№ 33366
гр. София, 21.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Частно гражданско
дело № 20211110152802 по описа за 2021 година
намери следното:
Образувано е по заявление на АКПЗ ЕООД срещу Р. Г. АС. ЕГН: ********** ********** за
сума в размер на 700,00 BGN /седемстотин лева/ - главница по договор за паричен заем
№548886 от 12.02.2020 г., сключен между длъжника и „КЙ“ ООД с ЕИК *********, ведно
със законна лихва от 09.08.2021г. до изплащане на вземането , мораторна лихва за
периода от 14.03.2020г. до 23.07.2021 г. в размер на 34,33 BGN /тридесет и четири лева и 33
стотинки/, договорна възнаградителна лихва, дължима в периода от 13.03.2020г. до
12.08.2020 г. в размер на 83,81 BGN /осемдесет и три лева и 81 стотинки/, неустойка за
неизпълнение на договорно задължение от 12.08.2020г. в размер на 386,19 BGN /триста
осемдесет и шест лева и 19 стотинки/, неустойка за предсрочна изискуемост от 12.08.2020г.
в размер на 140,00 BGN /сто и четиридесет лева/, държавна такса в размер на 26,89 BGN
/двадесет и шест лева и 89 стотинки/, юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00
BGN /двеста лева/.
Вземанията заявителят претендира да е придобил от първоначалния кредитор с Приложение
№ 1 от 22.01.2021 г. към Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 22.01.2021 г.
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК, за да се издаде заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, искането следва да не е в противоречие със закона или с
добрите нрави.
В случая заявителя претендира вземания по договор за потребителски кредит по смисъла на
глава III от Закон за потребителския кредит, поради което отношенията между страните,
породени от него, се регулират от правилата на специалния закон.
По отношение претенцията за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне
на обезпечение.
Заявителят претендира заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение на длъжника
в тридневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя
обезпечение на задълженията му по договора.
1
Основното задължение на заемателя по договор за паричен заем, е да върне на падежа
заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответства на интереса на
кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението за предоставения заем. С
настоящото заявление се претендира неустойка за неизпълнение, но не на главното
задължение на заемателя – да върне заетата сума на падежа, а на задължението в тридневен
срок от подписване на договора да представи обезпечение за кредитора.
При съблюдаване насоките относно валидността на клаузите за неустойка, подробно развити
в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK и след
преценка на цитираната договорна разпоредба, съдът намира, че така уговорената неустойка
излиза извън обезпечителната, обезщетителната и санкционната функции, противоречи на
добрите нрави и е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл. 3 ЗЗД. Уговорена е
компенсаторна неустойка за неизпълнение на задължение, различно от главното. Начинът,
по който същата е уговорена обаче сочи, че заемателят всякога ще дължи парична
неустойка, ако в краткия тридневен срок от подписване на договора, не осигури
обезпечение. Дължимост на неустойката ще е налице дори и когато той е изправна страна
по отношение на основното си договорно задължение – да връща на падежа главницата
ведно с възнаградителната лихва. Следователно, дори и да е удовлетворен интересът на
кредитора по договора за заем в срок да получава главницата и възнаграждението си, той ще
има право да получи и допълнително неустойка, която не е свързана с неизпълнение на
същественото задължение по договора за заем. Отделно от това, в хипотеза в която
заемателят изпълнява задълженията си за връщане на заетата сума, кредиторът няма интерес
от обезпечение на това задължение, тъй като то се изпълнява, но и при този случай,
уговорената неустойка за непредставяне на обезпечение ще се дължи, макар и кредиторът
реално да не търпи вреди от това и да не му е необходимо обезпечение. От друга страна
неизпълнението на главното задължение на кредитополучателя да върне на падежа
предоставената в заем сума и уговорената възнаградителна лихва съгласно императивната
норма на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, когато се касае за
сключен договор за потребителски кредит, какъвто е процесния, може да бъде
санкционирано само с възникване на задължение за заплащане на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забава, като обезщетението за забава, което потребителят ще дължи,
не може да надвишава законната лихва. Поради това и уговарянето на неустойка в този
случай също се явява в противоречие с императивна правна норма и е нищожно.
Преценката за нищожност на договорната клауза, с която е предвидено задължение за
заплащане на неустойка при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение,
води до извод за недължимост на търсената сума за погасяване на това задължение за
неустойка.
По отношение неустойката дължима поради настъпване на предпоставките за
предсрочна изискуемост:
Заявителят претендира неустойка, дължима поради упражняване правото на кредитора да
обяви предсрочна изискуемост на вземанията си по договора поради неизпълнение на
задължението на длъжника за заплащане на погасителна вноска. Заявената претенция
2
противоречи на императивните разпоредби на чл.33, ал.1 и ал.2 ЗПК, съгласно които при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, в размер на законната лихва. Заявителят е заявил претенция за
мораторна лихва в настоящото производство. Допълнителни санкции /вкл. неустойка за
прекратяване на договора/ във връзка със забавата на длъжника и представляващи следствие
от тази забава, кредиторът не би могъл да претендира по силата на изричната законова
разпоредба. По тези съображения и тази претенция не следва да бъде уважена.
По изложените мотиви заявлението следва да бъде отхвърлено на основание чл.411, ал.2, т.2
ГПК в частта, с която се търси заплащане от длъжника на неустойка за неизпълнение на
задължение за предоставяне на обезпечение и за неустойка за предсрочно прекратяване на
договора.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление на АКПЗ ЕООД, на основание чл.411, ал.2, т.2 ГПК, в частта, с
която се претендира неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 386,19 лева и
неустойка за предсрочна изискуемост в размер на 140,00 лева по Договор за паричен заем
№ №548886 от 12.02.2020 г., сключен между длъжника и „КЙ“ ООД с ЕИК, както и в частта
за разноските за разликата над 16,36 лева до пълният претендиран размер 26,89 – за
държавна такса и за разликата над 30.43 лева до пълният претендиран размер от 200 лева
за юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3