Решение по дело №364/2019 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 141
Дата: 12 юни 2019 г. (в сила от 9 юли 2019 г.)
Съдия: Валери Владимиров Събев
Дело: 20192150200364
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№141

гр. Несебър, 12.06.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на пети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев

при участието на секретаря Диана Каравасилева, като разгледа АНД № 364 по описа на Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Я.В.К., представител на „Атлант 2013” ЕООД, срещу електронен фиш серия К № 2588399/2019г. на ОДМВР Бургас, с който на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 300 лв. Жалбоподателят сочи, че на главен път I-9 на 204,5 км. няма ограничение на скоростта от 50 км., наложено с пътен знак В-26. Излага, че е визирано ограничение на скоростта от 50 км., а в същото време разрешена стойност на скоростта е 60 км. Навежда, че мястото, на което е отчетено нарушението, не съвпада с цитираното 204,5 км. в посока гр. Бургас. Твърди, че не може да разбере кое ограничение на скоростта е нарушил – от 50 км. или от 60 км. Моли електронният фиш да бъде отменен поради нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.

Ответната страна в производството – ОД на МВР Бургас, не заема становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:

На 01.03.2019г. за времето от 09:00 часа до 12:00 часа от младши автоконтрольор при РУ Несебър - ОД на МВР гр. Бургас, на главен път I-9, 205,5 км., в посока към гр. Бургас, било поставено автоматизирано техническо средство № TFR1-M542. Техническото средство било поставено в служебен автомобил с рег. № А 8482 КА, извън населеното място по първокласен път с ограничение на скоростта в посочения участък от 60 км/ч, обозначен с пътен знак В-26. Разстоянието между пътния знак и автомобила било от 300 метра. На същата дата около 09:36 часа, през посоченото място преминал лек автомобил „БМВ 730Д Х Драйв”, с рег. № А 4957 НА, който се движел със скорост от 97 км/ч., при разрешена скорост за движение в населено място до 60 км/ч. Скоростта, с която бил управляван автомобилът била засечена с посоченото автоматизирано техническо устройство. За извършеното нарушение бил съставен електронен фиш серия К № 2588399 срещу Я.В.К. – законен представител на собственика на лекия автомобил - „Атлант 2013” ЕООД. С електронния фиш за наказуема била приета скорост от 94 км/ч.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: електронен фиш серия К № 2588399 срещу Я.В.К. – законен представител на собственика на лекия автомобил - „Атлант 2013” ЕООД, клип № 3769, радар № 542, докладна записка за използване на автоматизирано техническо средство рег. № 304р - 4633 от 01.03.2019г., протокол за използване на автоматизирано техническо средство от 01.03.2019г., протокол № 3-4-18 от проверката на мобилна система за видеоконтрол. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Възраженията на жалбоподателя са насочени към правната страна на спора, като той не оспорва установените факти.  

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 189, ал. 8 ЗДвП вр. чл. 59, ал. 2 ЗАНН (с оглед липсата на представени доказателства за връчване на фиша, въпреки изричните указания за това, дадени на наказващия орган), подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

В случая се касае за извършено нарушение по ЗДвП, изразяващо се в превишаване на разрешената скорост за движение по пътищата, установена извън населено място, при въведено ограничение с пътен знак по смисъла на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. От събраните по делото доказателства се установява, че автомобилът, собственост на дружеството, на което законен представител е жалбоподателят, на 01.03.2019г. около 09:36 часа по главен път I-9, 205,5 км., в посока към гр. Бургас, се е движел с наказуема скорост от 94 км/ч (при отчитане на възможностите за допусната грешка от техническото устройство), при разрешена скорост извън населено място от 60 км/ч, съобразно поставения за участъка пътен знак. Нарушението е било констатирано с мобилна система за видеоконтрол, чиято изправност се установява от протокол от проверката на мобилна система за видеоконтрол. От представена снимка, заснета от средството за измерване на скоростта и по-конкретно от увеличен кадър на регистрационния номер на заснетия автомобил, се установява регистрационният номер на собствения на жалбоподателя автомобил.

На основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за процесното нарушение е бил издаден електронен фиш на собственика на автомобила. Съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. В настоящия случай описаното в електронния фиш нарушение не съответства на събраните доказателства. Както се посочи от изготвения протокол за използване на атоматизирано техническо средство безспорно се установява, че средството е било поставено на главен път I-9, 205,5 км. в посока гр. Бургас. На мястото е действало ограничение на скоростта от 60 км/ч, въведено с пътен знак. Посоченото в електронния фиш, че автомобилът се е движел на главен път I-9 на 204,5 км. с посока към гр. Бургас при ограничение на скоростта от 50 км/ч, наложено с пътен знак В-26, не отговаря на обективно установените данни. Нарушението е установено на 205,5 км (а не както е посочено в електронния фиш – 204,5 км). Т.е. между мястото на описаното в електронния фиш нарушение и мястото на установеното по преписката нарушение е налице разминаване от един километър. Наред с това в електронния фиш е посочено въведено ограничение от 50 км/ч, а според данните в преписката такова е било въведено от 60 км/ч. Посочените разминавания са съществени, доколкото касаят както мястото на нарушението, така и наказуемата скорост, с която нарушителят е управлявал. Тези обстоятелства следва да бъдат описани по ясен и точен начин, за да се изпълни изискването на чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП за описание на нарушението. Разминаване от един километър безспорно е съществено, доколкото на 204,5 км. би могъл да действа друг режим, различен от този на 205,5 км. Този извод се затвърждава и от посоченото в протокола, че техническото средство е поставено на 300 метра след ограничението, въведено с пътния знак. Т.е. безспорно на 204,5 км. е съществувал друг режим на разрешената за движение скорост, различен от този на 205,5 км. Това обстоятелство, в комбинация с посочването на различно ограничение на скоростта в електронния фиш (от действително действалото според събраните доказателства), води до извод, че в самия електронен фиш нарушението не е описано по начин, който да позволи на жалбоподателя да го разбере в пълнота. Поради тази причина безспорно правото му на защита е нарушено, тъй като той на практика не би могъл да знае срещу какви факти да се защитава (за управление на МПС на км 204,5 с посока към гр. Бургас при ограничение на скоростта от 50 км/ч, или за управление на МПС на км 205,5 с посока към гр. Бургас при ограничение на скоростта от 60 км/ч).

Нещо повече – цитираните нарушения водят и до материална незаконосъобразност на електронния фиш. С него на жалбоподателя се вменява, че е извършил нарушението, управлявайки МПС на 204,5 км. с посока към гр. Бургас при ограничение на скоростта от 50 км/ч. По делото обаче не се доказва на посоченото място жалбоподателят да е управлявал МПС при посоченото ограничение. Всички доказателства са в насока, че автомобилът се е движел на 205,5 км. при ограничение от 60 км/ч. Ето защо описаните в електронния фиш обстоятелства не съответстват на събраните по преписката доказателства, което е основание да се приеме, че така описаното във фиша нарушение не е доказано.

С оглед изложеното съдът достигна до краен извод, че електронният фиш следва да бъде отменен.

Така мотивиран, съдът

Р   Е   Ш   И

ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 2588399/2019г. на ОДМВР Бургас, с който на Я.В.К., ЕГН **********, като законен представител на „Атлант 2013” ЕООД, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 300 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че е изготвено

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: