Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 29.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО,
13-ти с-в, в публичното заседание на четвърти април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Росен Димитров
при
секретаря Алина
Тодорова като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 11053
по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявен е иск с пр.основание
чл.226,ал.1 от Кодекса за застраховането/отм./ във вр. с чл.45 ЗЗД от Б.И.Ц., ЕГН ********** и Т.Ц.Ц., ЕГН ********** /конституирани на основание чл. 227 ГПК
като правоприемници на починалия ищец Ц.Н.Ц., ЕГН **********/, чрез процесуалния
им представител адв.Н.Д.против ТД У.З. АД– Румъния,
със седалище и адрес на управление: Румъния, гр. Букурещ, район 1, ул. *******за
заплащане на обезщетение за търпени неимуществени вреди – болки и страдания вследствие
смъртта на Н.Ц.Н., ЕГН ********** /баща на Ц.Н.Ц./, настъпила в резултат на ПТП
от 21.08.2015 г. в размер на сумата от 150 000 лв., ведно със законна лихва
върху тази сума от датата на деликта - 21.08.2015 г. до окончателното й изплащане.
Чрез своя процесуален
представител ищците поддържат предявения от наследодателя им иск. Твърдят,че
катастрофата е настъпила по вина на К.-Й.П.- водач на товарна композиция /ТИР/
- влекач с per. № DB-79-VIO, марка „Волво“, модел „FH 42 ТВ“ и прикачено ремарке „Krone“ с per. № ******, който е
бил застрахован по застраховка „гражданска отговорност“ при ответното дружество с полица № Ro/12/S5/KX № *********, издадена на 26.08.2014г.
Молят съда да уважи предявения
иск, чиито размер намяляват в първото заседание по
делото от 150 000 лв. на 130 000 лв. с оглед факта,че ищцата Б.И.Ц. е
получила извърсъдебно обезщетение в размер на
20 000 лв.
Ответникът ТД У.З. АД – Румъния
оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва, че процесното ПТП е
настъпило по вина на водача на товарния автомоби,
като твърди, че вина за настпъването му има само и
единствено водачът на лекия автомобил, който не е спрял на знак „Стоп“, с което
сам се е поставил в опасност от наспъване на
процесното ПТП, а наред с това е поставил във фактическа невъзможност другия
участник да реагира и да избегне настъпване на ПТП, а от друга страна същият е
бил наясно, че има проблеми със слуха и зрението, но въпреки това е решил да
управлява автомобила си, с което е създал реална опасност не само себе си, но и
за всички останали участници в движението по пътищата.
На следващо място, прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия
поради това, че е бил без поставен предпазен колан, също така е нарушил и чл.
50, ал. 1 ЗДвП, тъй като не е пропуснал движещия се по път с предимство товарен
автомобил, а наред с това е имал проблеми със слуха и зрението, които също са
допринесли, тъй като в случай, че е нямал проблеми със слуха, би възприел
звуковите сигнали, подадени от другия участник.Претендира разноски.
Доказателствата по делото са
гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От представения Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица 451р-5605/08.09.2015 год. , протокол за оглед
на местопроизшествие от 21.08.2015 год. и влязла в сила на 28.12.2017 год. присъда
по нохд №327/2017 год. на Ловешкия окръжен съд се установява,че на 21.08.2015г., около 09:00
ч., в гр. Ябланица по ПП I – 3 в района на 166-ри км. , кръстовището с ул. „Ратица“ е
настъпило ПТП, при което движещата се в посока от гр. София към гр. Плевен товарна композиция от седлови
влекач с ДК No. DB 79 VIO марка „Волво“
модел „FH 42 ТВ” и ремарке “Krone” с ДК No. *******, управлявана от К.-Й.П.е блъснал с предната си
част навлизащия от второстепенния път / от
ляво спрямо посоката на движение на товарния автомобил от ул. „Р.“/ лек
автомобил „ВАЗ“ модел 2107 с ДК No. ОВ 2576 АС,
управляван от Н.Ц.Н..
В следствие на катастрофата Н.Ц.Н.
получил травматични увреждания по главата и тялото , в следствие на които
починал.
Обявено е за безспорно,че за седлови влекач с ДК No. DB 79 VIO
марка „Волво“ модел „FH 42 ТВ” е имало валидна
застраховка при ответното дружество за „Гражданска отговорност” по полица № Ro/12/S5/KX № *********, издадена на 26.08.2014г., с
начална дата на покритие 07.09.2014г. и крайна дата на покритие 06.09.2015г.
От представеното на л. 117 от
делото удостоверение за наследници се установява, че първоначалния ищец Ц.Н.Ц. е
бил син на починалия Н.Ц.Н.. Последният е починал след образуване на настоящето
дело,поради което като правоприемници са конституирани Наследниците му Б.И.Ц./съпруга/
и Т.Ц.Ц./дъщеря/-удостоверение за наследници на л.130
от делото
От заключението на приетата по
делото и неоспорена от страните КСМАТЕ се
установява, че причината за смъртта на Н.Ц.Н. е тежка съчетана травма: тъпа
травма на главата, без счупване на черепа: разкъсно-контузни
рани по главата в областта на челото в дясно и до дясната вежда, кръвонасядане
на клепачите на дясното око, линейни охлузвания (плитки порезни рани) в дясната
лицева половина, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, кръвоизлив в моста
(стволов кръвоизлив); закрита гръдна травма: счупване на гръдната кост и ребра
двустранно-по-вече в дясно, където има разместване на фрагментите и разкъсване
на десния бял дроб с излив на кръв в гръдната кухина.
Автоексперта установява следния механизъм
на катастрофата: Товарният автомобил
се движи по път ПП I - 3 /път с предимство/ в посока от гр. София към гр.
Плевен. Лекият автомобил ВАЗ 2107 се движи по второстепенен път без предимство
III - 358 Гложене - Ябланица - Добревци, който в гр. Ябланица съвпада с ул. „Ратица“. По улица „Ратица“ са
разположени пътен знак Б1 - „Пропусни движещите се по пътя с предимство“, отстоящ на 50 м преди района на ПТП и пътен знак Б2 -
„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“, непосредствено преди
кръстовището.
Лекият автомобил ВАЗ 2107,
управляван от Н.Н., намалява преди кръстовището , но
не спира при знака „Стоп“, а навлиза в него, като изминава разстояние от около
12 м по широчината на път ПП I - 3.
По данни от дигиталния тахограф на товарната композиция, същата преди кръстовището
се движи със 73 км/час. След като забелязва появилия се внезапно отляво лек
автомобил водачът П. започва аварийно спиране и подава звуков сигнал. От
момента на забелязване на появата на лекия автомобил до ПТП товарната
композиция изминава общо 94,79 м за 4,95 секунди.
За същото време лекият
автомобил ВАЗ 2107 изминава само 12 метра или се движи със средна скорост от
2,42 м/сек, равна на 8,71 км/час и според експерта,ако се е движил малко
по-бързо е щял да избегне удара.
Според експертите, при правилно
поставен предпазен колан, тежките травми по главата /основна
причина за смъртта с развилия се стволов кръвоизлив/ и по гръдния кош не биха настъпили, тъй като
коланът не би позволил тялото да се отмести толкова надясно и да се удари в
десния преден прозорец на автомобила.
От показанията на св. Г.Г.Р.се установява, че приживе Ц.Н.Ц. е страдал от смъртта на баща му Н. и макар да не са живеели заедно,често са
се виждали и му е помагал.
С
оглед доказателствата и становищата на страните съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно 226,ал.1 КЗ
увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл.
45 от ЗЗД. Според чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно
е причинил другиму.
Не е спорно между страните
обстоятелството, а същото е видно и от представената международна карта за
автомобилна застраховка, надлежно преведна на
български език, (зелена карта) че отговорността на водача на седлови влекач с ДК No. DB 79 VIO
марка „Волво“ модел „FH 42 ТВ” към датата на
процесното ПТП е била застрахована от ответното дружество [фирма], регистрирано
в търговския регистър на Румъния по полица № Ro/12/S5/KX
№ *********.
Не се спори, че ТД У.З. АД/SC U.A.SA с
/ЕИК:******
е кореспондент по
застраховката "зелена карта" на ответното дружество за територията на
република България.
С оглед на валидното
застрахователно правоотношение отговорността на ответното дружество е
установена.
Няма спор,че ищците Б.И.Ц. и Т.Ц.Ц. като наследници/правоприемници на починалия
по време на процеса Ц.Н.Ц. могат да претендират като част от наследството си и обезщетението на
неимуществените вреди претърпени от праводателя им вследствие смъртта на баща
му Н.Н.. Претенцията е ограничена в рамките на
заявеното по делото от праводателя като общ размер.
В настоящия случай се установи, че са налице
предвидените и изброени в закона предпоставки: противоправно деяние установено
с влязла в сила присъда на наказателен съд и съгласно чл.300 ГПК задължителна
за настоящия съд-движение със скорост от около 73 км.ч., т.е. с 23 км.ч. над допустимата по чл.21 ЗДвП в условия на
населено място-до 50 км.ч. , като вероятността да се избегне катастрофата при
движение в рамките на позволената скорост е била реална, тъй като около 1
секунда не е стигнала на лекия автомобил да премине през пътя и по този начин
да избегне ПТП-то.
Доказан е и фактът, че
причиненият вредоносен резултат е в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното деяние.
Установено е и няма спор,че за
автомобила управляван от делинквента е имало валидна застраховка за ГО при
ответното дружество.
Поради изложените съображения,
съдът намира, че предявения иск за претърпени неимуществени вреди е основателен.
По отношение на неговия размер:
Този размер следва да бъдат
определени съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което предвижда, че при
непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост.
Загубата на родител
безспорно е тежката психическа травма и според съда неминуемо е причинила на Ц.Н.Ц. душевни страдания.
От друга страна е факт,че Ц. и баща му Н. са живеели в различни населени места
и няма доказателства да са поддържали много близки отношения приживе.
С
оглед на горното според настоящия състав справедливото обезщетение за претърпените
от Ц.Н.Ц. страдания е в размер на 60 000 лв. Съдът намира този размер за
справедлив и обоснован с оглед претърпените мъки и страдания на праводателя на
ищците от загубата на баща му и отговаря на принципа на справедливостта и
социално-икономическите условия на живот в страната към датата на увреждането.
Горната сума следва да се
намали със сумата от 20000 лв. платени извънсъдебно на единия от ищците от
страна на застрахователя-факт обявен за безспорен. Доколкото настоящите ищци са
встъпили в правата на наследодателя си по това дело следва да им се присъди
общо обезщетение,независимо,че същите притежават поотделно съответните
наследствени квоти/в случая равни/. Ето защо горното плащане макар извършено в
полза само на ищцата Б. следва да се приспадне от общия размер на
обезщетението.
Преди
определяне на крайния размер на обезщетението следва да се вземе предвид и
основателното възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат
от пострадалия Н.Ц.Н.. Според съда последният е
допринесъл изключително за настъпването на катастрофата,като е навлязъл в
кръстовището от път без предимство , без да спре на знак Б2 - „Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство“ и очевидно без да се огледа ,а също е бил
без колан /нарушения на чл.6,ал.1,т.1, на чл.50 и на чл.137а от ЗДвП/, което
също е допринесло до тежките наранявания по главата и тялото му и съответно за
настъпване на смъртта. Ето защо съдът определя 70 % съпричиняване.
При това положение искът е
основателен и следва да бъде уважен за сумата от 12 000 лв. ведно със законната
лихва от датата на увреждането 21.08.2015 год. до окончателното й изплащане,а
за разликата до 130 000 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съобразно този изход на делото ищците следва да заплатят на
ответника адвокатско възнаграждение в размер на 3933 лв./предвид минимума по НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и разноски
от 270 лв., а ответникът следва да
заплати на адвокат Димитров
възнаграждение по чл.38 ЗА в размер на 1068 лв. с ДДС .
Ответникът следва да заплати по
сметка на СГС държавна такса в размер на
480 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ТД У.З. АД /SC U.A.SA/
с ЕИК:******,
със седалище и адрес на управление в гр. Букурещ, 14141, район 1, ул. „*********,
Република Румъния да заплати общо на Б.И.Ц., ЕГН ********** и Т.Ц.Ц., ЕГН ********** чрез процесуалния им представител адв. Н..Д.,
със съдебен адрес:***, четвърти полуетаж, офис № 4 на основание чл.226,ал.1 КЗ/отм./
във вр. с чл.45 ЗЗД сумата от 12 000 лв. - обезщетение
за неимуществени вреди на техния праводател Ц.Н.Ц., ЕГН ********** вследствие смъртта на баща му Н.Ц.Н.,
с ЕГН: **********,настъпила в следствие увреждания при ПТП на 21.08.2015 год. –ведно със
законната лихва върху тази сума считано от 21.08.2015 год. до окончателното й
изплащане като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до претендирания такъв от 130 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА ТД У.З. АД/SC U.A.SA с
/ЕИК:******
да заплати на адвокатН.Д.възнаграждение по чл.38 ЗА в
размер на 1068 лв. с ДДС ,а по сметка на Софийски градски съд държавна такса в
размер на 480 лв.
ОСЪЖДА ищците Б.И.Ц.,
ЕГН ********** и Т.Ц.Ц., ЕГН ********** заплатят на ТД У.З. АД/SC U.A.SA с /ЕИК:******
разноски по делото
в общ размер на 4203 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: