Р
Е Ш Е
Н И Е № 27
31.01.2023 г.,
гр. Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети
януари през две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при
секретаря Албена А.ова
и в
присъствието на прокурора
изслуша
докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №156 по описа на съда за 2022 г.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118, ал. 1 и 3 от Кодекса за социално осигуряване
/КСО/.
Образувано е по
жалба на Д.С.О., ЕГН **********, с адрес ***, подадена чрез пълномощника му
адвокат Х.М. ***, против Решение № 2153-23-28 от 10.02.2022 г. на директора на
Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Стара Загора /ТП
на НОИ –Стара Загора/, с което е отхвърлена, като неоснователна, подадената от Д.О.
жалба срещу разпореждания № 1432, 1434, 1436 от 19.11.2021 г. на ръководителя
на „ПО“ при ТП на НОИ – Стара Загора и същите
били потвърдени.
В жалбата се претендира неправилност и немотивираност
на решението, макар този път да ставало ясно, че преизчисляването на пенсията
за инвалидност поради общо заболяване на О. да била намалена, поради заличаване
на данни от осигурителя „Д. 11“ЕООД, гр. Казанлък, с ЕИК ********* за периода
04.05.2018г. до 20.03.2019г. Макар и да имало изложени факти, то направените
изводи били неправилни и правно ирелевантни в случая. В допълнение към жалбата
сочи, че не било спорно, че О. бил в трудово правна връзка с посоченият
осигурител и получавал трудово възнаграждение. Неизпълнението на задълженията
от страна на осигурителя не следвало да пораждат негативни последици за
жалбоподателя.
Жалбоподателят, редовно призован в с.з., се
представлява от пълномощника си, който поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ – Стара
Загора, редовно призован за съдебно заседание, се представлява от процесуален
представител – ст. юрк. К., която оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена.
Въз основа на съвкупната преценка на представените по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По подадена от Д.С.О. заявление рег.
№ 2112-23-989/23.12.2019г. от ТП на НОИ било издадено разпореждане за отпускане
на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 29.12.2019г.
/вж. решението на ответника/, която била служебно преизчислена на осн. §7 от
ПЗР на ЗМДВИП на 01.2020г. и на 01.2021г. При отпускане на тази пенсия от
осигурителният институт бил зачете осигурителен стаж на лицето, като положени
при осигурителя „Д. 11“ЕООД, гр. Казанлък с ЕИК *********, за времето от
05.05.2018г. до 13.09.2018г. и за времето от 04.05.2018г. до 20.3.2019г.
С писмо изх. №1029-23-1162#22 от
18.06.2020 г. на старши инспектор по осигуряването Гергана Христова /л. 34/,
извършила и проверката по разходите на ДОО, до Д.О. била отправена покана да се
яви в ТП на НОИ-Стара Загора, ПРМ, гр. Казанлък за изясняване на факти и
обстоятелства във връзка с упражняването на трудова дейност. Визираното писмо било
изпратено с обратна разписка, чрез лицензиран пощенски оператор, като пратката била
връчена лично на лицето на 29.06.2020г.
Било
установено, че за Д.О. било подадено уведомление по реда на чл. 62, ал.
5 от КТ за сключен трудов договор от 03.05.2018 г. с „Д. 11“ ЕООД на длъжност „търговски
сътрудник“ с основно трудово възнаграждение от 2 000.00 лв., както и
уведомление за прекратен трудов договор от 21.03.2019 г., като за периода
04.05.2018г. – 20.03.2019г., вкл. били подавани данни по чл.5, ал.1, т.1 от КСО
с висок размер на осигурителния доход.
На осн. чл.108, ал.1 от КСО ст.
инспектор по осигуряването в ТП на НОИ Стара Загора извършила проверка на
разходите на ДОО на „Д. 11“ЕООД, за която бил съставен констативен протокол №
СВ-5-23-00942780/24.06.2021г. /л.26-33/. Проверката била въз основа на постъпил
сигнал и по повод възникнало съмнение за нарушение на осигурителното
законодателство и произтичащи от това злоупотреби със средства от ДОО.
В хода на извършената проверка било
установено, че считано от 16.10.2015 г. едноличен собственик на капитала на „Д.
11“ ЕООД, гр. Казанлък било „Термоизолации-Стара Загора“ ЕООД, ЕИК *********,
като от същата дата за Управител на дружеството била назначена С.Н.И.. Установено
било, че за периода от 16.10.2015 г. до 31.12.2020 г. от осигурителя „Д. 11“
ЕООД нямало подавани данни в Регистъра на осигурените лица /РОЛ/ за И., както и
че за нея липсвала подадена декларация за регистрация на самоосигуряващо се
лице. От извършената проверка в „Регистър на трудовите договори“ било
установено, че от страна на дружеството били подадени уведомления по смисъла на
чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда КТ/ - общо 77 на брой, за наети 67 лица по
трудови правоотношения, като към 01.01.2020 г. всички трудови договори били
прекратени. От контролните органи при ТП на НОИ-Стара Загора били взети предвид
и данни, предоставени от ТД на НАП, гр. Пловдив, съгласно писма изх. №13810#1
от 08.07.2019 г. и
изх. №24ВО/К.90-724#1
от 13.11.20120 г. /приложени в преписката/, според които: 1. за 2015 г., 2017
г., 2018 г., и 2019 г. дружеството нямало подавани годишни данъчни декларации
/ГДД/ по чл. 92 от ЗКПО, а за 2014 г. и 2016 г. били подавани такива по образец
1010а, съдържащи данни, че за съответните данъчни периоди, данъчно задълженото
лице декларирало, че не извършвало дейност и не отчело приходи и разходи; 2.
дружеството имало регистрирано фискално устройство в обект „питейно заведение“
на адрес гр. Казанлък, ул. „Искра“ №12 с наименование на обекта: нощен клуб –
вход, за периода от 22.11.2018 г. до 05.04.2019 г., като данни за отчетени
продажби били подавани до 31.03.2019 г.
При проверката били взети предвид и
данни, предоставени с писмо изх. №19086458 от 17.10.2019 г. от директора на
Дирекция „Инспекция по труда“-Стара Загора /л. 57/, според които за „Д. 11“
ЕООД, гр. Казанлък имало подадена декларация по чл.15 от ЗБУТ в сила до 2012 г.
с посочен в нея обект „Бар клуб Занзибар“ с адрес гр. Казанлък, ул. „Отец
Паисий“ №1, като информация за други обекти на дружеството нямало. В хода на проверката
от контролните органи е посещаван адресът на седалище и управление на Д. 11“
ЕООД в гр. Казанлък на ул. „****, като било констатирано, че реално дружество с
подобно наименование на този адрес не се помещава. Установено било, че имотът
ил собственост на С.И. до 03.09.2008 г.
На управителя на дружеството- С.И. били
издадени и връчени задължителни предписания №ЗД-1-23-00942673 от 24.06.2021 г.
/л.42-46/, връчено на 24.06.2021г., с които дружеството било задължено да подаде
декларация обр. „Данни за осигурено
лице“ по отношение изрично посочени физически лица, като след тях било посочено
и лицето Д.С.О., за заличаване с вид осигурен 01 за периода м. май 2018г. до м.
март 2019г. Предписанието било със срок на изпълнение 20 работни дни от
получаването му. По делото не са налични писмени данни за оспорване на
предписанието по съдебен ред, съотв. за отмяната му. Горепосочените предписания
били изменение със Задължителни предписания № ЗИ-1-23-00988327/02.07.2021г.
/л.47-48/, което било връчено на С.И. на 30.07.2021г., като видно то същото
осигурителят бил задължен да подаде декларация обр.1 „Данни за осигурено лице“
с код заличаване вид осигурен 04. Също не са налични писмени данни за обжалване
на това предписание пред съда. Предвид обстоятелството, че същите не били
изпълнени от осигурителя и не били обжалвани в законоустановения срок, на
основание чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба №H-13
от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица, данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, подадените от „Д. 11“ ЕООД, в т. ч. и тези за жалбоподателя, за
съответните указани периоди, били заличени служебно от страна на длъжностните
лица при ТП на НОИ-Стара Загора. Във връзка със сигнал с рег. №
1006-23-68-7/01.11.2021г. /л.18/ на Директор дир. „Пенсии“ при ЦУ на НОИ, ТП на
НОИ било уведомено за извършено заличаване на данни в регистъра на осигурените
лица, които са били подадени по чл.5 от КСО с декларация обр.1 от осигурителя „Д.
11“ЕООД.
От ръководител на „ПО“ при ТП на НОИ
– Стара Загора в следствие на гореустановените факти били постановени процесните
разпореждания № 01432 от 10.11.2021 г. /л.6-7/, №01434 от 11.11.2021г. /л.8-9/
и, с които на основание чл. 99, т. 2, б. а от КСО била изменена личната пенсия
за инвалидност поради общо заболяване от 23.12.2019г., считано от 23.12.2019г.,
01.04.2020г., а с разпореждане №01436 от 12.11.2021г. /10-11/ отпусната лична
пенсия за инвалидност била преизчислена на осн. чл.102, ал.1, т.1, ал.2 и 5 от КСО, считано от 01.04.2021г. Няма данни в преписката кога са съобщени трите
разпореждания на оспорващия, който подал до Директор на ТД на НОИ жалба рег. №
1012-23-28/19.01.2022г.
С Решение №2153-23-28/10.02.2022г.
горестоящият административен орган отхвърлил подадена от Д.С. жалба и потвърдил
трите жалени разпореждания. Решението на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора било изпратено на
жалбоподателя и получено лично от него на 17.02.2022 г., видно от приложената
на л. 25 от делото обратна разписка. Жалбата против него била подадена чрез
органа на 02.03.2022г. и регистрирана под № 2103-23-5.
Допълнително представени са и: опис
на осигурителен стаж и осигурителен доход на Д.С. /л.12-17/; протокол от общо
събрание на „ТЕРМОИЗОЛАЦИИ – СТАРА ЗАГОРА“ЕООД от 16.10.2015г.; служебна
бележка №11/04.05.2019г. /л.84/; трудово договор по чл.111 от КТ от
03.05.2018г. /л.75/; молба от Д.О. /л.76/; заповед № 10/21.03.2019г. /л.77/;
длъжностна характеристика за длъжността „търговски представител“ /л.78/;
ведомости за заплати /л.79-84/;
Протокол, прил. № 5, към чл.6, ал.7 /л.85/; Протокол за подадени данни
изх. № 24000183016548 от 24.01.2018г. /л.86/; Протокол
№242271800401576/25.07.2018г. /л.87/;
По делото бе допуснато и събирането
на гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите С.Н.И.- управител на „Д.
11“ ЕООД, гр.
Казанлък и А. п А.ов – счетоводител.
Свидетелката С.И. заявява, че познавала
жалбоподателя чрез неин друг познат Й. Й.ов, който ползвал фирмата, на която тя
се водела на нейно име, а Дичко работел на някакво барче в Павел баня.
Свидетелката сочи, че фирмата се казвала по спомен „Д. 11“. Те формално се
водела собственик, но дружеството се ръководело от Й.ов. Не знаела дали фирмата
имала регистрирано ФУ и дали издавала фактури. Й. нищо не й казвал относно
дейността на фирмата, тя разписвала документи на доверие. Не знае и дали
фирмата ползвала счетоводни услуги и не била ходила на барчето, където Д.
държал.
Свидетелят А.ов заяви, че дружеството „Д.-11“ЕООД,
доколкото си спомнял, било учредено през 2011г., а той имал счетоводна къща от
2005г. с наименование „Ачи Консулт ЕООД и бил негов управител. При учредяването
на дружеството „Д.-11”, Д.тър О. бил управител и започнах да обслужва дружеството
счетоводно, имали сключен договор. Всяка година подновявали срока на договора,
който бил едногодишен. Доколкото си спомнял, „Д.-11“ функционирало до 2016г.,
като после дружество било продадено от Д.тър О. на друго физическо лице и
новият собственик спрял дейността. Това станало през 2016г., т.к. единственият
обект, който стопанисвало дружеството тогава и където осъществявало дейността
си, бил продаден и бил прекратен договорът за наем на помещението. По спомен на
свидетеля, това било в началото на 2016г.
В началото на 2018г. при него дошъл
актуалният управител на „Д.-11“ и поискал от фирмата на свидетеля да
осъществява счетоводното обслужване на „Д.-11”. Тъй като дейността била спряна,
трябвало да възобновят дейността на дружеството с предмет на дейност „отдаване
под наем на помещения и персонал”. Първо обсъдили дали ще продължи фирмата на
свидетеля да обслужва дружеството. Нямало промяна в името на дружеството, само
собственикът /управителят/ бил друг. Впоследствие подадали заявление в НАП за
подновяване дейността на дружеството, били назначени няколко лица на трудов
договор, някъде през месец май на 2018г. Свидетеля единствено подал заявление
по образец за сключени трудови договори, които според него били за 4-5 човека
за длъжностите технически ръководител, търговски представител, повечето били за
управленски длъжности. Сред тях било и името Д.О., но не помни точната
длъжност, според свидетеля била търговски посредник.
С новият управител на дружеството С.
се срещал и контактувал само веднъж. В офиса основно идвал неин пълномощник Й. Й.ов,
който носел документи за назначаване на работници, за получаване на ведомости
ежемесечно на всички работници. Свидетелят не си спомнял подаваните заявления
за трудови договори дали се отнасяли за обслужващ работнически персонал. Неговата
връзка с „Д.-11” продължила някъде до края на 2019г. След това прекъснали
връзките му с управителя и пълномощника му, те не се появиха повече в офиса ми.
Наложило се да ги издирва, заради финансови задължения, имали да му плащат
счетоводни такси, а и да издаде всички оригинални документи на дружеството.
На представени от Съда на
свидетеля писмени документи - служебна бележка № 11 от 04.05.2019г., Трудов
договор № 11/03.05.2018г., длъжностна характеристика, молба без рег. номер и
дата от Д.О. и Заповед 10/21.03.2019г., същият посочи, че му били познати
трудовия договор и заповедта за прекратяване, като за тях трябвало да има
подавана справка – декларация към НАП, но не можел да кажа дали е виждал точно
тези за Д.О. или на друг служител. За трудовите договори трябвало да има
подавани декларации и мисли, че той е трябвало да ги е подал, но няма спомен
дали и за Д. е подал.
Относно представени на
вниманието на свидетеля разпечатка от ведомости за заплати за месеците май,
юни, ноември и декември 2018г. и февруари и март 2019г., съдържащи запис за
лицето Д.О. и протокол приложение № 5, Протокол № 24000183016548 от
24.01.2018г., и Протокол рег. № 242271800401576 от 25.07.2018г. на НАП за
подадени данни по приложение №5, същият посочи, че неговата фирма била изготвила
за този период ведомостите за заплати, съставяли осигуровките. Тази разпечатка била
от тяхната програма, плюс платежни, които давали на пълномощника да си плаща
осигуровките.
Свидетелят допълнително отговаря, че
нямал спомен дали имал сключен договор с новия управител на „Д.-11”. Мисл, че в
тези месеци нямало никакви фактури, които да осчетоводява, което не било
индикация, че не била осъществявана дейност. Дружеството не било регистрирано
по ДДС и не било длъжно да отчита приходи всеки месец. Нямал спомен да му били
носени фактури, които да осчетоводява. Нито плащал осигуровки, нито се
занимавал с приходно-разходна част на дружеството. Мисли, че офисът на
дружеството бил в гр. Казанлък, но не помнел на коя улица. Не бил посещавал
офиса на дружеството. Само веднъж виждал управителя С.. Не се бил занимавал с
подаване на годишни данъчни декларации на това дружество.
Съдът, въз основа на събраните по делото
доказателства и установеното от фактическа страна, намира от правна следното:
По допустимостта- оспорването следва да се
приеме за процесуално допустимо, като направено от легитимирано лице с правен
интерес, доколкото с процесните актове е налице негативно изменение на правната
сфера на жалбоподателя, изразяващо се в заличаване на осигурителен стаж и
осигурителен доход при осигурителя на „Д. 11“ЕООД за времето на полаган труд
при него от страна на жалбоподателя, в следствие на което е изменен /намален/
размерът на отпусната лична пенсия за инвалидност по реда на чл.99 от КСО.
Оспорването е направено в законоустановения срок по чл.118, ал. 1 от КСО и
против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, пред
местно компетентния административен съд, не са налице други обстоятелства по
чл.159 от АПК за оставяне на жалбата без разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
По
валидността на акта - оспореното решение на Директора на ТП на НОИ Стара Загора
е постановено от материално и териториално компетентния по смисъла на чл. 117,
ал. 1, т. 2, б. „д” от КСО административен орган, в предвидената от закона
писмена форма и съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване,
доколкото са изложени конкретни мотиви, които обуславят упражненото
административно правомощие и предпоставящи формирания краен извод на решаващия
орган. Ето защо не е налице основание за обявяване на решението за невалидно.
Съдът не установи
да са били допуснати в хода на административното производство по издаване на
оспореното решение и потвърдените с него разпореждания съществени нарушения на
административно-производствените правила. Удостоверява се, че в провелото се
административно производство, завършило с издаване на процесните три разпореждания
за изменение по реда на чл.99, ал.1, т.2, б. а от КСО на ръководителя на „ПО“ при
ТП на НОИ – Стара Загора, които всъщност и предметни на проверка в развилото се
контролно-отменителното производство по чл.117 от КСО, са били извършени
достатъчно по обем и съдържание процесуални действия във връзка с разрешаване
на основния спорен въпрос – упражнявана ли е реално от жалбоподателят трудова
дейност при „Д. 11“ ЕООД за спорния период, респективно попада ли той в кръга
на осигурените лица, като предпоставка този му стаж да се приеме за такъв по
чл.9 от КСО и съотв. да бъде отчетен при определяне на размера на отпуснатата
лична пенсия за инвалидност.
Няма спор по
делото, че на жалбоподателя е била отпусната лична пенсия за инвалидност поради
общо заболяване /ЛПИОЗ/ пожизнено от 23.12.2019г. и с дата на инвалидизацията -
22.04.1996г., като към първата дата и последващите дати на ежегодна служебна
актуализация на размера на пенсията /01.04.2020г. и 01.04.2021г./ ПО е отчел
като положен от жалбоподателя и осигурителен стаж при осигурителя „Д. 11“ЕООД, като
в общият осигурителен доход е бил включен и осигурителен доход от този
осигурител.
За изясняване на
релевантните за спора факти контролните органи при ТП на НОИ-Стара Загора са
събрали необходимата им информация от всички възможни източници, в т. ч. за
действията си са уведомили и други компетентни държавни органи, като в
резултата на това е издирена и събрана относимата данъчно-осигурителна и
трудово-правна информация. Контролните органи са събирали и доказателства в насока установяване на
обстоятелството досежно реалното извършване на търговска дейност от страна на
дружеството-осигурител и реално полагана трудова дейност от осигуреното лице.
Ето защо не е
налице основание за отмяна на акта на ответника и потвърдените с него
разпореждания като незаконосъобразно поради неспазване на изискванията за форма
и съдържание на административния акт.
По отношение на
съответствието с материалния закон, Съдът приема следните изводи:
Съгласно чл. 98, ал. 1 КСО пенсиите и добавките към
тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и
възстановяват с разпореждане. След определянето на размера на пенсията по КСО разпореждането, с което тя е първоначално отпусната може
да се отмени/измени съгласно чл. 99 от КСО от органа, който го е
издал. Във визираната от
органа норма законодателно се установяват няколко алтернативни хипотеза, които
предпоставят властническото правомощие на ПО сам служебно да измени издадено
вече разпореждане за отпускане на пенсия – ако пенсията е отпусната въз основа на
неистински или подправен документ или на документ с невярно съдържание;
В конкретният случай и след проведено особено
контролно производство по реда на чл.108 от КСО, пенсионните органи са
установили данни, касаещи положения от Д.О. осигурителен стаж при осигурителя „Д.
11“ ЕООД, като са приели, че този стаж реално не е положен, в резултат на което
са пристъпили към издаване на разпорежданията по чл.99, ал.1, т.2, б. „а“ от КСО за изменение на разпореждането за отпускане / актуализация на лична пенсия
инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателя, с които са изменили
/намалили/ размера на зачетения осигурителен стаж след датата на инвалидизиране
и размера на общия осигурителен доход, върху който е изчислен и размерът на
отпусната пенсия, като е заличен осигурителният стаж и доход при осигурителя „Д.
11“ЕООД.
Констатациите, направени в административното
производство относно липсата на
реално извършена дейност от този осигурител през процесния период не се опровергаха от
събраните в хода на съдебното
производство доказателства.
Т.е. констатираният от контролните органи факт, че този
осигурител не е осъществявал през релевирания период реално търговска дейност,
вкл. и че не са налични данни за реално извършвана трудова дейност от жалбоподателя, следва да се приемат за
безспорно установени.
По отношение на „Д. 11“ЕООД са били издадени и
задължителни
предписания за заличаване на подадените
без правно основание данни по чл. 5, ал. 4 от КСО чрез дружеството, като в предписанието са били посочени конкретни лица, в
това число и се съдържа името на
жалбоподателя Д.О. за относимия период м. 05/2018г. до м.03/2019г. и няма данни тези предписания да са отменени от съда. Като в
следствие на това е извършено и служебно заличаване
на подадените от дружеството данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, по реда на чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието,
сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се
лица, поради неизпълнение на влезлите в сила задължителни предписания.
Именно въз основа на заличените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, вкл. и по отношение данните относими за
жалбопадателя, компетентното
длъжностно лице по пенсионно осигуряване служебно е преразгледало издаденото разпореждане за отпускане на ЛПИ от 23.12.2019г.
и последвалите негови актуализации от 01.04.2020г. и 01.04.2021г., в резултат на което личната пенсия за инвалидност на О. е била изменена, считано от датата на отпускането на пенсията, съотв. от актуализацията й, като ПО е определил
размер на осигурителен стаж и
доход, при изключване на осигурителния стаж
и осигурителния доход при осигурителя "Д. 11" ЕООД,
след извършеното служебно заличаване на неправилно
подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО от този осигурител.
Правилно се мотивира от ответника, че при липса
на данни за реално осъществена търговска дейност от осигурителя /няма данни за
генерирани приходи, няма данни за действащи обекти, в които да се извършва
трудова дейност от името на осигурителя/, а от там и на извода за липса на данни за реално полаган труд по
трудово-правоотношение с "Д.
11"
ЕООД за спорния период от Д.О. /обстоятелство,
което не се променя и от приложените в последното с.з. писмени доказателства,
които Съдът приема, че са изготвени единствено за нуждите на спора/. Оспорващият не доказва нито пред ПО, нито пред съда, че има качеството "осигурено
лице" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от КСО. Това е налагало /предвид липсата на извършено такова от „Д. 11“ЕООД/ служебно да се заличат данните по
чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО на осигурител, като за административния орган в следствие на това е възникнало основание за
изменение на издадените разпореждания за отпускане / осъвременяняване на ЛПИ, като
това е извършено съгласно
чл. 99, ал. 1, т. 2, б "а" от КСО, защото несъмнено правна последица от
заличаването на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО от посочения осигурител, са именно определяне на реалния /по-нисък/ размер на осигурителния стаж и осигурителния доход на жалбопадетеля,
които участват при определяне на
индивидуалния коефициент и размера на пенсията на лицето. Горното сочи, че в случая са били налице предпоставките по чл. 99, ал. 1, т. 2, б "а" от КСО и потвърдените от ответника
разпореждания са законосъобразни. Такова е и решението на Директора на ТП на НОИ Стара Загора,
който административен
акт е издаден от компетентен
орган, в кръга на неговите правомощия, в изискуемата форма, при наличие на
фактически и правни основания за постановяването му, при липса на съществени
нарушения на административно-производствените правила и
при спазване на материално-правните разпоредби също се явява законосъобразен, а подадена
против него жалба е неоснователна.
С оглед изхода на делото и своевременно
направеното искане за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт, направено от
пълномощника на ответника, на същия следва да се присъди такова в размер на 100 лв. при съобразяване на правната и фактическа
сложност на делото и проявената процесуална активност на пълномощника.
Водим от горните
мотиви и на основание чл. 172, ал. 2,
предложение последно от АПК, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Д.С.О. ***, ЕГН ********** против
Решение № 2153-23-28 от 10.02.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора,
с което отхвърлена като неоснователна жалба от Д.О. и са потвърдени Разпореждания
с №№ 01432 от 10.11.2021г., 01434 от 11.11.2021г. и 01436 от 12.11.2021 г.,
издадени от ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Стара Загора.
ОСЪЖДА Д.С.О., ЕГН **********
с адрес *** да заплати на ТП на НОИ гр.
Стара Загора, бул. „Руски“ №44, сумата от 100.00 лв. /сто лева/ -
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: