Р Е Ш Е Н И Е № 114
гр.
Бургас, 01.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен
съд, първо гражданско и търговско отделение, в открито съдебно заседание, на осми март, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Съдия: Диляна Йорданова
при
секретаря Стойка Вълкова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1489 по
описа на БОС за 2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба от Х.И.Х., с постоянен адрес ***, с която са предявени
обективно кумулативно съединени искове срещу ответника Е.И.С., с постоянен адрес ***0 и при условията на
евентуалност срещу ответника Д.А.М., с постоянен адрес ***, за приемане
за установено, че ищецът не
дължи сумите по изпълнително дело №20158010400288 на ЧСИ Трифон Димитров с район на действие
БОС, образувано въз основа на изпълнителен
лист от 17.02.2011г. по т.д.№274/2011г. на СГС, издаден въз основа
на арбитражно решение от 05.01.2011г. по арб. дело№51/2010г. на Арбитражен съд
за търговски спорове при Сдружение
АСТГ-гр. Бургас, както следва: 218 000 лева главница по
договор за паричен заем, сключен
между физически лица, 22 961,64 лева мораторна лихва за периода
28.09.2009г.-27.09.2010г., ведно със
законната лихва върху главницата начиная 28.09.2010г. до окончателното плащане, направените разноски по арбитражното дело в размер на
5009,42 лева арбитражна такса и 5262 лева адвокатско възнаграждение, както и сумата от 502,46 лева съдебни разноски по т.д.№274/2011г. на СГС .
В исковата молба ищецът излага твърдения,
че спрямо него след проведено
арбитражно производство, на основание чл. 406, ал.1, т.1 вр. чл. 51 от
ЗМТА е издаден изпълнителен
лист от СГС и е осъден да заплати
процесните суми на А. Д.М., който е починал на 21.11.2014г. Посочва, че след
това е било образувано изпълнително производство въз основа на молба
от 23.02.2011г. от същия като взискател
по изп. дело
№ 20118010400064 по описа на ЧСИ Трифон Димитров,
като последното валидно предприето действие по принудително
изпълнение по това дело датира
от 05.07.2011г., когато е насрочена публична продан на собствени
на ищеца движими вещи. Навежда
доводи, че считано от тази
дата за вземанията-предмет
на принудително изпълнение е започнала да тече нова
5-годишна давност, като се позовава на
Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ВКС, ОСГТК. Изнася данни, че по
това изпълнително дело взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на повече от
две години, поради което изпълнителното
производство е прекратено по право на
05.07.2013г. на осн. чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК. Счита, че всички
извършени впоследствие изпълнителни действия от съдебния изпълнител
по това изпълнително
дело след настъпилата перемпция в двугодишния срок не пораждат правен
ефект. Поддържа, че впоследствие
А. М. въз основа на същия изпълнителен
титул е подал нова молба за
образуване на изпълнителното дело, в която не е посочил способ
за принудително изпълнение и с нея не е прекъсната започналата да тече 5-годишна давност, считано от 05.07.2011г. Ищецът излага, че до смъртта
си на 21.11.2015г. първоначалният взискател не е поискал извършването
на действия по принудително изпълнение от естество
да прекъснат изпълнителната давност по второто изп. дело
№ 20158010400288 по описа на ЧСИ Трифон Димитров.
Посочва, че преди да почине,
с договор за цесия от 03.11.2015г. А. М. е прехвърлил процесните вземания на втория
евентуален ответник Д.М., като цесионерът е поискал да бъде
конституиран като взискател по изпълнителното
дело с молба от 03.11.2016г., както и да се извърши
опис на движимите
вещи на длъжника
и е конституиран като такъв с постановление на ЧСИ от 07.11.2016г. Ищецът обосновава пасивната процесуална легитимация на първия предпочитан ответник с твърдения за сключен
договор за цесия с нотариална заверка на подписите
от 09.07.2018г., по силата на който
е придобил всички вземания по изпълнителното
дело от взискателя
Д.А.М.. Основава предявените
искове на изтекла погасителна давност в периода от последното
предприето изпълнително действие насрочена публична продан на движими
вещи по първото
изпълнително дело от 05.07.2011г.-до датата на подаване на
молба за конституиране на евентуалния ответник като взискател по второто изпълнително
дело 03.11.2016г. Ангажира доказателства.
В законоустановения
срок е депозиран писмен отговор от ответника Е.С., който оспорва предявения
иск. Възразява, че молбата за
образуване на изпълнително дело, макар и нередовна, прекъсва давностния срок съгласно чл.
117, ал.2 от ЗЗД, щом в нея е отправено искане за предприемане на изпълнително действие. Счита, че ако съдебният
изпълнител предприеме изпълнително действие при нередовна молба
взискателят разполага възможност да поправи
порока в молбата и след изтичане на
петгодишния срок на давността и да валидира извършеното изпълнително действие, придавайки му прекъсващ
давността ефект, като в случая нередовностите
са отстранени в хода на изпълнителното
производство с
последващите молби за конституиране на взискател, както
и за описи на движими
и на недвижими вещи. Претендира разноски.
По делото в преклузивния срок е депозиран писмен отговор от ответника Д.М.. Възразява, че последното
изпълнително действие е настъпило на 06.07.2011г. с извършеното плащане от П. Х.. Навежда доводи, че взискателят
не е бездействал и на 25.11.2011г., след като е изчерпал всички възможни способи за принудително
събиране по изпълнителното дело, предвид липсата на доходи и имущество
на длъжника, е предявил иск с правно основание чл.135 от ЗЗД, като е искал да бъде
обявен за относително недействителен спрямо него договорът
за покупко-продажба, с който Х.Х. и П. Х. са продали на дъщеря
си С. Х.имот с идентификатор 51500.501.342.1.3 по
КККР на гр. Несебър. Позовава се на действия,
довели до спиране и прекъсване на давността по
отношение на процесното вземане. Моли за отхвърляне
на предявения иск. Моли производството
по делото да бъде спряно
до произнасяне на тълкувателно дело №1/2017г. на ВКС и ВАС по въпроса изпратената
покана за доброволно изпълнение прекъсва ли давността.
Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Предявени са искове с правно основание чл. 439, ал.2 от ГПК.
Окръжният съд, като взе
предвид твърденията в исковата молба и обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен изпълнителен лист от
17.02.2011г.по т.д.№274/2011г. на СГС, с който на основание чл.406 вр. чл. 404,
ал.1, т.1 от ГПК вр. чл. чл.51 от ЗМТА, въз основа на подлежащо на изпълнение влязло
в сила решение от 05.01.2011г. на Арбитражен съд за търговски спорове при
сдружение АСТГ-гр. Бургас, ищецът Х.И.Х. е осъден да заплати на А. Д.М. сумата
от 218 000 лева главница по договор за паричен заем, сумата от
22 961,64 лева мораторна лихва за периода
28.09.2009г.-27.09.2010г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на завеждане на производството 28.09.2010г. до окончателното плащане, както и
направените разноски за арбитражна такса в размер на 5009,42 лв., 5 262
лв. адвокатско възнаграждение за арбитражното производство и 502,46 лв.
държавна такса. Доколкото подлежи на принудително изпълнение осъдителното
арбитражно решение има същата изпълнителна сила като на съдебно решение, поради
което следва да се приеме, че установените с него със силата на присъдено нещо
вземания са съдебно признати и се ползват с пет годишна давност по чл. 117,
ал.2 от ЗЗД.
На лист 36 по делото е приложена
молба от А. Д.М. до ЧСИ Трифон Димитров, с район на действие БОС, вх.№294 от
23.02.2011г. Със същата въз основа на издадения изпълнителен лист от СГС редовно
е инициирано изпълнително производство, като взискателят е поискал от съдебния
изпълнител да направи цялостно проучване на състоянието на длъжника и съгласно
справките да наложи запор върху трудовото възнаграждение или пенсията на длъжника, да наложи възбрана
върху всички открити недвижими вещи-собственост на длъжника, запор на банковите
му сметки и дялове в търговски дружества, движими вещи и МПС. Поискал е ако не
бъдат изплатени доброволно дължимите суми да бъде насрочен опис и продажба на
движими вещи, намиращи се в жилището на длъжника. С молбата едновременно е възложено
извършването на всички посочени в чл. 18
от ЗЧСИ действия и определяне способа на изпълнение от съдебния изпълнител,
както и е направено искане за приемане на разноски.
По делото е приложено
образуваното въз основа на посочената молба изпълнително дело
№20118010400064/2011г. по описа на ЧСИ Трифон Димитров, в чийто корици се
съдържат постановление за приемане на разноски от 23.02.2011г., извършени
справки за проучване на имущественото състояния на длъжника, които не са
действия от естество да прекъснат изпълнителната давност съгласно т.10 от ТР №2
от 2013г. на ОСГТК.
Налични са по изпълнителното дело
молба от взискателя от 24.02.2011г. за налагане на запор на вземането на
длъжника към „С Г Строй инвестмънт“ ООД, както и молба
от взискателя от 08.03.2011г. за
налагане на запор върху откритите банкови сметки на длъжника. Видно от
приложеното изпълнително дело със запорни съобщения на 11.03.2011г. е наложен запор
върху вземането на ищеца към „С Г Строй инвестмънт“
ООД и на 14.03.2011г. са наложени запори върху банковите му сметки, като
посочените действия имат характер на предприети валидни изпълнителни действия,
прекъсващи давността в изпълнителния процес.
На 15.03.2011г. съдебният
изпълнител е връчил на Х.Х. лично поканата за
доброволно изпълнение, с която го е уведомил, че на 15.03.2011г. ще извърши
опис и оценка на движимите вещи, находящи се в дома му. На гърба на покана за
доброволно изпълнение на л.77 по делото се съдържа извънсъдебно признание на
длъжника, че дължи сумата от 120 000лв. на лицето А. Д.М., като ще я
погаси в срок от три седмици.
ЧСИ Трифон Димитров е извършил на
22.03.2011г. опис на движими вещи, находящи се в жилището на ищеца и го е
назначил за пазач на вещите съгласно протокол за опис на движими вещи на стр.94
по делото.
На 17.03.2011г. е наложен запор
върху банковата сметка на Х.Х. при Райфайзенбанк
/България/ ЕАД. Последвало е извършване на разпределение на постъпилите
плащания от 19.04.2011г. и с платежно нареждане на взискателя е преведена
сумата от 9609,22 лева.
След оценка на движимите вещи на
длъжника съдебният изпълнител е пристъпил към обявяване на продан чрез явен
търг с устно наддаване по реда на чл.481
от ГПК. Съпругата на ищеца П. Х., която няма качеството на длъжник по
изпълнителното дело, е осуетила проданта по реда на чл.505, ал.1 от ГПК, като
преди началото на търга е внесла по сметка на съдебния изпълнител, на
06.07.2011г. съгласно приложения на
стр.118 по делото кредитен превод сумата от 1095 лева, представляваща
равностойността на дела на съпруга-длъжник от съсобствените
им движими вещи-СИО.
На 07.07.2011г.
съдебният изпълнител е извършил разпределение на постъпилото плащане от
06.07.2011г., като с платежно нареждане на стр.122 по делото е превел сумата от
1093,50 лева на взискателя А. М..
В периода 06.07.2011г. – 06.07.2013г.
няма извършени изпълнителни действия по изпълнителното дело, поради което съдът
приема, че същото е прекратено по право на осн. чл.
433, ал.1, т.8 от ГПК, независимо, че съдебният изпълнител едва на 14.09.2015г.
е издал постановление за прекратяване, находящо се на стр. 142 по настоящото
производство.
Съгласно разпоредбата на чл.116,б.”в” ЗЗД само предприемането на действия на принудително изпълнение
прекъсва давността и от всяко прекъсване започва да тече нова давност, като разпоредбата
на чл.115,б.”ж” ЗЗД не се прилага в изпълнителното производство, тъй като тя се отнася
до производство пред съда, което становище е застъпено в задължителното за
съдилищата Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. С посоченото тълкувателно решение в т.10 е прието, че когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433,ал.1,т.8 ГПК/чл.330,ал.1,б.”д” ГПК отм. нова погасителна давност за вземането започва
да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие. Обявено е за изгубило сила ППВС № 3/1980 г.
Според мотивите на Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по т.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл.
18,ал.1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа
и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Прекъсването на давността с предявяването на иск и други действия
по чл.116,
б.”б” ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за
принудително изпълнение по чл.116,б.”в” ЗЗД са уредени по различен начин, като законодателят е уредил отделно
хипотезата на чл.116,б.”в” ЗЗД относно давността в принудителното изпълнение, без да възпроизведе
правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес, като
тези правила са неприложими при прекъсването на давността с предприемането на
действия за принудително изпълнение по чл.116,б.”в” ЗЗД , защото в този случай няма спиране на давността, нито отпадане на
ефекта на прекъсването. В изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Нова
давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. Според тълкувателното решение в изпълнителния процес давността не
спира. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на
основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК, поради т.нар.”перемпция”, която настъпва по
силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правно релевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще
постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи
това.
Следователно прекратяването на изпълнителното производство по изпълнително
дело №20118010400064/2011г. е станало по право, считано от 07.07.2013г.,
като нова давност е започнала да тече от предприемането на последното по време
валидно изпълнително действие по смисъла на т.10 от ТР№2/2015г., осъществено на
06.07.2011г. с извършеното плащане от съпругата-недлъжник
по реда на чл.505, ал.1 от ГПК. Последващото изпълнително действие от съдебния
изпълнител след настъпилата перемпция насрочване на опис на движими вещи не е произвело
правно действие.
Не е спорно по делото, че на 28.10.2015г. по молба на взискателя
А. М. е образувано изпълнително дело№201580104000288
по описа на ЧСИ Трифон Димитров. Действително в молбата за образуване на изпълнителното
дело взискателят не е посочил способ за изпълнение, нито е налице възлагане по
чл. 18 от ЗЧСИ, като същата е била първоначално нередовна, но в хода на
изпълнителния процес този порок е саниран с молба от
07.10.2016г.от ответника Д.М.-син на Ангел М., конституиран в хода на процеса
като договорен правоприемник на първоначалния взискател въз основа на договор
за цесия.
На 02.11.2015г. е връчена покана за доброволно изпълнение, с изх.№3186 на длъжника по пощата, като видно от
приложеното известие за доставяне на л.156 по делото връчването е било
извършено с обратна разписка на неговата * свид.
П. Х.. Ищецът оспорва, че в пощенския плик, получен от съпругата му, е имало
само изпълнителен лист, но не и покана за доброволно изпълнение. Според
съдебната практика при точно удостоверяване на извършените действия по връчване
от пощенския служител съобразно изискванията на чл. 36 от Закона за пощенските
услуги, общите правила за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети,
както и в съответствие с разпоредбите на чл.42 и чл.44 от ГПК, обратната
разписка представлява официален удостоверителен документ, който има обвързваща съда
материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти, а именно,
че на 02.11.2015г. на съпругата на ищеца Х. е връчена поканата за доброволно
изпълнение, изх.№3186 по изпълнителното дело. Недопустимо е със свидетелски
показания да се опровергава съдържанието на официален документ съгласно чл.164,
ал.1, т.2 от ГПК при липсата на открито производство по оспорване на
истинността му в тази част по реда на чл. 193 от ГПК. Ето защо показанията на свид. Х. в частта, в която свидетелства пред настоящата
съдебна инстанция относно съдържанието на пощенския плик, в който според
свидетелката е имало само изпълнителен лист, са недопустими и не следва да
бъдат ценени.
Връчването на поканата за доброволно изпълнение е без значение за прекъсването на течението на давността
съгласно т.10 от ТР №2/2015г. В тази връзка съдът не намира за нужно да обсъжда
показанията на свид. Ш., която работи в кантората на
съдебния изпълнител и в конкретния случай технически е изготвила поканата за
доброволно изпълнение и поставила в плик с обратна разписка, нито показанията
на свид. К., който съобщава, че
през месец ноември 2015г. ищецът му е показал приетата по делото покана за
доброволно изпълнение с изх.№3186 .
С молба от 15.12.2015г. ответникът Д.А.М. е поискал от съдебния изпълнител
да уведоми длъжника за настъпилото прехвърляне на вземанията-предмет на
принудително изпълнение по договор за цесия от 03.11.2015г., сключен между А. М. и ответника, както и да бъде конституиран като взискател.
Съгласно представеното удостоверение за
наследници на стр. 174 по делото А. М. е починал на
21.11.2015г., като след смъртта си е оставил за свои законни наследници своите
деца - ответника А. М., както и Н. М. и Р. М. Съдът намира, че
молбата за конституиране на евентуалния ответник-цесионер на мястото на цедента преди съобщаването на цесията на длъжника е
преждевременно заявена по изпълнителното дело, преди пораждане на цесията на
правни последици за ищеца, като освен това, след като с нея не са поискани
изпълнителни действия, не представлява същинско действие на принудително
изпълнение, което прекъсва давността.
На 07.10.2016г. Д.М., който не е бил конституиран като частен правоприемник
на взискателя по реда на чл.429, ал.1 от ГПК, предвид липсата на уведомяване на
длъжника по чл.99, ал.3 от ЗЗД е поискал да бъде насрочен опис на движими вещи
в дома на длъжника. Нова молба със същото съдържание е подадена до съдебния
изпълнител на 03.11.2016г. от ответника М. с приложени доказателства за
съобщаване на договора за цесия на длъжника. С постановление от 07.11.2016г.
съдебният изпълнител е конституирал като взискател
ответника М. в качеството му на цесионер в хипотезата на частно правоприемство
на мястото на цедента.
Изпълнителният процес се спира при смърт или недееспособност на страна в
изпълнителното производство, настъпила в хода на процеса на осн.
чл. 432, ал.1, т.3 от ГПК вр. чл.229, ал.1, т.2 от ГПК, като посоченото спиране
е по силата на закона, дори и съдебния
изпълнител да не е констатирал смъртта на взискателя и да не е издал
постановление за спиране. Следователно нова петгодишна давност е текла считано
от деня, в който давността е прекъсната с
последното предприето действие по принудително изпълнение 06.07.2011г.
до 06.07.2016г. Спирането на изпълнителния процес поради смъртта на взискателя не
спира течението на материалната давност, щом като по време на спрения срок няма
предприети действия на принудително
изпълнение. Според тълкувателното решение по време на висящността
на изпълнителния процес не спира да тече материалната давност, независимо, че изпълнителното
производство е спряно. Единственият способ за прекъсване на давността по ЗЗД,
който законодателят е посочил в исковия процес е предприемането на действия за
принудително изпълнение. За това изпълнителното дело и времето, през което
същото е висящо, в това число спряно, не от значение за прекъсване на
давността, а същата се прекъсва с предприемане на валидни изпълнителни
действия. Това е така, тъй като изпълнителният процес не представлява съдебен
процес относно вземането по смисъла на чл. 114, б“ж“ от ГПК. Предпоставките за
спиране и прекъсване на давността са изчерпателно посочени в чл.115 и чл.116 от
ГПк, като не могат да се тълкуват разширително. С
решение № 45 от 30.03.2017г. на ВКС, ТК по т.д.№1273/2016г. на IV ГО по чл.290 от ГПК е даден отговор на въпроса тече ли
давност за вземането в периода, когато изпълнителното производство е спряно по
искане на взискателя по чл.329,б “б“ от ГПК /отм./, като
е прието, че за разлика от исковия процес, който започва с предявяване на иск и
съдът е длъжен служебно да движи производството до постановяване на решението
си, независимо от това извършва ли ищецът процесуални действия, като давността
се прекъсва с предявяване на иска и не тече по време на висящността
на спора, при изпълнителния процес ищецът трябва непрекъснато да иска повтаряне
на неуспешните изпълнителни действия и прилагане на нови изпълнителни способи.
Настоящият съдебен състав намира, че същото разрешение следва да се приложи и
при спиране на изпълнителното производство поради смърт на взискателя. Фактът
на настъпилата смърт на взискателя не
представлява правна невъзможност за универсалните или договорните
правоприемници да проявят активност в изпълнителния процес, като своевременно представят
доказателства, установяващи настъпилото правоприемство пред съдебния изпълнител
и активно поискат предприемане на действия по принудително изпълнение.
Видно от приложения с исковата молба договор за цесия с нотариална
заверка на подписите от 09.07.2018г., първият предпочитан ответник Е.И.С. е придобил процесните погасени по давност в хода на
изпълнението вземания по изпълнителното дело от взискателя
Д.А.М., за което ищецът е уведомен от цедента
с нотариална покана, връчена му на 13.07.2018г.
С оглед на оглед на това и,
като взе предвид, че по делото от ответниците, чиято е доказателствената
тежест, не се доказаха предпоставките за прекъсване на материалната петгодишна
давност по ЗЗД в периода 06.07.2011г. до 06.07.2016г. по образуваното
изпълнителното дело с предприемането на действия по принудително изпълнение, нито
другите основания по чл. 115 и чл.116 от ЗЗД за спиране и прекъсване на
давностния срок, съдът намира, че спорните вземания са погасени по давност.
При горните мотиви предявените отрицателни
установителни искове спрямо първия предпочитан
ответник Е.И. С. за недължимост
на процесните вземания за главница, мораторна лихва и разноски поради погасяването им по давност,
са основателни и следва да бъдат уважени.
С оглед уважаване на главния иск,
съдът не пристъпва към разглеждане на предявения под условие евентуален иск
спрямо ответника Д.А.М., който следва да бъде оставен без разглеждане.
Предвид крайното решение на съда
по същество на спора ответникът Е.И. С. следва да заплати на
ищеца направените разноски в размер на 10006,42 лева за заплатена държавна
такса за разглеждане на иска. По делото не са ангажирани доказателства за
заплатено адвокатско възнаграждение от ищеца на процесуалния му представител.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА за
установено по предявената искова молба от Х.И.Х., ЕГН **********,***, срещу Е.И.С.,
ЕГН **********, с постоянен адрес ***, че ищецът не дължи сумите по
изпълнително дело №20158010400288 на ЧСИ Трифон Димитров с район на действие
БОС, образувано въз основа на изпълнителен лист от 17.02.2011г. по
т.д.№274/2011г. на СГС, издаден въз основа на арбитражно решение от
05.01.2011г. по арб. дело№51/2010г. на Арбитражен съд
за търговски спорове при Сдружение АСТГ-гр. Бургас, както следва: 218 000
лева главница по договор за паричен заем, сключен между физически лица,
22 961,64 лева мораторна лихва за периода
28.09.2009г.-27.09.2010г., ведно със законната лихва върху главницата начиная 28.09.2010г. до окончателното плащане, направените
разноски по арбитражното дело в размер на 5009,42 лева арбитражна такса и 5262
лева адвокатско възнаграждение, както и сумата от 502,46 лева съдебни
разноски по т.д.№274/2011г. на СГС, които
вземания са прехвърлени на ответника с договор за цесия с нотариална заверка на
подписите от 09.07.2018г., сключен с Д.А.М..
ОСЪЖДА
Е.И.С.
да заплати на Х.И.Х. сумата от 10 006,42 лева съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: