Решение по дело №267/2020 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 260281
Дата: 23 ноември 2020 г. (в сила от 11 декември 2021 г.)
Съдия: Георги Георгиев
Дело: 20204110100267
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                                    23.11.2020 г.                            гр. Велико Търново

 

 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                      VI-ти граждански състав

на двадесет и шести октомври                                    две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:

                                                                                         Районен съдия: Георги Георгиев

при секретаря Милена Радкова

като разгледа гражданско дело № 267 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на Д.Г.Д. против Д.А.Д., с която се иска да се приеме за установено, че ищцата е собственик на поземлен имот № *** от стр. кв. ** по плана на с. Шемшево, заедно с построените в него къща, плевня и стопански постройки, както и за осъждането на ответника да предаде владението върху имота.

Ищцата твърди, че с договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 464/17.10.2016 г. на нотариус Денчо Денчев, е придобила собствеността върху процесния имот, заедно с построените в него къща, плевня и други стопански постройки. Заявява, че намиращата се в имота къща е двуетажна и че към момента в нея живеят тя и семейството й, нейните родители, както и ответникът, който ползва част от втория етаж и допълнителна постройка. Твърди, че отношенията между нейното семейство и ответника са влошени, като между тях често възникват скандали, провокирани от последния, като в резултат на неправомерното му поведение се е стигало и до инциденти, за които са уведомявани органите на МВР и Прокуратурата. Заявява, че е отправяла устни молби и е изпратила нотариална покана, с които е уведомявала ответника, че желае да освободи имота, но последният е отказвал и към момента продължава да живее в него.

Ответникът изразява становище за неоснователност на иска, като оспорва овластяващата сделка, с която прехвърлителката на процесния имот е упълномощила ищцата да се разпореди с имота. Заявява, че представителната власт по тази сделка е порочно учредена, тъй като здравословните проблеми на упълномощителката са възпрепятствали последната да взема решения, като същата не е могла да разбира и ръководи действията си. Оспорва сключения въз основа на овластяващата сделка договор за покупко-продажба на имота, тъй като същият е сключен от пълномощник без представителна власт.

В законоустановения срок са предявени насрещни искове за прогласяване нищожността на пълномощно с нотариална заверка на подписите и съдържанието от 17.10.2016 г., поради липса на съгласие, както и за признаване за установено, че договорът за покупко-продажба на недвижим имот от 17.10.2016 г., обективиран в Нотариален акт № 464/ 17.10.2016 г. на нотариус Денчо Денчев, не е породил действие, като сключен от пълномощник без представителна власт.

Ищецът по насрещните искове твърди, че към момента на учредяване на представителната власт на ищцата по посоченото пълномощно неговата майка Д. А.и прехвърлител на процесния имот, макар и дееспособна, не е могла да разбира и ръководи действията си, доколкото е страдала от мозъчно съдова болест (инсулт) и съдова деменция.

Ответницата по насрещните искове оспорва същите при твърдението, че Д. А.не е страдала от психиатрични заболявания или душевни болести, които да обусловят временна или трайна неспособност за разбиране или ръководене на действията и постъпките й. Заявява, че на същата е направена операция за смяна на тазобедрена става, като след същата не е успяла да се възстанови и постепенно състоянието й се е влошило, но едва в последните две седмици от живота си е започнала да губи разсъдъка си. Твърди, че ищецът по насрещните искове е бил във влошени отношения с родителите си, за което са сигнализирали органите на МВР и Прокуратурата, респ. че Д. А.е имала и личен мотив да предостави имота на нея.

В съдебно заседание процесуалният представител на Д.Д. поддържа първоначалната искова молба и оспорва насрещната такава, а процесуалният представител на Д.Д. оспорва първоначалната искова молба и поддържа насрещната такава. В писмени защити развиват аргументи в подкрепа на поддържаните от тях тези.

Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Установява се от представения договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 464/17.10.2016 г. на нотариус Денчо Денчев, че на 17.10.2016 г. Д.Д., действаща като пълномощник на Денка Ангелова, е продала на себе си поземлен имот № *** от стр. кв. ** по плана на с. Шемшево, заедно с построените в него къща, плевня и стопански постройки. От преписа на изисканото нотариално дело № 372/2016 г. по описа на нотариус Денчо Денчев се установява, че към 17.10.2016 г. Д. А.е била единствен собственик на имота, който е придобила по наследство от своите родители Г. Ц. К.и Р. В. И.

На практика единственият спорен момент по делото е обстоятелството дали при учредяване на представителната власт на Д.Г.Д. за сключване на прехвърлителната сделка Д. А.е имала здравословни проблеми, които са я възпрепятствали да разбира или да ръководи действията си.

За установяване на горното обстоятелство ответникът по първоначалната искова молба ангажира гласни доказателства чрез разпит на трима свидетели.

В показанията си св. Н. Н.заявява, че като клиент в автосервиза на Д.Д., а преди това – като клиент на неговия покоен баща, е познавал Д. А.и много пъти е разговарял с нея. Твърди, че след като последната е счупила крака си през 2016 г. не е излизала пред имота и не е разговарял с нея. Споменава за случай, при който е оставял части за автомобила си в сервиза на Д.Д., когато е чул Д. А.да вика, че „по стената има нещо и че вижда баща си”, но не могъл да разбера точно какво се има в предвид. Заявява, че е поискал да я види, но жената на Д.Д. му казала, че няма да го познае.

Св. И. С.заявява, че често е посещавал ответника по първоначалната искова молба, който е поправял автомобила му, както и че не е виждал Д. А.след счупването на крака й, тъй като не излизала от стаята си. Също твърди, че е чувал последната да вика, както и че на погребението й впечатление са му направили разговори на хора, които коментирали че след счупването Д. А.не била добре психически.   

Св. Д.Б. – личен лекар на Д. А.до смъртта й, заявява, че след операцията на крака пациентката й на няколко пъти е идвала в кабинета на контролни прегледи, при които се е оплаквала от болки в крака. Твърди, че не е можела да върви и че е била отпаднала, както и че една-две седмици преди смъртта й е била объркана и с признаци на съдова деменция. Сочи, че по време на прегледите не е забелязвала психични проблеми при Д. А., включително при последния преглед на 7.3.2017 г., при който е била в съзнание и адекватна, макар че се е оплаквала от физическа болка.

За опровергаване твърденията на ответника по повод психическото състояние на Д. А.и за установяване на обстоятелството, че части от процесния имот се владеят от ответника, ищцата по първоначалната искова молба също ангажира гласни доказателства чрез разпит на трима свидетели.

В показанията си св. Й. П. заявява, че познава Д. А.от 50 години, тъй като са били комшии, както и че не е забелязал същата да има психически проблеми и да е била неадекватна. Твърди, че около месец преди да почине е разговарял с нея и към този момент е била адекватна.  Сочи, че понастоящем ответникът полза помещения на втория етаж от къщата в имота в с. Шемшево.

Св. Х. Т. заявява, че притежава имот в съседство на този, в който е живеела Денка Ангелова, откъдето е познавал последната, както и съпруга й. Твърди, че не знае Д. А.да е имала психически проблеми, както и че при последния им разговор нейното състояние му се е сторило нормално.

Св. А. П. заявява, че е комшия на страните по делото, както и че понастоящем ответникът живее в имота и полза единия от двата гаража, който е устроен в сервиз.

От наличната по делото медицинска документация, кореспондираща с показанията на св. Б., се установява, че около два месеца преди упълномощителната сделка – на 17-ти, 19-ти и 29-ти август 2016 г., както и на два пъти през 2017 г. – на 16-ти януари и 7-ми март, на Д. А.са извършвани медицински прегледи, при които липсват данни за наличие на заболявания, водещи до невъзможност на последната да разбира или да ръководи действията си.

Предвид на наличните и обсъдени по-горе доказателства, съдът не може да формира извод, че към 17.10.2016 г., когато нотариално са заверени подписите и съдържанието на изготвеното пълномощно, касаещо прехвърлянето на имота, Д. А.е имала здравословни проблеми, които са възпрепятствали последната да разбира или да ръководи действията си.

По повод ангажираните от ответника по първоначалната искова молба гласни доказателства, следва да се отбележи, че същите са дадени от лица, които очевидно нямат преки наблюдения върху здравословното състояние на Д. А.в периода от получаване на фрактурата на крака й (в края на м. април 2016 г.) до смъртта на същата на 16.3.2017 г., което се признава и от самите свидетели. По повод заявеното от св. Н. Н., че чул Д. А.да вика, че „по стената има нещо и че вижда баща си”, следва да се има в предвид, че самият свидетел твърди, че не е разбрал какво точно се е викало, а и от показанията му не става ясно кога е чул въпросните викове – дали преди, или след 17.10.2016 г. (датата на нотариалната заверка). Във връзка със заявеното от св. И. С., че също е чувал Д. А.да вика, следва да се отбележи, че от тези показания отново не става ясно кога и какви са били въпросните викове. Тук съдът намира за необходимо да посочи, че самите свидетели заявяват, че Д. А.не е излизала от къщата, а и те не са влизали при нея, поради което поставя под съмнение твърдението на св. Н., че е чул именно заявеното от него пред съда. Но дори да се приеме за достоверно заявеното от св. Н.и въпросните викове на Д. А.да се приемат като проявление на психически проблем, то същественото в случая е, че не се установява кога този проблем е възникнал, имайки се в предвид, че самата ищца не спори и се установява от показанията на св. Б., че в последните две седмици преди смъртта й Д. А.е започнала да проявява признаци на съдова деменция. Във връзка със заявеното от св. И. С., че на погребението на Д. А.впечатление са му направили разговори, че след счупването последната не е добре психически, следва да се отбележи, че въпросното твърдение категорично не е достатъчно, за да се приеме действителното наличие на психически проблеми у прехвърлителката. Това е така, доколкото свидетелят не споделя собствени възприятия, а преразказва чуто от трети лица, чиито имена дори не бяха споделени от него. В случай, че действително е имало такива лица, то именно същите е следвало да бъдат ангажирани като свидетели по делото, а не св. Сотиров. От друга страна, не става ясно на база какви възприятия въпросните лица, чиито разговор е дочут от св. С., са достигнали до извода, че след счупването Д. А.„не е била добре психически”, като тук отново следва да се отбележи, че според показанията на св. Б. в последните две седмици преди смъртта й Д. А.действително е започнала да проявява признаци на съдова деменция. Т.е. дори и вярно, заявеното от св. С.не установява, че състоянието на Д. А.към 17.10.2016 г. не й е позволявало да разбира или ръководи действията си.

Независимо от горното, според съда по-важно в случая е обстоятелството, че показанията на ангажираните от ответника свидетели се опровергават от тези на св. Д.Б. и от тези на св. Й. П. – първата личен лекар, а вторият съсед на Д. А. Въпросните свидетели имат преки наблюдения върху състоянието на прехвърлителката, а св. Б. има тези наблюдения във връзка с изпълнение на професионалните си задължения, свързани със здравословното състояние на своя пациент. В този ред на мисли, показанията на св. Б. установяват по несъмнен начин липсата на психическо заболяване при Д. А., още повече такова, което да не е позволявало на прехвърлителката към 17.10.2016 г. да разбира или ръководи действията си.  

По изложените съображения, съдът намира за установено правото на собственост на ищцата върху процесния имот и за неустановено възражението за нищожност на упълномощителната сделка, обективирана в пълномощно с нотариална заверка на подписите и съдържанието от 17.10.2016 г. С оглед на това, неоснователно се явява и възражението, че договорът за покупко-продажба на процесния имот не е породил действие, тъй като е сключен от пълномощник без представителна власт.

Владението от страна на ответника на описаните от ищцата части от имота се установява от представената с исковата молба покана на Д.А.Д. (л. 13), както и от ангажираните по делото свидетелски показания, а по същество не се и оспорва от ответника по първоначалната искова молба.

По повод възражението, че в Нотариален акт № 464/17.10.2016 г. липсва изрично посочване на гараж, респ. че ищцата не е придобила такъв вид постройка, следва да се посочи, че в нотариалния акт фигурират прехвърлени „други стопански постройки”, като твърденията на ищцата са, че именно една от тези постройки представлява гараж. Наличието на такива допълнителни потройки се установява и от приложената скица на имота. Обстоятелството, че една от тези допълнителни постройки постройки има предназначението на гараж, не променя фактът, че тази постройка е придобита от ищцата.

При горните съображения, съдът намира предявения ревандикационен иск за доказан и следва да бъде уважен.

Изводът на съда по повод способността на прехвърлителката да разбира и ръководи действията си води до извод за неоснователност на насрещните искове за прогласяване нищожността на пълномощно с нотариална заверка на подписите и съдържанието от 17.10.2016 г., поради липса на съгласие, както и за признаване за установено, че договорът за покупко-продажба на недвижим имот от 17.10.2016 г., обективиран в Нотариален акт № 464/ 17.10.2016 г. на нотариус Денчо Денчев, не е породил действие, като сключен от пълномощник без представителна власт.

По разноските.

С оглед изхода на спора по първоначалната искова молба, право на присъждане на разноски възниква за ищцата, която е доказала извършени такива в общ размер от 770.50 лева, съгласно представения списък, които следва да се възложат в тежест на ответника.

Мотивиран от горното, съдът

 

                                                   Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.А.Д., ЕГН **********, че Д.Г.Д., ЕГН ********** е собственик на поземлен имот № *** от стр. кв. ** по плана на с. Шемшево, заедно с построените в него къща, плевня и стопански постройки, включително на допълнителна постройка – гараж с площ от 18.00 кв.м., преустроен в автосервиз, находящ се в югозападната част от поземлен имот № *** от стр. кв. ** по плана на с. Шемшево, като ОСЪЖДА Д.А.Д., ЕГН ********** да предаде на Д.Г.Д., ЕГН ********** владението върху ползваните от него части от втория етаж на къщата в имота – кухненски бокс, баня и тоалетна със северозападно изложение, спалня със западно изложение и спалня с югозападно изложение, както и върху допълнителна пристройка - гараж с площ от 18.00 кв.м., преустроен в автосервиз, находящ се в югозападната част от поземлен имот № *** от стр. кв. ** по плана на с. Шемшево.

ОТХВЪРЛЯ исковете на Д.А.Д., ЕГН ********** срещу Д.Г.Д., ЕГН ********** за прогласяване нищожността на пълномощно с нотариална заверка на подписите рег. № 5241/17.10.2016 г. и съдържанието Рег. № 5242/17.10.2016 г. на Емма-Ганка Инджова – пом. нотариус по заместване при нотариус Денчо Денчев, поради липса на съгласие от страна на упълномощителя, както и за признаване за установено, че договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.10.2016 г., обективиран в Нотариален акт № 464/ 17.10.2016 г. на нотариус Денчо Денчев, не е породил действие.

ОСЪЖДА Д.А.Д., ЕГН ********** да заплати на Д.Г.Д., ЕГН ********** сумата от 770.50 (седемстотин и седемдесет лева и петдесет ст.) лева, представляваща направените разноски по първоначалната искова молба.

 

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                               

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: