Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 380
Гр. Габрово, 20.01.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровски районен съд в
публично съдебно заседание на 04.11.2016 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ХРИСТОВ
При секретаря Д.М., като
разгледа докладваното от съдия Христов гр.д. № 935 по описа за 2015 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск с правно
основание чл. 422 от ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ"ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул."Ястребец" 23Б, представлявано от Изпълнителния си Директор
С.П.Ц. против Н.З.Г., с ЕГН **********, с адрес: *** за установяване на правото, че ответникът дължи суми
за топлоенергия.
І. Искания и възражения
на страните, сочени обстоятелства от значение за претендираните права:
1.
От страна на ищеца:
Твърди се, че на 13.03.2014 г. дружеството ищец депозирало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Н.З.Г. за сумата от 2013,12 лв., от които 1902,11 лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода м. 05.2011 г. - м. 04.2013 г., и 111,01 лв. - законна лихва за забава
от 30.06.2011 г. до 20.02.2014 г., както и законната лихва върху главницата до
окончателното изплащане на задължението, направените по делото разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл. 414 от ГПК
ответникът Н.З.Г. депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение,
с оглед на което със съобщение, получено от ищеца на 03.09.2014 г., съдията
докладчик указал, че ищецът може да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса, поради което бил
предявен настоящият иск за установяване на съществуването на вземането на ищеца за консумирана и незаплатена
топлинна енергия.
Ответникът
използвал доставяната от дружеството ищец топлинна енергия през процесния
период и не погасил задължението си. "Топлофикация София" ЕАД
изпратила покана за доброволно изпълнение на задължението до длъжника, с която
същият бил уведомен за размера на дължимите суми, както и, че ако сумите не
бъдат заплатени доброволно в 7 - дневен срок ще бъдат предприети действия за
събирането им по съдебен ред. Въпреки отправената писмена покана да заплати
доброволно дължимата сума и обезщетение за неизпълнение в размер на законната
лихва от деня на забавата до изплащането й, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
ответникът не погасил задължението си.
В изпълнение
на разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 139 от ЗЕ/ сградата-етажна
собственост, в която се намирал топлоснабдения имот била сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма "MX Елвеко" ООД.
Въз основа на
чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между
потребителите в сграда - етажна собственост се извършвало по системата за
дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ за
топлоснабдения имот били начислявани от "Топлофикация София" ЕАД по
прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период били изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна
енергия в сградата - "MX Елвеко" ООД на база реален отчет
на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от
Наредба № 2/28.05.2004г. за топлоснабдяването (издадена от Министъра на
енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ бр. 68 от 03.08.2004г.) и Наредба №
16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007г.).
За топлоснабдения имот били издадени изравнителни сметки, като сумите за
топлинна енергия били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение,
инсталирани на отоплителните тела в имота. Съгласно Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните
сметки бил сума за доплащане, то тя се добавяла към първата дължима сума за
процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната сметка бил сума за
възстановяване, то от нея служебно се приспадали просрочените задължения, като
се започнело от най - старото.
ИСКАНЕТО ОТ СТРАНА НА ИЩЕЦА Е съдът да приеме за установено, по отношение на Н.З.Г., че дължи на „Топлофикация
София" ЕАД сума в общ размер на 2013,12 лв., от които 1902,11 лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода м.05.2011 г. - м.04.2013 г., и 111,01 лв. -законна лихва за забава от
30.06.2011 г. до 20.02.2014 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите, като му бъдат присъдени и направените съдебни разноски и юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78 от ГПК.
2. От страна на ответника:
Оспорва
предявените искове изцяло по основание и размер.
Не бил абонат
на „Топлофикация София" АД и не бил сключвал договор с дружеството,
предвид което нямало основание „Топлофикация София"АД да му начисли
посочените суми.
Не бил получавал покана за откриване на партида и нямал открита партида в
„Топлофикация София"АД. Съгласно писмо с изх.№ 5648/23.11.2011 г./ и
самото дружество-ищец установило, че на негово име нямало открита партида,
неясно как топлопреносното дружество било начислило посочените суми.
Основното
жилище където живеел се намирало в гр. Севлиево, ул. ***** 12. Имотът му в гр.
София, бул. ******* 83, вх. В, ап. 70 се обитавал от него не повече от 15 дни
общо за годината. Отоплявал се на климатик и бойлер. В жилището нямало открити
тръби (сградна инсталация), всички тръби били в стените.
След
снабдяването на сградата с Акт 16, Общото събрание на етажната собственост
взело решение да се присъедини към мрежата на „Топлофикация София" АД, но
поради множеството неточности, неясни и твърде завишени сметки, през 2011 година Етажната собственост се отказала от услугите на
„Топлофикация"АД, което било видно от решение на Етажната собственост подадено до
ищцовото дружество/. Поради тази причина на негово име не се водела партида в
дружеството-ищец.
След отказа на
Етажната собственост да се ползва от услугите на „Топлофикация София" АД,
нямало проведено редовно Общо събрание на етажната собственост, което да
било взело решение за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа на
„Топлофикация София"АД.
Дори и някой от собствениците в
сградата да бил изразил желание да стори това или да се бил присъединил без
съгласието на всички живущи в сградата съгласно разпоредбите на чл. 17 от ЗУЕС, то това било сторено не по надлежния ред без
решение на Етажната собственост.
Всеки един от
абонатите на дадено дружество можел да се откаже от предоставянето на услугите.
В този случай той не можел да бъде задължен да заплаща и всички такси за
сградна инсталация, тъй като изрично бил заявил, че не желае да се ползва от
услугите на дружеството.
От
представената справка не ставало ясно как са изчислени и посочените суми. Не
ставало ясно въз основа на какви данни топлопреносното дружество било съставило
посочените сметки.
През
отоплителен сезон 2011 - 2012 г. представител на „Топлофикация София"АД
или на посочения топлинен счетоводител не бил
посещавал имота, негова собственост, нито бил правил отчет на
топломерите след като Етажната собственост се отказала от услугите на ищеца.
През
следващите години по тяхно искане,
представители на посочения топлинен счетоводител посещавали имота,
негова собственост и правили отчет на топломерите , който винаги показвал
стойност на потребено количество топлинна енергия „0".
През 2014 г.
по своя инициатива поканил служители на MX Елвеко ООД, които на 15.09.2014
г. посетили имота му и направили измервания, които отново отчели показания
(отчет) "0" за уреди SIEMENS с номера 0713, 0705 и 0712.
Основание за
плащане на ТЕ възниквало едва след потребление на доставената топлоенергия и измерване на потребеното
количество от потребителя, измерено посредством специални уреди поставени на
радиаторите в жилището- топломери. Тъй като той, като субект на потреблението
отсъствал от жилището , реално не се е ползвал от предоставения ресурс.
Ако
претенциите на ищеца били само за отделена топлоенергия от сградната инсталация
на Етажната собственост, то неговите претенции не следвало да са насочени към конкретния
потребител, а към Етажната собственост, която от своя страна имала правото и
възможността на обратни искове срещу своите некоректни платци.
Оспорва
начина, по който бил формиран размерът на главницата. Голяма част от сметките
били изчислявани на база, а в последствие задълженията били приспадани с
уравняването им в края на отоплителния период и корекцията на сметките, при
което не ставало ясно какъв бил точният размер на главницата за даден период,
както и върху каква главница била изчислявана лихвата за забава върху нея.
Корекцията на сметката в края на периода предполагала по-малка главница, което
променяло и размера на лихвата за забава върху сумата.
Оспорва също
така начислените лихви за забава върху претендираните главници, като неточно
изчислени, без уточняване на периода за който се дължат и размера на
главницата, върху която се изчислявали.
В реализация
на правата по чл. 143, ал.2 от ГПК, ответникът прави допълнение, че е възможно през 2012 г. да е
имало събрание на Етажната собственост, за което той да не е бил уведомен, след
което да е започнало подаването на топлинна енергия за етажната собственост.
3. От страна
на третото лице помагач на страната на ищеца МХ Елвеко ООД:
Третото лице помагач на страната
на ищеца не взема отношение по предявения иск и отговора на ответника.
ІІ. Съдът като взе предвид исканията и становищата на
страните, и данните по делото от фактическа и правна страна съдът намира
следното:
1. Правна квалификация
на претендираните права:
Пред съда е предявен
установителен иск с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК.
Претендираните
материални права на ищеца относно сумата за главница се основават на
разпоредбите на чл. 153 ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, а относно това за
лихви – на разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД.
2. От фактическа и правна страна:
Не е предмет на спор по делото, че ищецът е дружество лицензирано за
дейността по пренос на топлинна енергия и осъществява съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на
топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие при публично
известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия
от "Топлофикация София ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София,
които се изготвят от "Топлофикация София" ЕАД и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. С тези общи
условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на
топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът
за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
Спрямо него са
в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация
София" ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение
№ ОУ-067/12.12.2005г., публикувани във в-к "Пари" на 23.12.2005г. в
сила от 22.01.2006г.; Общите условия за продажба на топлинна енергия от
"Топлофикация София" ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София,
одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008г. на ДКЕВР, публикувани във в-к
"Дневник" на 14.01.2008г. в сила от 13.02.2008г.; В раздел VII от ОУ - „Заплащане на ТЕ", чл. 32, ал. 1 е определен редъти срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответникът/, са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението на ответника за
заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури е най-късно до края на месеца, следващ месеца на
доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал
в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна
лихва върху дължимите суми.
Не е спорно по делото, че ищецът е собственик на имот в гр. София, бул. ******* 83,
вх. В, ап. 70 от 21.03.2008 г. Етажната собственост, в която се намира имота е присъединена
към топлоснабдителната мрежа значително преди закупуването на имота от ответника – през 1988 г. /видно от
представения от ищеца протокол за направа на топла проба/ и ответникът се явява
потребител на топлоенергия и клиент на ищеца ex lege /по силата на § 1, т. 42 от ДР от Закона за енергетиката/ без да е
необходимо подаване на заявление за това/ и е с абонатен /клиенски/ номер
176009, в това число за процесния период м.05.2011 г. - м.04.2013 г. Възражението на ответника, че е
налице решение на етажната собственост за прекъсване на топлоснабдяването за
процесния период остана недоказано от него /доказателствената тежест за това
обстятелство е на ответника/ и съотвено е неоснователно.
Видно от извъшената съдебно-техническа експертиза
/неоспорена от страните/ през процесния период (от 05.2011г до 04.2013г.) в
имота на ответника са налице вертиикални тръбни щрангове от сутерена вертикално
до последния етаж. Има и разход на топлиннаинна енергия за топла вода. В
сградата и имота на ответника е въведено дялово разпределение, което се
осъществява от "Елвеко" ООД. В абонатната станция, в сутерена има общ
търговски топломер тип Pullux 2WR4 (свидетелствео за проверка от 15.12.2011г.). За периода
15.12.2011 г. -17.02.2014 г. -17.02.2016 г. той е бил с № 60095600 и т-р №
60092762 /свидетелство за проверка от 26.01.2012 г.). Топломерът е проверяван
съгласно нормативните изисквания на Закона за измерванията и НАРЕДБАТА ЗА
СРЕДСТВАТА ЗА ИЗМЕРВАНЕ, КОИТО ПОДЛЕЖАТ НА МЕТРОЛОГИЧЕН КОНТРОЛ, т.е. на всеки
2 години. Метрологичните лаборатории, в които са проверявани топломерите са
както следва: Аква билдинг-сървиз Д (2011г) и Енбра Тест (2014г.). В сградата и
имота на ответника са спазени правилата за разпределение съобразно Закона за
енергетиката, Наредбата за топлоснабдяване и Методиката за дялово
разпределение, която е Приложение № 1 към чл.61 ог Наредбата за
тополоснабдяване. В имота на Н.З.Г. е начислена топлоенергия за битово н горещо
водоснабдяване (БГВ), която се определя се по реда на чл.68 от НТ. Начисленията
за 3 са правени на база на прогнозно използване от минали години.
Изразходваното колчество гореща вода от конкретния потребител се определя по
водомер за гореща вода, но тъй като не е осигурен достъп за отчитане
изравняването е определено при норма за разход на гореща
вода 140 л на обитател за едно
денонощие на потребление. Разликата между количеството гореща вода, определено
по водомера пред подгревателя за БГВ, и количеството горееща вода, определено
от показанията на водомерите в отделните имоти е разпределено пропорционално на
изразходваното количество гореща вода от отделните потребители когато всички
имоти използваното количество гореща вода се отчита с водомер.
Дяловото разпределение на потребената топлинна енергия
за отопление в сградата с процесния имот е изчислено от фирмата
"Елвеко". За процесния абонатен номер 176009 за изравненията от
топлинния счетоводител са както следва:
-за периода 5.2011 - 4.2012 г. сградна инсталация и
коригиран разход топла вода - изравнителна сума 104,48лв.;
- за периода 5.2012 - 4.2013 г. топла вода-
«-7,11лв.», отопление служебно начисляване (10,10692 МВтч) 1029,86лв., сумарно
изравнителна сума 1022,75лв.
Количествата топлоенергия и стойността в лева за имота
в гр.София, общ. Студентски град, ул.******* 83, вх.3, ап.70 за съответните
периоди са както следва:
- сезон 2011/5-2012/04 за отопление (сградната
инсталация) 127,63 кВт.ч.; за отопление на топла вода 3825,88 кВт.ч; общо топлоенергия
3953,51 кВт.ч; общо сума 377.55лв.;
- сезон 2012/05-2013/04 от сградната инсталация 1395
кВт.ч.; за отопление на топла вода 3046,68 кВт.ч; енергия отопление 10093,87 kWh; общо топлоенергия 14535.55 кВт.ч; общо сума
1487.83лв.;
Сумарно дължима сума 1865,39 лева.
Видно обаче от извършената съдебно-счетоводна експертиза, също приета без
оспорвания от страните, съгласно отразените счетоводни записвания в
счетоводството на ищеца и данните от документите по делото, дължимите суми за
процесния период от ищеца са:
- за отопление от сградна инсталация – 155,91 лева;
- за отопление на имот – 4,93 лева;
- за подгряване на БВГ – 577,30 леува.
Или общо главница в размер на
736,14 лева, до който размер следва да бъде уважен предявеният иск за главница.
Размерът на лихвата върху начислените съгласно издадените за процесния
период фактури е 111,06 лева, исквата претенция е за сумата 111,01 лева и
следва да бъде уважена до този размер.
3. Относно претенциите за
разноски:
Съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иск, като
съгласно ал. 3 на същия член ответникът също има право да иска заплащане на
направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Заплатената от ищеца
държавна такса е в общ размер на 126,08 лева, от които 50 лева върху иска за
лихва, която следва да бъде присъдена изцяло на ищеа, поради уважаване изцяло
на посочения иск и 76,68 лева върху иска за главница, от която на ищеца следва да бъдат
присъдени съразмерно с уважената част от
иска главница 29,68 лева или следва да му бъде присъдена държавна таокса по
воденето на исковоти заповедното произвдство в размер на 79,68 лева.
Съразмерно на ищеца
следва да бъдат присъдени и 176,74 лева – съответната част от разноските за
съдебно техническа и съдебно счетоводна експертизи /за извършването на които е
заплатено адвокатско възнаграждание в общ размер на 420 лева/; 156 лева
юрисконсултско възнаграждание за исковото производство и 84,36 лева по воденето
на заповедното производство.
Общият размер на
разноските, които следва да бъдат присъдени на ищеца по воденето на исковото и
заповедното производство е в размер на 496,78 лева.
На ответника следва да
бъде присъдена сумата 289,59 лева – пропорционална част от заплатените от него
500 лева адвокатско възнаграждание.
При прилагане на
компенсация до по-малкото, на ищеца следва да бъдат присъдени 207,18 лева
разноски по исковото и заповедното производство.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
че Н.З.Г.,
с ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул."Ястребец" 23Б:
- сумата 736,14 лева (седемстотин тридесет и шест лева и 14 ст.) – главница за доставена
топлинна енергия за периода от 05.2011 г до 04.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 13.03.2014 г. до окончателното
изплащане на вземането, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 153 ал. 1 от
ЗЕ;
- сумата 111,01 лева (сто и единадесет лева и 01 ст.) – лихва за
забава върху просрочените задължения за главница за периода от 30.06.2011 г. до
20.02.2014 г., на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 86 ал. 1 от ЗЗД,
за което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 27.03.2014 г.
по ч.гр.д. № 13343/2014 г. по описа на Софийски районен съд.
Отхвърля предявения иск за главница за разликата над 736,14 лева до претендирания размер от
1902,11 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Н.З.Г., с ЕГН **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул."Ястребец" 23Б сумата 207,18 лева (двеста и седем лева и 18
ст.) – разноски при извършена компенсация по воденето на исковото и
заповедното производство, на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС – Габрово от страните в двуседмичен срок от връчването му.
Районен съдия: