Р Е Ш Е Н И Е
№ 24.03.2021 година град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски районен съд ОСМИ наказателен състав
На двадесет и четвърти февруари Година: 2021
В публичното заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА
РИБЧЕВА
Съдебни заседатели:
Секретар: АЛЕКСАНДРА ТАНЕВА
Прокурор:
разгледа докладваното от съдията Милена Рибчева
а.н.дело № 3284 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, съобрази:
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № *** от 30.11.2020 год. на Директора на Дирекция ”И.Т.”
град С.З..
Жалбоподателят ”И.” ЕООД град С.З. твърди,
че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и моли същото да
бъде отменено. В съдебно заседание чрез упълномощения си представител поддържа
направеното с жалбата искане.
Въззиваемата
страна Дирекция ”И.Т.” град С.З. счита, че жалбата е неоснователна и моли НП да
бъде потвърдено като законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните доказателства
и служебно провери изцяло законосъобразността на НП, намери за установено
следното:
С обжалваното НП, издадено въз основа на
акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № *** от 27.10.2020 год., жалбоподателят е санкциониран на основание чл.415,
ал.1 от КТ – Кодекс на труда (”Който не изпълни принудителна
административна мярка, приложена от контролен
орган за спазване на трудовото
законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба
в размер от 1500 до 10 000 лв.”), за нарушение изразяващо се в това, че в качеството му на работодател по
смисъла на пар.1, т.1 от ДР на КТ (”Работодател” е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко
друго организационно и икономически обособено образувание /предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение,
домакинство, дружество и други подобни/, което
самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение,
включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за
изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател”) на 21.10.2020
год. и по представени документи от проверяваното дружество, не е изпълнило
задължително предписание на контролния орган Дирекция “И.Т.“ град С.З.,
издадено на основание чл.404, ал.1, т.12 от КТ с протокол ) № ***от 01.07.2020
год. за извършена проверка, връчен на 02.07.2020 год. – предписание № 2, а
именно, работодателят “И.” ЕООД, ЕИК ***град С.З., да изплати обезщетение в
размер на брутното трудово възнаграждение на работника/служителя Д.Г.Й., ЕГН **********
за времето, през което е останала без работа, но за не повече от един месец,
съгласно изискванията на чл.222, ал.1 от КТ, със срок за изпълнение 30.07.2020
година. В нарушение от 31.07.2020 година.
При съставяне на акта жалбоподателя не се е възползвал от правото си на
възражение, включително и от това по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на този акт за установяване на
административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление в
което нарушението е описано и квалифицирано така, както е в акта. На
дружеството, на основание чл.415, ал.1 от КТ е наложено административно наказание
“имуществена санкция” в размер от 1500 лева.
В хода на съдебното производство, за
изясняване на обстоятелства по делото са събрани и гласни доказателства.
При съвкупната преценка на всички събрани
по делото доказателства – писмени и гласни, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно по следните съображения:
По делото не се спори относно прекратеното
трудово правоотношение на дружеството работодател с работника и последиците от
това, довели до издадения протокол по чл.404, ал.1, т.12 от КТ от 01.07.2020
година и дадените там предписания съдържащи се в пункт 1, 2 и 3. Разглеждания
случай, касае точка втора, а именно заплащане на обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение на работника Д.Й. за времето, през което е
останала без работа, но не повече от един месец, съгласно изискванията на
чл.222, ал.1 от Кодекса на труда със срок на изпълнение 30.07.2020 година. За
да е налице нарушение в тази насока, съгласно изпълнителното деяние заложено в
нормата на чл.415, ал.1 от КТ, то следва това предписание да не е изпълнено в
дадения срок. По настоящото дело в хода на съдебното следствие бе представен
РКО от 30.07.2020 година, видно от който на лицето Й. към края на предписанието
е било изплатено обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за оставане
без работа за един месец, съгласно чл.222, ал.1 от КТ. Следва да се има
предвид, че това доказателство не бе оспорено от страна на процесуалния
представител на АНО, поради което и съдът го прие като доказателство по делото.
В тази връзка се налага извода, че в разглеждания случай не се установи по един
безспорен начин твърдяното от АНО административно нарушение. Напротив съдът
приема за установено по делото, че дружеството е изпълнило даденото му
предписание, но не е представило надлежното доказателство за това пред АНО,
което обаче не може да ангажира наказателната отговорност по този текст от
КТ.
По тези съображения съдът намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно и
като такова следва да бъде отменено, като на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН
(Закон за административните нарушения и наказания) въззиваемата
страна следва бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените по делото
разноски в размер на сумата от 300 лева, представляваща платено адвокатско
възнаграждение на представлявалия го упълномощен защитник съобразно
представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА наказателно постановление № *** от 30.11.2020
год. на Директора на Дирекция ”И.Т.” град С.З., като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Дирекция ”И.Т.”
град С.З. да заплати на “И.“ ЕООД град С.З., с ЕИК ***сумата в размер на 300
(триста) лева, представляваща направени разноски по АНД № 3284/2020 год. по
описа на Старозагорския районен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред
Административен съд С.З..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: