Решение по адм. дело №2707/2024 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 12114
Дата: 6 ноември 2025 г. (в сила от 6 ноември 2025 г.)
Съдия: Димитър Михов
Дело: 20247050702707
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 12114

Варна, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - V състав, в съдебно заседание на осми октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: ДИМИТЪР МИХОВ

При секретар НИНА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТЪР МИХОВ административно дело № 20247050702707 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 215 и сл. от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на „Пазари“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Дрин“ № 65, представлявано от изп. директор Н. Н. Р., чрез Адвокатско дружество „С. и С.“, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Тодор Димов“ № 36, ет. 1, ап. 6 против Заповед № 3864/31.10.2024 г., издадена от директора на дирекция „УСКОР“ към Община Варна, с която на основание чл. 57а, ал. 3, във вр. с чл. 57а, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗУТ, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 6 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, на дружеството е наредено да демонтира собствения си павилион № 24, разположен в гр. Варна, ул. „Д-р Пискюлиев“ на три метра от уличното платно, граничещ с павилион № 23 и № 25, съгласно утвърдена от управителя на „Пазари“ ЕООД схема № 1553/06.10.2005 г., предоставена на Дирекция „УСКОР“ при Община Варна, в отговор на писмо с рег. № ИИБ24000232ВН_009ВН/20.08.2024 г. Със заповедта е определен 14-дневен срок за доброволно изпълнение.

Жалбоподателят счита оспорената заповед за неправилна и незаконосъобразна, постановено в нарушение на административнопроизводствените правила, при неспазване на изискуемата форма и при неправилно приложение на материалния закон.

С жалбата е направено искане съдът да постанови решение, с което обжалваната заповед да бъде прогласена за нищожна, поради некомпетентност на органа, който я е издал. Алтернативно се иска същата да се отмени като незаконосъобразна, излагайки аргументи в тази насока. Жалбоподателят оспорва основният аргумент на органа, издал заповедта, а именно, че процесният павилион е поставен без необходимото разрешение, като в подкрепа на това се позовава на представеното с жалбата Разрешение за поставяне № О-6 от 17.10.2002 г., издадено от кмета на Район Одесос с твърдението, че именно с него е разрешено поставянето на процесния павилион. Твърди се, че премахването на обекта не е необходимо във връзка с ремонта на ул. „Д-р Пискюлиев“. Претендира присъждане на сторените в производството съдебно - деловодни разноски.

В съдебно заседание дружеството се представлява от адв. Е. С. от ВАК, която поддържа жалбата.

Ответникът – Директор на Дирекция „Управление на сигурността и контрола на обществения ред“ /УСКОР/ при Община Варна, в с.з. чрез юрк. С. Н. оспорва жалбата. Счита, че при издаване на обжалваната заповед са спазени както процесуалноправните, така и материалноправните норми, същата е издадена при спазване на задължителната процедура по реда на ЗУТ и АПК и съдържа всички относими фактически и правни основания.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид доводите на страните, приема за установено следното:

Административното производство е започнало със съставения от инж. Н. К. на длъжност Гл. инспектор „Строителен контрол“ /СК/ в Дирекция УСКОР при Община Варна Констативен акт № 100/25.10.2024 г. В Констативния акт обектът е описан като ПОТ /преместваем обект за търговия/, елемент на градското обзавеждане – павилион № 24, собственост на „Пазари“ ЕАД. Посочено е, че същият е разположен върху терен, който е общинска собственост – Пазарна площадка – „Платен паркинг и павилиони с размери 2,00 м. х 2,30 м.“ на ул. „Д-р Пискюлиев“, съгласно Схема № 1553/06.10.2005 г., утвърдена от управителя на „Пазари“ ЕАД – предприятие с общинско участие. Констатирано е, че павилионът е разположен върху терен общинска собственост, с лице към ул. „Д-р Пискюлиев“ на три метра от уличното платно и граничи с павилион № 23 и павилион № 25. Обектът е метална конструкция, остъклен с алуминиева дограма, електрозахранен, не е водоснабден. За обекта няма издадено разрешение за поставяне, съгласно чл. 56 ал. 1 т. 2 и ал. 2, във вр. с чл. 57а ал. 1, т. 1 от ЗУТ, както и на основание чл. 68 ал. 1, т. 6 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти на територията на община Варна. Установените нарушения са посочени в КА като основание за издаване на заповед за демонтаж на преместваемия обект по реда на чл. 57а, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ. Изрично е вписан текст, съгласно който съставеният Констативен акт следва да се счита за уведомление по чл. 26 ал. 1 от АПК.

По делото е представено писмо с вх. № ДР-230/25.10.2024 г. получено от „Пазари“ ЕАД Варна, от което е видно, че КА № 100 от 25.10.2024 г. е връчен на „Пазари“ ЕАД като собственик и стопанисващ павилион № 24.

Въз основа на КА е издадена оспорената в настоящото производство Заповед № 3864/31.10.2024 г. от Директора на Дирекция „УСКОР“ към Община Варна.

От доказателствата събрани в хода на настоящото производство се установява, а и между страните не се спори, че със Споразумение № Д-2-9200/399/15.07.2002г., сключено между Община Варна и „Пазари“ ЕООД, страните са се споразумели „Пазари“ ЕООД безвъзмездно да ползва имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Д-р Пискюлиев“ ъгъла с ул. „Георги Бенковски“, представляващ денонощно охраняем паркинг с площ 1300 кв.м, съдържащ 46 паркоместа. В последствие със Заповед № 0456/12.03.2003г. на Кмета на Община Варна е наредено действието на споразумение Д-2-9200/399/15.07.2002г., да се счита за прекратено от 27.02.2003г., а действието на споразумение № СС-3-9200/2/14.01.2003г. е прекратено, считано от датата на издаването на заповедта.

Със заповедта терените, предмет на посочените споразумения, които отговарят на изискванията на „Наредба за разполагане на преместваеми обекти за търговия — маси, павилиони, кабини и др. съгласно чл.56 от ЗУТ“, се определят за „пазарни площадки“. Разполагането на преместваеми обекти за извършване на търговия върху тях ще бъде извършвано от търговско дружество с общинско участие - „Пазари“ ЕООД, чийто правоприемник към момента на постановяване на настоящото решение е оспорващото дружество „Пазари“ ЕАД. Със заповедта е наредено още, че режимът на съществуващите към момента на издаване на заповедта обекти трябва да бъде съобразен с приетите промени в „Наредба за разполагане на преместваеми обекти за търговия-маси, павилиони, кабини и др.“ съгласно чл. 56 от ЗУТ, както и с изработените за съответните райони схеми за разполагане на временни преместваеми обекти.

В хода на съдебното производството е допусната съдебно - техническа експертиза.

От заключението на вещото лице арх. инж. Р. С. се установява, че за ПИ с идентификатор 10135.1503.140 по кадастрална карта, одобрена със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-98/10.11.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, е действащо изменение на регулационен и идейно застроителен план на 10-ти подрайон на гр. Варна, одобрено със Заповед № 51/20.07.1971г. на Председателя на ИК на ГНС. ПИ с идентификатор 10135.1503.140 попада в кв. 363, отреден за „жилищен комплекс“. Със Заповед № РД-12-557/30.12.1981г. на първи Заместник министър на Министерство на строителството и архитектурата е одобрен Застроителен и регулационен план на централна градска част на гр. Варна. Съгласно същия, част от ПИ с идентификатор 10135.1503.140 /успоредно на ул. “Д-р Пискюлиев“/, попада в трасето по регулация на бул. „Александър Стамболийски“ /сега ул. „Д-р Пискюлиев“/, а останалата част от имота – в УПИ І – за жилищно строителство, магазини и трафопост, кв. 363, 10-ти подрайон. С Решение № 11477/20.12.2005г. на Върховен административен съд на Република България по административно дело № 6371/2005г. заповедта е била обявена за нищожна. Според експертизата, павилион № 24, посочен в Заповед № 3864/31.10.2024г. попада в ПИ10135.1503.140 и в уличната регулация на ул. „Д-р Пискюлиев“ /в частта на тротоара – 0,65м./

С разрешение за поставяне № О – 6/17.10.2002г. издадено от Главен архитект на Район „Одесос“ – Община Варна, на основание протоколно решение № 30/11.10.2002г. на РЕСУТ за приемане на схема за разполагане на преместваеми обекти – павилиони, е разрешено: „поставянето на 108 броя преместваеми обекти /павилиони/ с размери 2,00/2,00м. и площ от по 4,00 кв. м. всеки един от тях, разположени на терена около паркинга по бул. „Пискюлиев“ в отсечката от ул. „Г. Бенковски“ до ул. „Дрин“. По делото е представена Схема за разполагане на преместваеми обекти – павилиони, общо 108 бр. с размери 2,00/2,00м., одобрена от Главен архитект на Район „Одесос“ на 15.10.2002г.. В схемата няма посочени номера на обектите. По делото е представена схема № 1553/06.10.2005г. за разполагане на преместваеми обекти – павилиони с размери 2,00/2,30м. с посочени номера на обектите. Същата не е одобрена от Главен архитект на Район „Одесос“. Павилион № 24, предмет на Заповед № 3864/31.10.2024г., попада частично в обхвата на Разрешение за поставяне № О- 6/17.10.2002г., издадено на основание протоколно решение № 30/11.10.2002г. на РЕСУТ. В одобрената на 15.10.2002г. схема от Главен архитект на Район „Одесос“ размерите на преместваемите обекти – павилиони са 2,00/2,00м., а павилион № 24 е бил с размери 2,00/2,30м. /видно от Констативен акт № 100/25.10.2024г./ Съгласно одобрената на 15.10.2002г. схема, павилионите са разположени в терена около паркинга, а преместваемият обект - павилион № 24 попада частично в ПИ с идентификатор 10135.1503.140 и в уличната регулация на ул. „Д-р Пискюлиев“ /в частта на тротоара – 0,65м./. Съгласно заключението на вещото лице към датата на издаване на обжалваната Заповед № 3864/31.10.2024г., по отношение на павилион № 24 не са налице действащо разрешение за поставяне и схема, одобрена от главния архитект. Към настоящия момент за терена, върху който попада павилион № 24, няма одобрена схема по реда на Раздел І и разрешение за поставяне по реда на Раздел ІІІ и Раздел V от Наредба за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ.

По делото е допусната и допълнителна съдебно – техническа експертиза. От заключението на вещото лице се установява следното: Съгласно действащата кадастрална карта, одобрена със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-98/10.11.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК, ПИ с идентификатор 10135.1503.140, вид собственост – общинска частна, вид територия – урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг обществен обект, комплекс е с площ 1353 кв. м. Съгласно действащата кадастрална карта, сграда с идентификатор 10135.1503.140.1, вид собственост – частна, функционално предназначение – сграда за търговия, брой етажи – 1, е със застроена площ 1353 кв. м. Т. е. сграда с идентификатор 10135.1503.140.1 е с площ идентична на площта на имота. Според вещото лице сграда с идентификатор 10135.1503.140.1 не представлява заснемане на намиралите се към момента на изработване на КК в ПИ 10135.1503.140 павилиони. Последните никога не са били с обща площ равна на площта на сграда с идентификатор 10135.1503.140.1. Още при създаването на кадастралната карта, е била нанесена сграда с идентификатор 10135.1503.140.1. Същата никога не е съществувала на място, ПИ 10135.1503.140 не е застроен. Според заключението, не може да се твърди, че източния контур на несъществуваща на място сграда с идентификатор 10135.1503.140.1 /този откъм ул. „Д-р Пискюлиев“/ съвпада с крайната точка на разполагане на вече премахнатите павилиони по протежението на ул. „Д-р Пискюлиев“ от кръстовището с ул. “Г. Бенковски“ до подхода към паркинга в ПИ 10135.1503.140, включително с крайната точка на разполагане на процесния павилион. Вещото лице е приело, че към 27.11.2024г. новият тротоар пред процесния павилион № 24 не е бил завършен. СМР в този участък са приключили на 06.01.2025г. Новият тротоар, като част от изпълнението на СМР по инвестиционния проект пред процесния павилион е бил завършен на етапи, което е видно от схема изготвена от строителя и приложена към строителната документация. Изпълнението е отразено в два броя актове Образец 12 – от 18.11.2024г. и от 06.01.2025г. На втори етап / Образец 12 – от 06.01.2025г./ са изпълнени ивица от бетонови павета и пътен бордюр по цялата североизточна и югоизточна граница на ПИ 10135.1503.140. В схемата не е котирана ширината на тротоара, а само са посочени площите на тротоара и дължините на бордюрите.

В заключението се сочи, че в цифровия модел /в DWG формат/ на инвестиционния проект: „Основен ремонт на ул. „Д-р Пискюлиев“, ситуационно процесният павилион № 24 не е бил заснет на място със съответното му местоположение и отстояние от платното за движение на ул. „Д-р Пискюлиев“. Заснет е тротоара подлежащ на ремонт. Според заключението преместваемият обект – павилион № 24, посочен в Заповед № 3864/31.10.2024г. попада в ПИ 10135.1503.140 и в уличната регулация на ул. „Д-р Пискюлиев“ /в частта на тротоара – 0,65м./.. Съдът кредитира изцяло заключенията на експерта, като обективни, компетентни и обосновани, кореспондиращи с доказателствения материал по делото.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Предмет на съдебен контрол в настоящото съдебно производство е Заповед № 3864/31.10.2024г. издадена от Директора на Дирекция „УСКОР“ към Община Варна, с която на основание чл. 57а ал. 3, вр. с чл. 57а ал. 1 т. 1 и т. 3 от ЗУТ, във връзка с чл. 68 ал. 1 т. 6 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56 ал. 1 от ЗУТ, на „Пазари“ ЕАД е наредено да демонтира собствения си павилион № 24, разположен в гр. Варна, ул. „Д-р Пискюлиев“ на три метра от уличното платно, граничещ с павилион № 23 и № 25.

Заповедта е връчена на 01.11.2024г., предвид изявлението на жалбоподателя в подадената жалба. С оглед подаването на жалбата в Община Варна на 12.11.2024г. и датата на издаването на оспорения акт - 31.10.2024г., съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 215 ал. 4 от ЗУТ, от надлежна страна – адресат на акта, пред родово и местно компетентен съд, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 168 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия, като може да обяви нищожността на акта дори да липсва искане за това.

Оспорената заповед е издадена в производство, проведено съгласно процедурата, посочена в закона, от компетентен орган, в писмена форма, съдържа всички необходими реквизити и при правилно приложение на материалния закон. Същата не страда от процесуални пороци, водещи до нейната нищожност или незаконосъобразност на това основание.

По делото е представена Заповед № 4153/28.11.2023г., с която Кметът на Община Варна е предоставил правомощията си за издаване на заповеди по чл. 57а ал. 3 от ЗУТ на Директор Дирекция „УСКОР“ при Община Варна, което установява материалната компетентност на издателя на акта.

При издаване на процесната заповед не са допуснати нарушения и на материалния закон. По делото категорично е установено, че единственото издадено разрешение за поставяне на преместваеми обекти, един от които е и павилион № 24, е това, издадено от кмета на район „Одесос“ - № О-6/ 17.10.2002 г. Съдът не споделя становището на жалбоподателя за това, че разрешението е действащо и не е отменено. Доколкото в Разрешение за поставяне № О-6/17.10.2002 г. не е посочен срок, основателно ответната страна твърди, че приложим е разрешеният срок по Наредба за разполагане на преместваеми обекти за търговия – маси, павилиони, кабини и други, съгласно чл. 56 ЗУТ, в първоначалната й редакция, приета с Решение № 1780-5(34)/16.05.2002 г., действала към датата на издаването му, т.е. не по-дълъг от 3 /три/ години и този срок безспорно е изтекъл към датата на издаване на процесната заповед. Липсват доказателства след изтичане на този срок за процесния павилион № 24, кметът на Район „Одесос“ да е издавал друго разрешение за поставяне, респективно за този обект да е одобрявана друга схема, по реда на Наредбата – извън тази, одобрена от управителя на „Пазари“ ЕООД през 2005 година.

Неоснователно жалбоподателят поддържа, че Разрешение за поставяне № О-6/17.10.2002г. не е обвързано със срок, тъй като съгласно Заповед № 1405/29.09.1991 г. на председателя на временния изпълнителен комитет на ОБНС – Варна, Заповед № 0456/12.03.2003 г. и Споразумение № Д-2-9200/399/15.07.2002 г. теренът бил предоставен на „Пазари“ ЕООД безвъзмездно и безсрочно, поради което следва разрешението за поставяне да не е обвързано със срок. Както вече бе посочено, в самото разрешение за поставяне изрично е указано, че обектите имат временен характер. Освен това, видно от § 5 от ПЗР на действащата към момента Наредба на ОбС Варна, приета с Решение № 1270-10(26)/13,14.12.2013 г., в сила от деня, следващ датата на приемането й – 15.12.2013 г., същата отменя действащата Наредба за разполагане на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56 ал. 1 от Закона за устройство на територията (приета с решение № 500-10(9)/04,05.07.2012 г.), като за одобрените схеми и издадените разрешения за поставяне на преместваеми обекти се прилага отменената Наредба до изтичане на срока, за който са одобрени схемите и издадени разрешенията.

Така установеното обуславя извод за липса на разрешение за поставяне, валидно към датата на издаване на оспорената заповед. Налице е основанието по чл. 57а ал. 1 т. 1 от ЗУТ, според която разпоредба, посочена като основание за издаване на процесната заповед, обектите по чл. 56 ал. 1 и чл. 57 ал. 1 от ЗУТ се премахват, когато са поставени без одобрена схема, когато такава се изисква, и/или без разрешение, в противоречие със схемата и/или в противоречие с издаденото разрешение. Това е достатъчно, за да бъде отхвърлена като неоснователна жалбата. В тази връзка съдът намира, че е ирелевантно обстоятелството дали павилион № 24 се засяга от инвестиционното намерение на Община Варна за основен ремонт на ул. „Д-р Пискюлиев“, съгласно РС № 252/ГИ/14.11.2022 г.

По изложените съображения съдът намира жалбата за неоснователна и счита, че като такава тя следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора и предвид обстоятелството, че от ответника не са претендирани разноски, съдът не дължи произнасяне.

Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, чл. 215 ал. 7 т. 4 от ЗУТ, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Пазари“ ЕАД, ЕИК ********* срещу Заповед № 3864/31.10.2024 г., издадена от Директора на Дирекция „УСКОР“ към Община Варна, с която на основание чл. 57а ал. 3, вр. с чл. 57а ал. 1 т. 1 и т. 3 от ЗУТ, във връзка с чл. 68 ал. 1 т. 6 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56 ал. 1 от ЗУТ, на дружеството е наредено да демонтира собствения си павилион № 24, разположен в гр. Варна, ул. „Д-р Пискюлиев“.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия: