Р Е Ш Е Н И Е
№ 417
гр. Перник, 03.12.2018
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник в открито
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: Слава Георгиева
при секретаря Валентина Христова, като
разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 457 по описа на
съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 211 от Закона за
министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на С.И.Б. против
Заповед № 313з-1303/07.08.2018г., издадена от директора на Областна дирекция на
министерството на вътрешните работи (ОД на МВР)–Перник. Със заповедта е
наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 3 (три)
месеца на жалбоподателя.
В жалбата се излагат съображения, че
заповедта е издадена в нарушение на
административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните
разпоредби и е необоснована. Иска се същата да се отмени като
незаконосъобразна.
В проведените открити съдебни заседания
жалбоподателят изпраща за представител
адв. И.М.,***. Поддържа жалбата. Пледира жалбата да се уважи като се
отмени оспорения акт. Представя писмени бележки, в които излага доводите си за
незаконосъобразност. Прави искане за присъждане на съдебни разноски, съобразно
представен списък на разноските.
Ответникът по жалбата-директор на ОД на
МВР-Перник за представител изпраща ю.к.
З. В.. Оспорва жалбата. Пледира, че заповедта е издадена от компетентен орган,
в предписаната от закона форма и без допуснати съществени процесуални
нарушения. Счита, че правилно е приложен материалния закон. С тези доводи от
съда се иска да отхвърли жалбата като неоснователна.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 149,
ал. 1 от АПК във вр. с чл. 211 от ЗМВР и изхожда от адресата на индивидуалния
административен акт. Оспореният акт подлежи на съдебен контрол. С оглед на това
жалбата е процесуално допустима и като
такава ще се разгледа по същество.
По фактите:
С вх. № 812102-919 от 13.04.2018г.
по регистъра на ОД на МВР-Перник е
входирана жалба от Б. В. Б., от гр. Брезник с изложени твърдения за осъществен над него физически и психически
тормоз осъществен на 29.03.2018г. от двама служители на РУ-Брезник. Към същата
са приложени медицински документи.
Със заповед № 313з-663 от 17.04.2018г.
директорът на ОД на МВР-Перник е разпоредил проверка по изнесеното в жалбата и
за установяване на допуснати нарушения на служебната дисциплина от страна на Б. М.-мл. разузнавач и Г. К.-разузнавач
V в група КП към РУ-Брезник, посочени в жалбата, както и за установяване на
допуснати нарушения на служебната дисциплина от други служители работили по
случая. Определен е състав на комисия, и
й е възложено да изготви писмена справка, която да бъде докладвана в срок до
15.05.2018г.
По искане на комисията срокът за
произнасяне е удължен с 30 дни.
В хода на административното производство
комисията е събрала сведения от подателя на жалбата-Б. Б., както и от Б. М.-мл.
разузнавач и Г. К. разузнавач. Снела е също така сведения от всички служители,
които на 29.03.2018г. са били на работа в РУ-Брезник и са имали някакво
отношение по случая, а именно-сведения от В. С. и С.Б./настоящ жалбоподател/,
мл. инспектори в РУ-Брезник; от Е. К.-мл. оперативен дежурен в ОДЧ-РУ-Брезник,
и от П. П. изпълняващ длъжността началник на РУ-Брезник. Въз основа на тях
проверяващите са приели, че на 29.03.2018г., в 06.50ч. лицето Б. Б., с ЕГН **********
е доведено в сградата на РУ-Брезник от служителите от автопатрула В. С. и С.Б.,
въз основа на разпореждане на дежурен ОДЧ-Е. К. по искане на Б. М.-разузнавач
във връзка с извършено престъпление по чл. 195 от НК. Лицето било вписано в книгата за
пропускателен режим в РУ-Брезник и било предадено на разузнавач Б. М.. Комисията констатирала, че в случая няма
издадена писмена заповед за задържане на лицето и предложила на всички изброени
по-горе служители да се наложат
дисциплинарни наказания. По отношение на В. С. и С.Б., проверяващите предложили да им бъде наложено дисциплинарно
наказание по смисъла на чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР-„пропуски в изучаването и
прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност“ за това, че на
29.03.2018г. не са издали заповед за задържане на лицето Б. Б., след като е бил
задържан и доведен в сградата на РУ-Брезник. Тези изводи са обективирани в
справка рег. УРИ № 313р-7027/14.06.2018г..
Върху справката на 18.06.2018г. е положена резолюция от някого: „за
запознаване на служителите и изготвяне на заповед“.
До жалбоподателя е изпратена от
дисциплинарно разследващия орган покана с
рег. № 313р-7311/21.06.2018г. за
запознаване със справката и с всички материали по дисциплинарното производство
и за даване на допълнителни обяснения или възражения.
Поканата е връчена на Б. на 25.06.2018г.
и същият на 26.06.2018г. се е запознал
със справката, видно от саморъчно направено отбелязване върху нея.
Директорът на ОД на МВР–Перник е издал
заповед № 313з-1303/07.08.2018г, с която е приел, че С.Б.,*** е извършил
нарушение на служебната дисциплина като поради пропуски в изучаването и
прилагането на разпоредбите регламентиращи служебната дейност, в качеството си
на полицейски орган ограничил правото на придвижване на лицето Б. Б., без да
изготви заповед за задържане, съобразно чл. 74, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, вр. с
чл. 3 от Инструкция № 8121з-78/24.01.2015г. на Министъра на вътрешните
работи за реда за осъществяване на
задържане, оборудването в помещенията за настаняване на задържани лица и реда в
тях в министерство на вътрешните работи. Това е квалифицирано като нарушение
служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. 1 от ЗМВР-неизпълнение на разпоредбите на този
закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове“, за
което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 5, предл. 2 от ЗМВР му е наложено
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца.
Заповедта е връчена на служителя на 09.08.2018г.
Така описаната фактическа обстановка се възприе
от представените по делото доказателства, представляващи административната
преписка по издаването на оспорваната заповед, както и от събраните по делото
писмени доказателства. Въз основа на нея се налагат следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1
от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на оспорения
административен акт към момента на издаването му, като провери дали е издаден
от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е същият с целта
на закона. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор,
както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в
чл. 146 от АПК, съдът приема жалбата за основателна. Доводите за това са
следните:
Жалбоподателят е
служител в Министерство на вътрешните работи. Същият е командир на отделение в
група „Охранителна полиция“ към РУ-Брезник
при ОД на МВР-Перник.
Проверката относно законосъобразността на
наложеното дисциплинарно наказание на първо място обхваща компетентността на
органа, който го е наложил. Актът е издаден от компетентен за това
административен орган. Съгласно чл. 204, т. 3 от ЗМВР във връзка с чл. 37, ал.
1, т. 2 от ЗМВР дисциплинарното наказание "писмено предупреждение" се
налага от ръководителя на структурата по чл. 37. В случая това е директорът на
ОД на МВР, който е компетентен да налага дисциплинарни наказания по чл. 197,
ал. 1, т. 1-3 от ЗМВР, в качеството му на ръководна, спрямо заеманата от
жалбоподателя, длъжност. С оглед на това нормативно разрешение, заповедта е
издадена от директора на ОД на МВР-Перник, който е компетентния орган и не са
налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК.
Оспорваната заповед е в предвидената от
закона писмена форма и формално съдържа реквизитите по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР,
но това не е достатъчно да се приеме, че заповедта е законосъобразна.
Редът за провеждане на дисциплинарно
производство е уреден в чл. 205 и сл. от ЗМВР. Дисциплинарно производство се
образува при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия
извършител (чл. 205, ал. 1 от ЗМВР), а съгласно чл. 205, ал. 2 от ЗМВР за
изясняване на постъпилите данни дисциплинарнонаказващият орган (ДНО) може да
разпореди извършването на проверка. Съгласно разпоредбата на чл. 208 от ЗМВР
при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 198-202 или по
чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, дисциплинарното производство може да започне без
издаване на заповед (във вр. с чл. 207, ал. 1 от ЗМВР), като в този случай
производството започва с първото действие за установяване на нарушението. В
случая, Директорът на ОД на МВР–Перник със заповед № 313з-663/17.04.2018г. е
разпоредил проверка по изнесено в жалба с вх. № 249000-801/02.04.2018г. и това
е първото действие, с което дисциплинарното производство е започнало.
Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР
предписва, че дисциплинарно наказание се налага не по-късно от два месеца от
откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В
случая заповедта е издадена на 07.08.2018г. и е в двумесечния срок, тъй като по
силата на чл. 196, ал. 1 във вр с ал. 2 от ЗМВР нарушението се смята за
открито, когато установени от компетентния ДНО са нарушението и самоличността
на нарушителя, а това в случая е моментът на постъпване на справка с рег. №
313р-7027/14.06.2018г. при директора на ОД на МВР–Перник. Обжалваната заповед е
издадена при съблюдаване на законовите правила, които регламентират сроковете,
в рамките на които ДНО упражнява правомощието си да санкционира дисциплинарно
служителите. Издадена е също така въз основа на извършена проверка и се
позовава на резултатите от тази проверка. Наказания служител е запознат с
констатациите от проверката.
Спорен е
въпроса дали дисциплинарно наказващия орган е изпълнил вмененото му задължение
регламентирано в чл. 206, ал. 1 от ЗМВР и от отговора на този въпрос следва
дали заповедта е законосъобразна в условията на чл. 146, т. 3 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл.
206, ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане
на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме
писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини
той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Доказателствата по
делото не установяват извършването на посочените действия от страна на дисциплинарно
наказващия орган, който в случая е директора на ОД на МВР-Перник. От
доказателствата по делото е видно, че наказания служител е дал сведения на
03.05.2018г. незнайно до кого във връзка с извършваща се проверка със заповед №
313з-663/17.04.2018г.. В предметния обхват на заповедта за проверка е изясняване на случай за упражнено физическо
насилие върху Б. Б. от конкретно посочени лица служители в РУ-Брезник между
които не е С.Б.. Сведенията, който е дал С.Б. не са свързани с упражнено
насилие, а описват какво той е правил на процесната дата. Но сами по себе си тези сведения не представляват
даване на писмени обяснения по смисъла на чл.
206, ал. 1 от ЗМВР, които имат за цел държавния служител да даде обяснения във
връзка със събраните материали в хода на административно дисциплинарното производство, както и да поиска или да посочи
доказателства във връзка с нарушението, които следва да бъдат събрани или
обсъдени от наказващия орган. Следователно в случая не са дадени писмени
обяснения от наказания служител. При липса на дадени писмени обяснения от
държавния служител е било задължително неговото изслушване от компетентния
орган. Същият не само, че не го е изслушал, но и липсват доказателства Б. да е
бил поканен на определена дата за изслушване. Поканата за запознаване с
обобщена справка и даване на допълнителни обяснения или възражения с рег. № 313р-7311
от 21.06.2018г. изготвена от член на дисциплинарно разследващия орган, въпреки,
че е връчена на служителя не доказва изпълнение на процедурата по чл. 206, ал.
1 от ЗМВР. Това е така, защото това процесуално действие е извършено от некомпетентен орган. Липсват доказателства, от
който да е видно, че Директорът на ОД на МВР-Перник, в качеството му на
дисциплинарно наказващ орган да е поканил за изслушване държавния служител за
определена дата, както и той да е
поискал неговите писмени обяснения. Както не веднъж е отбелязвано по други
сходни дела последното действие на комисията, която извършва проверка по чл.
205, ал. 2 от ЗМВР, както е в случая е изготвянето на справка, в която
констатира нарушения на служебната дисциплина и с която държавният служител, срещу когото се извършва проверката, се
запознава. След запознаване със справката и
при установени данни за извършено дисциплинарно нарушение материалите от
проверката се изпращат на дисциплинарно наказващият орган. Императивното изискване, регламентирано в чл.
206, ал. 1 от ЗМВР задължава дисциплинарнонаказващия орган преди налагане
на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме
писмените обяснения, както и да събере и оцени посочените от него доказателства
и събраните при проверката такива, съгласно ал. 4 на чл. 206 от ЗМВР. От събраните в дисциплинарното
и в настоящето производство доказателства се установява, че тези изисквания не
са спазени. Липсата на всяко от алтернативно предвидените в чл.
206, ал. 1 от ЗМВР самостоятелни действия на дисциплинарнонаказващия орган
е основание за отмяна на заповедта. Същото представлява съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. Изслушването на държавния служител или
приемането на писмени обяснения имат за цел да гарантират всестранното и
обективно изясняване на обстоятелствата, свързани с налагане на дисциплинарното
наказание. Изслушването на държавния служител или определянето на срок за
изготвяне на писмените му обяснения са действия единствено на наказващия орган.
Двете законови възможности са предоставени на служителя, по отношение на който
е образувано дисциплинарно производство, но наказващия орган е задължен да
създаде условия за тяхното реализиране. Поради това служителят може да се
ползува от тези предоставени му възможности или да се откаже от тях, но следва
да му бъдат осигурени от дисциплинарно наказващия орган. Настоящия състав
намира, че нормите на чл. 206, ал. 1-4 от ЗМВР са пределно ясни и точни и не
предполагат друго тълкуване. Успордено с това същите са детайлизирани и в Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015г. за организацията на
дейността по установяване на дисциплинарни
нарушения и налагане на дисциплинарни
наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на
дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните
работи-чл. 18, чл. 21, чл. 23, чл. 30, издадена по законовата делегация на чл.
215а от ЗМВР и следва да бъдат спазвани.
С оглед на това се приема, че при издаване на оспорената заповед
дисциплинарно-наказващият орган не е изпълнил императивното изискване на чл.
206, ал. 1 от ЗМВР, преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша или
да приеме писмени обяснения от наказваното лице, което се преценява като съществено административно-процесуално
нарушение. Такова нарушение се констатира и
при определяне на вида и размера на наложеното дисциплинарното наказание "писмено предупреждение" и същото
се приема за съществено процесуално нарушение по чл.
206, ал. 2 от ЗМВР, регламентиращ кои обстоятелства следва да бъдат
отчетени при определяне на дисциплинарното наказание на държавните служители в
МВР. Липсата на мотиви в тази връзка препятства съдебната проверка. В
йерархията по чл.
197 от ЗМВР "писменото предупреждение" е на второ място и изборът
да бъде наложено именно това наказание следва да е мотивиран. В посочения
смисъл е константната съдебна практика на Върховния административен съд,
обективирана в Решение № 1136 от 03.02.2016г., постановено по адм. дело №
8032/2015г. на ВАС.
Въз
основа на изложеното се приема, че в хода на дисциплинарното производство
жалбоподателят нито е изслушван, нито е дал обяснения, което е в нарушение на
чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. В случая сведенията,
които се сочи да са приети са дадени на 03.05.2018г., доста преди изготвяне на
справка изх. № 313р-7027 от 14.06.2018г., в която е установено нарушението, а и
те не са с характер на обяснения по дисциплинарно производство та да се приемат
от наказващия орган. От доказателствата
по делото се приема, че след запознаване със справката, което е станало
на 26.06.2018г., видно от собственоръчно отбелязване върху нея от жалбоподателя
не са искани обяснения, нито се сочи да е проведено изслушване. Липсват данни и
доказателства, от които да е видно, че служителят е уведомен от дисциплинарно
наказващия орган за правото си да даде писмени обяснения или за правото си да
бъде изслушан във връзка с предложението на
комисията да му бъде наложено дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение“. Заповедта е издадена на 07.08.2018г., т. е. задължението на
дисциплинарно наказващия орган по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР не е реализирано
преди налагане на наказанието. Правото на защита на служителя е нарушено, тъй
като не му е предоставена възможност както за обяснения, така и за изслушване по
конкретно вмененото му нарушение. В тази връзка решение Решение № 10225 от
3.10.2016г. на ВАС по АД № 8693/2015г.; Решение № 8015 от 30.06.2016г. на ВАС
по АД № 3228/2015г.; Решение
№ 5615 от 4.05.2017 г. на ВАС по АД № 2085/2017 г., 5-членен с-в; Решение № 14235 от 20.11.2018г. на ВАС по АД № 1232/2018г.. С оглед на това се приема, че заповедта е
незаконосъобразна, като постановена при съществени процесуални нарушения и като
такава подлежи на отмяна в условията на чл. 146, т. 3 от АПК.
При
констатираните отменителни основания по чл. 146, т. 3 от АПК не се дължи
произнасяне по останалите отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.
Въз основа на
извършената проверка на оспорената заповед по реда на чл. 168 от АПК,
настоящият съдебен състав приема, че са налице отменителни основания по чл.
146, т. 3 от АПК, предвид което оспорването е основателно и административния
акт ще бъде отменен изцяло.
Относно
разноските:
Предвид изхода
на спора жалбоподателя има право на разноски. Искането за присъждане на
разноски е направено от страна на пълномощника своевременно. Придружено е и със
списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Разгледано по същество е и основателно.
С оглед на това ответника следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя
съдебни разноски в размер на 410 (четиристотин и десет) лева, от които 10
(десет) лева платена държавна такса за образуване на производство и 400 (четиристотин)
лева, платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие от 15.08.2018 година.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдия при Административен
съд Перник
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба
на С.И.Б.
Заповед № 313з-1303/07.08.2018г., издадена от директора на Областна дирекция на
министерството на вътрешните работи.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи-Перник да заплати на С.И.Б., с ЕГН **********, с адрес ***
разноски по делото в размер на 410 (четиристотин и десет)
лева.
Решението може
да се обжалва от страните пред Върховен административен съд на Република
България в 14-дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: /п/