МОТИВИ
към решението
по НАХД
№ 3399
по описа на
Варненски
районен съд за 2019г., ХХІХ наказателен състав
Варненският районен прокурор е внесъл
във ВРС обвинителен акт, по който е образувано производство пред първа
инстанция срещу обв. С.В.Б. по
обвинението му за
извършено престъпление от общ
характер, наказуемо по чл.345 ал.2 от
НК
В
заключителната част на обвинителния акт е посочено, че:
ПОДС. С.В.Б.:*** управлявала МПС - лек автомобил марка
„Фиат Улисе“ с рег. № В 7408 КС, което
не било регистрирано по надлежния ред, предвиден в чл.140 ал.1 от ЗДвП – „По пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места…„ и чл. 140,
ал.2 от ЗДвП: „Условията и редът за регистриране, отчет, пускане в движение и
спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, се определят с наредба
на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната…“, а именно с
Наредба № 1-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и
спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните ППС, издадена от МВР.
В съдебно заседание представителят на
прокуратурата заявява, че
поддържа обвиненията спрямо обвиняемата и моли за осъдително решение.
Обв. Б. не се признава за
виновна. В
последната си дума заявява, че
е невиненна.
Защитникът
на обв. Б. в
съдебно заседание моли съда да постанови
оправдателно решение, като оправдае последната по възведеното обвинение. Излага
и съответните доводи за това свое становище.
От
фактическа страна съдът счита за установени следните обстоятелства: На 14.07.2019г. обв.
Б. управлявала собствения си лек автомобил „Фиат Улисе“ с рег. № В 7408КС по бул. „Първи май“ в кв. Аспарухово гр.
Варна. На кръстовището с ул. „ Кирил и Методий“ и бил подаден сигнал със стоп
палка от служители на 4 РУ ОД МВР Варна, но обв. Б. не спряла, а продължила в
изпбраната от нея посока. Лекият автомобил управляван от Б. ***. След справка в
ОДЧ на районното управление било установено, лекият автомобил собственост на
обв. Б. бил със служебно прекратена регистрация предвид неплатена вноска по
сключена застраховка Гражданска отговорност. Срещу обв. Б. била издадена ЗППАМ № 19-0442-000188 от
14.07.2019г., с която на осн. чл.171 т.2а б. Б от ЗДП била прекратена
регистрацията на ППС за срок от 12 месеца и на осн. чл.172 ал.4 от ЗДП били
иззети 2 бр. рег. табели на лек автомобил „Фиат Улисе“ с рег. № В 7408КС.
Изложените
обстоятелства се установяват от от обяснията
на обв. Б., показанията на дадени в хода
на съдебното следствие на свидетелите З.Н. и Й.И., прочетените на осн. чл.281
от НПК показания на свид. Й.И. и всички други
писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
След като прецени, че всички
доказателства са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се и очертават всички
елементи на фактическия състав на обвинението и авторството, съдът:
ПРИЗНА
ОБВ. С.В.Б.:
ЗА НЕВИНОВНА В ТОВА, ЧЕ:
На
14.07.2019г., в гр.Варна, кв.Аспарухово управлявала МПС - лек автомобил марка
„Фиат Улисе“ с рег. № В 7408 КС, което
не било регистрирано по надлежния ред, предвиден в чл.140 ал.1 от ЗДвП – „По пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места…„ и чл. 140,
ал.2 от ЗДвП: „Условията и редът за регистриране, отчет, пускане в движение и
спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, се определят с наредба
на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната…“, а именно с
Наредба № 1-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и
спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните ППС, издадена от МВР.
Горното решение, съдът взе
по следните правни съображения:
При
така установената фактическа обстановка, съдът намери, че обв. Б. не е
осъществила състава на престъплението по чл. 345 ал.2 от НК
Съдебният
състав прие, че събраните по делото доказателства са недостатъчни, за да бъде
призназната обв. Б. за виновна в извършване на инкриминираното деяние. За да
даде отговор на въпроса дали Б. е автор на престъплението, за което и е
повдигнато обвинение, съдът обсъди всички доказателства, върху които се гради
приетата за установена от обвинението фактическа обстановка. След извършения
анализ на доказателствените материали - поотделно и в тяхната съвкупност,
обаче, не достигна до несъмнен извод, че обв. Б. е извършила престъплението в
което е обвинена от обективна и субективна страна.
По делото безспорно се
установи, че обв. Б. е управлявала собствения си лек автомобил „Фиат Улисе“ с рег. № В
7408КС за който след справка в ОДЧ на районното управление било установено,
че бил със служебно прекратена
регистрация предвид неплатена вноска по сключена застраховка Гражданска
отговорност от дата 24.01.2018г. В
случая, престъплението за което е повдигнато обвинение –чл.345 ал.2 от НК е
свързано с нарушаване на разпоредбата на чл. 140 ал.1 от ЗДП. В чл.140 ал.1 от
ЗДП е налице императивното задължение-по пътищата, отворени за обществено ползване,
да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места. По републиканските пътища, отворени за обществено ползване,
включени в трансевропейската пътна мрежа, и по такива, които са извън нея, или
по техни участъци се допускат само моторни превозни средства с валиден винетен
стикер, залепен по начин, възпрепятстващ повторното му ползване.
Съдът намира, че в материалите по делото не
се съдържат, а и в тези изискани служебно от съда не се съдържат доказателства
за осъществен състав на чл.345 ал.2 от НК. Както в хода на ДП, така и в
съдебната фаза на производството няма представени доказателства, че
действително автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация от
24.01.2018г. За да е налице основание за това, е необходимо освен да е получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ, да е налице и
уведомяване на собственика на превозното средство за това, съобразно изричната
норма на чл.143, ал.10 от ЗДвП и
приложимата Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване
на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
В
случая е настъпил единствено факта на прекратена служебна регистрация за процесния
автомобил, за което е представено получено по електронен път уведомление от
Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ за това, че ППС не е застраховано, като
няма данни дали собственикът на автомобила е бил уведомен за това. След като не
се доказва по безспорен и категоричен начин, че собственикът е уведомен, че
служебно е прекратена регистрацията на автомобила му, то не е изпълнен
фактическият състав на чл.143, ал.10 от ЗДвП, който кумулативно изисква освен
прекратяване на регистрацията и уведомяване на собственика за това. Необорени по
никакъв начин са твърденията на обвиняемата, че по никакъв начин не е била
уведомена за обстоятелството, че автомобилът е дерегистриран по служебен ред,
нито от Гаранционния фонд, нито от Сектор ПП-Варна. Табелите са били поставени
на автомобила, видно от показанията на разпитаните свидетели, Гаранционния фонд, съгласно неговия писмен
отговор, приложен по пр.преписка и приобщен по делото не счита, че процедурата
по уведомяването на собствениците на незастрахованите ППС е обвързана с
получаването на уведомителното писмо и не е необходимо да се получи документ,
удостоверяващ получаване на уведомлението, автомобилът е бил дерегистриран
служебно, без да са ангажирани каквито и да било доказателства това
обстоятелство да е било доведено до знанието на жалбоподателя, съответно
собственика съобразно изискването на чл.143, ал.10 от ЗДвП, или да и е било
станало известно по друг повод и същият да е бил информиран към момента, в
който е спрян да управлява автомобила на 14.07.2019г. Поради което няма как да
се приеме, че от субективна страна обв. Б. е осъществила състава на нарушение
по чл.140, ал.1 от ЗДвП. На същата няма как да се вмени вина, за това, че е
осъществила състава на чл.345 ал.2 от НК като е нарушила разпоредбата на чл.140,
ал.1 от ЗДвП/каквото обвинение е било повдигнато на същата/.
За прецизност следва да се посочи, че ВКС е имал повод да се произнесе
със свое ТР № 1 от 7 юни 2016 г., че вината в наказателния процес, а не се
презумира. Това тълкувателно решение е свързано с приложимостта на законовата
фикция на чл.58, ал.2 от ЗАНН и значението й за осъществяване състава на
чл.343в, ал.2 от НК. В него ВКС е приел, че субективната страна на деянието подлежи на доказване чрез всички
способи на доказване по НПК и с всички доказателства и доказателствени
средства.
За
съставомерността на всяко престъпление следва да са осъществени признаците както от
обективна, така и от субективна страна и липсата на който и да е от тези
признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на извършеното. Не само, че
няма доказателства обв. Б. виновно да е управлявала служебно дерегистрирано
МПС, напротив, събраха се такива, че същата изобщо не е знаела, че автомобилът е бил
служебно дерегистриран.
Обв. Б. не е била санкционирана по административен ред за това,
че управлява МПС, за което няма сключен и действаща застраховка ГО на
автомобилистите, че да се изследва фактът дали е знаела или не, че няма сключен
такъв договор. Тя е обвинена, за това,
че управлява автомобил с прекратена регистрация. Прекратяването на
регистрацията на автомобила, като последица от липса валидна застраховка ГО
съставлява сложен фактически състав, включващ задължение и на прекратяващия
регистрацията орган да уведоми собственика- чл.143, ал.10 ЗДвП. Когато липсват
доказателства собственикът, респективно ползвателят да е уведомен, то тогава
същият няма съзнание за осъществен състав на нарушение.
В тази връзка съдът намира, че
състава на изпълнителното деяние по чл.345 ал.2 от НК не е бил осъществен нито от обективна нито от субективна
страна. С оглед на така
приетото за установено от фактическа страна и изложените правни съображения,
настоящия състав на съда прие, че обвинението срещу обв. Б.
не е доказано по несъмнен начин, каквото е изискването на чл.303,
ал.2 НПК, за да бъде призната за виновна
и конкретно, че преди всичко не е установено безспорно да е осъществила
състава на престъпление по чл.345 ал.2 от НК в
който случай, съгласно чл.304 от НПК, следва
да бъдe призната за невинна и Я ОПРАВДАВА.
Предвид
изхода на делото и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, направените по делото
разноски остават за сметка на държавата.
Водим от горното съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: