Р
Е Ш Е
Н И Е № 689
гр.
Пловдив, 13.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд, VІII н.с., в публично съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и двадесета
год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ТАСЕВ
при секретаря Ваня Койчева, като разгледа АНД № 5141/2019
год.по описа на ПРС, VІІІ наказателен състав, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 305/20.12.2018 год., издадено от Директор на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“, с което на „МОСТСТРОЙ ПЛОВДИВ ПЛАНТ“ ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, район „Северен“, ул.“Брезовска“ № 21, ап.9, представлявано
от А.С.К., на основание чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите /ЗВ/ е наложено административно
наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение
на чл.44, ал.1 от ЗВ.
Жалбоподателят, в жалбата си оспорва по същество вмененото му нарушение и моли Съда да отмени НП като
незаконосъобразно, издадено при нарушение на материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон.
В съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител. Не се
явява и редовно призования пълномощник на жалбоподателя.
Въззиваемата
страна Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БД ИБР/, чрез процесуалния
представител **.***. Б. пледира за
потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата е неоснователна.
На 04.10.2018 г.
експерти на БД ИБР, сред които св. Д.Н. Ч. /към момента на проверката Д.Н.Д./ - старши експерт,
извършили проверка на пресевна инсталация, намираща се в землището на село
Катуница, община Садово, област Пловдив, стопанисвана от
дружеството-жалбоподател „Мостстрой Пловдив Плант“ ЕООД. По време на проверката
на обекта присъствал управителя на
дружеството А.С.К.. В хода на проверката било констатирано наличие на един брой
оборудвано за експлоатация водовземно съоръжение – тръбен кладенец. Установено
било, че устието на тръбния кладенец било положено на кота терен със спусната
работеща към момента на проверката потопяема помпа и покрито с дървени елементи
и платнище. След помпата посредством тръба от РЕ с диаметър 25 подземната вода
постъпвала за нуждите на обекта с цел измиване на кантара за камиони и хигиенни
нужди. Еспертите установили липсата на монтирано измервателно устройство за
измерване на добитите количества подземна вода. За така констатираното по време
на проверката ползване на изграденото на място водовземно съоръжение-тръбен кладенец
за водовземане „Мостстрой Пловдив Плант“
ЕООД не притежавало издадено разрешително за водовземане от подпочвени води, изискуемо
съгласно чл.44 ал.1 от Закона за водите.
Установеното при
проверката на 04.10.2018 г. било обобщено в изготвен констативен протокол № Пв3-221/04.10.2018
г., който не бил подписан от управителя на
дружеството-жалбоподател.
За това, че към
04.10.2018 г. „Мостстрой Пловдив Плант“ ЕООД извършвало водовземане от тръбния кладенец, намиращ се в проверената
пресевна инсталация, стопанисвана от дружеството, за което не притежава разрешително
за водовземане от подземни води за водоснабдяване на обекта, св. Ч. /Д./ съставила на 19.11.2018 г. акт за установяване
на административно нарушение № 179/19.11.2018 г., за прието за извършено административно
нарушение на чл.44, ал.1 от ЗВ. При връчването на акта управителя на
дружеството направил възражение, като посочил, че в момента на проверката
водовземните съоръжения не работели.
В срока по чл.44,
ал.1 от ЗАНН писмени възражения не били направени по констатациите в АУАН.
Въз основа на АУАН
и на останалите материали по административната преписка било издадено атакуваното
наказателно постановление, с което на „Мостстрой Пловдив Плант“ ЕООД, на
основание чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на
2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.44, ал.1 от ЗВ.
При така изложената
фактическа обстановка и предвид събрания доказателствен материал съдът намира, че
наказаното юридическо лице „Мостстрой Пловдив
Плант“ ЕООД е осъществило към 04.10.2018 г. състав на административно нарушение
по смисъла на чл.44, ал.1 от ЗВ, тъй като към същата дата дружеството е ползвало
водовземно съоръжение /тръбен кладенец/ за извършване на водовземане от подземни
води, без необходимото за това основание,
а именно без да притежава издадено за целта разрешително за водовземане от подземни
води. За нуждите на стопанисваната от него пресевна инсталация, жалбоподателят е
черпел /отнемал/ вода от воден обект, с което е осъществявал водовземане по смисъла
на §1, т.7 от Допълнителните разпоредби на ЗВ. Същият използвал оборудван за експлоатация тръбен кладенец,
чието устие било положено на кота терен със спусната и работеща към момента на
проверката потопяема помпа и покрито с дървени елементи и платнище. След
помпата била поставена тръба от РЕ с диаметър 25, чрез която постъпвала
подземна вода, необходима за целите на пресевната инсталация, като за измерване
на добитите количества подземна вода нямало монтирано измервателно устройство. Тази
дейност била извършвана без съответното разрешително, издадено в полза на „Мостстрой
Пловдив Плант“ ЕООД, което безспорно представлява нарушение на изискуемото по силата
на чл.44, ал.1 от ЗВ разрешително за водовземане,
като по делото не бяха представени доказателства конкретния случай да попада в изключенията,
предвидени от законодателя в т.т.1-3 на нарушената законова разпоредба. Липсата
на притежавано от санкционираното дружество разрешително за водовземане към датата
на нарушението 04.10.2018 г. се затвърждава и от свидетелските показания на актосъставителя,
като в хода на настоящото производство жалбоподателят не представи доказателства,
оборващи констатациите в АУАН и НП. Представената фактура за закупена автовезна
от дружество, различно от „Мостстрой Пловдив Плант“ ЕООД с твърдението, че установената
на мястото на проверката везна е чужда собственост не се отразява на
съставомерността на деянието. Доколкото с категоричност се доказа дейност по
водовземане от подземни води без изискуемото по закон разрешително за това, без
значение е за какво е използвана добитата вода, предвид и на това, че случаят
не попада в изброените от законодателя изключения, за които не се изисква
разрешение за водовземане, както се спомена по-горе. Изрично в АУАН и НП е
посочено, че добитата чрез водовземане вода в стопанисваната от жалбоподателя
пресевна инсталация била използвана както за измиване на кантара за камиони,
така и за хигиенни нужди и водоснабдяване на проверения обект. Предвид на това,
след като законът императивно изисква в случаите като процесния наличието на надлежно издадено разрешително за
водовземане с оглед отнемането на води от водните обекти и/или отклоняването им
от тях, то извършването на тази дейност без надлежно издадено разрешително съставлява
нарушение.
Нарушението според
съда е правилно подведено към уреждащите състава му правни норми, а при излагане
на обстоятелствата на нарушението са описани всички от значение за правилната правна
и фактическа преценка, а и по начин да не ограничават субектът на административната
отговорност във възможността от разбиране на вмененото нарушение и неговите елементи.
Съдът не констатира различие между обстоятелствената част и диспозитива на НП, така както се твърди в
жалбата, където не се и посочва в какво се състои според жалбоподателя това
различие.
Правилно е определен
и субектът на нарушението, доколкото задължението за издаването на разрешително
е на лицето, което фактически ще осъществява
ползването на водния обект, неизпълнението на което води до налагане на предвидената
в закона санкция. Установено и категорично доказано е в случая, че именно дружеството-жалбоподател
е осъществявало дейност в стопанисваната от него пресевна инсталация, обект на
проверката, за чиято цел е било ползвано водовземно съоръжение за водоснабдяване,
което е извършвало без изискуемото по закон разрешително за водовземане.
НП е издадено от
компетентен орган в рамките на неговите правомощия. Спазени са според съда и всички
срокове от значение за законосъобразното ангажиране на административната отговорност,
в частност по чл.34 от ЗАНН.
Правилно е определена
и санкционната разпоредба по чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ, като наложеното наказание
по вид съответства на субекта на административната отговорност – имуществена санкция.
Относно размерът на наложеното наказание – имуществена санкция в размер на 2000
лв., съдът прие, че същият като определен в минимално предвидения от законодателя
размер в чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ, е съответен на обществената опасност на нарушението
и нарушителя, а и целесъобразен. Настоящата инстанция счете, че наказващият орган
правилно е извършил преценката на всички смекчаващи и отегчаващи административната
отговорност обстоятелства и законосъобразно е определил този размер на имуществената
санкция от 2000 лв., като не е счел случая за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Самото процесно нарушение по чл.44, ал.1 от ЗВ не се отличава с някаква по – ниска
степен на обществена опасност от всяко друго нарушение от този вид, нито пък по
делото са налице доказателства, вкл. и такива, които да са ангажирани от страна
на наказаното дружество, за наличие на многобройни и/или изключителни смекчаващи
административнонаказателната отговорност обстоятелства. Не без значение е и липсата
на данни за предприети от жалбоподателя действия за отстраняване на нарушението
и снабдяване с изискуемото за осъществяване на дейност по водовземане разрешително.
В хода на административното производство съдът
не констатира допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават наказателното
постановление и да налагат неговата отмяна като незаконосъобразно.
По горните съображения
съдът прие да потвърди атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от гореизложеното,
Съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№ 305/20.12.2018 год., издадено от Директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район“, с което на „МОСТСТРОЙ ПЛОВДИВ ПЛАНТ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.Пловдив, район
„Северен“, ул.“Брезовска“ № 21, ап.9, представлявано от А.С.К., на основание чл.200,
ал.1, т.2 от Закона за водите /ЗВ/ е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.44, ал.1 от ЗВ.
Решението не е
окончателно и подлежи на обжалване пред Административен
съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала!
ВК