Р Е
Ш Е Н
И Е
№226/12.11.2019г.
гр.Девня
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, II състав, в публично
съдебно заседание, проведено на 30.10.2019г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
при
участието на секретаря Антоанета Станева, като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 310 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове от***, ЕИК ***,
против С.Ш.Х., ЕГН **********, с адрес: ***,
с правно основание чл.422, вр. с чл.415 ГПК., който в качеството си на
потребител ползва предоставяни от ищеца ВиК услуги на същия адрес. Услугите се
ползват и отчита по партида с абонатен №***, чийто титуляр е ответника. Съгласно
чл.5, т. 6 и чл.33, ал.2 от ОУ на ищеца потребителите са длъжни да заплащат
ползваните ВиК услуги в срок 30 дни от датата на фактуриране, което ответника
не е направил.
Моли съдът, да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника съществуването на
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на основание чл.410 ГПК за
сумата от 1403,52 лв представляваща
главница за ползвани и неплатени В и К услуги по партида с аб. №***, за периода
от 14.04.2014 г. до 10.10.2018 г. за обект-имот, находящ се в гр. ***, сумата 288,17лв, представляваща обещетение за
забава за периода от 15.06.2014 г. до 16.10.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 26.10.2018 г. – датата на депозиране на
заявлението в съда, до окончателното изплащане.Претендират се и разноски в
исковото и заповедното производство.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба. Назначеният от съда особен представител по реда на чл. 47 ГПК за ответника оспорва
наличието на сключен договор с ответника за откриване на партида и
съществуването на облигационно отношение
по договор за доставка на ВиК услуги. Твърди неправилно отчитане на
водомера или неотчитане на водоползването, оспорва реалната доставка и потребяване на ВиК услуги. При възражение
за изтекла погасителна давност за период от три години
В
съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител,
назначеният на ответника по реда на чл 47 ГПК особен представител моли за
отвърляне исковите претенции.
Съдът,
след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните, намира следното от фактическа страна.
По
частно гражданско дело № 1244/2018 г. на ДРС е издадена Заповед № 792/30.10.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника С.Ш.Х., ЕГН
**********, с адрес: *** , да заплати на ***, ЕИК ***, сумата от 1403,52
лв представляваща главница за ползвани и
неплатени В и К услуги по партида с аб. №***, за периода от 15.05.2014 г. до 10.10.2018
г. за обект-имот, находящ се в***, сумата 288,17 лв, представляваща обещетение
за забава за периода от 15.06.2014 г. до 16.10.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 26.10.2018 г. – датата на депозиране на
заявлението в съда, до окончателното изплащане, сумата от 33,83 лв , представляваща
държавна такса, както и сумата от 50 лв юрисконсулско възнаграждение.
Към
доказателствения материал са приложени и приобщени Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, видно от които
/чл.2/ потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица, собственици
или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги, както и
доказателства за публикацията им и за влизането им в сила.
Представена
по делото е справка за недобора на абонат с потребителски абонатен № *** за периода 15.05.2014 г. – 10.10.2018
г.
Представено
по делото е копие от справка, направена по ел. път в СВ Девня за вписвания,
отбелзвания и заличаваня по партидата на ответника С.Ш.Х. за периода
01.01.1992г – 09.10.2019г., от която се установява, че ответника С.Ш.Х. по
силата на вписан на 04.09.2007г. договор за покупко –продажба е придобил
собствеността на ***от ***, построен върху ***Представени са общо 4 броя копия
на карнетни листи, съдържащи показанията на отчетената вода по партида №***, адрес в гр. ***за период от 2014 г. до м.04.2019г.
, като част от подписите на карнета не са положени на потребител, а на
забележка.
От
заключението на в.л. по назначената по делото СчСЕ, което съда приема като
обективно дадено и безпристрастно, неоспорено от страните, се установява че
размера на месечните задължения по главница за ползвани ВиК услуги по партида с
№ *** за периода от 15.05.2014 г. до 16.10.2018
г. са в общ размер 1403,52 лв. Обезщетението за забава върху задължението е в
общ размер от 288,53 лв., считано от падежа на всяка една фактура до 16.10.2018
г. При ищеца няма данни за извършени плащания по процесните задължения за периода от издаване на фактурите до
09.10.2019г. При ищеца партидата се води на името на С.Ш.Х., като за процесня
период фактурите са издавани на същото лице На в.л. е било представено справка
от СВ Девня във връзка с отбелязване за
процесния имот за периода 01.01.1992г. – 09.10.2019г. Общия размер на задължението за периода
10.11.2015г. до 16.10.18 г. по данни от
справка за недобора е 973,64 лв., а лихвата за забава 129,89 лв.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Исковете
са предявени по реда на чл.415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в
преклузивния месечен срок от уведомяването му за връчване съобщенията на
длъжника по заповедното производство по реда на чл. 47 ГПК, поради което се
явяват процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
С оглед
представените доказателства от ищеца съдът прави извод, че между страните е
налице валидна облигационна връзка за предоставяне и ползване на ВиК услуги,
като ответника е имал задължение да заплаща тези услуги Съгласно чл.8 от
НАРЕДБА №4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
получаването на ВиК услуги се урежда от публично известни ОУ на оператора.
Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия / ОУ / за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор, потребителите са длъжни да заплащат дължимите
суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на
фактурирането. ОУ съгласно чл.11, ал.7 и 8 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационни услуги /ЗРВКУ/, следва да бъдат публикувани най-малко
в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок
от публикуването им, а в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответния
ВиК оператор заявление, в което да предложат различни условия. Неподписването
на индивидуално споразумение обаче не препятства приложимостта на ОУ, чиято
задължителност остава приложима. Следователно ако между страните няма подписан
индивидуален договор, то отношенията между потребител и оператор на ВиК услуги
остават подчинени на публикуваните ОУ. Отделно от това за пълнота на
изложението следва да се добави и че закона никъде не въвежда и изискване за
някаква форма на този вид договори. По делото от представените писмени
доказателства се установява факта на влизането в сила на ОУ на ВиК, както и че
същите важат за всички потребители на вода и ВиК услуги, посочени в чл.2 от
Общите условия . Представено е и Решение
на ДКЕВР от 11.08.2014г.., както и
всички останали решения за промени в елементите от възникващото при ОУ
правоотношение.
Представената
справка за задълженията по партидата, както и представените карнетни листи по
партида на потребителя номер ***,
установяват факта на доставянето и надлежното отчитане на количествата
потребена вода за процесния период. Съгласно чл. 23,ал.4 от ОУ на ВиК отчитане
на водомерите се извършва от служител на ВиК оператора, в присъствието на
титуляря на абонатния номер или на негов представител. Според чл. 32, ал.1 и
ал.4 от Наредба № 4/14.09.2004 г., ВиК услугите се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на
оператора, отчетено чрез монтирания водомер на водопроводното отклонение, а
отчетените данни се установяват чрез отбелязването им в карнета, заедно с датата
на отчитане на водомерите и подписа на потребителя или негов представител,
освен в случаите на отчитане по електронен път. Тъй като отчитането на ВиК
услугите се установява чрез отбелязване в карнета съгласно посочената
разпоредба на чл.32, ал.4 от Наредба № 4/14.09.2004 г., то следва да се приеме,
че самият карнет представлява нормативно предвиден документ, доказващ
посещенията в имота и показанията на водомера към определена дата. Съгласно
Наредба № 4 /14.09.2004 г. отчетните данни могат да бъдат удостоверени както с
подписа на самия потребител, така и с подписа на негов представител. Липсата на
изрично изискане за упълномощаване на този представител, води до извода, че
карнета може да бъде подписан и от лице, което не е необходимо да бъде устно
или писмено изрично упълномощено от потребителя да го представлява във връзка с
отчитането на водомера. В случая ищецът не излага твърдения, че подписът
положен в карнетния лист е именно на ответника, поради което следва да бъде
прието, че същият, ако не е подписан от него, е подписан от негов представител,
който е присъствал на отчитането на водомера. Представения карнет доколкото
съдържа подписи за абоната същият, макар и да представлява частен документ,
съставлява годно доказателствено средство с обвързваща го доказателствена сила. Съобразно правилата на ОУ за потребители на
ВиК услуги на ищеца средствата за измерване са собственост на потребителите,
при което последните следва да носят отговорността за невярното им отчитане.
Предвид това, като съобрази и представеното
заключение по приетата СчСЕ, както и нормата на чл.182 ГПК съда приема, че така
представените доказателства представляват годно доказателствено
средство,установяващо че такова количество вода, описано във фактурите и
надлежно осчетоводено в счетоводството
на дружеството ищец, е доставено реално на ответника. След като дружеството
ищец е предоставило ВиК услуги,то за същото е възникнало основанието да търси
тяхната стойност. Стойностната претенция
на ищеца е проверена и установена от заключението на изслушаната и приета по
делото ССчЕ. Ответникът, чиято е доказателствената тежест, нито твърди, нито
доказва, че за процесния период е заплащал стойността на доставените му от
ищеца ВиК услуги.
Предвид изложеното съда намира, че исковете са
доказани по основание и размер, като приема , че дружеството - ищец е
предоставило ВиК услуги по фактури, издадени за периода 15.06.2014г. до 16.10.2018г.,
като за същото е възникнало основанието да търси от ответника тяхната стойност
Като
не е платил цената на доставената услуга, в качеството си на потребител на
същата той се е поставил в положението на неизправна по договора страна и
следва да понесе и задължението за плащане на обезщетение за забава, считано от
изтичане на тридесет дневен срок от издаването на всеки първичен документ /чл.
33, ал.2 ОУ/.
По отношение на възражението за изтекла
погасителна давност
Съгласно задължителната практика, установена с
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГК на ВКС по т. д. № 3/2011 г.
вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества,
както и на доставчици на комуникационни услуги са периодични плащания по
смисъла на чл. 111,
б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.
Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и
услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. С
три годишна давност съгласно нормата на чл.111, б.”в” от ЗЗД се погасяват и
вземанията за лихви. Съгласно правилото на чл.114 от ЗЗД давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Следва също да се има
впредвид, че съгл. ОУ потребителя при неизпълнение в срок на задължението си да
заплаща ползваните ВиК услуги, дължи
обещетение в размер на законната лихва, считано от първия ден на настъпване на
падежа, който настъпва след изтичане на 30 – дневния срок от фактурирането. Най-старото от задълженията е за доставена
услуга считано от 14.06.2014г., а заповедното производство, образувано като
ч.гр.д.№1244/18г., е по заявление депозирано в съда на 29.10.2018г. При това
положение съда приема с оглед общите правила на чл.111, ал.1, б. “в” от ЗЗД, че
суми за главница и мораторни лихви се дължат само за времето от три години
назад, като дължимите суми
за този период от време съгласно заключението на в.л. е в размер на 973,68 лв.
главница и 129,89 лв. лихви за времето от 10.11.2015г. до 16.10.2018г.
При
този изход на спора между страните и
направени своевременно искания по реда на чл.78 ГПК, ответника следва да плати на ищеца разноски в
размер на 470,15 лева за доплатена държавна такса, възнаграждение на вещо лице,
възнаграждение за особен представител на ответника по реда на чл.47 ГПК и
юристконсулстко възнаграждение, и разноски за заповедното производство в размер
на 54,36 лева съобразно размера на
предявените искове.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО В ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ СТРАНИТЕ, по предявения иск с правно основание чл.422
от ГПК, че ответника С.Ш.Х., ЕГН **********,
с адрес: ***, ДЪЛЖИ НА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от ***по заповед за изпълнение №792/30.10.2018г., постановена по
ч.гр. дело №1244/2018г. на ДРС сумата от
973,68 лв./деветстотин седемдесет и три лева и 68 стотинки/, представляваща
общ сбор на дължима главница за консумирана и незаплатена вода и ВиК услуги за
периода от 10.11.2015г. до 10.10.2018г. по партида с абонатен № ***, , за
обект, находящ се в гр. ***, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 29.10.2018г. по ч.гр.
дело №1244/2018г. по описа на ДРС до окончателното й изплащане, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за горницата над 973,64 лв до претендирания
размер от 1403,52 лв. и за периода от 14.04.2014г. до 10.11.2015г-. поради
изтекла погасителна давност.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО В ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ СТРАНИТЕ, по предявения иск с правно основание чл.422
от ГПК, вр. чл.86 от ЗЗД, че ответника С.Ш.Х.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ НА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от ***по заповед за изпълнение
№792/30.10.2018г., постановена по ч.гр. дело №1244/2018г. на ДРС сумата от 129,89 лв./сто двадесет и девет лева и 89 стотинки/, представляваща сбор
от мораторна лихва за ползвани и неплатени ВиК – услуги по партида с абонатен
номер ***, за периода от 10.12.2015г. до 16.10.2018г., КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска за мораторна лихва за горницата над 129,89 лв до претендирания размер от 288,17
лв. и за периода от 14.06.2014г. до 10.12.2015г. поради изтекла погасителна
давност.
ОСЪЖДА С.Ш.Х., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ***ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от ***сумата от 524,51
лв./петстотин двадесет и четири лева и 51 стотинки/ , представляваща
сторени в заповедното и в исковото производство разноски съразмерно на
уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от
настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
След влизане в сила на решението, заверен
препис от него с отбелязването върху него за датата му на влизане в сила да се
докладва по ч.гр. дело №1244/2018г. по описа на ДРС
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:....................................