11/17754382 от 26.10.2009 г., № 11/22913179 от 31.08.2015 г., №
11/22929303 от 04.09.2015 г., № 11/24008895 от 09.11.2016 г. и № 13/24432100 от 30.09.2015
г., сключено на 12.07.2017 г. между „Банка ДСК“ АД и кредитополучателя М. Р. С. с ЕГН
**********, дължат солидарно на ищцовото дружество следните суми: (1) 1255,73 лв. –
главница; (2) 720,14 лв. – договорна лихва за периода 06.06.2022 г. - 06.02.2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 1255,73 лв., считано от 27.02.2023 г. до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е била издадена Заповед № 87/02.03.2023 г. за
незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 194/2023 г. по описа на РС-
Девня, тъй като същите са били погасени в хода на процеса.
Жалбоподателят обоснова искането си частична отмяна на считаното от него за
неправилно първоинстанционно решение с довода, че районният съд погрешно не е
съобразил обстоятелството, че всички суми, касаещи предмета на отхвърлените искове, са
били заплатени в хода на образуваното изпълнително производство, въпреки правомощието
му да отхвърли исковете единствено при плащания, извършени извън инцииран
изпълнителен процес. Пояснява, че не следва да бъдат взимани предвид суми, събрани по
принудителен ред, доколкото противното би довело до поставяне на кредитора в риск от
връщане на длъжника на получените суми въз основа на обратен изпълнителен лист.
Позовава се на релевантна тълкувателна практика. Претендира и присъждането на
деловодни разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от И. М. е постъпил отговор по жалбата, с който
изразява становище за нейната допустимост, оспорва нейната основателност и респ. отправя
искане за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част.
Въззиваемата страна поддържа, че процесните суми са били заплатени доброволно, а не по
принудителен път, като счита, че е без значение дали погашенията са превеждани по изп.
дело или са били заплащани по друг начин. Пояснява, че е заплатила сумите по сметка на
1
съдебния изпълнител не само защото не е разполагала с имущество, от което те да бъдат
събрани принудително, а и защото е нямала друг ред по който да го направи освен по
образуваното изп. дело. Оспорва хипотетичната възможност за издаване на обратен изп.
лист. Претендира присъждане на съдебни разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от М. Д. не е постъпил отговор.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Страните не са направили искания за събиране на нови доказателства.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл. 267,
ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба с вх. № 4419/02.07.2024 г., подадена от
„Банка ДСК“ АД срещу частта от Решение № 118/17.05.2024 г., постановено по гр. д. №
656/2023 г. по описа на РС-Девня, с която са отхвърлени предявените от ищеца, настоящ
въззивник, срещу ответниците, понастоящем конституирани като въззиваеми страни, М. Д.
Д. и И. М. М. искове за приемане на установено на основание чл. 422 ГПК, че ответниците, в
качеството си на поръчители по договор за поръчителство от 12.07.2017 г. към споразумение
за обединяване на кредити № 11/17754382 от 26.10.2009 г., № 11/22913179 от 31.08.2015 г., №
11/22929303 от 04.09.2015 г., № 11/24008895 от 09.11.2016 г. и № 13/24432100 от 30.09.2015
г., сключено на 12.07.2017 г. между „Банка ДСК“ АД и кредитополучателя М. Р. С. с ЕГН
**********, дължат солидарно на ищцовото дружество следните суми: (1) 1255,73 лв. –
главница; (2) 720,14 лв. – договорна лихва за периода 06.06.2022 г. - 06.02.2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 1255,73 лв., считано от 27.02.2023 г. до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е била издадена Заповед № 87/02.03.2023 г. за
незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 194/2023 г. по описа на РС-
Девня, тъй като същите са били погасени в хода на процеса..
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.11.2024 г. от
13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение,
като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно
отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им
указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2